В лабиринта на скептицизма – 109 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Няма извинение за съмнението или скептицизма. Бог е взел подходящи мерки, за да укрепи вярата на всички хора, ако вземат те решение поради силата на доказателствата. Но ако изчакват да се премахне всяка привидна пречка пред вярата им, никога няма да се установят, вкоренят и утвърдят в истината. Бог никога няма да премахне всички привидни трудности в житейския ни път. Желаещите да се съмняват ще намерят възможност за това. Желаещите да вярват ще намерят достатъчно доказателства, върху които да основат вярата си.
Положението на някои е необяснимо, дори и за самите тях. Движат като без котва, лутат се в мъглата на несигурността. Сатана скоро им отнема кормилото и отвежда крехките им лодки, където си пожелае. Те се подчиняват на волята му. Ако тези умове не бяха слушали Сатана, нямаше да бъдат измамени от неговата софистика. Ако бяха запазили равновесието, държейки страната на Бога, нямаше да бъдат объркани и смутени.
Бог и ангелите Му наблюдават с голям интерес развитието на характера и преценяват моралната устойчивост. Онези, които устоят на сатанинските примки, ще излязат като злато, пречистено през огън. Другите, чиито нозе се носят по вълните на изкушението, си въобразяват, както направи Ева, че стават удивително мъдри, че надрастват невежеството и тесногръдието, но като нея ще бъдат измамени горчиво. Те преследват сенки, заменят небесната мъдрост за ограничени човешки преценки. Получаването на известно знание ги е направило да се уповават на себе си. С по-дълбокото и по-пълно познание за себе си и за Бога отново биха станали разумни и чувствителни и биха застанали на страната на истината, ангелите и Бога.
Словото Божие ще съди всеки един от нас в последния велик ден. Младите хора говорят за наука и се мислят за по-мъдри от писаното. Те се стремят да тълкуват пътищата и делата на Бога, за да ги съгласуват със своето ограничено знание, но всичко това е мизерна грешка. Истинската наука и Боговдъхновението са в съвършена хармония. Лъжливата наука няма общо с Бога. Тя е прикрито невежество. Тази измамваща сила е пленявала и поробвала умовете на мнозина и те са избирали по-скоро тъмнината, отколкото светлината. Заставали са на страната на неверието, като че ли да се съмняваш е добродетел и признак на голям ум. Но всъщност съмнението показва, че умът е толкова слаб и ограничен, че не може да види Бога в Неговите сътворени дела. Те не биха могли да схванат тайната на Неговото провидение дори ако го изучаваха с всички сили в продължение на цял един живот. И тъй като Божиите дела не могат да бъдат обяснени от ограничените умове, Сатана използва софистиката си, за да им повлияе и да ги оплете в мрежите на неверието. Ако тези съмняващи се хора се приближат до Бога, Той ще открие намеренията Си за умовете им.
Духовните неща се разбират духовно. Плътският ум не може да схване тези тайни. Ако оспорващите и съмняващите се продължават да следват големия измамник, впечатленията и убежденията на Божия дух намаляват все повече и повече, внушенията на Сатана стават по-чести, докато умът се подчини напълно на неговия контрол. Тогава онова, което изглежда глупост за тези объркани умове, ще бъде Божията сила, а онова, което Бог счита за глупост, ще бъде силата на мъдростта.
Една от най-големите злини от увеличаването на познанието и научните изследвания е, че хората, които се заемат с изследванията, често губят от погледа си Божествения характер на чистата и непокварена религия. Светската мъдрост се е опитвала да обяснява с научни методи влиянието на Божия дух върху сърцето. И най-малкият напредък в тази насока ще доведе душата в лабиринта на скептицизма. Библейската религия е просто тайната на благочестието. Никой човешки ум не може да я разбере напълно. Тя е напълно неразбираема за необновеното сърце.
Божият син сравни действията на Святия Дух с вятъра, който „духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш отгде иде и къде отива“ (Йоан 3:8). Отново четем в Святото писание, че Изкупителят на света се е радвал и е заявил в Матей 11:25: „Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.“
Спасителят се радваше, че според спасителния план мъдрите в собствените си очи и надъханите от ученията на празната философия не могат да видят красотата, силата и скритата тайна на евангелието. Но на всички, които със смирено сърце желаят да бъдат поучавани и имат искрено детско желание да знаят и да вършат волята на своя небесен Баща, Неговото слово им бива разкрито като сила Божия за спасение.