Глава 66 — Култура на гласа и пеене

Предмет за всяко училище — Радвам се, че музикален елемент е въведен в училището в Хийлдсбърг. Във всяко училище обучението по пеене е крайно необходимо. Трябва да има много по-голям интерес към развитието на гласа, отколкото обикновено се проявява. Ученици, които са се научили да пеят сладки евангелски песни с мелодия и яснота, могат да извършат много добро като пеещи евангелизатори. Те ще намерят много възможности да използват таланта, който Бог им е дал, като носят мелодия и светлина в много самотни места, помрачени от грях, скръб и страдание, пеейки на онези, които рядко имат възможност да присъстват на богослужение. — The Review and Herald, 27 август 1903.

Правилна интонация и произношение — Никакви думи не могат напълно да изразят дълбокото блаженство на истинското поклонение. Когато хората пеят с духа и с разума, небесните музиканти подемат мелодията и се присъединяват към песента на благодарност. Този, Който ни е дал всички дарби, за да бъдем съработници с Бога, очаква от Своите служители да развиват гласа си, така че да могат да говорят и пеят по начин, който всички да разбират. Не е нужно силно пеене, а ясна интонация, правилно произношение и отчетлива дикция. Нека всеки отдели време да развие гласа си, така че Божията хвала да се издига в чисти и меки тонове, а не в груби и пронизителни звуци, които нараняват слуха. Способността да се пее е дар от Бога; нека бъде използвана за Негова слава. — Свидетелства към църквата, т. 9, стр. 143, 144.

Красота, дълбочина и сила — Музиката може да бъде велика сила за добро; но ние не използваме достатъчно тази част от богослужението. Пеенето често се извършва по импулс или само при специални случаи, а в други случаи певците са оставени да се лутат, и музиката губи своето правилно въздействие върху умовете на присъстващите. Музиката трябва да има красота, дълбочина и сила. Нека гласовете се издигат в песни на хвала и посвещение. Ако е възможно, използвайте и инструментална музика, и нека славната хармония се възнесе към Бога като приятно приношение. [414] [416]

Но понякога е по-трудно да се дисциплинират певците и да се поддържат в ред, отколкото да се подобрят навиците на молитва и увещание. Мнозина искат да вършат нещата по свой начин; те се противопоставят на съвети и са нетърпеливи под ръководство. Добре обмислени планове са необходими в Божието служение. Здравият разум е нещо много ценно в поклонението на Господа. — Евангелизъм, 505.

Характеристики на доброто пеене — Голямо подобрение може да се постигне в пеенето. Някои мислят, че колкото по-силно пеят, толкова повече музика създават; но шумът не е музика. Доброто пеене е като песента на птиците — тихо и мелодично.

В някои от нашите църкви съм чувала сола, които съвсем не подхождат на служба в Господния дом. Продължителните, протяжни тонове и особените звуци, характерни за оперното пеене, не са приятни за ангелите. Те се радват да слушат простите песни на хвала, изпети с естествен глас. Песните, в които всяка дума се изговаря ясно и в музикален тон, са песните, към които те се присъединяват. Те подемат припева, който се пее от сърце, с дух и разбиране. — Евангелизъм, 510.

Тържественост и благоговение — Мелодията на песента, изливаща се от много сърца с ясен и отчетлив изказ, е едно от Божиите средства в делото за спасение на души. Цялото богослужение трябва да се извършва с тържественост и благоговение, сякаш сме в осезаемото присъствие на Господаря на събранията. — Свидетелства към църквата, т. 5, стр. 493.

Музиката — част от небесното поклонение — Музиката е част от Божието поклонение в небесните дворове. В нашите песни на хвала трябва да се стремим, колкото е възможно повече, да се приближим до хармонията на небесните хорове. Често съм се натъжавала, когато съм слушала необучени гласове, издигнати до най-високия тон, които буквално крещят свещените думи на някой химн. Колко неподходящи са тези остри, дразнещи гласове за тържественото и радостно поклонение пред Бога. Желая да запуша ушите си или да напусна мястото, и се радвам, когато това болезнено преживяване приключи. — Евангелизъм, 507, 508.