Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Глас на строго изобличение – 10 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Глас на строго изобличение – 10 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

За известно време Илия остана скрит в планините край потока Херит. В
продължение на много месеци той бе снабдяван с храна по чуден начин.
По-късно, когато потокът пресъхна поради сушата, Бог нареди на
служителя Си да намери убежище в езическа страна. “Тогава Господнето
слово дойде към него и рече: Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там;
ето, заповядах на една вдовица там да те храни.”
Тази жена не бе израилтянка. Тя никога не бе имала предимствата и
благословенията, на които се радваше Божият народ, но въпреки това
вярваше в истинския път и живееше според светлината, озарила пътя й.
Сега, когато Илия бе в опасност в израилевата земя, Бог го изпрати да
се приюти в нейния дом.
“И тъй, той стана, та отиде в Сарепта. И като дойде при градската
порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към
нея: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. И като отиваше да
донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в
ръката си.”
В този поразен от бедност дом бе настанал истински глад. Дори жалката
храна, която се намираше в него, бе на свършване. Идването на Илия в
същия ден, когато вдовицата мислеше, че трябва да се откаже от борбата
за живот, до крайна степен бе изпит на нейната вяра в силата на живия
Бог да се грижи за нуждите на хората. Дори в голямата си нужда тя даде
свидетелство за вярата си, като откликна на молбата на един странник,
молещ я да сподели хляба си с него.
На молбата на Илия за хляб и вода вдовицата отговори: “Заклевам се в
живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа
брашно в делвата и малко дървено масло в стомната; и ето, събирам две
дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем
и да умрем”. Илия й отговори: “Не бой се, иди, стори, както каза, но
омеси от него първо за мене една малка пита, та ми донеси, а после
приготви за себе си и за сина си; защото така казва Господ израилевият
Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще
намалее до деня, когато Господ даде дъжд на земята”.
Не можеше да има по-голямо изпитание за вярата. Вдовицата винаги бе
добра и щедра към пътниците. Сега въпреки страданието, което можеше да
причини на себе си и на детето, доверявайки се, че израилевият Бог ще
се погрижи за нейните нужди, издържа голямото изпитание и направи
“според каквото каза Илия”.
Удивително бе проявеното от финикийката гостоприемство към Божия
пророк. И вярата и щедростта й бяха чудно възнаградени. “И тя, и той, и
домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито
стомната с маслото намаля според словото, което Господ говори чрез
Илия. А след това синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта
му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него. Тогава тя рече на Илия:
Какво има между мене и тебе, Божи човече? Дошъл ли си при мене, за да
ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й, та го изнесе
на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си… Тогава той
се простря три пъти върху детето и извика към Господа… И Господ
послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
Тогава Илия взе детето, та го занесе от горната стая в къщата и даде го
на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.”
Вдовицата от Сарепта сподели залъка си с Илия и като награда животът на
нея и на сина й бяха запазени. Бог дарява с големи благословения
всички, които при изпитание и нужда съчувстват и помагат на други в още
по-голяма нужда. Той не се е променил. Неговата сила не е по-малка
днес, отколкото в дните на Илия. И сега, както тогава, е валидно
обещанието на нашия Спасител: “Който приема пророк в името на пророк,
награда на пророк ще получи”.
“Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са
приели на гости ангели”. Тези думи не са загубили силата си въпреки
дългия период от време, изминал оттогава. Нашият небесен Отец все още
продължава да дава на чадата Си възможности, в които са скрити
благословения. Използващи тези възможности, хората получават голяма
радост. “Ако даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш
наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът
ти ще бъде като пладне; Господ ще те води всякога, ще насища душата ти
в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана
градина и като воден извор, чиито води не пресъхват”.
На верните Си служители днес Христос казва: “Който приема вас, Мене
приема, и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил”. Нито едно
добро дело, извършено в Негово име, няма да остане непризнато и
невъзнаградено. Христос дава същото признание и на най-слабите и най-
нисшестоящите от Божието семейство. “И който напои един от тия
скромните само с една чаша студена вода в име на ученик – каза Исус,
- … никак няма да изгуби наградата си”.
През дългите години на суша и глад Илия искрено се молеше сърцата на
израилтяните да изоставят идолопоклонството и да се върнат към Бога.
Търпеливо чакаше пророкът, докато Божията десница беше над поразената
земя. Сърцето му скърбеше, защото виждаше доказателства за увеличаване
на повсеместното страдание и започна да копнее да придобие сила за
осъществяване на бърза реформация. Но Бог провеждаше Своя план и
единственото, което можеше да направи Неговият служител, бе да
продължава да се моли с вяра и да чака момента за решителни действия.
