Глава 28 — Разпознаване в изобличението

Вестта на истината — Ако някога един народ е имал нужда да ходи пред Бога, както ходеше Енох, то днес това е народът на адвентистите от седмия ден — да показват своята искреност чрез чисти думи, свети думи, думи, изпълнени със съчувствие, нежност и любов.

Има време, когато се изискват думи на изобличение и порицание. Онези, които са извън правия път, трябва да бъдат събудени, за да видят своята опасност. Трябва да им се даде вест, която да ги разтърси от летаргията, която оковава чувствата им. Морално обновление трябва да настъпи, иначе души ще погинат в греховете си. Нека вестта на истината, като остър, двуостър меч, си проправи път до сърцето. Отправяйте призиви, които да събудят безгрижните и да върнат заблудените и блуждаещи умове обратно при Бога. — Свидетелства към църквата, т. 7, с. 155.

Изобличение в любов — Когато се стремим да поправяме или преобразяваме други, трябва да внимаваме за думите си. Те ще бъдат благоухание за живот или за смърт. При даване на изобличение или съвет мнозина си позволяват остър, суров език — думи, които не са пригодни да излекуват наранената душа. Чрез тези необмислени изрази духът се наранява и често съгрешилите се подтикват към бунт. Всички, които защитават принципите на истината, трябва да получат небесното масло на любовта. При всички обстоятелства изобличението трябва да бъде изказвано с любов. Тогава думите ни ще преобразяват, а не ще ожесточават. Христос чрез Своя Свети Дух ще даде сила и мощ. Това е Неговото дело. — Притчи Христови, с. 337.

Т. нар. откровеност — форма на егоизъм — Някои се гордеят, че са прямолинейни, рязки и груби, и наричат това откровеност; но това не е правилното име — това е егоизъм в най-дълбоката му форма. Тези хора може да имат добродетели; могат да бъдат щедри и да имат добри подбуди; но тяхното невъзпитано държание ги прави почти непоносими. Те критикуват, нараняват, казват неприятни неща. Ще препоръча ли характерът, който изграждат, тях на Исус? Ще ги направи ли годни за обществото на небето? Добре е да изследваме себе си, за да видим какъв дух поддържаме.

Нека се научим да говорим нежно, спокойно, дори при най-трудните обстоятелства. Нека контролираме не само думите си, но и мислите и въображението си. Нека бъдем добри и учтиви в думите и поведението си. В това отношение има голямо пренебрежение. — Ривю енд Хералд, 29 април 1884 г.

Кисели християни — Добрите качества, които мнозина притежават, остават скрити, и вместо да привличат души към Христос, те ги отблъскват. Ако тези хора можеха да видят влиянието на своите невъзпитани постъпки и недобри думи върху невярващите, и колко обидно е такова поведение в очите на Бога, те биха променили навиците си, защото липсата на учтивост е една от най-големите пречки за грешниците. Егоистични, роптаещи, кисели християни преграждат пътя, така че грешниците не желаят да се приближат до Христос. — Нашето високо призвание, с. 229.

Твърди думи — Твърдите думи удрят сърцето чрез слуха, събуждат към живот най-лошите страсти на душата и изкушават мъже и жени да престъпват Божиите заповеди. — Адвентният дом, с. 439.

Поправянето на децата — Суровите и гневни думи не са от небесен произход. Кавгите и раздразнението никога не помагат. Напротив, те събуждат най-лошите чувства в човешкото сърце. Когато децата ви постъпват неправилно и са изпълнени с бунт, а вие сте изкушени да говорите и действате строго, изчакайте, преди да ги поправите. Дайте им възможност да размислят и позволете на вашия нрав да се успокои. — Възпитание на децата, с. 246.

Груби ръбове и остри ъгли — Острите, груби ръбове и неравности в характера ни, проявите на егоизъм в недобрите думи и постъпки, разкъсват деликатната тъкан на човешката любов и щастие. — Ривю енд Хералд, 18 юли 1893 г.

Слуги на нечестивия — Онзи, който приема духа на Христос, ще го излива чрез добри думи и ще го изразява в учтиво поведение… Но тези, които изповядват истината и в същото време са груби, кисели и недобри в думи и държание, не са се учили от Исус; всички тези прояви показват, че те все още са слуги на нечестивия. — Нашето високо призвание, с. 238.

Възпитание на устните ни — Нека сключим завет с Бога, че няма да изговорим нито една дума на завист или недоброта. Нека устните ни не безчестят Бога чрез раздразнителни думи на оплакване и недоволство. Възпитавайте устните си да Го прославят — Него, от Когото произтичат всички благословения. — Ривю енд Хералд, 1 май 1888 г.

Ненужно спорене — Освен ако не става въпрос за нещо от жизнено значение, бъдете готови да отстъпите от своето мнение, вместо да предизвиквате спор. Дори и чрез аргументи да наложите своето становище, може да наложите тежест върху другия, далеч по-голяма от ползата, която мислите, че ще спечелите. Трудно е да се излекуват раните, причинени от сурови думи.

Често можете да запазите мира, като пазите езика си. Никога не въвеждайте в разговора си теми, които ще породят раздор, наранявайки както собствената ви душа, така и душите на другите. — Ръкопис 60, 1903 г.

