Глава 31 — Надежда и насърчение

Лечебен балсам — Има души, които грешат и чувстват своя срам и безумие. Те са гладни за думи на насърчение. Гледат на своите грешки и падения, докато почти се довеждат до отчаяние. Вместо да… изобличаваме и осъждаме, и да отнемаме последния лъч надежда, който Слънцето на правдата хвърля в сърцата им, нека думите ни падат като лечебен балсам върху наранената душа. Не бъдете като опустошителен град, който смазва и унищожава нежната надежда, поникваща в сърцата. Не оставяйте гладната, умираща душа в нейната безпомощност да загине, защото не сте изговорили думи на нежност и насърчение. — Нашето високо призвание, с. 295.

Насърчение за ангелите — Думи на утеха и насърчение, изречени, когато душата е болна и пулсът на куража е слаб — те се приемат от Спасителя така, сякаш са изречени към Него Самия. Когато сърцата се насърчават, небесните ангели гледат с радостно одобрение. — По стъпките на Великото Лекарство, с. 159.

Смели и надеждни думи — Много смели души са тежко притиснати от изкушение, почти готови да отпаднат в борбата със себе си и със силите на злото. Не обезсърчавайте такъв човек в неговата тежка борба. Насърчавайте го със смели, изпълнени с надежда думи, които да го подтикнат напред по пътя му. Така светлината на Христос може да сияе чрез вас. „Никой от нас не живее за себе си.“ (Римляни 14:7). Чрез нашето несъзнателно влияние другите могат да бъдат насърчени и укрепени, или да бъдат обезсърчени и отблъснати от Христос и истината. — Пътят към Христос, с. 120.

Без съмнение и обезсърчение — Направете си правило никога да не изговаряте нито една дума на съмнение или обезсърчение. Можете много да озарите живота на другите и да укрепите усилията им чрез думи на надежда и свята радост. — Пътят към Христос, с. 119–120.

Нищо евтино и обикновено — Нека възпитаваме езика си да говори правилни думи — думи, които ще насърчават и укрепват нашите ближни. Нека говорим за добротата, милостта и любовта на Бога. Отхвърлете всяка дума на неверие и всичко, което е евтино и обикновено. — Ривю енд Хералд, 28 март 1899 г.

Вдъхновение чрез свята дързост — Нека езикът бъде вдъхновен със свята дързост да изговаря думи на насърчение — думи, които ще събудят и укрепят душите да скъсат оковите на леността и самодоволството, които ги държат в несигурност. — Писмо 151, 1903 г.

Повтаряне като папагал — Не можете да достигнете до сърцата чрез просто повтаряне на думи, като папагалско повторение на заучени изрази. Това, което казвате, трябва да бъде израз на личен опит. Ако насърчавате сърцата с думи на кураж и надежда, това ще бъде, защото благодатта и любовта на Бога са жива реалност за вас. Това е Божият отпечатък, който тези души трябва да получат, а не вашият собствен. Но ако работникът сам не е бил очистен и преобразен, той не може да представи истината със свежест, сила и мощ, която събужда отклик в онези, които слушат словото на живота. — Ривю енд Хералд, 12 април 1892 г.

Думи на насърчение — Стенанията на един страдащ свят се чуват навсякъде около нас. Грехът хвърля своята сянка върху нас и умът ни трябва да бъде готов за всяко добро слово и дело. Ние знаем, че имаме присъствието на Исус. Сладкото влияние на Неговия Свети Дух учи и направлява мислите ни, като ни води да говорим думи, които ще насърчат и озарят пътя на другите. — Свидетелства към църквата, т. 6, с. 115.

Приятен и благ тон — Трябва да говорим думи, които утешават и насърчават. Братя и сестри, обучавайте се да говорите с приятен и благ тон. Не вреди, а носи добро да се говори любезно; но грубата и невъзпитана реч прогонва светите ангели със скръб. — Ривю енд Хералд, 15 юни 1905 г.

Като гвоздей на сигурно място — Великите мисли, благородните стремежи, ясното разбиране на истината, безкористните цели, копнежът за благочестие и святост ще намерят израз в думи, които разкриват съкровището на сърцето.

Онези, с които общуваме ден след ден, се нуждаят от нашата помощ и напътствие. Те може да са в такова състояние на ума, че дума, изречена навреме, да бъде като гвоздей, забит на сигурно място. — Пророци и царе, с. 348.

