ГНЕВЪТ – 56 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

56
ГНЕВЪТ

ГНЕВЪТ ОТВАРЯ СЪРЦЕТО ЗА САТАНА. Онези, които при каквото и да било предполагаемо предизвикателство, се чувстват свободни да се поддават на гняв, отварят сърцето си за Сатана. Горчивината и враждебността трябва да изчезнат от душата, ако искаме да бъдем в хармония с Небето.

СЛУЖИТЕЛИ НА ГРЕХА. „Служители сте на този, на когото се подчинявате“ (Римляни 6:16). Ако се поддаваме на гняв, страст, похотливост, алчност, омраза или някакъв друг грях, ставаме слуги на греха. „Никой не може да служи на двама господари“ (Матей 6:24). Ако служим на греха, не можем да служим на Христос. Християнинът ще чувства подтиците на греха, защото желанието на плътта воюва срещу духа; но духът ще се бори срещу плътта в постоянна битка. Ето къде е необходима Христовата помощ. Човешката слабост се свързва с Божествената сила и вярата възкликва: „Благодарение Богу, Който ни дава победата чрез Господа Исуса Христа“ (1Коринтяни 15:27)!

ГНЯВ, ПОРОДЕН ОТ ЧУВСТВО ЗА МОРАЛ. Вярно е, че има възмущение, което е оправдано дори за последователите на Христос. Когато виждат как някой безчести Бога и делото Му, когато виждат невинните потиснати, в душата им се надига справедливо негодувание. Такъв гняв, породен от чувство за морал, не е грях.

ГНЕВЪТ НА МОЙСЕЙ. Счупването на каменните плочи само представяше факта, че Израил е нарушил завета, който неотдавна бe направил с Бога. Това бе справедливо възмущение срещу греха, мотивирано от ревност за Божията слава, а не от себелюбив гняв или от наранена амбиция. За него се споменава в Писанието:“Гневете се, но не съгрешавайте“. Това бе гневът на Мойсей.

СВЕЩЕНИЯТ ГНЯВ НА ХРИСТОС. Христовото възмущение бе насочено срещу лицемерието – големия грях, чрез което хората унищожаваха собствените си души, мамеха народа и безчестяха Бога. В благовидните измамни разсъждения на свещениците и управниците Той различи действието на сатанински инструменти. Остро и изпитващо бе Неговото порицание за греха, но Той не изговори никакви думи на отмъщение. Имаше свят гняв срещу княза на мрака, но не прояви раздразнителност. Така и християнинът, живеещ в хармония с Бога, Който притежава сладките качества на любовта и милостта, ще чувства справедливо възмущение срещу греха. Няма обаче да бъде подбуждан от страстта да нагрубява онези, които го нагрубяват. Даже и при срещите си с хора, движени от сила, идеща отдолу, за да поддържа лъжата, той все пак ще запазва спокойствие и самообладание в Христос.

НЯКОИ ХОРА ТАЯТ ГНЯВ. Мнозина възприемат нещата откъм най-мрачната им страна. Те преувеличават своите предполагаеми скърби, подхранват гнева си и се изпълват с чувства на отмъщение и омраза, докато всъщност истината е, че нямат реално основание за такива чувства… Съпротивлявайте се на подобни зли чувства и ще преживеете голяма промяна в общуването си с околните.

НЕТЪРПЕНИЕТО НОСИ ЗЛА ЖЕТВА. Каква вреда се нанася в семейния кръг, когато се изговарят думи на нетърпение! Защото казани от един, водят до отговор в същия дух и маниер от страна на другия. След това идват репликите на отмъщение и на себеоправдание. По този начин налагате тежко, жлъчно иго върху вратовете си! Защото всички тези горчиви думи ще се върнат обратно във вид на окаяна жетва за душите ви.
Тежките думи удрят по сърцето, отваряйки път на най-лошите за душата страсти, и така изкушават мъже и жени да нарушават Божиите заповеди…

ДУМИТЕ СА ПОСАДЕНИ СЕМЕНА. Сред членовете на много семейства се практикува навикът да се говори разпуснато и нехайно. Този навик на измъчване, на говорене груби думи става все по-силен и по-силен, колкото повече човек го практикува. По подобен начин се изговарят много зли думи, които са според сатанинската воля, а не според Божията… Такива никога не бива да бъдат изговаряни, защото в очите на Бога и на светите ангели те са в известен смисъл клетви.

