Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

В рова на лъвовете – 44 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

В рова на лъвовете – 44 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Когато Дарий Мидянина зае трона, принадлежал на вавилонците властници,
веднага се зае с промени в управлението. Той “постави над царството сто
и двадесет сатрапи… и над тях трима князе, един от които бе Даниил,
за да дават тия сатрапи сметка на тях; и тъй царят да не губи. В това
време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото
имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото
царство”.
Оказаната на Даниил чест възбуди завистта на ръководните хора в
царството и те започнаха да търсят повод да се оплачат от него. “Но не
можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен и в
него не се намери никаква погрешка или вина.”
Безупречното поведение на Даниил възбуди още повече ревността на
враговете му. “Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил – бяха
принудени да признаят те – освен ако намерим нещо относно закона на
неговия Бог.”
Тогава князе и сатрапи се събраха на съвет и изработиха план, с който
се надяваха да унищожат пророка. Решиха да помолят царя да подпише
подготвен от тях декрет, в който се забранява в продължение на тридесет
дни на всеки човек в царството да се моли на Бог или на човек освен на
царя Дарий. Нарушителите щяха да бъдат наказани с хвърляне в рова на
лъвовете.
В съгласие с плана князете приготвиха указа и го занесоха на Дарий за
подпис. Ласкаейки неговата суетност, те го убедиха, че издаването му ще
утвърди още повече царската слава и власт. Незапознат с тънките
интриги, Дарий не схвана злобата на князете, откриваща се в замислянето
на декрета, и поддал се на лукавството им, подписа документа.
Враговете на Даниил си тръгнаха от царския дворец доволни от устроения
за служителя на Йехова капан. Сатана дейно участваше в заговора.
Пророкът заемаше висок пост в царството и злите ангели се страхуваха,
че влиянието му ще отслаби контрола им над управниците. Точно
сатанинските посредници бяха подбудили завистта и ревността у князете;
точно те бяха вдъхновили плана за унищожаването на Даниил. Принцовете
осъществиха този план, превръщайки се в инструменти на злото.
Те се надяваха, че ще могат да постигнат целите си, ако използват
твърдостта на Даниил в спазването на собствените принципи. И не се
излъгаха в преценката си за характера му. Пророкът бързо разбра за
зловещото им намерение, но не промени начина си на живот дори в най-
дребните неща. Защо да престане да се моли сега, когато най-много се
нуждае от молитва? Би предпочел да загуби живота си, отколкото
надеждата си за помощ от Бога. Със спокойствие изпълняваше задълженията
си на княжески началник. В часа за молитва отиваше в стаята си и при
широко отворени прозорци, гледащи към Ерусалим, се молеше на небесния
Бог според обичая си. Не се опитваше да се крие. Знаеше много добре
какви ще бъдат последиците от верността му към Бога, но духът му не се
смути. Не искаше да допусне заговорниците за неговата гибел да си
помислят дори, че връзката му с Бога е прекъсната. Даниил се
подчиняваше във всички случаи, при които царят имаше право да дава
заповеди, но нито монархът, нито декретът му можеха да го накарат да се
отклони от верността си към Царя на царете.
Така пророкът смело и все пак спокойно и смирено заяви, че никаква
земна власт няма право да се намесва в отношенията между душата и Бога.
Заобиколен от идолопоклонници, той бе верен свидетел за тази истина.
Неустрашимото му придържане към правдата бе ярка светлина в моралната
тъмнина на езическия царски двор. И пред съвременния свят Даниил е
достоен пример за християнско безстрашие и вярност.
Целият ден князете наблюдаваха пророка. Три пъти го видяха да влиза в
стаята си и три пъти чуха гласа му да произнася искрена молитва пред
Бога. На следващата сутрин се оплакаха на царя. Даниил, най-почитаният
и верен държавник, бе пренебрегнал царския указ. “Не подписа ли ти
забрана – напомниха му те, – че всеки човек, който до тридесет дни би
отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се
хвърли в рова на лъвовете?
Това е вярно – отговори царят – според закона на мидяните и персите,
който не се изменява.”
Тогава те ликуващи уведомиха Дарий за поведението на най-доверения му
съветник. “Оня Даниил, който е от пленените юдейци – възкликнаха те, -
не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася
молбата си три пъти на ден.”
