Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Гласът в пустинята – 10 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Гласът в пустинята – 10

Тази глава е основана на Лука 1:5-23,57-80, 3:1-18; Матей 3:1-12;
Марко 1:1-8.

Гласът в пустинята

Сред верните в Израил, които жадуваха идването на Месия, се появи
предтечата на Христос. Възрастният свещеник Захария и жена му Елисавета
“бяха и двамата праведни пред Бога”. И в техния смирен и свят живот
светлината на истината грееше като звезда сред тъмнината на онези
изпълнени с нечестие дни. На благочестивата двойка бе обещан син, който
трябваше да “предиде пред лицето Му да приготви за Господа
благоразположен народ”.
Захария живееше в “планинската страна на Юдея”, но бе отишъл в
Ерусалим да служи една седмица в храма – служба, изисквана два пъти в
годината от свещениците от всяка група. “И като свещенодействаше той
пред Бога по реда на своя отред, по обичая на свещеничеството, нему се
падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.”
Захария стоеше пред златния олтар на Светая на светилището. Облакът
от тамян, придружен от молитвите на Израил, се издигаше пред Бога.
Внезапно осъзна Божието присъствие. Ангел от Господа стоеше “отдясно на
кадилния олтар”. Позата на ангела изразяваше благосклонност, но Захария
не забеляза това. В продължение на много години той се бе молил за
идването на Изкупителя. Сега небето бе изпратило свой вестител да му
съобщи, че на тези молитви скоро ще бъде отговорено. Но милостта от Бога
се стори на Захария прекалено велика, за да може да повярва. Бе обхванат
от страх и чувство на себеосъждане.
Но ангелът го поздрави с радостното уверение: “Не бой се, Захари,
защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото
ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се
зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и
спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух- И ще обърне
мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред
лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към
чадата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа
благоразположен народ. А Захария рече на ангела: По какво ще узная това?
Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.”
Захария добре знаеше как бе дарено дете на Авраам в напредналата му
възраст, защото бе повярвал на Този, Който вярно изпълняваше Своите
обещания. Но за момент възрастният свещеник насочи мисълта си към човеш-
ката слабост. Забрави, че това, което Бог е обещал, е в състояние да го
изпълни. Какъв контраст между неверието му и сладката, искрена като на
дете вяра на Мария, девойката от Назарет, която отговори на чудната
ангелска вест: “Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си
казал” ( 1:38 Лука 1:38).
Раждането на Захариевия син, както и раждането на Авраамовото дете, а
също и случаят с Мария, трябваше да предаде една велика духовна истина -
истината, че ние бавно научаваме и лесно забравяме. Сами не сме способни
да извършим нищо добро, но това, което ние не можем, е напълно по силите
на Бога за всяка покорна и вярваща душа. Чрез вяра бе дадено детето на
обещанието, чрез вяра се заражда духовният живот и ние ставаме способни
да вършим делата на правдата.
Ангелът отговори на Захария: “Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и
съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.” 500 години преди
това Гавриил бе известил на Даниил пророческия период, който трябваше да
обхване времето до идването на Христос. Знанието, че краят на този
период бе близко, бе накарало Захария да се моли за идването на Месия.
Сега същият вестител, чрез когото бе дадено пророчеството, бе дошъл да
извести изпълнението му.
Думите на ангела “Аз съм Гавриил, който стои пред Бога” показват, че
той заема висок пост в небесните дворове. Когато дойде с вест към
Даниил, той каза: “…Няма кой да ми помага проти тия князе, освен
Михаил (Христос)” ( Даниил;10:21 Даниил 10:21). За Гавриил Спасителят
говори в книгата “Откровение”, като казва, че “…Христос прати, та го
яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан” ( Откр.; 1:1 Откр. 1:1). А на
Йоан ангелът заяви: “Аз съм съслужител на тебе и на братята ти
пророците- “ ( Откр.;22:9 Откр. 22:9). Чудесна мисъл – възвишеният
ангел, който бе втори след Божия Син, бе избран да открие Божиите
намерения на грешните човеци.
