Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

В царския палат на Вавилон – 39 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

В царския палат на Вавилон – 39 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Сред израилтяните, отведени във Вавилон в началото на
седемдесетгодишния плен имаше и хора с дух на истински християни -
твърди като стомана в устояване на принципа, нежелаещи да се поддадат
на себелюбие, но готови да прославят Бог с цената на всичко. В земята
на изгнаничеството тези мъже трябваше да осъществяват Божието
намерение, като предоставят на езическите народи благословенията,
идващи от познаването на Йехова. Те трябваше да бъдат Негови
представители. Никога не биваше да правят компромиси с
идолопоклонниците. За тях бе голяма чест да имат репутацията на
служители на живия Бог. Прославяха Го и в благоденствие, и в тежки
мигове и Бог прославяше тях.
Фактът, че тези хора, поклонници на Йехова, бяха пленници във Вавилон,
а съдовете от Божия дом – поставени в храма на вавилонските божества,
бе използван пред посетителите като доказателство, че местната религия
и обичаи превъзхождат религията и обичаите на евреите. Но чрез
униженията, предизвикани от отделянето на Израил от Бога, Господ доказа
на Вавилон Своето превъзходство, светостта на Своите заповеди и
благословенията, резултат от послушанието. Това свидетелство Той даде
по единствено възможния начин – чрез преданите Нему.
Сред останалите верни на Господа бяха Даниил и тримата му другари -
пример за онова, което хората могат да постигнат, когато се свържат с
Бога на мъдростта и силата. Тези младежи от царско потекло бяха взети
от простотата на своите еврейски домове и заведени в най-величествения
град на най-прочутия световен монарх. Навуходоносор “заповяда на
началника на скопците си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, сиреч
от царския род и от благородните, юноши без никакъв недостатък, красиви
на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание,
такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския
палат…
… А между тях бяха от юдейците Даниил, Анания, Мисаил и Азария”.
Създал в тях забележителни способности, Навуходоносор реши, че те
трябва да бъдат обучени и да заемат важни постове в царството. За да
бъдат напълно подготвени за своята работа, царят нареди да ги учат на
халдейски език и за три години да им бъде дадено изключителното
образование, предлагано на князете.
Имената на Даниил и другарите му бяха сменени с имената на халдейски
божества. Родителите евреи отдаваха голямо значение на имената на
своите деца. Често те означаваха черти на характера, които родителите
искаха детето да развие. Князът, под чието управление бяха поставени
младежите, “нарече Даниила Валтасасар и Анания – Седрах, Мисаила -
Мисах, и Азария – Авденаго”.
Царят не задължи еврейските младежи да се откажат от вярата си и да
приемат идолопоклонството, но се надяваше постепенно да ги убеди. Като
им даде имена, свързани с езичеството, и всеки ден ги поставяше в досег
с езически обичаи и под влияние на прелъстителните ритуали на
езическото богослужение, той се надяваше да ги убеди да се откажат от
религията на народа си и да възприемат вавилонското поклонение.
Още в самото начало на тяхната служба характерите им бяха решително
изпитани. Бе наредено да ядат от храната и да пият от виното, поднасяни
на царската трапеза. Царят мислеше, че по този начин показва
благоразположение и загриженост за тяхното преуспяване. Но ястията от
царската трапеза бяха посвещавани на идолите и се смяташе, че човекът,
който яде от тях, отдава почит на вавилонските богове. Верността към
Йехова не позволи на Даниил и другарите му да се присъединят към
почитането на вавилонските идоли. Би било отричане от вярата дори да
даваха вид, че ядат от храната и пият от виното. Ако направеха това,
щяха да почетат езичеството и да обезславят принципите на Божия закон.
От друга страна, не дръзваха да рискуват да се поддадат на гибелния
ефект от разкоша и разпуснатостта, влияещи на физическото, умственото и
духовното развитие. Бяха запознати с историята на Надав и Авиуд, чието
невъздържание и фаталните последици от него бяха записани в свитъците
на Петокнижието. Знаеха, че физическата и умствената им сила би била
силно повлияна от пиенето на вино.
