Глава 48 — Ораторско и театрално показване

Красноречивите речи като звънтящ мед — Животът, обновен чрез Божествена благодат и скрит с Христос в Бога, е красноречив в своята простота. Речите и изказванията на привидно учени хора са в Божиите очи като „звънтящ мед и кимвал, що звека“, в сравнение с думите, които идват направо от сърце, очистено чрез вяра в Христос като личен Спасител. Тези, които са красноречиви пред Бога, са готови да ходят по смирени пътища. Те не са ценени от онези, които се стремят към превъзходство и не разбират какво означава да се ходи в смирено подчинение на Божията воля и път; но Бог казва: „Към този ще погледна — към бедния и съкрушения духом, който трепери от словото Ми“ (Исая 66:2). — Manuscript 176, 1899

Служители, а не актьори — Ако хората не бъдат доведени да ценят истината като скъпо съкровище, което освещава душата, не е постигнато никакво трайно добро. Онзи, който представя красноречиви думи, кара хората да забравят истината, смесена с неговото ораторство. Когато възбудата отмине, се вижда, че Божието Слово не е било запечатано в ума, нито простите са придобили разбиране. Хората могат да си тръгнат от църквата, възхищавайки се на ораторските способности на проповедника, както биха се възхитили на актьор в театър. Могат да се върнат отново, но пак да останат без впечатление и духовна храна.

Не трябва хората да бъдат насърчавани да ценят ораторското показване. Такава проповед въздейства на ума както вълнуващ разказ — възбужда, но не преобразява характера. Плодовете показват, че не се полага здрава основа за църквата. Когато такъв служител си отиде, става ясно, че хората не са били свързани с Христос, а с човека. Христос им е бил чужд.

Божиите вестители трябва да предадат последната, сериозна и изпитваща вест на милост към падналия свят. Ако служителят изтъква себе си, той застава между вестта и народа. Ако се обучава да представя истината по определен човешки начин, той може да обезсили делото си, защото Святият Дух не съдейства на такива усилия. Хората започват да гледат към него, да го възвеличават, и вместо Христос се вижда човекът, който заема мястото на разпнатия и възкръснал Спасител.

Проповедникът може да изнесе слово, което се издига високо — до облаците и звездите — но да не остави никакво трайно впечатление в сърцата на слушателите. Ако убеждението не бъде запечатано в сърцето, тогава време и средства са похабени напразно. Каква полза има хората да мислят високо за проповедника, ако нямат уважение към спасяващата, изпитваща истина?

Действието на Святия Дух — Святият Дух трябва да действа върху човека; човекът не трябва да се опитва да действа върху Святия Дух. Святият Дух не е слуга, а управляваща сила. Той кара истината да засияе във всеки ум и говори чрез всяко слово, когато служителят се предаде на Неговото действие. Святият Дух върви със душата по пътя и говори чрез човешкия инструмент. Той създава атмосферата около душата и чрез думи на предупреждение говори на неразкаяните. — Letter 29, 1895

Мъже на молитва — мъже на сила — Не са нужни красноречиви говорители, а смирени, искрени работници, хора с детска вяра в по-висша сила. Мъжете на молитва, които търсят Господа със смирено и съкрушено сърце, са истинските мъже на сила. — Letter 146, 1903

Ораторството — възможен капан — Истината, обитаваща в душата, прави човека Божий човек. Ораторството, макар да угажда на определена класа, може да стане капан както за този, който го използва, така и за църквата.

Нашата грижа не трябва да бъде да намерим служител, който да угажда на хората с умни речи и красноречие, за да получава похвали и одобрение, а да намерим мъже, които са съработници с Бога — хора, които се стараят да се представят одобрени пред Бога. — Manuscript 1a, 1890

Фантазно красноречие — Служителят може да се издигне високо с поетични описания и въображаеми представяния, които угаждат на сетивата и хранят въображението, но не докосват обикновения живот, ежедневните нужди. Истинските нужди — настоящите изпитания — изискват настояща помощ и сила; вяра, която действа чрез любов и очиства душата, а не думи, които нямат реално влияние върху ежедневния християнски живот.

