Глава 32 — Вярата като тема на разговор

Закон на природата — Закон на природата е, че нашите мисли и чувства се насърчават и укрепват, когато им даваме израз. Макар думите да изразяват мислите, вярно е също, че мислите следват думите. Ако бихме изразявали повече своята вяра, ако се радваме повече на благословенията, за които знаем, че имаме — великата милост и любов на Бога — бихме имали повече вяра и по-голяма радост. Нито език може да изрази, нито ограничен ум да схване благословението, което идва от това да ценим Божията доброта и любов. Дори тук, на земята, можем да имаме радост като извор, който никога не пресъхва, защото се захранва от потоците, които текат от Божия престол. — По стъпките на Великото Лекарство, с. 251–253.

Неизбежната жетва — Онези, които говорят вяра и я култивират, ще имат вяра; но онези, които поддържат и изразяват съмнения, ще имат съмнения. — Свидетелства към църквата, т. 5, с. 302.

Източникът на сила — Ако бихме изразявали повече своята вяра, ако се радваме повече на благословенията, за които знаем, че имаме — великата милост, дълготърпение и любов на Бога — всекидневно бихме имали по-голяма сила. Нима скъпоценните думи, изречени от Христос, Божия Княз, не съдържат уверение и сила, които трябва да оказват голямо влияние върху нас — че нашият небесен Отец е по-готов да даде Светия Дух на онези, които Му искат, отколкото родителите да дават добри дарове на децата си? — Избрани вести, т. 2, с. 243.

Семена на съмнение – жетва на неверие — Нека внимаваме за думите си. Нека говорим вяра и ще имаме вяра. Никога не давайте място на мисъл на обезсърчение в Божието дело. Никога не изговаряйте дума на съмнение. Това е като семе, посято в сърцето както на говорещия, така и на слушащия, за да произведе жетва на обезсърчение и неверие. — Евангелизъм, с. 633.

Голямото предимство на Сатана — Дори и под изкушение, езикът ни може да бъде език на вяра, надежда и кураж. Но не бива да се допуска лекомислие или празнословие; никаква ниска шега не трябва да излиза от устните ни, защото тези неща дават на Сатана голямо предимство. — Ривю енд Хералд, 13 май 1884 г.

Прозорци, отворени към небето — Колкото повече говорите за вяра, толкова повече вяра ще имате. Колкото повече се съсредоточавате върху обезсърчението, като говорите на другите за своите изпитания и ги разширявате, за да предизвикате съчувствие, което желаете, толкова повече обезсърчения и изпитания ще имате. Защо да скърбим за онова, което не можем да избегнем? Бог ни приканва да затворим прозорците на душата към земята и да ги отворим към небето, за да може Той да изпълни сърцата ни със славата, която сияе от небесния праг. — Ум, характер и личност, т. 2, с. 579.

Трудностите — повод за благодарност — Когато някой ви попита как се чувствате, не се старайте да намерите нещо тъжно, което да разкажете, за да получите съчувствие. Не говорете за липсата си на вяра, за своите скърби и страдания. Изкусителят се радва да слуша такива думи. Когато говорите за мрачни неща, вие го прославяте. Не бива да се съсредоточаваме върху голямата сила на Сатана да ни побеждава. Често сами се предаваме в ръцете му, като говорим за неговата сила.

Нека вместо това говорим за великата сила на Бога да свърже всички наши интереси със Своите. Разказвайте за несравнимата сила на Христос и говорете за Неговата слава. Цялото небе е заинтересовано от нашето спасение. Божиите ангели — хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди — са изпратени да служат на онези, които ще наследят спасение. Те ни пазят от зло и отблъскват силите на тъмнината, които търсят нашето унищожение. Нямаме ли причина да бъдем благодарни във всеки момент, благодарни дори когато по пътя ни има привидни трудности? — По стъпките на Великото Лекарство, с. 253–254.