Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ГЕРИАТРИЯ – 83 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

83
ГЕРИАТРИЯ
ПОЛЕЗНОСТТА НЕ СВЪРШВА. Възрастните също се нуждаят от полезните влияния на семейството. В дома на братя и сестри в Христос може да се постигне такава атмосфера, която е най-близка до техния собствен дом и би заместила загубата му. Ако бъдат насърчени да споделят интересите и заниманията на семейството, това ще им помогне да почувстват, че тяхната полезност не е приключила. Накарайте ги да чувстват, че тяхната помощ е ценена, че има нещо, което могат да направят за другите и това ще ободри сърцата им и ще създаде у тях интерес към живота.

ЖЕЛАТЕЛНА Е СЕМЕЙНА ОБСТАНОВКА. Доколкото е възможно, нека онези, чиито побеляващи глави и колебливи стъпки показват, че се приближават до гроба, да останат сред приятели и близки семейства. Нека живеят сред такива, които са познавали и обичали. Нека за тях се грижат любящи и нежни ръце.

ДОМОВЕТЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ НЕ СА ЛЕКАРСТВОТО. Въпросът за грижата за нашите възрастни братя и сестри, които нямат дом, постоянно е бил належащ. Какво може да се направи за тях? Светлината, която Господ ми е дал, е повторена: не е най-доброто да се създават институции, които да се грижат за възрастните и те да бъдат по много заедно. Нито трябва да бъдат изпращани далеч от дома, за да се грижи някой за тях. Нека членовете на всяко семейство обслужват собствените си роднини. Когато това не е възможно, отговорността остава на църквата и тази отговорност трябва да бъде приета както като задължение, така и като привилегия. Всички, които притежават Христовия Дух, ще се отнасят към немощните и възрастните с особено уважение и нежност.

ПОДСЛАЖДА И ПРЕЧИСТВА ЖИВОТА. Присъствието на някои от тези безпомощни хора в нашите домове е скъпоценна възможност да сътрудничим на Христос в Неговата служба на милост и да развиваме черти на характера, подобни Неговите. Голямо благословение има в общуването между възрастни и млади. Младежите могат да внесат слънчева светлина в сърцата и в живота на възрастните. Онези, чиито сила и надежда са отпаднали, се нуждаят от благотворния контакт с изпълнените с надежда и живот младежи. А мъдростта и опитът на възрастните могат да бъдат в помощ на младите. Преди всичко те трябва да научат урока на несебелюбивото служене. Присъствието на човек, който се нуждае от съчувствие, търпение и от самопожертвувателна любов, ще бъде за много семейства безценно благословение. Това ще подслади и пречисти домашния живот и ще предизвиква и във възрастни, и в млади онези добродетели, подобни на Христовите, които биха ги украсили с Божествена красота и биха ги обогатили с нетленните небесни ценности.

ОБЕДИНЕНИ СИЛИ НА МЛАДЕЖИ И ВЪЗРАСТНИ. Колко трогателно е да се видят и млади, и възрастни да разчитат един на друг: младежът да търси възрастния за съвет и мъдрост, възрастният да търси младия човек за помощ и съчувствие. Ето така трябва да бъде! Бог иска младежите да притежават такива качества на характера, че да намират удоволствие в приятелството на възрастните и да могат да бъдат съединени с нежните връзки на съчувствие със старите, които приближават вратите на гроба.

ГРИЖАТА ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ РОДИТЕЛИ. Родителите имат право на такива любов и уважение, каквито не се дължат на никоя друга личност. Сам Бог, Който им е възложил отговорността и грижата за души, е заповядал през първите години от живота родителите да бъдат на мястото на Бога за своите деца. Ето защо човек, който отхвърля справедливия авторитет на родителите си, отхвърля авторитета на Бога. Петата заповед изисква децата не само да уважават, да се покоряват и да са послушни на родителите си, но и да се отнасят към тях с любов и нежност, да облекчават грижите им, да пазят авторитета им, да се грижат за тях, да ги подкрепят и да им създават удобства за старини. Изисква също и почит към проповедниците и управниците, както и към всички, на които Бог е дал власт.