ПЪРВИТЕ ТРИ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ДЕТЕТО. Достатъчно е себелюбието, гневът и своеволието да владеят само в първите три години от живота на едно дете и след това вече ще е трудно то да бъде подчинено на някаква здрава и пълноценна дисциплина. Неговите склонности са вече развалени; то намира удоволствие в това, да следва собствените си прищевки. Родителският контрол не му е по вкуса. Тези зли склонности ще нарастват с възрастта на детето, докато в неговата зрелост пълното себелюбие и липсата на контрол го оставят на „милостта“ на злините, вихрещи се в света.

НИКОГА НЕ НАКАЗВАЙТЕ С ГНЯВ. Бог нежно се грижи за дечицата. Иска те да спечелват победи всеки ден. Нека всички се опитваме да им помогнем да станат победители. Нека не бъдат наранявани от членовете на собственото си семейство. Не позволявайте на вашите действия и думи да бъдат от такова естество, че децата ви да бъдат предизвиквани към гняв. Нека бъдат вярно наказвани и поправяни, когато извършат нещо погрешно, но никога – с гняв.
Родителят се поддава на раздразнителността на детето, а след това се чуди защо детето е толкова трудно за контролиране. Но какво трябва да очаква той? Децата веднага подражават и прилагат на практика уроците, на които той ги е научил при своите изблици на гняв…
Може би трябва да накажете вашето дете и с пръчка. Това понякога е важно, но никога, никога не го удряйте в гневно състояние. Поправянето му по този начин нанася две вреди в опита да отстрани една. Отложете наказанието до времето, в което ще можете да разговаряте спокойно със себе си и с Бога. Запитайте се:“Подчинил ли съм волята си на Божията воля? Стоя ли там, където Бог може да ме контролира?“ Молете Бога да ви прости, задето сте предали на своето дете склонност, така трудна за овладяване. Молете Го да ви даде мъдрост да се справяте с вашето отклонило се дете по начин, който ще го привлече по-близо до вас и до небесния Баща.

БУЙНИТЕ ЕМОЦИИ ПОСТАВЯТ В ОПАСНОСТ ЖИВОТА. Даването път на буйни емоции поставя в опасност живота. Мнозина умират от изблик на гняв или страст. Много хора свикват да получават спазми. Те могат да предотвратят тези неща, стига само да пожелаят, но се изисква сила на волята, за да се победи един погрешен начин на действие. Всичко това трябва да бъде част от полученото в дома възпитание, защото сме Божия собственост. Свещеният храм на тялото трябва да бъде съхраняван чист и неопетнен, та Божият Свят Дух да може да обитава в него.

ПЛОДЪТ НА ВСЯКО ИЗБУХВАНЕ Е ГНЯВ. Една категория хора са стигнали дотам, че напълно им липсва самоконтрол. Те не владеят своя нрав и език; а някои от тях твърдят, че са Христови последователи. Всъщност обаче не са. Исус не им е давал такъв пример… Те са неразумни и не могат да бъдат лесно убедени. Не са с всичкия си ум – за известно време Сатана има пълната власт над тях. Всяка от тези прояви на гняв изтощава нервната система и моралните сили и прави трудно въздържането на гнева при подобни случаи.