Когато чу тези думи, монархът веднага разбра, че е поставена уловка за
верния му служител. Не поради желание за прослава на царя, а поради
завист към Даниил бяха направили предложението за царския указ. Силно
натъжен, че участва в злото дело, до залеза на слънцето Дарий потърси
начин да избави приятеля си. Тъй като очакваха, че царят ще се опита да
предприеме нещо, князете се обърнаха към него с думите: “Знай, царю, че
е закон на мидяните и на персите никаква забрана или повеление, което
царят постави, да не се изменява”. Макар и набързо издаден, указът бе
непроменим и трябваше да бъде изпълнен.
“Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на
лъвовете. А царят, проговаряйки, рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти
служиш непрестанно, Той ще те отърве.” Върху рова бе поставен камък и
царят сам “го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за
да се не измени никакво намерение относно Даниила. Тогава царят отиде в
палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него
музикални инструменти; и сънят побягна от него”.
Бог не попречи на Данииловите неприятели да го хвърлят в рова на
лъвовете. Той допусна зли ангели и непочтени хора да стигнат толкова
далеч в намеренията си, за да направи избавлението на служителя Си още
по-забележително, а разгромът на враговете на истината и правдата още
по-голям. “Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе”, бе
свидетелството на псалмиста. Чрез смелостта на човека, предпочел да
следва правдата, а не политическите ветрове, Сатана щеше да бъде
победен, а Божието име – възвеличено и прославено.
Рано следващата сутрин цар Дарий бързо отиде до рова и “извика с
плачевен глас…: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, комуто ти
служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?”
Пророкът отговори: “Царю, да си жив до века! Моят Бог прати ангела Си
да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих
невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво
прегрешение.
Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И
когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него,
защото се бе уповал на своя Бог.
Тогава по заповед на царя докараха ония човеци, които бяха наклеветили
Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и
преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете им надвиха и счупиха
всичките им кости.”
Още веднъж езически владетел издаде прокламация, възхваляваща
Данииловия Бог като истински Бог. “Тогава цар Дарий писа до всички
племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи
на вас! Издавам указ, щото в цялата държава, над която царувам, да
треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е живият
Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма
да се наруши и властта Му ще трае докрай. Той избавя и отървава, и
върши знамения и чудеса на небесата и на земята. Той е, който отърва
Даниила от силата на лъвовете.”
Непочтените врагове на Божия служител бяха напълно съкрушени. “…
Даниил благоденстваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца
Кир.” Чрез общуването си с него тези езически монарси бяха принудени да
признаят, че неговият Бог е “живият Бог, Който е утвърден до века и
Неговото царство е царство, което няма да се наруши.”
От историята на Данииловото избавление можем да научим, че във време на
изпитание и страдание Божиите чада трябва да бъдат такива, каквито са
били, когато бъдещето е изглеждало многообещаващо и всичко около тях е
било според желанието им. Даниил в лъвовия ров бе същият Даниил, който
стоеше пред царя като главен министър и пророк на Всевишния. Човекът,
чието сърце се уповава на Господа, в часа на най-голямото си изпитание
ще остане същият, какъвто е бил във времето, когато светлина и
благоразположение от Бога и от хората са го огрявали. Вярата стига до
невидимото и се хваща за вечните реалности.
Небето е много близо до страдащите за правдата. Христос уеднаквява
интересите Си с интересите на Своите верни. Той страда чрез страданията
на светиите Си и всеки, който докосне избраните Му, докосва самия Него.
Силата, способна да избавя от физическа болка, може да спасява и от по-
големи злини, като дава възможност на Божиите служители да запазят
верността си във всякакви обстоятелства и да триумфират чрез
Божествената благодат.
Преживяванията на Даниил като държавник във Вавилон и Мидо-Персия
разкриват истината, че деловият човек не е задължително лукав и
интригант, а е възможно да бъде ръководен от Бога във всяка постъпка.
Даниил, министър-председател на най-великите земни царства, бе в същото
време Божи пророк, получаващ светлина от небесната съкровищница. Макар
и човек като нас, боговдъхновеното слово го описва без недостатък.
