Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Грехът на Надав и Авиуд – 31 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Грехът на Надав и Авиуд – 31 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Грехът на Надав и Авиуд
След освещаването на скинията свещениците бяха тържествено посветени за
святата си служба. Седем дни бяха извършвани специални церемонии. На
осмия ден свещениците започнаха служенето си. С помощта на синовете си
Аарон принесе изискваните от Бога жертви, издигна ръцете си и благослови
народа. Всичко бе направено, както Бог нареди. Той прие жертвата и откри
славата Си по забележителен начин – огън излезе от Господа и пояде
жертвата върху олтара. Народът видя забележителното изявление на
Божествена сила и се изпълни с благоговение. Пред знака на Божията слава
и благосклонност всички отправиха единодушен вик на хвала и преклонение
и паднаха на лицата си като в непосредственото присъствие на Йехова.
Но скоро след това внезапна и ужасна беда постигна семейството на
първосвещеника. В часа на поклонението, когато хвалебствените молитви на
народа се издигаха към Бога, двама от синовете на Аарон взеха
кадилниците си и изгориха в тях благоуханен тамян, за да се издигне
уханието пред Господа. Но те престъпиха заповедта Му, употребявайки
“чужд огън” – изгориха тамяна с обикновен вместо със святия огън, който
сам Бог бе запалил и бе заповядал да се използва за тази цел. Заради
този грях огън излезе от Господа и ги порази пред очите на народа.
По ранг Надав и Авиуд бяха на второ място в Израил след Мойсей и Аарон.
Те бяха особено почетени от Господа – бе им позволено да видят славата
Му на планината заедно със седемдесетте старейшини. Но това не можеше да
бъде причина, оправдаваща престъплението им и определяща го за
незначително. Напротив, правеше греха им още по-тежък. Ако някои хора са
получили голяма светлина, ако подобно на израилевите князе са се
изкачили на планината и са имали привилегията да общуват с Бога и да
живеят в светлината на Неговата слава, нека не ги ласкае мисълта, че
могат след това да грешат безнаказано, че след като са били така високо
почетени, Бог не ще бъде стриктен да накаже нечестието им. Това е
фатална измама. Голямата светлина и дадените привилегии изискват в
отговор съответстващото благочестие и святост. Бог не може да приеме
нищо по-малко. Големите благословения или привилегии никога не трябва да
ни приспиват в безопасност и безгрижие. Никога не трябва да стават
основание за грях – получателите им не бива да смятат, че Бог не ще бъде
взискателен към тях. Всички дадени от Бога привилегии са Негови средства
да възпламенят духа, да придадат ревност на усилията и енергия за
осъществяване на святата Му воля.
В младостта си Надав и Авиуд не бяха научени на самоконтрол. Високото
положение на Аарон, липсата у него на смелост, когато се отнасяше за
правото, го бяха подвели да пренебрегне дисциплината на децата си. Той
напълно бе позволил на синовете си да следват своите наклонности. Дълго
поддържаните навици на себеугаждане придобиха такава сила над тях, че
дори отговорността на най-святата служба не бе в състояние да ги
промени. Те не бяха научени да уважават авторитета на баща си и не
осъзнаваха нуждата от абсолютно послушание към Божиите изисквания.
Погрешната снизходителност на Аарон към синовете му ги приготви за Божия
съд.
Бог възнамеряваше да научи народа Си да пристъпва към Него с почит и
благоговение точно по посочения от Него начин. Той не можеше да приеме
частично послушание. В това тържествено време за поклонение не бе
достатъчно да бъде направено почти всичко, както Той бе наредил. Бог е
произнесъл проклятие за хората, които отхвърлят Неговите заповеди и не
различават обикновените от святите неща. Той заявява чрез пророка:
“Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло, които турят
тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина!… Горко на ония, които са
мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си!.., които за дарове
оправдават беззаконника и отнемат от праведника правото му!… Защото
отхвърлиха поуката на Господа на Силите и презряха думата на Святия
Израилев” (Исая 5:20-24). Никой да не се мами, че част от Божиите
заповеди са несъществени или че Той ще одобри нещо друго, а не това,
което изисква. Пророк Еремия казва: “Кой ще е онзи, който казва нещо и
то става, без да го е заповядал Господ?” (Плачът на Еремия 3:37). Бог не
е поставил в Словото Си нито една заповед, която хората могат да
изпълняват или не, без последствия. Ако човек избере друг път, а не този
на стриктното послушание, ще открие, че “краят му е пътища към смърт”
(Пр. 14:12).