Даниил и другарите му бяха научени от родителите си на стриктно
въздържание. Те бяха възпитавани, че Бог ще ги държи отговорни за
способностите им и че никога не трябва да отслабват и пилеят силите си.
Това възпитание бе за тях средство да бъдат запазени сред
деморализиращото влияние на вавилонския дворец. Изкушенията на този
покварен и разпуснат царски двор бяха силни, но младежите останаха
неопетнени. Никаква сила, никакво влияние не можеше да ги отклони от
принципите, които бяха научили отпреди чрез изучаване на Божието слово
и чрез дела.
Ако Даниил желаеше, можеше да намери достатъчно убедителни извинения да
пренебрегне строгите навици на въздържание. Би могъл да твърди, че
зависи от благосклонността на царя и е подчинен на неговата воля,
затова няма друг изход освен да яде от царската храна и да пие от
виното. Ако би се придържал към Божието учение, царят би се обидил и
Даниил би изгубил поста и живота си. Пренебрегвайки Господнята заповед,
би си запазил разположението на царя и би си осигурил големи предимства
и многообещаващи възможности за светско благоденствие.
Но той не се поколеба. Божието одобрение му бе по-скъпо от
доброжелателното отношение на най-силния земен владетел, по-скъпо от
самия живот. Реши да остане твърд във верността си независимо от
последиците. “Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните
ястия на царя, нито от виното, което той пиеше.” Намерението му бе
подкрепено и от тримата приятели.
Вземайки това решение, еврейските младежи не действаха дръзко, а с
пълно доверие в Бога. Те не искаха да бъдат особняци, но го
предпочитаха, вместо да опозорят Бога. Направеха ли компромис със злото
под натиска на обстоятелствата, отстъпването от принципите би намалило
чувството им за правда и отвращението им от злото. Първата погрешна
стъпка би довела и втора, докато накрая връзката им с Небето се
прекъсне и бъдат погълнати от изкушенията.
“А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред
началника на скопците” и молбата му да не се осквернява бе приета с
уважение. Въпреки това управникът се поколеба. “Аз се боя от господаря
си царя – обясни той на Даниил, – който определи ястието ви и питието
ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на
юношите, вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред
царя.”
Тогава Даниил се обърна към Мелзар, служителя, отговарящ за еврейските
младежи, и го помоли да не се хранят от ястията на царя и да не пият от
неговото вино. Помоли го да направят десетдневно изпитание, през което
време на евреите да се дава проста храна, а приятелите им да ядат от
изисканите блюда на царя.
Мелзар удовлетвори молбата им, макар че се страхуваше да не би
съгласието му да разгневи царя. Даниил разбра, че е спечелил. В края на
изпитателния период от десет дни надзирателят видя, че резултатът е
много добър и няма от какво да се страхува. “…техните лица изглеждаха
по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха
от изрядните ястия на царя.” По външен вид еврейските младежи
изглеждаха много по-добре от съучениците си вавилонци. И затова им бе
позволено да продължат с простата си диета през целия курс на обучение.
В продължение на три години еврейските младежи бяха обучавани на
“учението и езика на халдейците”. През този период те останаха
непоклатимо верни на Бога и непрестанно се облягаха на Него за сила.
Благодарение на въздържателните си навици съчетаха искреност с
упоритост и твърдост. Не гордостта и амбицията ги бяха довели в царския
палат и поставили в близост с хора, които не познаваха Бога и не се
страхуваха от Него. Бяха пленници в чужда страна, изпратени там от
Безграничния Разум. Отделени от влиянието на дома и от общуването със
святи хора, те се стремяха да се държат достойно, за да прославят своя
победен народ и Този, за чиято слава служеха.
Господ гледаше с одобрение на твърдостта, себеотрицанието и сърдечната
чистота на еврейските младежи. Благословенията Му ги придружаваха
навсякъде. Той им даде “знание и разум във всяко учение и мъдрост; и
Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания”. Изпълнено бе
обещанието: “… ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз…” Тъй
като Даниил се държеше здраво за Бога, облада го дух на пророческа
сила. Докато получаваше наставления за задълженията в двореца, Бог го
учеше да чете тайните на бъдещето и да записва за идните поколения чрез
цифри и символи събития, които обхващаха историята на света от неговото
време до края на вековете.
