Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Глава 38 — Любов и доброта

Красноречието на Божията любов — Най-убедителното красноречие е словото, изговорено с любов и съчувствие. Такива думи ще донесат светлина на обърканите умове и надежда на обезсърчените, като озарят пътя пред тях. Времето, в което живеем, изисква жива, осветена енергия; изисква сериозност, ревност и най-нежна съпричастност и любов; думи, които не увеличават страданието, а вдъхват вяра и надежда. Ние сме на път към дома, търсейки по-добра страна — небесната. Вместо да говорим думи, които нараняват сърцата на слушащите, не трябва ли да говорим за любовта, с която Бог ни е възлюбил? Не трябва ли да се стараем да облекчаваме сърцата на хората около нас чрез думи на Христоподобно съчувствие? Не трябва ли да говорим за бъдещия покой, приготвен за Божия народ? „Дума, казана на време, е като златни ябълки в сребърни съдове.“ — Ривю енд Хералд, 16 февруари 1897 г.

Прегради от гордост и егоизъм — Духът на Исус трябва да прониква душата на работника; именно приятните, съчувствени думи и проявата на безкористна любов към душите ще разрушат преградите на гордостта и егоизма и ще покажат на невярващите, че ние имаме Христовата любов. — Евангелизъм, с. 636.

Божествено просвещение и мъдрост — Онези, които служат със слово и учение, имат велика задача — да изтръгнат от умовете на хората смъртоносните заблуди на Сатана и да им внушат значението на стремежа към Божия велик стандарт на праведност. Те трябва усърдно да се молят за божествено просвещение и за мъдрост, за да представят истината такава, каквато е в Исус. Съчувствието, нежността и любовта, вплетени в техните слова и проявени в живота им, ще обезоръжат съпротивата, ще отслабят предразсъдъците и ще отворят път към много сърца. — Исторически очерци на чуждестранните мисии на АСД, с. 121.

Подражание на Христос в Неговото служене — За съжаление, мнозина не осъзнават, че начинът, по който се представя библейската истина, има голямо значение за впечатленията, които се създават в умовете, и за християнския характер, който впоследствие се развива у онези, които приемат истината. Вместо да подражават на Христос в начина Му на работа, мнозина са сурови, критични и властни. Те отблъскват, вместо да привличат души. Такива никога няма да узнаят колко много слаби души са били наранени и обезсърчени от техните груби думи. — Евангелизъм, с. 168.

Твърде много проповеди — Проповедите трябва да идват не от механично сърце, а от сърце, изпълнено с Божията любов и смекчено от Неговата благодат; така че, когато говорите, Божиите ангели да бъдат на ваша страна и Христос да бъде с вас — и именно Христос да прави впечатлението. Тези неща са били пренебрегвани в нашите лагерни събрания. Изглежда, че у някои се е вкоренила мисълта, че тяхната задача е само да проповядват, да проповядват. Макар проповедите да са добри на своето място, когато се изнася проповед след проповед, хората не могат да задържат чутото в ума си — това е невъзможно — и те просто се уморяват от проповеди. — Ръкопис 19b, 1890 г.

Служители, обути с обувките на благовестието — Нека всеки служител се научи да носи обувките на благовестието. Онзи, който е обут с приготовлението на благовестието на мира, ще ходи както Христос ходеше. Той ще може да говори правилни думи и да ги изговаря с любов. Няма да се стреми да налага Божията вест със сила. Ще се отнася нежно към всяко сърце, осъзнавайки, че Духът ще впечатли истината в онези, които са отворени за божественото влияние. Никога няма да бъде рязък в поведението си. Всяка изговорена дума ще има омекотяващо и укротяващо влияние…

Когато говорим думи на изобличение, нека вложим в гласа си възможно най-много Христова нежност и любов. Колкото по-високо е положението на един служител, толкова по-внимателен трябва да бъде в думите и делата си. — Евангелизъм, с. 174.

Трайни впечатления чрез любов — В Своето провидение Бог впечатлява хората да посещават нашите събрания. Някои идват от любопитство, други — за да критикуват или да се подиграват. Често обаче те биват изобличени за грях. Словото, изговорено в дух на любов, оставя трайно впечатление в тях. Колко внимателно, тогава, трябва да се провеждат тези събрания! Думите трябва да бъдат авторитетни, за да може Светият Дух да ги вложи в умовете. Говорителят, който е под контрола на Божия Дух, има свещено достойнство и неговите думи са благоухание за живот.