ЕНЕРГИЯТА И СИЛИТЕ НАМАЛЯВАТ С ГОДИНИТЕ. Хора, които трябва да се грижат за възрастни, е необходимо да помнят, че те се нуждаят особено от топли и удобни стаи. Силите намаляват с годините и оставят все по-малко жизненост и съпротивимост на нездравословните влияния. Оттук и голямата необходимост възрастните да имат в изобилие слънчева светлина и чист, свеж въздух.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРИСПОСОБЯВАНЕ КЪМ ЗАПАДАЩИТЕ УМСТВЕНИ СИЛИ. Често възрастните не желаят да разберат и да признаят, че умствените им сили намаляват. Те скъсяват дните си, като поемат грижи, които принадлежат на техните деца. Сатана често си играе с въображението им и ги кара да чувстват постоянно безпокойство по отношение на парите си. Те са техният идол и те полагат за тях отчаяни усилия и грижи. Понякога се лишават от много от удобствата на живота и се трудят свръх предела на силите си, вместо да използват разумно средствата, които притежават. По този начин те се поставят в постоянен недоимък, от страх, че някога в бъдещето ще изпаднат в нужда.
Всички тези страхове водят началото си от Сатана. Той подбужда у тях робска боязън и ревност, които покваряват благородството на душата и погубват възвишените мисли и чувства. Такива личности са неадекватни по отношение на парите. Ако те заемат позицията, която Господ би искал, последните им дни биха били най-хубавите и най-щастливите.
Тези, които имат деца и имат основание да се доверят на тяхната честност и справедливост, трябва да оставят на тях грижата да направят щастливи старините им. Ако не сторят това, Сатана ще се възползва от тяхната липса на умствена сила и сам ще се разпореди вместо децата им. Необходимо е те да оставят настрана безпокойствата и товарите и да използват времето си колкото може по-щастливо, узрявайки за небето.

СПОМЕНЪТ ЗА НАСКОРО СЛУЧИЛИ СЕ НЕЩА ОТМИНАВА БЪРЗО. Остарелият в служба за Бога може да открие, че често не си спомня за неща, случили се с него неотдавна, но че умът му е буден за сцените и случките от неговото детство. О, да можеха младите хора да разберат колко важно е да пазят ума си неопетнен от покваряващи мисли и да опазят душата си чиста от всички унизителни практики, защото чистотата или нечистотата на младостта се отразява върху старостта.

ЧЕРТИТЕ НА ХАРАКТЕРА СЕ ЗАСИЛВАТ С ОСТАРЯВАНЕТО. Беше ми показан Давид, който умоляваше Господа да не го изоставя, когато остарее. Какво беше предизвикало неговата сериозна молитва? Той видя, че повечето от възрастните хора около него бяха нещастни и че с възрастта лошите черти на характера им се засилват. Ако някои са по естество свидливи и алчни, ще бъдат още по-неприятни, когато остареят. Ако са ревниви, мнителни, раздразнителни или нетърпеливи, ще станат още по-такива с възрастта.

НЕОБУЗДАНАТА МНИТЕЛНОСТ И НАМАЛЯВАЩАТА СИЛА ЗА ПРЕЦЕНКА. Давид изпадна в униние, като видя, че царе и благородници, живели в страх от Бога в силата на младостта си, ставаха ревниви и мнителни спрямо най-добрите си приятели и близки, когато остарееха. Те живееха в постоянен страх, че себелюбиви подбуди ръководят техните приятели в интереса им към тях. Вслушваха се в намеците и в измамните съвети на чужди хора за онези, на които трябваше да имат доверие. Тяхната необуздана мнителност понякога гореше като пламък, понеже не всички се съгласяваха с техните погрешни преценки. Алчността им бе ужасна. Често пъти мислеха, че собствените им деца и близки желаят те да умрат, за да заемат мястото и да притежават богатствата им, както и да получават почестите, предназначени за тях. Някои дотолкова биваха завладени от мнителност, ревност и алчност, че унищожаваха собствените си деца.

МОЛИТВАТА НА ДАВИД ЗА НЕГОВАТА СТАРОСТ. Давид отбелязва, че макар животът на някои хора да е бил праведен в разцвета на младостта им, в старостта, изглежда, загубваха самоконтрол. Сатана идваше и ръководеше умовете им, правейки ги неспокойни и вечно недоволни. Видя, че мнозина от възрастните изглеждаха изоставени от Бога и сами се излагаха на присмеха и укора на неприятелите си.
Давид беше дълбоко покъртен и притеснен, мислейки за времето на старостта си. Боеше се дали Господ няма да го остави, да не би и той да бъде така нещастен, както други възрастни, чието поведение го бе впечатлило, и дали не ще бъде оставен на укорите на неприятелите си. С този товар на сърцето си той сериозно се молеше: “Не ме отхвърляй във времето на старостта ми; не ме оставяй, когато отпада силата ми”. “Боже, Ти Си ме научил от младостта ми и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела; да, дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата ти на идещия род, Твоята мощ – на всички бъдещи поколения” (Псалм 71:9, 17, 18). Давид чувстваше необходимостта от предпазване срещу злините, които придружаваха старостта.

РАЗПОРЕЖДАНЕ С ПОВЕРЕНИТЕ СРЕДСТВА. Брат Л. е домакин на Бога. На него са били поверени средства и той трябва да осъзнае своя дълг и да отдаде на Бога нещата, които са Божии. Той не трябва да пропусне да разбере изискванията, които Бог има спрямо него. докато е жив и притежава силата да разсъждава, той трябва да намери случай да се разпореди с имуществото, което Бог му е поверил, вместо да оставя други да го употребяват и присвоят след края на живота му.