Когато дойде моментът младежите да бъдат изпитани, евреите бяха
разпитани заедно с другите кандидати за служба в царството. Но “между
всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария”.
Големият им интелект, задълбочените познания, правилният език
свидетелстваха за непокътната сила и енергия на ума. “И във всяко дело,
което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери
ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в
цялото му царство.” “Затова те стояха пред царя.”
Във вавилонския двор бяха събрани представители от всички страни, хора
с големи таланти, надарени с природни дарби и получили най-доброто
образование, което светът можеше да предложи. И все пак никой от тях не
можеше да се сравни с еврейските младежи. По физическа сила и красота,
по умствени способности и постижения те нямаха съперници. Гордата
осанка, гъвкавата походка, хубавият външен вид, острите сетива, чистият
дъх – всички те свидетелстваха за добри навици и бяха знак за
благородство, с което природата дарява послушните на законите й.
Получавайки образование от вавилонците, Даниил и другарите му
постигнаха повече от своите приятели, но тяхната ученост не бе дошла
случайно. Знанието придобиваха посредством правилната употреба на
силите си и под ръководството на Светия Дух. Те бяха във връзка с
Източника на всяка мъдрост, а познанието за Бога бе основа на
обучението им. С вяра се молеха за мъдрост и живееха според молитвите
си. Животът им бе такъв, че Бог да може да ги благославя. Избягваха
онова, което би отслабило силите им и се възползваха от всяка
възможност да се образоват във всички области на науката. Следваха
житейски правила, които биха им помогнали да увеличават силите и
интелекта си. Стремяха се да придобият познание с една-единствена цел -
да прославят Бога. Осъзнаваха, че за да бъдат представители на
истинската религия сред фалшивите богове на езичеството, трябва да имат
бистър ум и да усъвършенстват християнския си характер. Техен Учител бе
сам Бог. Постоянно се молеха, учеха прилежно, общуваха с Невидимия,
ходеха с Бога като Енох.
Истинският успех във всяка дейност не е резултат от случайност или
предопределеност, а е резултат от действието на Божието провидение,
награда за вярата и благоразумието, за добродетелите и твърдостта.
Умствените способности и високият морал не са нещо случайно. Бог дава
възможности. Успехът зависи от това, как ги използваме.
Докато Бог действаше в Даниил и другарите му да желаят това и да го
изработват, те воюваха за спасението си. Тук е разкрит Божественият
принцип на сътрудничество, без което не може да бъде постигнат истински
успех. Човешките усилия нямат полза, ако липсва Божията сила, а без
човешки усилия Божиите действия нямат стойност за човека. За да стане
Божията благодат наша, трябва да извършим своя дял. Тя се дава, за да
действа в нас, и това ние да желаем и да го изработваме, но никога не
може да замести личните усилия.
Както сътрудничеше с Даниил и другарите му, така Господ ще сътрудничи и
с всички, които се стремят да изпълняват Неговата воля. Чрез даването
на Духа Си Той ще подкрепи всяко вярно решение, всяко благородно
намерение. Вървящите в пътя на послушанието ще се сблъскат с много
трудности. Силни и незабележими влияния могат да ги обвържат със света,
но Господ е способен да обезсили всеки и всяко нещо, което работи за
разгрома на избраните Му люде. С Неговата сила те могат да победят
всяко изкушение, да превъзмогнат всяка трудност.
Бог свърза Даниил и другарите му с големците във Вавилон, за да могат
да представят Божия характер сред езическия народ. Как станаха годни за
толкова издигнат и почитан пост? Верността в малките неща оформи
цялостната насока на живота им. Те почитаха Бога и в дребните
задължения, и в големите отговорности.