Нека в проповедта не се включват неподходящи и лекомислени илюстрации или анекдоти. Нека думите бъдат за назидание на слушащите. — Евангелизъм, с. 207–208.

Да реже истината, а не нашите думи — При представянето на непопулярната истина, която включва тежък кръст, проповедниците трябва да внимават всяка дума да бъде такава, каквато Бог желае. Думите им никога не трябва да нараняват. Те трябва да представят истината в смирение, с най-дълбока любов към душите и с искрено желание за тяхното спасение — и да оставят истината да извърши изобличението. — Свидетелства към църквата, т. 3, с. 218.

Реформа, а не раздразнение — Бог призовава реформатори, които ще говорят силни и възвишаващи думи от амвоните. Когато хората говорят свои собствени думи със собствена сила, вместо да проповядват Божието Слово със силата на Духа, те се нараняват и обиждат, когато думите им не бъдат приети с ентусиазъм. Тогава се изкушават да изговорят думи, които пораждат горчивина и съпротива в слушателите.

Братя мои, бъдете предупредени. Такива думи не трябва да излизат от устните на Христовите посланици. Осветените устни ще говорят думи, които преобразяват, но не дразнят. Истината трябва да бъде представяна с кротостта и любовта на Христос. — Избрани вести, т. 1, с. 159.

От съкрушени и смирени сърца — Братя мои, нека сърцата ви станат съкрушени и смирени. Нека от устните ви текат изрази на съчувствие и любов, които не изгарят езика. — Библейски коментар на АСД, т. 3, с. 1164.

Духовност в проповядването — Проповядването на брат Б не е било белязано от одобрението на Божия Дух. Той може да говори свободно и да излага мисълта ясно, но проповедта му е лишена от духовност. Неговите призиви не са докосвали сърцето с нова нежност. Имало е изобилие от думи, но сърцата на слушателите не са били оживени и разтопени от усещането за любовта на Спасителя. — Свидетелства към църквата, т. 3, с. 31.

За учителите — Христовата кротост — Имам искрено желание всеки ден да се учите от Великия Учител. Ако първо се приближите към Бога, а след това към своите ученици, ще извършите много ценно дело. Ако сте прилежни и смирени, Бог ежедневно ще ви дава знание и способност да преподавате. Правете най-доброто, за да предадете на другите благословенията, които Той ви е дал.

С дълбок и искрен интерес да помогнете на учениците си, водете ги през пътя на знанието. Приближете се до тях колкото е възможно повече. Ако учителите нямат изобилна любов и кротостта на Христос в сърцата си, те ще проявяват твърде много духа на суров и властен наставник. „Пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот. И към едни показвайте милост, правейки разлика; а други спасявайте със страх, като ги изтръгвате от огъня; като се гнусите дори от дрехата, опетнена от плътта.“ (Юда 1:21–23). — Съвети към родители, учители и ученици, с. 253.

Без страстна дума или жест — В обучението на децата и младежите учителите не трябва да допускат нито една страстна дума или жест да помрачи тяхното дело, защото така предават на учениците същия дух, който самите те носят. — Съвети към родители, учители и ученици, с. 170.

Без раздразнение у учителите — Учителите, които са под дисциплината на Бога, получават благодат, истина и светлина чрез Светия Дух, за да ги предадат на децата. Те са под ръководството на най-великия Учител, Когото светът някога е познавал, и колко неподобаващо би било за тях да имат недобър дух, остър глас, изпълнен с раздразнение! Така те биха увековечили собствените си недостатъци в децата. — Съвети към родители, учители и ученици, с. 171.

Без липса на доброта, дори към злосторниците — Ако учителят, чрез Христовата благодат, е владеещ себе си и държи управлението с твърда и търпелива ръка, той ще укроти бурния елемент, ще запази своето достойнство и ще спечели уважението на учениците. Когато редът бъде възстановен, нека се проявят доброта, кротост и обич. Може би бунтът ще се появява отново и отново, но нека избухливият дух не се проявява. Не говорете остро на злосторника и не обезсърчавайте душа, която се бори със силите на тъмнината. — Съвети за съботното училище, с. 173.