Прибързана и нетърпелива реч — В употребата на езика може би няма грешка, която старите и младите толкова лесно да оправдават в себе си, както прибързаната и нетърпелива реч. Те мислят, че е достатъчно оправдание да кажат: „Бях невнимателен и не казах това, което мисля.“ Но Божието Слово не се отнася леко към това. Писанието казва: „Виждаш ли човек прибързан в думите си? Повече надежда има за безумен, отколкото за него.“ (Притчи 29:20). „Който няма власт над духа си, е като град разрушен и без стени.“ (Притчи 25:28).

В един миг, чрез прибързания, страстен, невнимателен език, може да се извърши зло, което цял живот покаяние не може да поправи. О, колко сърца са били разбити, колко приятелства разрушени, колко животи съсипани от суровите, прибързани думи на онези, които можеха да донесат помощ и изцеление! — Възпитание, с. 236–237.

Добре уравновесен нрав — „Кроткият отговор отклонява гнева.“ Отмъщението никога не е победило враг. Добре уравновесеният нрав оказва добро влияние върху всички наоколо; но „който няма власт над духа си, е като град разрушен и без стени.“ — Свидетелства към църквата, т. 4, с. 367–368.

Изблици и ругатни — Голяма част от щастието в живота зависи от нашите обноски и постъпки към другите. Острата дума трябва да остане неизречена. Страстните думи трябва да бъдат угасени в любовта на Исус Христос; защото ако тази нечистота не бъде очистена от душата, няма надежда за вечен живот. Егоистичният нрав и изблиците на гневни думи се поставят в същия мрачен списък като ругатните. — Писмо 6a, 1893 г.

Зли мисли и думи — Няма нещо, от което Христос да се нуждае повече, отколкото от съработници, които чувстват необходимостта да Го представят. Злото говорене и злото мислене са пагубни за душата. — Ръкопис 8a, 1888 г.

Без думи на раздразнение — Бог желае думите ти да бъдат животодаващи. Нито една дума на раздразнение не бива да бъде изговорена. Колкото и провокиран да се чувстваш, въздържай всяка дума, която би възбудила злото в сърцето на другия. Речта е велик дар; и Бог желае всеки от вас да достигне до мярката на Христовото подобие. Нека всяка дума, която изговаряш, благославя и въздига. — Ръкопис 65, 1901 г.

Критика към другите — Често има силно изкушение да се говори за неща, които не носят полза нито на говорещия, нито на слушащия, а носят зло и безплодие и за двамата. Времето на нашето изпитание е твърде кратко, за да се прекарва в размишление върху недостатъците на другите. — Свидетелства към църквата, т. 4, с. 135.

Осветени устни — Истински обърнатият човек няма склонност да мисли или говори за грешките на другите. Устните му са осветени и като Божий свидетел той свидетелства, че благодатта на Христос е преобразила сърцето му… Само онези ще влязат в небето, които са победили изкушението да мислят и говорят зло. — Синове и дъщери на Бога, с. 348.

Днешните канибали — Клеветническите думи, които по същество са канибализъм, няма да се изговарят от онези, които се хранят с Хляба на живота — Словото на живия Бог, и се наслаждават на тлъстината и богатството на Неговите извънредно велики и скъпоценни обещания. Чрез Исус Христос душата е в общение с небесните ангели и няма желание да се отдава на празни и лекомислени разговори, нито да сяда на трапезата на клеветниците (канибалите). Исус Христос желае Неговите деца да бъдат „съработници с Него“ — молитвени, добри, благотворителни и дейни. — Писмо 14a, 1893 г.

Семена на подозрение и недоверие — Нека онези, които се боят от Бога и вярват в истината, поставят стража на устните си. Нека бъдат решени да не изговарят думи, които ще навредят на Божието дело или ще представят погрешно работата, извършвана в някоя от Неговите институции. Нека внимават да не изговарят думи, които ще бъдат изкушение за други да задържат доверието и думите на насърчение, които трябва да бъдат дадени на онези, които са тежко изпитвани и които, може би, работят от ранно утро до късна вечер, за да отговорят на многото призиви на дълга, докато умът им едва издържа под напрежението. Често в такива моменти чрез жестоки думи, изпълнени с подозрения, се създават погрешни впечатления за такива работници. Семената на подозрение и недоверие, като пух от трън, се разнасят надалеч и никога не могат да бъдат събрани обратно. — Ръкопис 94, 1904 г.

Думи, които Светият Дух може да одобри — Божията любов в сърцето винаги ще ни води да говорим нежни думи. „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее; не постъпва неприлично, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на истината; всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“

Нима няма да помним това? Ако Божията любов е в сърцата ни, няма да мислим зло, няма да се смущаваме лесно, няма да даваме свобода на страстите, но ще покажем, че сме впрегнати с Христос и че сдържащата сила на Неговия Дух ни води да говорим думи, които Той може да одобри. Яремът на Христос е сдържащата сила на Светия Дух; и когато се разпалваме от страст, нека кажем: Не; Христос е до мен и няма да Го посрамя с горещи, пламтящи думи. — Ръкопис 73, 1897 г.