Както призова Даниил да свидетелства за Него във Вавилон, така Бог
призовава и нас за свидетели в днешния свят. И в най-малките, и в най-
големите житейски дела Господ желае да разкриваме пред хората
принципите на Неговото царство. Мнозина чакат да им бъде възложено нещо
велико, а във всекидневните задължения пропускат възможностите да
разкриват верността към Бога. Всеки ден те се провалят в изпълнението
на дребните неща в живота. Дните им минават неусетно в очакване на
някакво велико дело, в което да покажат предполагаемите си големи
таланти и по този начин да задоволят амбициите си.
В живота на истинския християнин няма дребни неща. В очите на
Всемогъщия всяко задължение е важно. Господ премерва много точно всяка
възможност за служене. Неизползваните способности се отчитат толкова
стриктно, колкото и използваните. Ще бъдем съдени по това, което е
трябвало да направим, но не сме го направили, защото не сме използвали
силите си за прослава на Бога.
Благородният характер не е плод на случайност. Не се дължи на особена
благосклонност или дарба от Провидението. Резултат е от самодисциплина,
подчиняване на страстите на разума, предаване на собственото “аз” в
служба на Бога и на хората. Чрез следваните от еврейските младежи
въздържателни принципи Бог говори на съвременната младеж. Има нужда от
хора, които подобно на Даниил да направят всичко възможно за каузата на
правдата. Нужни са чисти сърца, силни ръце и безстрашие, тъй като
войната между греха и добродетелта изисква непрестанна бдителност.
Сатана идва при всяка душа с изкушения над апетита, затулени с
подмамващо покритие.
Тялото е най-важното средство, чрез което се развиват умът и душата и
характерът укрепва. Затова врагът на душите насочва изкушенията си към
намаляване на физическите сили. Успехът му в това отношение често води
до предаване на цялото естество на злото. Ако не бъдат под властта на
разума, склонностите на физическото естество неизбежно ще доведат до
упадък и смърт. Страстите трябва да бъдат контролирани от волята, която
пък да бъде под контрола на Бога. Царствената сила на разума, осветена
от Божията благодат, трябва да има надмощие в живота. Интелектуалната
мощ, физическата издръжливост и продължителността на живота зависят от
непроменими закони. Послушен на тях, човекът може да победи себе си, да
победи наклонностите си, да победи началствата и властите, духовните
сили на нечестието в небесните места.
Според древния ритуал, който представлява евангелието в символи, на
Божия олтар не можеше да се принесе жертва с недостатък. Жертвата,
символизираща Христос, трябваше да бъде без никакъв недостатък. Божието
слово посочва този факт като илюстрация на това, което трябва да бъдат
Божиите чада – “жертва жива”, “без петно или бръчка”.
Еврейските младежи бяха хора като нас, но останаха твърди въпреки
прелъстителното влияние на вавилонския двор, защото разчитаха на сила,
която никога не се изчерпва. Езическият народ видя в тях нагледно
представени Божията доброта и милост и Христовата любов. В опитността
им имаме пример за триумфа на принципите над изкушенията, на чистотата
над покварата, на посвещението и верността над атеизма и
идолопоклонството.
И днешните младежи могат да имат духа на Даниил. Те могат да черпят от
същия източник на сила, да притежават същата сила на себеконтрол, да
проявяват същите добродетели в живота си дори при неблагоприятни
обстоятелства. С решителност и бдителност те могат да устоят на
връхлитащите душата изкушения. Но ще победи само онзи, който реши да
върши правото заради самото право.
Какъв живот имаха тези благородни евреи! Когато казаха сбогом на
бащините си домове, едва ли са предполагали, че ги очаква такова
блестящо бъдеще. Верни и твърди, те се поддаваха на Божието
ръководство, така че чрез тях Бог можа да изпълни намерението Си.
Същите могъщи истини, разкрити от тези младежи, Бог възнамерява да
извести чрез днешните младежи и деца. Животът на Даниил и другарите му
е илюстрация на онова, което Господ ще направи за хората, които Му се
отдават и с цяло сърце се стараят да осъществяват целите Му.
Тази глава е основана на Даниил 1 гл.
1Царе 2:30
По Фил. 2:13
По Еф. 6:12
Римл. 12:1; Еф. 5:27