Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

В ЮЖНА КАЛИФОРНИЯ – 81 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

В ЮЖНА КАЛИФОРНИЯ
“Всички наши медицински институти са установени като институти на адвентистите от седмия ден, за да представляват различните черти на медицинската мисионерска работа и по този начин да подготвят пътя за идването на Господа*” *”Свидетелства за църквата”, т.7, стр. 107/ – писала Елена Вайт в 1903 г., когато било представено за разглеждане развитието на здравно-мисионското дело в Южна Калифорния.
“Щом трябва да правим разходи за изграждането на санаториуми, за да можем да работим за спасението на болните и страдащите, трябва да планираме работата си по такъв начин, че желаещите да получат необходимата помощ.
Трябва да правим всичко, което е във възможностите ни, за лекуването на тялото. Но на лекуването на душата трябва да придаваме далеч по-голяма важност. На идващите в нашите санаториуми като пациенти трябва да бъде представен пътят на спасението, за да могат да се покаят и да чуят думите: “Греховете ти са простени, иди си с мир и не съгрешавай повече”*. *Там, стр. 96/
Именно поради изключителните възможности и случаи, които се представяли за спечелването на души, Елена Вайт дала решително свидетелство в полза на основаването на няколко медицински института в Южна Калифорния. “От дадената ми, докато бях в Австралия, светлина, която беше подновена при завръщането ми в Америка – писала тя през 1902 г., – зная, че нашето дело в Южна Калифорния трябва да напредва много по-бързо. Хората, стичащи се на това място, за да търсят здраве, трябва да чуят последната вест на милост… От много места в Южна Калифорния трябва да се излъчва светлина, която да огрее тези множества. Настоящата истина трябва да бъде като “град, поставен на хълм, който не може да се укрие”.
В Южна Калифорния има много имоти за продажба, на които са построени здания, подходящи за санаториуми. Някои от тези имоти трябва да бъдат закупени и в тях да се провежда мисионерска работа по деликатен и разумен начин. В Южна Калифорния трябва да бъдат създадени няколко малки санаториума за ползата на множеството болни, привлечени там от надеждата да намерят здраве. Дадени са ми наставления, че сега е нашият случай да достигнем страдащите и болните, които се стичат в здравните курорти на Южна Калифорния, а също, че трябва да се извърши нещо и за техните придружители…
Вместо да влагаме всички средства в един-единствен институт, би трябвало да основем по-малки санаториуми на много места. Скоро репутацията на здравните курорти в Южна Калифорния ще се подобри още повече, отколкото днес. Сега е нашето време да навлезем в това поле с цел да провеждаме и развиваме медицинска мисионерска работа*.” *Ръкопис, публикуван в “Здравен евангелизатор”, т. 1, бр. 2./
През годините, когато били давани съвети като този, Елена Вайт посещавала Калифорния няколко пъти с надеждата да насърчи братята да продължават търсенето на подходящи имоти за медицински институти. Понякога в нощни видения й били давани като сигнални огънчета картини на санаториуми, работещи в съвършен ред. Тези картини тя се опитвала да опише и представи на братята, заемащи отговорни постове. При други случаи били живо представяни на съзнанието й наставления, дадени в минали години относно целите и задачите на здравната мисионерска работа, както и по отношение на образеца, който трябва да се следва в установяването и поддържането на санаториуми в различни части на света.
Докато очите на някои братя били отправяни към градовете, Елена Вайт отправяла вниманието към предимствата на селските местности и ползата, която пациентите биха имали от отдалечаването им от влиянията на съвременния градски живот. Значителна част от тези наставления били публикувани в “Свидетелства за църквата”, т. 7*. *Виж частта, озаглавена “Нашето здравно дело” (“Делото на нашите санаториуми”), стр.57-109/
Сред представената информация била и следната:
“Нощем ми бе показано видение на санаториум в провинцията. Здравното заведение не беше голямо, но бе цялостно комплектовано. Беше заобиколено от красиви дървета и храсти, зад които имаше овощни градини и горички. Имаше и градини, в който при желание пациентките можеха да отглеждат цветя от всякакъв вид. Всеки пациент си избираше специално място, за което да се грижи. Движението на открито в тези градини се предписваше като част от системното лечение.