Захария бе изразил недоверие в думите на ангела. И не трябваше да
проговори отново, докато те не се изпълнят. “И ето – каза ангелът – ще
млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това,
защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.”
Длъжността на свещеника бе да се моли за прощение на греховете на народа
и за идването на Месия. Но когато Захария се опита да направи това, не
можа да произнесе нито дума.
Излизайки да благослови народа, “той им правеше знакове и оставаше
ням”. Хората го бяха чакали дълго и започнаха да се боят дали не е убит
от Божия гняв, но когато излезе от Светая Светих, лицето му грееше от
Божията слава “и те разбраха, че е видял видение в храма… “ Захария им
съобщи какво бе видял и чул, “и като се навършиха дните на службата му,
той отиде у дома си”.
Скоро след раждането на обещаното дете езикът на бащата бе развързан
“и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всичките им съседи и
за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. И всички,
като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: “Какво дете ще бъде това
детенце?” Целта на всичко това беше да се привлече вниманието към
идването на Месия, за когото Йоан трябваше да приготви пътя.
Светият Дух осени Захария и той изговори следното прекрасно
пророчество за мисията на сина си: “Да! И ти, детенце, пророк на
Всевишния ще се наречеш. Защото ще вървиш пред лицето на Господа да
приготвиш пътищата за Него. За да дадеш на Неговите люде да познаят
спасение чрез прощаване на греховете им. Поради милосърдието на нашия
Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и
в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.”
“А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня,
когато се яви на Израил.” Преди раждането на Йоан ангелът бе казал: “-
ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се
изпълни със Светия Дух- “ Бог бе призовал сина на Захария за велико
дело, най-великото, което е било поверявано на хора. За да изпълни това
дело, той трябваше да се остави Господ да работи с него и Божият Дух
щеше да го придружава, ако внимаваше на наставленията, дадени чрез
ангела.
Йоан трябваше да се яви като вестител на Йехова, да доведе хората до
Божията светлина. Той трябваше да даде нова насока на техните мисли,
трябваше да им напомни светостта на Божиите изисквания и нуждата им от
Неговата съвършена правда. Такъв вестител трябваше да бъде свят.
Трябваше да бъде храм, в който да обитава Божият Дух. За да изпълни
мисията си, той трябваше да бъде здрав физически, умствено и духовно. За
това бе необходимо да контролира апетита и страстите си. Трябваше да
бъде в състояние да владее всичките си сили, за да може да застане сред
хората непоклатим от заобикалящите го обстоятелства като скалите и
планините на пустинята.
Във времето на Йоан Кръстител алчността към богатства и любовта към
разкош и показ бяха широко разпространени. Чувствени удоволствия, праз-
ненства и пиянства причиняваха болести и морално разложение, притъпяване
на духовните възприятия и намаляване на чувствителността към греха. Йоан
трябваше да застане като реформатор. Чрез своя живот на въздържание и
чрез простото си облекло той трябваше да изобличава излишествата на
съвременниците си. Затова на родителите му бяха дадени наставления -
урок на въздържание от ангел от небесния трон.
В детството и юношеството характерът е най-податлив на впечатления.
Силата на себевладението би трябвало да се придобие в тези години. Край
огнището и семейната трапеза действат влияния, чиито резултати са трайни
като вечността. Повече от каквито и да е естествени дарби установените в
ранните години навици определят дали човек ще бъде победител или победен
в битката на живота. Младите години са време за сеене. Те определят
характера на жетвата и за този, и за бъдещия живот.
Като пророк Йоан трябваше “да обърне сърцата на бащите към чадата и
непокорните – към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благо-
разположен народ”. Подготвяйки път за първото Христово идване, той бе
представител на тези, които трябваше да приготвят народ за второто
идване на нашия Господ. Светът е отдаден на себеугаждане. Изобилни са
заблудите и басните. Примките на Сатана за погубване на души се
умножават. Всички, които са усвършенствани в святост, в страх от Бога,
трябва да научат уроците по въздържание и себевладеене. Апетитът и
страстите трябва да се подчинят на по-висшите сили на разума. Тази
самодисциплина определя състоянието на умствените сили и духовното
зрение, които ще ни направят способни да разбираме и прилагаме святите
истини на Божието слово. Затова самоограничението намира място в
подготовката за Второто Христово идване.