Когато враговете му проучиха отблизо деловата му работа, откриха, че не
е допусната никаква грешка. Той бе пример за това, което всеки делови
човек може да бъде, ако сърцето му е преобразено и посветено, а
мотивите му са праведни в очите на Бога.
Стриктното придържане към небесните заповеди дава не само светски, но и
духовни благословения. Непоклатим във верността си към Бога, притежаващ
огромно самообладание, с благородството, достойнството и твърдата си
вярност Даниил, макар и младеж, бе спечелил “благоволение и милост”
пред началника езичник, под чието разпореждане бе поставен. Същите
черти се проявяваха и след това. . Той бързо се издигна до поста
министър-председател на Вавилон. При управлението на различни монарси,
падането на един народ и установяването на друга световна империя,
пророкът проявяваше такава мъдрост и умение на държавник, толкова
съвършени бяха тактичността и любезността му, сърдечната доброта и
верността към принципите, че дори враговете му бяха принудени да
признаят, че не могат да намерят у него “никаква погрешка или вина”,
“защото той бе верен”.
Натоварен с отговорности за държавата и с тайните на царството, което
показва почитта на човеците към него, той бе почетен и от Бога като
Негов посланик и му бяха дадени много откровения за тайните на
следващите векове. Чудните пророчества, записани от него в едноименната
му книга – от гл. 7 до гл. 11, не бяха напълно разбрани дори от самия
пророк, но преди края на земния му труд той получи благословената
увереност, че в “края на времето” – заключителния период на световната
история – отново ще “застане в делата си”. Не му бе дадено да разбере
всичко, което Бог му бе разкрил за плановете Си. “Затвори думите и
запечатай книгата”, бе заповедта за пророческите писания. Те трябваше
да останат запечатани до “края на времето”. “Иди си, Данииле – още
веднъж нареди ангелът на верния вестител на Йехова, – защото думите са
затворени и запечатани до края на времето… Но ти си иди, догдето
настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела
си.”
Колкото повече наближаваме края на земната история, толкова повече
записаните от Даниил пророчества изискват нашето особено внимание, тъй
като се отнасят за времето, в което живеем. С тях трябва да бъдат
свързвани ученията на последната книга от новозаветните писания. Сатана
е подвел мнозина да вярват, че пророческите части от книгите на Даниил
и Йоан не могат да бъдат разбрани. Но има съвсем ясно обещание, че
особени благословения ще съпровождат изучаването на тези пророчества.
“Разумните ще разберат”, бе казано относно виденията на Даниил, които
трябваше да бъдат разпечатани в последните дни. За откровението,
дадено от Христос на служителя Му Йоан, което да ръководи Божия народ
през вековете, е обещано: “Блажен, който прочита, и ония, които слушат
думите на това пророчество и пазят написаното в него.”
От възхода и падането на народите, изяснени от книгите “Даниил” и
“Откровение”, трябва да научим колко преходни са външната показност и
светската слава. Вавилон с цялата си мощ и великолепие, каквито светът
ни не е виждал оттогава насам – сила и великолепие, които изглеждаха на
хората от тогавашната епоха нещо стабилно и трайно – премина толкова
бързо и невъзвратимо! Загина като “цвета на тревата”. Така загина и
Мидо-Персийското царство и царствата на Гърция и Рим. Така загива
всичко, което не е поставило Бога за своя основа. Устоява само
свързаното с Неговия план и отразяващото Неговия характер. Божиите
принципи са единственото сигурно нещо, познато на нашия свят.
Внимателното изучаване на Божия план в историята на народите и в
откриването на бъдещите събития ще ни помогне да оценим истинската
стойност на видимите и невидимите неща и да научим каква е
действителната цел на живота. Така, с поглед към събитията в светлината
на вечността, ще можем подобно на Даниил и другарите му да живеем за
истинното, благородното и вечното. Като изучаваме в този живот
принципите на царството на нашия Господ и Спасител – това блажено
царство, което ще трае до вечни векове – можем да се приготвим за
идването Му и то да стане наше притежание.
Тази глава е основана на Даниил 6 гл.
Даниил 1:9
Даниил 12:4, 13
Даниил 12:10
Откр. 1:3
Яков 1:10