Бяха ми показани сцена след сцена. В една от тях ми бе представено как няколко страдащи пациенти току-що бяха пристигнали в един от нашите провинциални санаториуми. В друга видях същата група – но о, колко променен беше видът им! Болестта беше изчезнала, кожата бе чиста, изражението – радостно. Тялото и душата изглеждаха оживотворени и пробудени за нов живот…
Много от болните и страдащите ще се обърнат от градовете към провинцията, отказвайки да се съобразяват с навиците, стандартите и модите на градския живот. Ще пожелаят да възстановят здравето си в някой от нашите провинциални санаториуми. Така въпреки че сме отдалечени на 20-30 мили от градовете, ще бъдем в състояние да достигнем хората. Всички, които желаят да възстановят здравето си, ще имат възможност да направят това при най-благоприятни условия.
Бог ще върши чудеса за нас, ако чрез вяра желаем да му сътрудничим. Нека имаме благоразумно поведение, за да могат нашите усилия да бъдат благословени от Небето и увенчани с успех*.” *”Свидетелства за църквата”, т. 7, стр. 78, 79/
Съветите, дадени за разширяването на медицинската мисионерска работа, не били ограничени по отношение на един облагодетелстван район. “Господ е дал способност на народа Си да просветлява света – писала Елена Вайт, докато размисляла за възможностите, откриващи се пред адвентистите от седмия ден в Южна Калифорния. – Той им е поверил способности, чрез които те трябва да разширяват Божието дело, докато обхване цялото земно кълбо. Във всички части на земята те трябва да основават санаториуми, училища, издателства и сродни на тях помощни институти за приключване на Неговото дело… В много страни трябва да се основат медицински мисии, които да действат като Божия помощна ръка в служенето на страдащите.
Христос сътрудничи на хората, посветили се на здравно-мисионерска работа. Мъже и жени, които несебелюбиво правят възможното, за да основават санаториуми, амбулатории и малки болници за лечение в много страни, ще бъдат богато благословени. Посетилите тези институти ще бъдат благословени физически, умствено и духовно. Изморените ще бъдат освежени, болните ще възстановят здравето си, обременените от греха ще бъдат облекчени. От далечни страни ще се чуват благодарности и гласове на хвала от онези, чиито сърца са се обърнали от греха към правдата. Чрез тези институти, чрез техните дела, носещи благодарност и хвала на Бога, ще се даде свидетелство, което ще спечели и други за вярност и общуване с Христос*.” *Там, стр. 51, 52/
По време на освещаването на института “Лома Линда” на 15 април 1906 г. Елена Вайт разгледала някои от забележителните прояви на Божието Провидение, които придружавали усилията на братята при закупуване на имоти в Южна Калифорния. Тя очертала накратко и Божествената цел, която трябвало да бъде осъществена чрез тези средства. В хода на своите бележки тя заявила:
“Тържествена е отговорността, почиваща върху медицинските мисионери. Те трябва да бъдат мисионери в истинския смисъл на думата. Болните и страдащите, които поверяват себе си на грижите на нашите медицински институти, не трябва да останат разочаровани. Необходимо е те да бъдат поучавани как да живеят в хармония с Небето. Когато се научат да бъдат послушни на Божия закон, ще бъдат богато благословени физически и духовно.
Предимствата на живота на открито никога не трябва да се изгубват от погледа ни. Колко благодарни трябва да бъдем, че Бог ни е дал красиви имоти за санаториуми: “Парадайс Вели”, “Глендейл” и “Лома Линда”! “Вън от градовете! Вън от градовете!” – това е била моята вест в продължение на години. Не можем да очакваме болните бързо да се възстановят, докато са затворени между четири стени в някой град, без никакъв изглед, освен къщи, къщи, къщи – нищо, върху което окото да отпочине; нищо, което да оживотворява. И въпреки това колко бавно схващат някои, че претъпканите градове не са подходящи места за медицинска работа!
Даже и в Калифорния доскоро имаше хора, които поддържаха, че трябвало да се построи голям санаториум в центъра на Лос Анджелис. В светлината на наставлението, което Господ ми е дал, не можем да одобрим провеждането на подобни планове. В нощни видения Господ ми е показвал незаети имоти в провинцията, подходящи за санаториуми и на цена далеч по-ниска от първоначалната.
Изискваше се известно време, преди да открием тези места. Първо, осигурихме санаториума “Парадайс Вели” (“Райската долина”) близо до Сан Диего. Няколко месеца по-късно, ръководени от доброто Божие Провидение, нашите хора забелязаха имота “Глендейл” и той бе купен и пригоден за служба. Но дойде светлина, че работата ни във връзка с основаването на санаториуми в Южна Калифорния още не е завършена. При няколко различни случая бяха дадени свидетелства, че медицинска мисионерска дейност трябва да бъде извършвана и в околностите на Редландс.