Според естествения ред на нещата синът на Захария трябваше да бъде
обучаван за свещеник, но равинските училища биха го направили негоден за
това дело. Бог не го изпрати при учителите по теология да се учи как да
тълкува Писанията. Призова го в пустинята, там да научи за природата и
за Бога на тази природа.
Йоан намери своя дом в самотна местност сред голи хълмове, диви
клисури и скалисти пещери. По свой собствен избор той подмина
удоволствията и разкоша на живота, като предпочете строгата дисциплина
на пустинята. Тук обкръжението бе подходящо за създаване навици на
простота и себеотричане. Тук, необезпокояван от шума на света, можеше да
изучава уроците на природата, на откровението и на Провидението.
Богобоязливите родители на Йоан често му повтаряха думите на ангела към
Захария. От детството още мисията му бе постоянно изтъквана пред него и
той бе приел това свято доверие. Самотата на пустинята бе за него добре
дошла, за да избегне обществото с неговата подозрителност, неверие и
нечистота, повсеместно разпространени и преобладаващи. Не се доверяваше
на собствената си сила да устоява на изкушенията и избягваше постоянния
контакт с греха, за да не изгуби чувството за неговата ужасна
греховност.
Посветен на Бога като назарей още от рождение, Йоан остана верен на
своята клетва през целия си живот. Облеклото му беше като на древните
пророци – дреха от камилска вълна, допълнена от кожен пояс. “А храната
му беше акриди и див мед”, които се намираха в пустинята, и пиеше чиста
вода от хълмовете.
Но Йоан не прекарваше дните си в бездействие, в аскетичен мрак или
себелюбива усамотеност. От време на време се смесваше с хората и с
интерес наблюдаваше какво става в света. От своето тихо убежище
наблюдаваше развитието на събитията. С поглед, просветлен от Божествения
Дух, той изучаваше човешките характери, за да може да разбира как да
докосне сърцата им с небесната вест. Носеше бремето на своята мисия. В
самота, чрез размисъл и молитва се стараеше да подготви душата си за
делото, което му предстоеше.
Макар и живеещ в пустинята, Йоан не бе лишен от изкушения. Доколкото
бе възможно, затваряше всеки вход, през който Сатана би могъл да влезе,
и въпреки това пак бе нападан от изкусителя. Но духовното му проницание
бе ясно. Бе развил силен и решителен характер и чрез помощта на Светия
Дух бе способен да различи домогванията на Сатана и да им противопостави
своята сила.
За Йоан пустинята стана израз на неговото училище и светилище. Както
Мойсей сред мадиамските планини, така и той бе заобиколен от Божието
присъствие и от доказателствата за Неговата сила. Не му бе отредена
участта да обитава както великия израилев водач сред тържественото
величие на планинското усамотение. Пред него обаче се издигаха моавските
височини отвъд Йордан, говорейки за Този, Който бе поставил планините и
ги бе облякъл в сила. Мрачният и ужасен вид на природата край пустинния
му дом живо рисуваше състоянието на Израил. Плодоносното лозе на Господа
бе опустошено, но над пустинята се свеждаше небето, ясно и красиво.
Както тъмните и бурни облаци, които се събираха, биваха разпръсвани от
дъгата на обещанието, така и над деградацията на Израил изгря обещаната
слава на царуването на Месия. Над облаците на гнева се простираше дъгата
на Неговия завет на милост.
Сам в тишината на нощта, Йоан четеше Божието обещание към Авраам за
едно потомство, неизброимо като звездите. Светлината на зората
позлатяваше моавските планини и му говореше за Онзи, Който щеше да бъде
“като утринната виделина, когато изгрява слънцето в безоблачна зора”
( 2Царе;23:4 2Царе 23:4). А в светлината на деня той виждаше
великолепието на Неговото появяване, когато “славата Господня ще се яви
и всяка твар купно ще я види” ( 40:5 Исая 40:5).