Опасността от въображаемо красноречие — Служителят може да мисли, че чрез своето изискано, художествено слово е извършил велико дело в храненето на Божието стадо. Слушателите могат да останат впечатлени, че никога не са чували толкова красиви теми, че истината никога не е била представяна с такава изящна реч, и като виждат Бога описан във величието Му, да почувстват силно емоционално вълнение. Но ако проследим причината и резултата на това въодушевление, ще видим, че макар да има истини, твърде често те не са онази храна, която укрепва душата за ежедневните борби на живота. — Evangelism, 182

Няколко прости правила — Показано ми бе, че нашите служители си причиняват голяма вреда чрез небрежност в използването на гласовите органи. Вниманието им беше насочено към този важен въпрос, и им бяха дадени наставления от Божия Дух. Техен дълг беше да се научат на най-мъдрия начин да използват тези органи. Гласът — този небесен дар — е мощно средство за добро, и ако не бъде изопачен, ще прославя Бога. Нужно бе само да се изучат и съвестно да се следват няколко прости правила.

Но вместо да се развиват разумно, мнозина прибягнаха до учители по красноречие. В резултат на това някои, които чувстваха призив да работят за Бога, се увлякоха и дори изгубиха равновесие в това направление. Новостта ги привлече; млади хора и дори служители се оставиха да бъдат завладени от това увлечение. Те напуснаха полетата си на труд — Божието дело бе пренебрегнато — и вложиха време и средства в обучение по ораторство.

Когато се върнаха, често благочестието и духовността бяха отслабнали, а бремето за души — оставено настрана. Те бяха приели внушенията на Сатана и той ги беше отвел, където желаеше.

Някои дори започнаха да се представят като учители по красноречие, без необходимата мъдрост и способност. Тяхното поведение стана отблъскващо, защото не умееха правилно да използват наученото. Липсваше достойнство и здрав разум, и поради това те затвориха вратите пред бъдещото си влияние като носители на истината.

Това беше хитрост на Сатана. Да се усъвършенства говорът е правилно; но да се отдадат време и средства само на това, и умът да бъде погълнат изцяло от него, означава крайност и показва голяма слабост.

Опасността от погрешно насочено образование — Млади хора, които се наричат съботопазители, прибавят към имената си титлата „професор“ и натоварват обществото с нещо, което сами не разбират. Така мнозина изопачават светлината, която Бог им е дал. Умът им не е уравновесен. Красноречието се е превърнало в мода, която увлича хора да се захващат с дело, което не могат разумно да извършват, и ги прави негодни за работата, в която биха могли да постигнат истински успех, ако с смирение и страх Божий се бяха посветили на нея.

Тези млади хора биха могли да бъдат полезни като мисионери — като книгоразпространители или подготвящи се за служение — работейки както за времето, така и за вечността. Но те са били увлечени от мисълта да станат учители по красноречие, и Сатана стои и се смее, че ги е уловил в мрежата си. — Testimonies for the Church 4:604–606

Истинското красноречие — Скъпоценните истини често губят силата си заради човешката мъдрост на думите, с които са облечени, когато липсва силата на Святия Дух. Христос представяше истината в простота и достигаше както най-високите, така и най-низшите. Служителят, който се смирява, за да бъде Бог възвеличен, ще притежава истинското красноречие. Истинското благочестие, живата връзка с Бога и ежедневното опитно познаване на Христос ще направят красноречив дори заекващия език. — Testimonies for the Church 4:314

Опасност от „чужд огън“ — Някои служители мислят, че успехът идва чрез външна показност — чрез привличане на големи множества и представяне на истината по театрален начин. Но това е използване на „обикновен огън“, вместо свещения огън от Бога. Господ не се прославя чрез такива методи. Неговото дело не се завършва чрез шумни средства и външни ефекти, а чрез следване на Христовите методи. — Gospel Workers, 383