Глава 26 — Любов и доброта

Мили и утешителни думи — Когато бедни, наранени и съкрушени души идват при вас за думи на надежда, вие трябва да им говорите Христовите думи. Ще им откажете ли приятни, учтиви и добри думи? Онези, които говорят както Христос говореше, никога няма да забиват горчиви думи като бодливи стрели в ранената душа. „Господ чу и внимаваше.“ Ще помните ли, че Господ чува думите ни и познава духа, който движи постъпките ни? … Не е ли Христоподобно да говорим добри и утешителни думи, дори когато чувстваме подтик да постъпим иначе? — Review and Herald, 26 май 1896 г.

Законът на добротата върху устните ни — Работете без корист, с любов и търпение за всички, с които се срещате. Не проявявайте нетърпение. Не изговаряйте нито една груба дума. Нека Христовата любов бъде в сърцата ви, а законът на добротата — на устните ви. — Служение на благотворителността, с. 76

Внимателно отношение — Всяка душа, която срещаме, е изкупена с Христовата кръв, и към нея трябва да се отнасяме с добри думи и внимателност. Младите особено се нуждаят от помощта на милостиви думи и дела. — Ръкопис 33, 1911 г.

Истината в любов — Както росата и тихият дъжд падат върху изсъхващите растения, така и думите трябва да падат нежно, когато се стремим да отклоним хората от заблуждението. Божият план е първо да достигне сърцето. Трябва да говорим истината с любов, като се уповаваме на Него да ѝ даде сила за преобразяване на живота. Святият Дух ще приложи към душата думата, изговорена с любов. — По стъпките на Великия Лекар, с. 157

По-малко критика — по-голямо влияние за добро — В служението към другите можем да постигнем най-скъпоценни победи. Трябва да се отдадем с неуморна ревност, искрена вярност, себеотричане и търпение на делото да помагаме на нуждаещите се. Добри и насърчителни думи вършат чудеса. Мнозина, ако се полагат постоянни и радостни усилия за тях, без укори и обвинения, ще покажат, че могат да се променят. Колкото по-малко критикуваме другите, толкова по-голямо ще бъде нашето влияние за добро върху тях. За мнозина честите, строги забележки причиняват повече вреда, отколкото полза. Христоподобната доброта трябва да бъде правило за всички. — Медицинско служение, с. 208, 209

Лек за болка и скръб — Господ Исус желае да имаме приветливо лице и да говорим мили, съчувствени думи. Дори когато сме болни или неразположени, не е нужно да натоварваме другите с това. Ако говорим за Господната благост, това ще действа като лек срещу скръбта и тъгата. — Ръкопис 39, 1908 г.

Божието Слово — ръководство за ежедневната реч — Нашите думи, било в дома, било в общуването с хора извън него, трябва да бъдат мили, любвеобилни и чисти. Ако изучаваме Словото и го направим част от живота си, както е изразено в думите „ядене на Словото“, ще имаме здрав духовен опит, който винаги ще изговаря истината. Ще изследваме внимателно сърцата си, като сравняваме ежедневната си реч и начина си на живот със Словото, за да не допуснем грешка. — Ръкопис 3, 1906 г.

Външен израз на вътрешната благодат — Най-важното изискване към речта е тя да бъде чиста, добра и истинна — „външен израз на вътрешна благодат“… Най-доброто училище за усвояване на такъв език е домът.

Добрите думи са като роса и тих дъжд за душата. Писанието казва за Христос, че благодат се изливаше от устните Му, за да „знае как да говори дума на време на уморения“. И Господ ни наставлява: „Думите ви да бъдат винаги с благодат“, „за да принасят благодат на слушащите“. — Адвентният дом, с. 435

Учтиви християни — Християните се отличават с възвишен разговор; и макар да считат за грях празното ласкателство, те са учтиви, добри и благородни. Думите им са искрени и истинни. — Вести към младежите, с. 349

Радост, дадена от Бога — Бог е осигурил за всички радост — както за богати, така и за бедни — радостта, която се намира в чистите мисли и безкористните дела, радостта, която идва от съчувствени думи и добри постъпки. От онези, които служат по този начин, светлината на Христос сияе и осветява животите, помрачени от много скърби. — Свидетелства за църквата, т. 9, с. 57

Мили думи и дела на любов — Бог желае благословенията, които свободно е дал на Своите деца, да бъдат предавани на нуждаещите се. Чрез това споделяне — чрез изричането на мили думи, съчетани с дела на любов — онези, които работят за Бога, ще намерят път към сърцата и ще печелят души за Христос. — Review and Herald, 14 декември 1897 г.

Кротък и смирен дух — Когато отиваш при човек, когото считаш за в заблуждение, говори с кротост и смирение; защото човешкият гняв не върши Божията правда. Заблуденият може да бъде възстановен само чрез дух на кротост, нежност и любов. Бъди внимателен в поведението си. Избягвай всичко в погледа, жеста, думите или тона, което издава гордост или самодоволство. Пази се от дума или израз, който би издигнал теб или би противопоставил твоята праведност на неговите слабости.

Пази се от всяка проява на презрение, надменност или осъждение. Внимавай да не се появи дори сянка на гняв; и ако говориш ясно и открито, нека няма укор, нито обвинение, нито грубост — освен топлината на искрената любов.

Над всичко — да няма и следа от омраза, недоброжелателство, горчивина или суровост. От сърце, изпълнено с любов, могат да излизат само доброта и нежност. Но всички тези плодове не пречат да се говори сериозно и тържествено, като че ли ангели те наблюдават и действаш пред лицето на предстоящия съд. — Свидетелства за църквата, т. 2, с. 52