С благоговение и ликуващ дух той търсеше в пророческите свитъци
откровението за идването на Месия – обещаното семе, което щеше да смаже
главата на змията, Сило – “Миродарителят”, който щеше да се яви, преди
цар да престане да седи на Давидовия престол. Сега времето бе дошло.
Римски управител седеше в палата на планината Сион. Чрез сигурното слово
от Господа Христос вече бе роден.
Ден и нощ той изучаваше възхитителните описания на Исая за славата на
Месия – отрасъла от Йесеевия корен, Царя, Който щеше да царува и “с
правда ще съди сиромасите-, прибежище от буря-, сянка на голяма канара в
изтощена земя”. Израил вече нямаше да бъде наричан “оставен”, нито
земята му “пуста”, но Господ ще го нарича “благоволение Мое” и земята му
“венчана” ( 11:4 32:2 62:4 Исая 11:4, 32:2, 62:4). Сърцето на самотния
изгнаник съзерцаваше славното видение.
Той гледаше Царя в красотата Му и забравяше своето “аз”. Наблюдаваше
величието на светостта и се чувстваше несъвършен и недостоен. Готов бе
да тръгне като небесен вестител, не благоговееше пред човеци, защото бе
видял Божеството. Можеше да стои твърд и безстрашен в присъствието на
земни монарси, защото се бе поклонил ниско пред Царя на царете.
Йоан не разбираше напълно царството на Месия. Той очакваше Израил да
бъде освободен от враговете си, но идването на Царя на правдата и
установяването на Израил като свят народ, ето кое беше великият обект на
неговата надежда. Той вярваше, че така ще се изпълни пророчеството,
дадено при раждането му: “- и да спомни светия Свой завет-, бидейки
освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх в
святост и правда пред Него през всичките си дни.”
Йоан видя народа си измамен, самодоволен и заспал в греховете си.
Копнееше да го събуди за по-свят живот. Вестта, която Бог му бе възложил
да предаде, бе предназначена да събуди хората от тяхната летаргия и да
ги накара да потръпнат от голямото си нечестие. За да поникне семето на
евангелието, трябваше да бъде премахната нечистотата на сърцето. Преди
да потърсят лек от Исус, трябваше да бъдат събудени, за да видят
опасността от раните на греха.
Бог не изпраща вестители, за да ласкае грешника. Той не предава вести
на мир, за да изпълни неосветените с фалшива сигурност. Напротив,
натоварва съвестта на грешника и прониква в душата му със стрелите на
убеждението. Служещите ангели представят пред него ужасните Божии
наказания, за да осъзнае той своята нужда и да извика: “Какво да сторя,
за да се спася?” Тогава същата ръка, която го е повалила в прахта,
издига покаяния. Гласът, който осъжда греха и посрамва гордостта и
амбициите, откликва с най-мило съчувствие: “Какво искаш да ти сторя?”
Когато Йоан започна службата си, народът бе в състояние на възбуда и
недоволство, граничещо с бунт. С отстраняването на Архелай Юдея изпадна
направо под властта на Рим. Тиранията и грабителството на римските упра-
вители и решителните им усилия да въведат езически символи и обичаи раз-
палиха бунт, който бе погасен с кръвта на хиляди от най-смелите израил-
тяни. Всичко това изостри националната омраза към Рим и засили стремежа
за освобождение от неговата власт.
Сред несъгласия и борби от пустинята се чу глас – стряскащ и
сериозен, но изпълнен с надежда: “Покайте се, понеже наближи небесното
царство!” Този глас раздвижи народа със странна нова сила. Пророците
бяха предсказали идването на Христос като събитие в бъдещето, но сега се
съобщаваше, че то предстои скоро. Особеният вик караше умовете на
слушателите да се връщат към древните пророци. По облеклото си Йоан
приличаше на пророк Илия. В духа и силата на Илия той укоряваше
покварата на народа и осъждаше преобладаващите грехове. Думите му бяха
ясни, насочени и убедителни. Мнозина повярваха, че той е един от
пророците, възкръснал от мъртвите. Целият народ беше развълнуван.