Ширещото се отстъпление по времето на Ахаав бе резултат от дългия
период на вършене на злини. Стъпка по стъпка, година след година Израил
се бе отдалечавал от правия път. Поколение след поколение израилтяните
бяха отказвали да оправят пътищата под нозете си и накрая по-голяма
част от народа се поддаде на влиянието на тъмните сили.
Около столетие бе изминало от деня, когато под ръководството на цар
Давид Израил бе запял дружно хвалебни химни на Всемогъщия, признавайки
зависимостта си от Него за всички всекидневни нужди. Чуйте тези думи на
прослава, пети от народа: “… Боже, избавителю наш… Развеселяваш
излиянията на зората и на вечерта; като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я преобогатяваш. Реката Божия като е пълна с вода, Ти промишляваш
жито за тях, когато така си приготвил земята; като напояваш нейните
бразди, изравняваш буците й; като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея. Върху годината на благостта Си туряш
венец и от следите Ти капе тлъстина. Пасбищата на пустинята капят от
изобилията си и хълмовете се опасват с радост. Ливадите се обличат със
стада и долините се покриват с жито. Възклицават, още и пеят”.
Израилтяните бяха признали Бога за Този, Който “основа земята”.
Изразявайки вярата си, те пееха: “Покрил си я с морето като с дреха;
водите застанаха над планините. От Твоето смъмряне те побягнаха, от
гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг. Издигнаха се планините, снишаваха
се долините на мястото, което беше определил за тях. Положил си предел
на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият
земята”.
Чрез могъществото на Вечния природните елементи в земята, морето и
небето остават съединени в определени граници. Всички Бог ги използва
за щастието на Своите създания. Доброто Му съкровище дава дъжд на
земята на времето му и благославя всичките дела на ръцете ни.
“Ти Си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.
Напояват всичките полски зверове. С тях дивите осли утоляват жаждата
си; при тях небесните птици обитават и пеят между клончетата… Правиш
да никне трева за добитъка и зеленчук за потреба на човека, за да
изважда храна от земята. И вино, което весели сърцето на човека и прави
да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който уякчава
сърцето на човека… Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С
мъдрост си направил всичките. Земята е пълна с Твоите творения. Ето
голямото и пространно море, гдето има безбройни пълзящи животни,
животни малки и големи… Всички тия от Тебе очакват да им дадеш на
време храната. Каквото им даваш те го събират. Отваряш ръката Си и те
се насищат с блага”.
Израил бе имал много поводи за веселие. Земята, до която Господ го бе
довел, бе земя, в която текат мляко и мед. По време на странстването в
пустинята Бог бе уверил людете, че ще ги заведе в страна, където никога
няма да страдат от липса на дъжд. “Защото земята, в която влизаш да я
притежаваш – каза Господ,- не е както египетската земя, из която
излязохте, гдето, като сееше ти семето си, напояваше го с ногата си
като зеленчукова градина. Но земята, към която преминавате да я
притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на
небето, земя за която Господ твоят Бог се грижи. Очите на Господа твоя
Бог са винаги върху нея от началото на годината до края на годината.”
Обещанието за изобилен дъжд бе дадено с условие за послушание. “И казва
Господ: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам,
да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с
цялата си душа, тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му – и
ранния, и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си
масло. И ще давам трева на полетата ти за добитъка ти, и ще ядеш, и ще
се наситиш.
Внимавай на себе си – заръча Господ на Своя народ – да не би да се
измами сърцето ви и престъпите, като служите на други богове и им се
кланяте, та пламне против вас гневът на Господа и Той да затвори
небето, за да не вали дъжд и да не дава земята плода си, та скоро да
бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава”.
Израилтяните бяха предупредени: “Но ако не слушаш гласа на Господа твоя
Бог и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му…
Небето над главата ти ще бъде мед и земята под тебе желязо. Господ ще
обръща дъжда на земята ти на прах и пепел; ще слиза на тебе от небето,
догде бъдеш изтребен”.
Това бяха някои от съветите, които Йехова даде на древния Израил.
“Вложете, прочее, тия Мои думи в сърцето си и в душата си – нареди
Господ на Своя избран народ – вържете ги за знак на ръката си и нека
бъдат като надчелия между очите ви. Да учите на тях чадата си, като
говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато
лягаш и когато ставаш”. Тези заповеди бяха съвсем ясни, но вековете
минаваха и всяко следващо поколение забравяше за условията, от които
зависеше духовното им съществуване. Пагубното влияние на отстъплението
можеше да събори всички защитни стени на Божествена благодат.