НЕ ОСТАВЯЙТЕ РАБОТАТА СИ НЕДОВЪРШЕНА. Брат Л. трябва да продължава своя бизнес и да не остава бездеен. Негова привилегия е да бъде богат с добри дела и да направи за себе си добра основа за близкото бъдеще, за да може да успее за вечния живот. Не е безопасно за него да следва своите погрешни преценки. Необходимо е да се съветва с опитни братя и да търси мъдрост от Бога, за да може да върши работата си добре. Точно сега трябва наистина сериозно да си осигури “кесия”, която не остарява и “съкровище на небесата, което не ще му се отнеме”.

ВЪЗРАСТНИТЕ РАБОТНИЦИ ДА НЕ БЪДАТ ОТСТРАНЯВАНИ. Най-нежен интерес трябва да се поддържа към онези, чиито живот е свързан с Божието дело. Въпреки многото недостатъци, тези работници все още притежават таланти, които ги правят способни да стоят в своя жребий и на своето място. Господ желае те да заемат ръководни постове в Неговото дело. Те са стояли верни в бурите и изпитанията и са най-ценните съветници сред нас. Колко благодарни трябва да бъдем, че можем все още да използваме техните дарби в службата на Господа!
Нека не се губи от поглед фактът, че в миналото тези сериозни борци са жертвали всичко за напредъка на делото. Фактът, че са остарели и побелели в служба на Бога, не е основание те да престанат да упражняват своето влияние, което е далеч по-силно и добро от влиянието на хора с по-малко познания в делото и с много по-малко опит.
Макар да са уморени и да не са в състояние да носят най-тежките товари, които по-младите могат да си позволят, тяхната стойност като съветници е от най-висш порядък. Те са допускали грешки, но са се научили на мъдрост от неуспехите си; научили са се да избягват заблудите и опасностите. Ето защо са способни да дават мъдри съвети? Понесли са изпитания и изпити и макар да са загубили от силата и енергията си, те не бива да бъдат изтласквани настрана от по-малко опитните служители, които знаят твърде малко за труда и пожертвувателността на тези пионери. Господ не иска те да бъдат отстранени по този начин. Той им дава специална благодат и познание.

ДА БЪДАТ УВАЖАВАНИ И ПОЧИТАНИ. Старите знаменосци, които са все още живи, не бива да бъдат поставяни на трудни места. Онези, които са служили на своя Господ,когато делото е вървяло трудно, които са понасяли бедност и лишения, но са останали верни на истината, докато още членовете ни са били съвсем малко на брой, трябва винаги да бъдат уважавани и почитани. Упълномощена съм да кажа: нека всеки вярващ почита възрастните пионери, понасяли изпитания и трудности, както и много лишения. Те са Божии работници и са извършили огромна част от изграждането на Неговото дело.

ДА БЪДАТ ТРЕТИРАНИ КАТО БАЩИ И МАЙКИ. Докато възрастните знаменосци се намират в мисионското полето, нека онези, които са се възползвали от техния труд, да се грижат за тях и да ги почитат. Не ги претоварвайте. Ценете техният съвет, техните думи. Отнасяйте се към тях като към бащи и майки, понесли на себе си товара на делото. Работниците, които в миналото са отговаряли на нуждите на делото, ще извършат благородна работа, ако, вместо да носят сами всички товари, ги положат върху раменете на по-млади мъже и жени и ги обучат така, както Илия е обучил Елисей.

СЪВЕТ КЪМ СТАРИ И ИЗПИТАНИ ЕВАНГЕЛСКИ РАБОТНИЦИ. Дано Господ благослови и подкрепя нашите възрастни и изпитани работници. Дано им помогне да бъдат мъдри по отношение запазването на техните физически, умствени и духовни сили. Била съм наставена от Господа да кажа на онези, които са носели своето свидетелство в ранните години на вестта: Бог ви е надарил със сила на разума и желае да разбирате и да се съобразявате и на законите Му за човешкото здраве. Не бъдете неблагоразумни! Не се претоварвайте! Отделяйте си време за почивка! Бог желае да стоите в своя жребий и на своето място, вършейки работата си за спасяването на хората – за да не бъдат пометени от мощния поток на злото. Той желае всеоръжието ви да е готово, докато ви заръча да го оставите. Не след дълго вие ще получите своята награда.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ. Заръчано ми е да кажа на моите възрастни братя: живейте смирено с Бога. Не бъдете обвинители на братята. Трябва да вършите определената си работа под ръководството на израилевия Бог. Склонността да критикуват е най-голямата опасност за мнозина. Братята, които сте изкушени да критикувате, са призвани да носят отговорности, които вие със сигурност не бихте могли да носите, но можете да бъдете техни помощници. Можете да извършите голяма услуга на делото, ако пожелаете, като предавате своя опит, свързан с работата на други служители. Господ не е дал на никого от нас правото и задължението да укорява своите братя.