Множества се тълпяха в пустинята.
Йоан прогласи идването на Месия и призова народа към покаяние. Като
символ за очистване от греха той кръщаваше във водите на Йордан. Така
чрез изпълнения със значение урок той заявяваше, че ония, които се
смятаха за избран Божи народ, бяха омърсени от греха и че без очистване
на сърцето не можеха да имат дял в царството на Месия.
Князе и равини, войници, бирници и селяни идваха да слушат пророка.
Скоро тържественото предупреждение от Бога разтревожи всички. Мнозина
бяха доведени до покаяние и получиха кръщение. Хора от всички класи
приемаха изискванията на Кръстителя, за да участват в царството, което
той обяви.
Мнозина от книжниците и фарисеите дойдоха да изповядат греховете си и
да помолят да бъдат кръстени. Те се смятаха за по-добри от другите хора
и бяха повлияли на народа да има високо мнение за тяхното благочестие.
Сега им се разкриваха тайните на живота. Но Светият Дух внуши на Йоан,
че голяма част от тези мъже нямаха истинско убеждение за греха. Бяха под
влиянието на момента. Като приятели на пророка се надяваха да намерят
благосклонност пред идещия Княз. А като получаваха кръщение от ръцете на
този известен млад учител, смятаха да закрепят своето влияние над
народа.
Йоан ги посрещна с ужилващ въпрос: “Рожби ехидни! Кой ви предупреди
да бягате от идещия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за
покаяние; и не почвайте да си думате: “Имаме Авраам за баща”; защото ви
казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраам.”
Евреите бяха разбрали неправилно Божието обещание за вечна благо-
склонност към Израил: “Така казва Господ, Който дава слънцето за
светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който
повдига морето, тъй щото вълните му бучат. Господ на Силите е името Му.
Ако изчезнат тези наредби отпред Мене, казва Господ, тогава и
израилевото потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене. Така
казва Господ: Ако може да се измери небето горе и да се изследват
основите на земята долу, Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за
всичко, що са сторили – каза Господ” (Еремия 31:35-37). Евреите смятаха
естествения си произход от Авраам като право да получат това обещание.
Но те бяха пренебрегнали условията, които Бог бе посочил. Преди да даде
обещанието, Той каза: “Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го
напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде- Защото
ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече” ( 31:33-37
Еремия 31:33,34).
Божията благосклонност е обещана на народ, в чиито сърца е записан
законът Му. Те са едно с Него. Но евреите сами се бяха отделили от Бога.
Поради греховете си те страдаха от Неговите наказания. Това бе причината
да бъдат поробени от езичниците. Умовете им бяха помрачени от
престъпления. Тъй като в миналото Бог им бе показал голяма милост, те
оправдаваха греховете си. Ласкаеха се от мисълта, че са по-добри от
другите хора и смятаха, че имат право на Неговите благословения.
Тези неща “са написани за поучение на нас, които сме стигнали до
последните времена” ( 10:11 по 1Кор. 10:11). Колко често представяме
погрешно Божиите благословения и ласкаем себе си, като мислим, че сме
благословени поради нашата добрина! Бог не може да направи за нас това,
което желае, защото използваме даровете Му, за да увеличаваме нашето
самодоволство и да затвърждаваме сърцата си в неверие и грях.
Йоан заяви на израилевите учители, че тяхната гордост, егоизъм и
жестокост ги представя като змийски рожби. Те бяха по-скоро смъртно
проклятие за народа, отколкото деца на праведния и послушен Авраам. Като
се има предвид светлината, която бяха получили от Бога, бяха дори по-
лоши от езичниците, спрямо които се чувстваха толкова по-висши. Бяха
забравили скалата, от която бяха отсечени, и ямата, от която бяха
изкопани. Бог не бе зависим от тях, за да изпълни Своите цели. Както бе
призовал Авраам да излезе от езическия народ, така можеше да призове и
други на Своя служба. Сърцата им може да изглеждат сега като безжизнени
камъни в пустинята, но Неговият Дух може да ги оживи, за да вършат
Неговата воля и да получат изпълнението на обещанието Му.