ОТРОВЕНИ ОТ ГНЯВ. Как ликува Сатана, когато е в състояние да нажежи душата до бяло от гняв! Един поглед, един жест, една интонация могат да бъдат поети и използвани като сатанински стрели за нараняване и отравяне на сърцето, което е отворено, за да ги получи.
Когато някой веднъж даде място на гнева, бива точно толкова отровен, колкото и човекът, който пие отрова.
Христос третира гнева като убийство… Избухливите думи са като ухание от смърт за смърт. Този, който ги изговаря, не сътрудничи на Бога за спасяване на своя ближен. В небето това нечестиво ругаене се поставя в същия списък, както обикновеното кълнене. Докато в душата се подхранва омраза, в нея няма ни една йота от Божията любов.

СПРИХАВИЯТ ЧОВЕК РЯДКО Е ДОВОЛЕН. Никой друг не може да унищожи нашето влияние, колкото самите ние чрез неконтролируем гняв. Сприхавият по естество човек не познава истинско щастие и рядко е доволен. Той винаги се надява да навлезе в по-благоприятно положение или да промени обкръжаващата го обстановка, за да има мир и душевен покой. Животът му изглежда натоварен с тежък кръст и изпитания, докато всъщност, ако би контролирал нрава си и би обуздавал езика си, много от тези безпокойства биха били избегнати. „Мекият отговор“ е, който „укротява гняв“. Отмъщението никога не побеждава противника. Добре управляваният нрав упражнява влияние върху всички околни; но „който не владее духа си, е като град разрушен и без стени“.

ПО-ЛЕСНО Е ДА БЪДЕШ НЕСДЪРЖАН ПРЕД МНОЖЕСТВОТО. По-лошо, далеч по-лошо е да даваш израз на чувствата си пред голямо събрание, пламвайки спрямо някого и спрямо всички, отколкото да отидеш при отделни личности, които може би са извършили неправда, и лично да ги изобличиш. Оскърбителността на този строг, надменен, укоряващ разговор в присъстивето на много хора е от по-тежък характер в очите на Бога, отколкото отправянето на личен укор, според колкото броят на събраните е по-голям и укорът – по-общ. Винаги е по-лесно да дадеш израз на чувствата си пред едно събрание, защото там присъстват много хора, отколкото да отидеш при грешащите и лице в лице с тях, открито, откровено и ясно да изясниш тяхното погрешно поведение.
Внасянето на силни чувства срещу отделни личности в Божия дом, при което заедно с виновните страдат и невинни, е начин на работа, която Бог не одобрява и която донася повече вреда, отколкото полза. Твърде често е ставало така, че критикуващи и порицаващи изказвания са били изнасяни пред някоя църква. Те не насърчават духа на любовта у братята. Не способстват за духовен размисъл и не водят към свsтост и към небето, но пораждат в сърцата горчив дух. Такива изключително силни проповеди, които „режат“ човека на парчета, понякога са положителни и необходими, за да възбудят безпокойство и убеждение. Но ако не носят специалните белези на думи, продиктувани от Светия Дух, те извършват много по-голяма вреда, отколкото добро.

РАЗУМЪТ ДЕТРОНИРАН ОТ ГНЕВА. Надявам се, че внимателно ще обмислиш въпроса и ще обсъдиш първото си изкушение да отстъпиш от правилата на колежа. Изследвай критично характера на управлението в нашето училище. Наложените правила не са твърде строги. Но ти беше подхранвал гняв, за известно време разумът ти бе детрониран и сърцето ти стана плячка на неуправляема страст. Преди да се осъзнаеш, ти бе направил стъпка, която само допреди няколко часа не би предприел под натиска на никакво изкушение. Импулсът победи разума и ти не можеше да осъзнаеш вредата, която нанасяш на себе си, нито на един Божи институт. Единственото ни спасение при всички обстоятелства е винаги да владеем себе си в силата на Исус, нашия Изкупител.

ОТМЪЩАВАНЕТО НОСИ САМО ЗЛО. Далеч по-добро би било за нас да пострадаме от фалшиво обвинение, отколкото да подлагаме себе си на мъчението да отплащаме на неприятелите си. Духът на омраза и отмъщение води началото си от Сатана и може да донесе само зло на този, който го подхранва. Скромността на сърцето, онази кротост, която е плод от пребъдването в Христос, е истинската тайна на благочестието. „Ще украси кротките с победа“(Псалм 139:4).