В статия, публикувана в “Ривю” от 6 април 1905 г. аз писах:
“По обратния път за Редландс, когато влакът пътуваше с километри през портокалови горички, си помислих за усилията, които трябва да се направят в тази красива долина за прогласяване на истината за днешното време. Познах тази част от Южна Калифорния като едно от местата, които ми бяха показани със заръката на него да се построи напълно обзаведен санаториум.
Защо такива полета като “Редландс” и “Ривърсайд” са били оставени почти неразработени? Господ очаква смели, сериозни мъже и жени, които да занесат истината в тези места. В Южна Калифорния делото трябва да осъществява по-бърз напредък, отколкото в миналото. Всяка година хиляди хора посещават Южна Калифорния, за да търсят здраве. По различни начини ние трябва да ги потърсим, за да може истината да достигне и до тях. Те трябва да чуят предупреждението и да се подготвят за великия ден на Господа, който е точно пред нас… Божии служители, които могат да говорят на хората, трябва да се настанят там, където могат да се срещат с множествата, за да им предадат предупредителната вест… Нека бързо да схващат случаите и възможностите за представяне на истината пред онези, които не я знаят. Нека да предават вестта ясно и със сила, за да могат всички, “които имат уши”, да я чуят.”
“Тези думи бяха написани преди още да бях научила каквото и да било за имота в Лома Линда. Върху мен все още лежеше бремето за откриването на още един санаториум. През 1903 г. имах видение за един санаториум сред красиви горички някъде в Южна Калифорния. Никой имот, който бях посетила, не отговаряше на представеното ми в това видение. По същото време писах за споменатото видение на нашите братя и сестри, събрани на лагерно събрание в Лос Анджелис в началото на септември 1903 г.
Докато присъствах на Генералната конференция през 1905 г. във Вашингтон, област Колумбия, получих писмо от старейшината Дж. А. Бърдън. В него той ми описваше имот, който бил видял на четири мили западно от Редландс, на пет и половина мили южно от Сан Бернардино и на осем североизточно от Ривърсайд. Когато прочетох писмото, останах със силното впечатление, че това е едно от местата, които съм видяла във видение…
По-късно, когато посетих този имот, го познах като едно от местата, които бях видяла преди почти две години във видение. Колко благодарна съм на Господа, нашия Бог, за това място, изцяло приготвено за нас, за да го използваме за почест и слава на Неговото име!*” *”Ривю енд херълд”, 21 юни 1906 г./
Пред делегатите, събрани на Генералната конференция през 1909 г., Елена Вайт очертала някои от опитностите, свързани с медицинско-мисионерската работа в Южна Калифорния, и по-специално споменала за благословената Божия десница в осигуряването на възможности и помощни средства за обучение на много медицинско-мисионерски евангелизатори, които да служат по целия свят. В тази връзка казала:
“Едно от главните предимства на Лома Линда е приятното разнообразие от очарователни изгледи и пейзажи във всяка посока. Просторната гледка към долината и планината е великолепна. Но по-важното от това, а също и от красивите здания и обширната панорама, е наличието на гъсто населена област в близост до този институт, създаваща по този начин възможност за предаване на познанието за третата ангелска вест на много, много хора. Трябва да притежаваме ясна духовна проницателност, иначе няма да успеем да схванем Божието Провидение, което подготвя пътя ни за просвещаването на света.
Заедно с притежаването на това място идва и тежката отговорност – работата на института да бъда възпитателна по характер. “Лома Линда” не трябва да бъде само санаториум, но и възпитателен център. Тук трябва да се основе училище за обучаване на лекари мисионери…
В “Лома Линда” имаме благоприятен подходящ център за провеждането на различни мисионерски предприятия и начинания. Можем да видим, че само чрез Божието Провидение този санаториум е могъл да стане притежание на нашия народ. Трябва да ценим “Лома Линда” като място, което Господ е предвидил, че ни е нужно и което Той ни е дал. Във връзка с преимуществата и възможностите на санаториума и училищата в Лома Линда, има да се извърши скъпоценна работа. И тя ще се извърши, когато всички заработим за осъществяването на тази цел, движещи се в единство според Божията заповед*.” *”Ривю енд херълд”, 21 юни 1906 г., стр. 173, 174, 176, 177/