Глава 27 — Влиянието на думите върху самия човек

Небрежна и неуважителна критика — Навикът на лекомислена и неуважителна критика оказва обратно влияние върху характера, като развива неуважение и неверие. Мнозина, които се отдават на този навик, вървят несъзнателно към опасност, докато стигнат дотам да критикуват и отхвърлят делото на Святия Дух.

Исус казва: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш.“ — Копнежът на вековете, с. 323

Умствено и физическо здраве — Всяка добра и съчувствена дума, изговорена към скърбящите, всяко действие за облекчаване на угнетените и всяка помощ за нуждите на ближните, извършени с поглед към Божията слава, ще донесат благословение на даващия. Онези, които действат така, изпълняват небесен закон и ще получат Божието одобрение. Радостта от правенето на добро запалва топлина в чувствата, която преминава през нервите, ускорява кръвообращението и води до умствено и физическо здраве. — Свидетелства за църквата, т. 4, с. 56

Жизнерадост и мир — Жизнерадостта, спокойното предаване и мирът правят другите щастливи и здрави, но носят най-голяма полза на самия човек. Тъгата и говоренето за неприятни неща поддържат неприятните картини и връщат обратно върху нас тяхното влияние. Бог желае да забравим всичко това — да не гледаме надолу, а нагоре, нагоре! — Ум, характер и личност, т. 2, с. 662

Помощ за другите — помощ за себе си — Мнозина живеят в объркване. Загубили са посоката си. Не знаят по кой път да вървят. Нека такива хора потърсят други, които са в същото състояние, и им говорят думи на надежда и насърчение. Когато започнат това дело, небесната светлина ще им открие пътя, по който трябва да вървят. С думите на утеха към страдащите те самите ще бъдат утешени. Като помагат на другите, те ще бъдат изведени от собствените си трудности. Радостта ще заеме мястото на тъгата и мрака. Сърцето, изпълнено с Божия Дух, ще се изпълни с топлина към всеки човек. Такъв човек вече не е в тъмнина; защото неговата „тъмнина“ става „като обед“. — Библейски коментар на АСД, т. 4, с. 1151

Съчувствие към другите, не към себе си — Животът на някои е лишен от мир и радост, защото никога не излизат извън кръга на собственото си „аз“. Те постоянно търсят съчувствие от другите. Ако започнат да търсят как да бъдат полезни и да говорят думи на любов и насърчение, техните души, сега сухи и тъжни, ще станат като напоена градина. — Синове и дъщери на Бога, с. 88

Гневни думи — Една гневна дума дава предимство на Сатана, често наранява собствената душа и отвръща други от светлината. — Review and Herald, 3 май 1887 г.

Гневът като опиянение — Когато човек веднъж даде място на гневен дух, той е също толкова опиянен, както онзи, който е вдигнал чашата към устните си. Научете се на красноречието на мълчанието и знайте, че Бог цени изкупените с Христовата кръв. Възпитавайте се; трябва да се учим всеки ден. Трябва да се издигаме все по-високо и по-близо до Бога. Разчистете пътя на Царя. Направете път, по който Той да ходи сред нас. Премахнете нечистите думи от устата си (вж. Колосяни 3:8). — Ум, характер и личност, т. 2, с. 582

Невъздържаността – самонанесена рана — Тежки изпитания ще дойдат върху теб. Уповавай се на Господа Исуса Христа. Помни, че чрез невъздържаността ти сам ще нараниш себе си. Ако при всички обстоятелства пребъдваш в небесни места в Христос, твоите думи няма да бъдат заредени като куршуми, които нараняват сърца и могат да погубят живот. — Ум, характер и личност, т. 2, с. 578.

Празни и зли думи — Тясно свързано с предупреждението на Христос относно греха против Светия Дух е предупреждението срещу празните и злите думи. Думите са израз на това, което е в сърцето. „От изобилието на сърцето говорят устата.“ Но думите са нещо повече от израз на характера; те имат сила да въздействат обратно върху самия характер. Хората се влияят от собствените си думи. Често под внезапен подтик, внушен от Сатана, те изричат ревност или зли подозрения, изразявайки нещо, в което всъщност не вярват; но изразът влияе върху мислите. Те се заблуждават чрез думите си и започват да вярват, че истина е онова, което е било изречено по внушение на Сатана. Веднъж изразили мнение или решение, често са твърде горди, за да го оттеглят, и се стремят да докажат, че са прави, докато накрая сами не повярват, че наистина са. Опасно е да се изрича дума на съмнение, опасно е да се поставя под въпрос и да се критикува божествената светлина. — Копнежът на вековете, с. 323.

Злословието – двойно проклятие — Кой не обича живота и не желае добри дни? И все пак колко малко са онези, които изпълняват условията – да пазят езика си от зло и устните си от лукавство. Малцина желаят да следват примера на Спасителя в кротост и смирение. Мнозина молят Господа да ги смири, но не са готови да се подложат на необходимата дисциплина. Когато дойде изпитанието, когато възникнат трудности или дори дребни раздразнения, сърцето се бунтува и езикът изговаря думи, които са като отровни стрели или опустошителен град.

Злословието е двойно проклятие, което пада по-тежко върху говорещия, отколкото върху слушащия. Който разпръсква семена на раздори и вражда, ще пожъне в собствената си душа смъртоносните им плодове. Колко нещастен е клюкарят, онзи, който подозира зло! Той е чужд на истинското щастие. — Свидетелства към църквата, т. 5, с. 176.