КОГАТО СИ РАЗДРАЗНЕН, ОТКАЗВАЙ ДА ГОВОРИШ. Нека онези, които лесно се дразнят, да отказват да отвръщат, когато към тях бъдат изговорени думи, които ги засягат. Нека търсят Господа в молитва да им покаже как да работят за загиващи в греха души. Човекът, зает с такава работа, ще бъде така пропит от Божия Дух, че маниерите, гласът му, целият му живот ще са откровение на Христос. Опитайте това, братя, опитайте го! Разпънете собственото „аз“ вместо да разпъвате братята си. „Ако иска някой да дойде след Мене – казва Христос, – нека се отрече от себе си и нека дигне кръста си и така да Ме следва“ (Матей 16:24).

ГНЕВЪТ ПОСРЕЩНАТ С МЪЛЧАНИЕ. В мълчанието съществува удивителна сила. Когато към вас бъдат изговорени гневни думи, не отвръщайте. Думите в отговор на разгневен човек обикновено действат като камшик и превръщат яда в ярост. Но гневът, посрещнат с мълчание, бързо замира. Нека християнинът владее езика си, решавайки твърдо да не изговаря груби и необмислени думи. С обуздан език той може да удържи победа във всяко изпитание на търпението, през което е призован да мине.

КУЛТИВИРАЙТЕ ДУХ НА ПРИМИРЕНИЕ. По отношение на сегашните ти отношения с църквата бих те посъветвала да направиш всичко, което можеш, от своя страна, за да влезеш в съгласие с братята си. Култивирай у себе си любезен и примирителен дух и нека никакво чувство за мъст не се появява в ума и сърцето ти. Имаме още съвсем малко време на този свят. Нека работим за сегашния ден и за вечността. Бъди прилежен, за да направиш призванието и избирането си сигурни. Гледай да не допуснеш грешка по отношение на достъпа ти в Христовото царство. Ако името ти е регистрирано в Агневата книга на живота, тогава всичко ще е наред с теб. Бъди готов, с желание изповядвай грешките си и ги изоставяй, та греховете ти да отидат предварително на съд и да бъдат заличени.

НЕКОНТРОЛИРУЕМИЯТ ГНЯВ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН. Въведени в живота, Христовите учения ще възвишават хората, колкото и скромна да е моралната им стойност на везните пред Бога. Онези, които се стремят да покорят естествените дефекти на характера си, няма да успеят, ако не действат разумно и мъдро. Които обаче могат да се намерят често застанали в молитва, търсещи мъдростта, която идват отгоре, ще станат подобни на Бога. Груби маниери, неконтролируем гняв ще бъдат доведени в подчинение на Божия закон.

СЪПРОТИВЕТЕ СЕ НА ГНЕВНИТЕ ЧУВСТВА. Има едно-единствено лекарство – положителен самоконтрол при всички обстоятелства. Усилието да се заеме благоприятно място, където „аз“-ът няма да бъде обезпокояван, може да успее, но само за известно време. Сатана знае къде да намери тези бедни души и ще ги напада в техните слаби страни отново и отново. Докато мислят за собственото „аз“, те постоянно ще бъдат смущавани… Но за тях има надежда. Нека този живот, така бурен и изпълнен с конфликти и безпокойства, бъде доведен във връзка с Христос; тогава „аз“-ът няма повече да претендира за върховенство… Те трябва да смирят себе си, казвайки откровено: „Извърших грешка. Ще ми простиш ли? Защото Бог е казал, че не бива да оставяме слънцето да залезе в гнева ни.“ Това е единственият безопасен път към победата. Мнозина… подхранват гнева си и се изпълняват с чувства на мъст и омраза… Съпротивете се на тези греховни чувства и ще преживеете голяма промяна в общуването си с вашите ближни.