Семена на съмнение – служене на Сатана — Нека се пазим да не изговаряме думи, които обезсърчават. Нека решим никога да не участваме в злословие и клевета. Нека откажем да служим на Сатана, като посяваме семена на съмнение. Нека се пазим да не поддържаме неверие и да не го изразяваме пред другите. Много, много пъти съм желала да се разпространи обещание, съдържащо тържествен обет да се изговарят само думи, които са угодни на Бога. Има толкова голяма нужда от такъв обет, колкото и от обет срещу употребата на опияняващи напитки. Нека започнем да дисциплинираме езика си, като винаги помним, че можем да направим това само чрез дисциплиниране на ума; защото „от изобилието на сърцето говорят устата“. (Матей 12:34). — Нашето високо призвание, с. 291.

Представяне на Спасителя — О, нека не се изговори нито една дума, която да причини по-дълбока болка! На душата, уморена от живот в грях, но незнаеща къде да намери облекчение, представете състрадателния Спасител. Хванете я за ръка, повдигнете я, говорете ѝ думи на кураж и надежда. Помогнете ѝ да се хване за ръката на Спасителя. — По стъпките на Великото Лекарство, с. 168.

Небесната стълба — Който идва при Исус, поставя нозете си върху стълба, която достига от земята до небето. Учете това с перо и с глас — че Бог е над стълбата; светлите лъчи на Неговата слава озаряват всяко стъпало. Той гледа с благоволение на всички, които болезнено се изкачват нагоре, за да им изпрати помощ — божествена помощ — когато ръката започне да отслабва и кракът да трепери. Да, кажете го, кажете го с думи, които ще разтопят сърцето — че никой, който постоянства в изкачването по стълбата, няма да бъде лишен от влизане във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос; онези, които вярват в Христос, никога няма да погинат и никой няма да ги грабне от ръката Му.

Казвайте на хората с ясен и изпълнен с надежда език как могат да избегнат наследството на срама, което е нашият заслужен дял. Но заради Христос не им представяйте идеи, които ще ги обезсърчат, които ще направят пътя към небето да изглежда много труден. — Избрани вести, т. 1, с. 181–182.

Лек за униние — Не можем да си позволим по никакъв начин да бъдем пречка за другите. Всеки има своите особени изкушения и изпитания, и ние трябва да заемем позиция, от която да помагаме и укрепваме изкушаваните. Трябва да насърчаваме и, ако е възможно, да повдигаме онези, които са слаби във вярата. Като говорим за Божиите обещания, понякога можем да премахнем унинието от умовете на онези, които са в изпитание и трудност. — Ум, характер и личност, т. 2, с. 435.

Разговор за небето — Когато се събираме, за да си помагаме един на друг към небето, когато разговорът е върху божествени и небесни неща, тогава има смисъл да говорим; но когато разговорът се съсредоточава върху себе си и върху земни и маловажни неща, мълчанието е злато. Послушното ухо ще приеме изобличението със смирение, търпение и готовност да се учи. Само тогава нашето общуване един с друг става полезно и изпълнява всичко, което Бог желае. Когато и двете страни на божественото наставление са изпълнени, мъдрият изобличител изпълнява своя дълг, а послушното ухо слуша с цел и получава полза. — Синове и дъщери на Бога, с. 166.

Кисели и неприятни умове — Делото на Сатана е да говори за това, което го засяга, и той се радва, когато човешките същества говорят за неговата сила и за действието му чрез хората. Чрез отдаване на такива разговори умът става мрачен, кисел и неприятен. Ние можем да станем канали, чрез които Сатана предава думи, които не носят светлина на нито едно сърце. Но нека решим, че това няма да бъде така. Нека решим да не бъдем канали, чрез които Сатана да предава мрачни и неприятни мисли. Нека думите ни не бъдат благоухание за смърт, а за живот. — Свидетелства към църквата, т. 6, с. 62–63.

Нашата слабост не е тема за разговор — Не е похвално да говорим за нашата слабост и обезсърчение. Нека всеки каже: „Скръбно ми е, че се поддавам на изкушението, че молитвите ми са толкова слаби, вярата ми толкова немощна.“ — В небесни места, с. 276.

Няма добродетел в припомнянето на грехове — Всеки път, когато говорим за тъмнина, това радва врага, защото той не желае радостта на Христос да пребъдва в сърцата ни чрез вяра. Христос е за нас неизчерпаем източник на освежаваща радост. Бог не счита за добродетел това, че постоянно гледаме и говорим за нашите грешки и грехове. — Писмо 42, 1896 г.