Глава 49 — Опасност от прекомерна емоционалност

Впечатление чрез Божието Слово, а не чрез чувства — Чрез Словото, а не чрез чувства или възбуда, трябва да влияeм на хората да се покорят на истината. На основата на Божието Слово можем да стоим сигурно. Живото Слово е пълно с доказателства и със силата, която съпровожда неговото провъзгласяване в света. — Selected Messages 3:375

Емоционално проповядване — Ако проповядването е от емоционален характер, то въздейства на чувствата, но не достига до сърцето и съвестта. Такова проповядване не дава траен плод. Често то печели симпатиите към човека, който говори, а не води към Бога. Хората забравят думите: „Престанете да уповавате на човека, в чиито ноздри има дишане.“ — Testimonies for the Church 5:301

Упование в Бога, а не в човека — Тъжно е да се види колко малко разсъдителност има сред хора, получили толкова голяма светлина. Те слушат проповед, която раздвижва чувствата им, и казват: „Дайте ни винаги този проповедник.“ Така възвеличават човека и забравят Бога — за вреда както на него, така и на собствените си души. Кога ще престанат да уповават на човека и ще поставят Бога на Неговото място — като всичко във всичко? — Letter 8, 1889

Временен характер на импулсивните решения — Има служители, които постигат привиден успех, като въздействат на чувствата. Те карат хората да плачат, после да се радват, и мнозина под влияние на момента изповядват Христос. Това се приема за голямо съживление. Но когато дойде изпитанието, всичко изчезва. Чувствата са били раздвижени, но не и утвърдени. В потока на изкушенията тези хора бързо се връщат назад. Така служителят се заблуждава сам и заблуждава и другите. — Gospel Workers, 382

Истински разум в проповядването — Човек може да проповядва с оживление и да угажда на слуха, но да не предаде нито една нова мисъл или истинско разбиране на ума. Впечатленията от такава проповед траят само докато се чува гласът на говорещия. Когато се търси плодът от този труд, се намира много малко. — Testimonies for the Church 1:447

Неестествена употреба на гласа — Някои повишават гласа си до неестествена височина; други говорят толкова бързо, че хората не могат да разберат казаното. Това вреди както на самите тях, така и на слушателите, защото уврежда гласовите органи. Те излишно изтощават силите си и правят проповедта тежка за слушане. Нужно е самоконтрол — качество, толкова необходимо за Христовите посланици. Ако поправят тези навици, те ще оставят приятно впечатление и истината ще стане привлекателна. — The Review and Herald, October 28, 1890

Интензивност без емоционализъм — Бог желае всичко да се извършва спокойно и разумно, с думи, съответстващи на здравата истина за това време — представена възможно най-свободно от излишна емоционалност, но със съответната сериозност и тежест. Трябва да се пазим от крайности и да не насърчаваме онези, които се хвърлят в крайни състояния.

Отстранявайте от поученията си всяко преувеличение и всичко, което може да подтикне неуравновесени или неопитни умове към крайни и незрели действия. Необходима е голяма предпазливост във всяко изказване. Една единствена фанатична проява може да затвори много врати пред най-чистите принципи на истината и да причини объркване, което ще изисква много труд, за да бъде поправено. — Testimonies to Ministers and Gospel Workers, 227, 228