Така стана, че Бог посети народа Си с най-строги наказания.
Предсказанието на Илия получи своето страшно изпълнение. Цели три
години вестителят на бедствия бе търсен от град в град и в народ след
народ. По нареждане на Ахаав мнозина управници бяха дали клетва, че
необикновеният пророк не се намира в техните земи. Въпреки това
търсенето продължаваше, тъй като Езавел и Вааловите пророци изпитваха
смъртна омраза към Илия и не щадяха сили да го върнат под властта си.
Но дъжд все още не идваше.
Накрая “след дълго време… Господнето слово дойде към Илия и рече:
Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята”. Изпълнявайки
нареждането, “Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава”. Когато пророкът
тръгна към Самария, Ахаав предложи на управителя на дома си Авдий да
издири извори и потоци с надеждата да намерят пасища за гладуващите
стада. Последиците от продължителната суша се чувстваха дори в царския
двор. Дълбоко загрижен за домочадието си, царят реши да обедини усилия
със своя служител в търсене на незасегнати места, където може да се
намери пасище. “И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я
обиколят. Ахаав беше отишъл сам по един път и Авдий беше отишъл сам по
друг път. И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го
позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой, Илие?”
През времето на израилевото отстъпление Авдий бе останал верен на
Господа. Неговият господар, царят, не успя да съкруши верността му към
живия Бог. Сега той бе почетен с поръка от Илия, който му каза: “Иди,
кажи на господаря си: Ето Илия”.
Ужасен, Авдий възкликна: “В що съм съгрешил, та искаш да предадеш
слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?” Такава вест би
предизвикала Ахаав да произнесе смъртна присъда. “Заклевам ти се в
живота на Господа твоя Бог – продължи да говори Авдий, – че няма народ
или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси, и когато
кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те
намерили. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. А щом
се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и
така, когато отида да известя на Ахаава , че си тук, и той не те
намери, ще ме убие.”
Авдий искрено се молеше на пророка да не го кара да прави това. “Но аз,
твоят слуга – настояваше Авдий, – се боя от Господа още от младостта
си. Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше
Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет
в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода? А сега ти
казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!”
С тържествена клетва Илия обеща на Авдий, че поръката не е напразна.
“Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му
се явя.” При това уверение “Авдий отиде да посрещне Ахаава и му
извести”.
С удивление и уплаха царят чу вестта на този, от когото се страхуваше,
когото ненавиждаше и търсеше така упорито. Добре знаеше, че Илия няма
да рискува живота си, за да се срещне с него. Възможно ли бе да се
готви да изрече друго проклятие над Израил? Царят се вцепени от ужас.
Спомни си за изсъхналата ръка на Еровоам. Не можеше да не послуша, нито
пък се осмеляваше да дигне ръка срещу Божия вестител. И така, придружен
от телохранители, треперещият монарх отиде на срещата.
Царят и пророкът застанаха лице срещу лице. Ахаав изпитваше силна
омраза, но в присъствието на Илия изглеждаше обезсилен и безпомощен.
Още с първите си думи, изречени със заекване: “Ти ли си, смутителю на
Израиля?”, той несъзнателно разкри най-съкровените си мисли. Знаеше, че
небето бе станало като гореща мед със слово от Господа, но въпреки това
се стремеше да обвини пророка за тежкото наказание, сполетяло страната.
Естествено е съгрешилият да държи Божиите вестители отговорни за
бедствията, връхлитащи в резултат от изоставянето на пътя на правдата.
Онези, които попадат под властта на Сатана, са неспособни да видят
нещата така, както Бог ги вижда. Изобличени пред огледалото на
истината, те започват да негодуват. Заслепени от греха, отказват да се
покаят, като мислят, че Божиите служители са се обърнали срещу тях и
следователно заслужават най-строго порицание.
Невинен пред Ахаав, Илия не направи опит да се извини или да поласкае
царя. Не се опита и да избегне царския гняв, като изрече добрата вест,
че периодът на суша е почти към края си. Нямаше за какво да се
извинява. Възмутен и ревностен за Божията чест, пророкът отхвърли
обвинението на Ахаав и безстрашно заяви, че ужасното бедствие е
сполетяло Израил поради греховете на царя и на неговите бащи. “Не
смущавам аз Израиля – смело извика пророкът, – но ти и твоят бащин дом,
защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите.”