“Тогава каза Мойсей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара:
“Главите си да не откриете и дрехите си да не раздерете, за да не
умрете…, защото мирото за Господнето помазване е на вас.” Великият
водач напомни на брат си Божиите думи: “Аз ще се осветя в ония, които се
приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде” (Лев. 10:6,
7, 3). Аарон остана безмълвен. Той сега разбра, че смъртта на синовете
му, поразени без предупреждение за такъв ужасен грях, бе резултат от
личното му пренебрежение към дълга. Тази смърт скова от мъка бащиното му
сърце, но той не даде израз на чувствата си. Чрез никаква проява на
скръб не трябваше да прояви съчувствие към греха. Събранието не трябваше
да бъде повлияно да недоволства против Бога.
Господ искаше да научи народа Си да признава правдивостта на Неговите
изобличения, за да се страхуват и другите народи. В Израил имаше хора,
които се нуждаеха да бъдат предупредени с тази ужасна присъда да се
предпазят от предизвикателство срещу Божието дълготърпение, преди да
запечатат собствената си съдба. Бог изобличава фалшивото съчувствие,
което се старае да извини греха на грешника. Влиянието на греха води до
отслабване на моралните възприятия и така злосторникът не може да оцени
величината на престъплението си, а без осъждащата сила на Святия Дух
остава почти сляп за греха си. Дълг на Христовите слуги е да показват на
грешниците опасността, в която се намират. Някои хора смекчават
предупреждението, като заслепяват очите на грешниците за истинския
характер и резултат от греха, самозалъгвайки се, че показват милосърдие.
Но всъщност те пряко се възпротивяват и спъват делото на святия Божи
Дух. Приспивайки грешника на ръба на гибелта, сами стават участници в
неговия грях и си навличат страхотна отговорност за своята непокаяност.
Колко много хора са стигнали до разруха в резултат на това измамно
съчувствие!
Надав и Авиуд никога не биха извършили този фатален грях, ако преди това
не бяха почти опиянени от свободната употреба на вино. Те разбираха, че
преди да се представят в светилището, където се изявяваше Божественото
присъствие, бяха необходими най-внимателни и сериозни приготовления. Но
чрез невъздържанието си станаха негодни за святата служба. Умовете им
бяха замъглени и моралните им разбирания – притъпени, и не можеха да
правят разлика между свято и обикновено. Аарон и останалите живи негови
синове бяха предупредени: “Когато влизате в шатъра за срещане, да не
пиете вино или спиртни питиета ни ти, ни синовете ти с тебе, за да не
умрете. Това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения, както за да
разпознавате между свято и мръсно и между нечисто и чисто, така и за да
учите израилтяните на всичките повеления, които Господ им е говорил чрез
Мойсея” (Лев. 10:9-11). Спиртните напитки отслабват тялото, замъгляват
ума и снижават морала. Те пречат на хората да осъзнават светостта на
свещените неща и задължителната сила на Божиите изисквания. Всички,
които заемат пост на свята отговорност, трябва да бъдат хора на
стриктното въздържание, за да могат умовете им ясно да различават право
от грешно. Трябва да притежават и твърдост в принципа, и мъдрост, за да
извършват правосъдие и да показват милост.
Същото задължение има всеки Христов последовател. Апостол Петър заявява:
“Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ…” (1 Петрово
2:9). Бог изисква да запазим всичките си сили във възможно най-добро
състояние, за да отдадем на нашия Създател служба, която Той да приеме.
Когато се използват упояващи вещества, ще последва същият ефект, както и
в случая с тези свещеници на Израил. Съзнанието ще загуби своята
чувствителност към греха и съвсем сигурно е на нейно място да започне
процес на закоравяване към нечестието, докато всяка разлика между
обикновеното и святото се загуби. Как тогава можем да задоволим висотата
на Божиите изисквания? “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия
Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото
сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите
си, които са Божии.” “И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите -
всичко вършете за Божията слава.” “Ако някой развали Божия храм, него
Бог ще развали, защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (1 Кор.
6:19, 20, 10:31, 3:17).