Гледайки на Исус 9 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Мнозина правят сериозна грешка, като в своя религиозен живот съсредоточават вниманието си върху чувствата и по това съдят дали напредват или изостават. Чувствата не са безопасен критерий. Не трябва да търсим вътре в себе си доказателство, че сме приети от Бога. Там ще намерим не друго, а нещо, което би ни обезсърчило. Едничката ни надежда е “ да гледаме на Исус, Начинателя и Съвършителя на нашата вяра“. В Него има всичко онова, което би ни вдъхнало надежда, вяра и кураж. Той е наша правда, наша утеха, наша радост.
Онези, които търсят в себе си причина за утешение, ще се уморят и разочароват. Съзнанието, че сме слаби и недостойни, трябва да ни подтиква да търсим със смирение умилостивителната жертва на Христос. Когато разчитаме на Неговите заслуги, ще намерим покой, мир и радост. Той напълно спасява всички, които идват при Бога чрез Него.
Имаме нужда да се уповаваме на Исус всекидневно, всекичасно. Той е обещал, че какъвто е денят ни, такава ще бъде силата ни. Чрез Неговата благодат ние можем да носим всичките тежести на деня и да изпълняваме задълженията си. Обаче мнозина се чувстват потиснати от предчувствия за бъдещи неприятности. Те постоянно вмъкват в днешния ден утрешните неприятности. Така голяма част от техните изпитания са въображаеми. За тези хора Исус не е предвидил нищо. Той обещава благодат само за деня. Заръчва ни да не се обременяваме с грижите и трудностите на утрешния ден, защото достатъчно е на деня злото (виж Матей 6:34).
Навикът да отежняваме мислите си с възможни неприятности в бъдещето е неразумен и нехристиянски. Правейки това, ние не можем да се радваме на благословенията и да използваме възможностите на деня. Господ изисква да изпълняваме днешните си задължения и да носим днешните изпитания. Днес трябва да внимаваме да не съгрешим с дума или с дело. Днес трябва да хвалим и почитаме Бога. Чрез упражняване на жива вяра днес ще победим врага. Днес трябва да потърсим Бога и да решим, че не ще се задоволим без Неговото присъствие. Трябва да бдим, да работим и да се молим, като че ли днешният ден ни е последният подарен ден. Тогава колко сериозно би трябвало да гледаме на живота. Колко отблизо трябва да следваме Исус с всички наши думи и дела.

Направете Исус свой довереник
Малко хора оценяват или използват правилно скъпоценната привилегия на молитвата. Трябва да отиваме при Исус и да му разказваме за всичките си нужди. Можем да Му доверим както нашите малки, така и по-големите грижи и трудности. Каквото и да ни смущава, да го казваме на Исус в молитва. Когато на всяка крачка чувстваме нужда от Христовото присъствие, Сатана малко ще може да ни се натрапи със своите изкушения. Той преднамерено и по план се старае упорито да ни държи далече от нашия най-добър и най-съчувстващ приятел. Никого не трябва да правим наш довереник освен Исус. На него можем безопасно да разкрием всичко, което е в сърцето ни.
Братя и сестри, когато се събирате на обща молитва, вярвайте, че Исус се среща с вас; вярвайте, че Той иска да ви благослови. Отмахнете погледа си от личното Аз и гледайте на Исус, говорете за Неговата безподобна любов. Като гледате на Исус вие ще се измените и ще станете подобни на Него. Когато се молите, бъдете кратки, пристъпвайте направо към целта. Не проповядвайте на Господ чрез дълги молитви. Искайте хляба на живота, както едно гладно дете иска хляб от земния си баща. Бог ще даде всяко благословение, ако Го молим смирено и с вяра.
Молитвите, които проповедниците изказват преди проповедта, са често дълги и неподходящи. Те обхващат ред въпроси, които нямат нищо общо с нуждите на случая или с нуждите на народа. Такива молитви са подходящи за тайната стаичка, но не и за публично място. Слушателите се уморяват и искат проповедникът да приключи. Братя, убеждавайте хората с молитвите си. Отивайте при Спасителя с вяра и Му кажете от какво се нуждаете в случая. Нека душата се разкрие пред Бога със силния копнеж за необходимото в случая благословение.
Молитвата е най-святото действие на душата. Тя трябва да е искрена, смирена, сериозна – желанието на едно обновено сърце, изказано в присъствието на святия Бог. Когато съзнава, че е в присъствието на Бога, молещият се ще забрави личното Аз. Няма да има никакво желание да изтъква човешки талант; няма да се старае да угоди на човешкото ухо, а ще се стреми да получи благословението, за което копнее душата му.
Ако само вярвахме на Божията дума, какви благословения бихме получили! О да имаше по-горещи, по-действени молитви. Христос ще бъде помощникът на всички, които Го търсят с вяра.