Глава 29 — Хвала и благодарение

Израз на хвала към Бога — Братя и сестри, Господ е нашият Бог. Ако Христос се е оформил в нас — надеждата на славата — ние имаме такава надежда в Бога, че е невъзможно да я задържим в себе си. Ще Го хвалим. Не Го хвалим толкова, колкото трябва. Който принася хвала, прославя Бога. Вместо да изговаряме тъжни думи и да разказваме за своите изпитания и страдания, нека благодарим на Бога, че изобщо можем да говорим, и да решим, че ще се стараем да прославяме Неговото име. — Ръкопис 39, 1908 г.

Постоянна хвала — Нашите гласове трябва по-често да се чуват в хвала и благодарение към Бога. Неговата хвала трябва непрестанно да бъде в сърцата ни и върху устните ни. — Ривю енд Хералд, 22 май 1900 г.

Скъпоценни глави в нашия опит — Много повече, отколкото правим, ние трябва да говорим за скъпоценните глави от нашия духовен опит. След особено изливане на Светия Дух, нашата радост в Господа и нашата ефективност в Неговата служба биха се увеличили значително, ако разказваме за Неговата доброта и за Неговите чудни дела в полза на Неговите деца. — Притчи Христови, с. 299–300.

Радост на небето — „Тогава онези, които се бояха от Господа, говореха често един на друг; и Господ внимаваше и слушаше, и пред Него се написа паметна книга за онези, които се бояха от Господа и мислеха за Неговото име.“ Бяха ли тези думи думи на оплакване, на укоряване или на самосъжаление? Не; напротив — в контраст с онези, които говорят против Бога, тези, които се боят от Него, говорят думи на насърчение, благодарност и хвала… Такива думи карат цялото небе да се радва. Онези, които ги изговарят, може да са бедни в земни притежания, но като вярно дават на Бога това, което Той изисква, признават своята зависимост от Него. Себеслуженето не изпълва страниците на тяхната житейска история. В любов и благодарност, с песни на радост върху устните си, те принасят своите дарове на Бога, казвайки, както Давид: „От Твоето даваме на Тебе доброволно.“ — Ривю енд Хералд, 5 януари 1897 г.

От съкровището на нашето сърце — Ако се радваме на Божията любов в сърцата си, ще имаме какво да кажем. От съкровището на сърцето ще изваждаме добри неща. Ще принасяме на Бога плода на устните си. Думите ни ще бъдат думи на хвала и благодарение. — Ръкопис 74, 1897 г.

Божията милост и истина — Видях, че Бог е бил милостив, като ни е дал способността да говорим. Той ни е дал език и ние сме отговорни пред Него за неговото използване. Трябва да прославяме Бога с устата си, като говорим в чест на истината и на Неговата безгранична милост и да побеждаваме чрез словото на нашето свидетелство, чрез кръвта на Агнето. — Ранни писания, с. 114.

Хвалата е по-добра от оплакването — По-добре е да хвалим Господа, отколкото да се оплакваме. Нека устните ни не изговарят думи, от които ще се срамуваме, когато Христос дойде в Своята слава с всички свети ангели с Него. Трябва да бъдем чисти в устните и в сърцето; трябва да бъдем осветени и пречистени, както беше Христос. — Ръкопис 95, 1909 г.