И днес има нужда от глас на строго разобличаване, защото тежки грехове
отделят хората от Бога. Безбожието става нещо модно. Хиляди казват: “Не
щем този да царува над нас”. Така често проповядваните леки проповеди
не оставят трайни впечатления. Тръбата не издава отчетлив звук. Ясните
режещи истини на Божието слово не пронизват хората в сърцето.
Много така наречени християни, ако могат да изразят истинските си
мисли, биха казали: “Защо е нужно да се говори толкова остро?” Те би
трябвало и да попитат защо имаше нужда Йоан Кръстител да каже на
фарисеите: “Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия
гняв?” Защо трябваше да се провокира гневът на Иродиада, като се каже
на Ирод, че е незаконно да живее с братовата си жена? Предтечата на
Христос загуби живота си заради изречени остри думи. Не можеше ли да
живее, без да предизвиква гнева на живеещите в грях?
Така се представят аргументи и от хора, които са верни пазители на
Божия закон, докато накрая политиканството заеме мястото на верността и
грехът остане неразкрит. Кога в църквата отново ще се чуе
изобличителният глас?
“Ти си тоя човек.” Недвусмислени и ясни думи като изговорените от Натан
пред Давид рядко могат да се чуят от днешните амвони. Ако се изричат
по-често, бихме видели как Божията сила се разкрива на хората в много
по-голяма степен. Господните вестители не бива да се оплакват, че
усилията им са безплодни, докато не се покаят за стремежа си да се
харесват и да бъдат приятни на хората – неща, които ги карат да
премълчават истината.
Проповедниците, които се стремят да бъдат одобрени от хората и казват:
“Мир, мир”, макар че Бог не е говорил за мир, ще направят добре да
смирят сърцата си пред Бога, молейки да им прости лицемерието и липсата
на морална сила. Не от любов към ближния обезсилват те поверената им
вест, а защото са самодоволни и обичат лесния живот. Истинската любов
се стреми преди всичко да отдава почит на Бога и да спасява души.
Завладените от такава любов няма да си затварят очите пред истината, за
да спестят неприятните последици от откровените си думи. Когато има
хора в опасност, Божиите служители не бива да се грижат за себе си, а
да говорят даденото им слово, без да извиняват или омаловажават злото.
О, да можеше всеки проповедник да разбере колко свята е неговата служба
и колко важна е работата му, да можеше да прояви смелостта на Илия!
Като от Бога посочени вестители, проповедниците имат изключително
голяма отговорност. Те трябва да изобличават, порицават, увещават с
голямо търпение и непрестанно поучаване. Необходимо е на мястото на
Христос да работят като настойници на небесните тайни, насърчавайки
послушните и предупреждавайки непокорните. За тях светските интриги не
трябва да имат никаква стойност. Никога не бива да се отклоняват от
пътя, по който Исус им е поръчал да вървят. Важно е да правят това с
вяра и да помнят, че са заобиколени от облак свидетели. Не е необходимо
да говорят собствените си думи, а Словото, което Един, по-велик от
всички земни управители, им е дал да говорят. Тяхната вест трябва да
бъде: “Така говори Господ”. Господ има нужда от хора като Илия, Натан и
Йоан Кръстител, хора, които да провъзгласяват вестта, без да се
съобразяват с последствията; хора, които да говорят истината смело,
макар че се налага да пожертват всичките си притежания.
Бог не може да използва личности, които във време на опасност, когато
се изискват сила, смелост и влияние, се страхуват да застанат решително
на страната на правдата. Той има нужда от хора, които ще водят борбата
срещу злото и ще воюват против началства и власти, против силите на
тъмнината в този свят, против духовните сили на нечестието в поднебесни
места. На такива хора Бог ще изрече думите: “Хубаво, добри и верни
слуго!…; влез в радостта на господаря си”.
Тази глава е основана на 3Царе 17:8-24; 18:1-19
Матей 10:41
Евр. 13:2
Исая 58:10, 11
Матей 10:40
Матей 10:42
Според древната еврейска поетика тлъстината е символ на изобилие – б.р.
Пс. 65:5, 8-13
Пс. 104:5-9
По Второзак. 28:12
Пс. 104:10-15, 24-28
Второзак. 11:10-17
Второзак. 28:15, 23, 24
Второзак. 11:18, 19
Лука 19:14
Алюзия за думите на апостол Павел от 1Кор. 14:8 – б.р.
Лука 3:7
2Царе 12:7
По 2Тимотей 4:2
Матей 25:23