“А брадвата – каза пророкът – лежи вече при корена на дърветата; и
тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се
хвърля.” Не в името, а в плода е ценността на дървото. Ако плодът не
струва, името не може да спаси дървото от унищожение. Йоан заяви на
евреите, че дали стоят пред Бога или не, това трябваше да се реши чрез
техния живот и характер. Това, което изповядват няма стойност. Ако
животът и характерът им не е в хармония с Божия закон, те не могат да
бъдат Божи народ.
От думите му, проникващи в сърцето, слушателите се убеждаваха, че
имат грехове. Те дойдоха при него с въпроса: “Какво да сторим тогава?”
Той отговори: “Този, който има две ризи, нека даде една на оня, който
няма. И който има храна, нека направи същото.” Той предупреди и
бирниците за тяхната несправедливост, а войниците – за жестокостта им.
Всички, които стават поданици на Христовото царство, каза той, трябва
да дадат доказателство за това чрез вяра и покаяние. Доброта, честност и
вярност трябва да се изявят в живота им. Трябва да служат на нуждаещите
се и да донесат своите приноси пред Бога. Трябваше да защитават
беззащитните и да дават пример за добродетелност и състрадание. Така
последователите на Христос ще дадат доказателство за преобразяващата
сила на Светия Дух. Ако във всекидневния им живот не се виждат
справедливост, милост и любов към Бога, те ще са като плява, която се
хвърля в огъня.
“Аз ви кръщавам с вода за покаяние – каза Йоан, – а Оня, Който иде
след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата;
Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън” ( 3:11 Матей 3:11). Пророк
Исая бе заявил, че Господ ще очисти народа Си от беззаконието му “чрез
дух на съдба и чрез дух на изгоряване”. Словото на Израилевия Бог бе: “И
пак ще туря ръката Си върху тебе, ще очистя шлака ти като слуга и ще
отделя от тебе всеки примес” ( 4:4 1:25 Исая 4:4, 1:25). За греха,
където и да се откриеше той, “нашият Бог е огън, който пояжда”
( Евр.;12:29 Евр. 12:29). Той ще унищожи греха във всички, които се
подчиняват на Неговата сила. Но ако хората са склонни да вършат грях, те
се уеднаквяват с него и тогава Божията слава, която унищожава греха, ще
унищожи и тях. След като се бе борил с ангела цяла нощ, Яков възкликна:
“Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен” ( Бит.;32:30 Бит.
32:30). Яков се бе провинил в голям грях пред Исав, но се бе покаял.
Престъплението му бе простено и грехът – очистен, затова той можа да
издържи откровението на Божието присъствие. Но когато хората идват пред
Бога и едновременно поддържат грях, ще бъдат унищожени. При Второто
идване на Христос нечестивите ще бъдат убити с дъха на Неговата уста и
изтребени с явлението на пришествието Му ( 2Сол.; 2:8 виж 2Сол. 2:8).
Светлината на Божията слава, която дава живот на праведните, ще убие
нечестивите.
Във времето на Йоан Кръстител Христос щеше да се появи, за да
разкрие Божия характер. Самото Му присъствие щеше да открие на хората
собствените им грехове. Само ако желаеха да бъдат очистени от греха,
можеха да имат приятелство с Него. Само чистите по сърце можеха да
живеят в Неговото присъствие.
Така Кръстителят изяви Божията вест на Израил. Мнозина обърнаха
внимание на неговите поучения. Мнозина пожертваха всичко, за да бъдат
послушни на тази вест. Множества следваха този нов учител от място на
място, а не бяха малко и тези, които прегърнаха надеждата, че той може
да е Месия. Виждайки благоразположението на хората, Йоан използваше
всяка възможност, за да насочи вярата им към Този, Който трябваше да
дойде.