Грижи за сираците 73 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Между всички, които изискват нашето внимание, вдовиците и сираците на първо място имат право да претендират за нашето нежно съчувствие. Бог особено се грижи за тях. Те са поверени на християните заради Бога. „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света“ (Яков 1:27).
Много бащи, умрели във вярата, разчитайки на Божието вечно обещание, са оставили своите мили с пълното доверие, че Бог ще се грижи за тях. А как ще прави Той това за тези нещастни хора? Бог не извършва чудо, като дава манна от небето; не изпраща врани да им донесат храна. Но върши чудеса в човешките сърца – като пропъжда всяко себелюбие от душата и разпечатва изворите на благотворителността. Изпитва любовта на наричащите се Негови последователи, като поверява на нежните им грижи нещастните и осиротелите.

Да се приемат в семействата
Хора, които имат в себе си Божията любов, нека разтварят сърцата си и домовете си за осиротелите деца. Не е най-добрият план да се грижим за сираците в големи институти. Ако нямат роднини с възможности да се грижат за тях, нашите църковни членове би трябвало да осиновят тези деца в семействата си или да им намерят подходящ дом в друго семейство.
За сираците Господ се интересува осбено и е оскърбление за Него да ги пренебрегваме. Всяко добро дело, извършено за тях в името на Исус, Той приема като извършено за Него самия.
Онези, които по някакъв начин ги лишават от средствата, които им се полагат, онези, които гледат с безразличие на техните нужди, ще бъдат съдени от Съдията на цялата земя. „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, ще отмъсти за тях скоро.“ „Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост“ (Лука 18:7, 8; Яков 2:13). Господ ни приканва: „Въвеждайте в дома си сиромаси“ (по Исая 58:7). Християнството трябва да замести бащите, майките и домовете на осиротелите деца. Състраданието към вдовицата и сирачето чрез молитви и дела ще се забележи от Бога и ще бъде възнаградено.
За всички, които искат да работят за Господа, има широко поле за действие в полагане на грижи за децата и юношите, лишени от бдителното ръководство на родители и от облагородяващото влияние на християнския дом. Много от тях са наследили лоши характерни черти и ако бъдат оставени да израснат в невежество, ще бъдат въвлечени в общества, които водят към порочност и престъпност. Тези необещаващи деца трябва да бъдат поставени в среда, благоприятна за оформянето на добър характер, за да станат Божии чада.
Вие, които се наричате Божии чада, изпълнявате ли дълга си, като просвещавате нуждаещите се така много от това, да знаят как да дойдат при Спасителя? Изпълнявате ли вашия дял от работата като верни служители на Христос? Грижите ли се за тези неоформени, зле уравновесени умове с такава любов, каквато Христос прояви към нас? Душите на тези деца и юноши са изложени на смъртна опасност, ако бъдат оставени сами на себе си. Те имат нужда от търпеливо наставляване, от любов и нежна християнска грижа.
Дори и да нямахме откровение по въпроса за този наш дълг, картините, които очите ни виждат, това, което знаем като неизбежна последица от причина и следствие, е достатъчно да ни събуди към дейност за спасяване на тези нещастни деца. Ако църковните членове влагат в тази работа същата енергия, такт и умение, каквито влагат в обикновените житейски работи, ако търсят мъдрост от Бога и сериозно се заловят да оформят по правилния начин тези недисциплинирани умове, много души, които са пред загиване, ще бъдат избавени.
Ако родителите чувстваха онази загриженост за собствените си деца, която би трябвало да чувстват, ако ги представяха в молитвите си пред трона на благодатта и живееха според молитвите си, знаейки, че Бог ще им сътрудничи, то те биха имали успех в работата си за деца и вън от собственото им семейство и особено за онези, които нямат родителски съвет или ръководство. Господ призовава всеки църковен член да изпълни дълга си към тези сираци.

Христоподобна работа
За децата ние не трябва да полагаме усилия само заради дълга, а от любов, защото Христос умря за тяхното спасение. Христос е откупил тези души, за които ние трябва да се грижим, и Той очаква от нас да ги обичаме така, както Той ни обича въпреки нашите грехове и престъпления. Любовта е средството, чрез което Бог работи, за да привлича сърцата към Себе Си, тъй като „Бог е любов“. Във всяко благотворително начинание само този принцип може да даде добри резултати; смъртният човек трябва да се съедини с безсмъртния Бог.
Тази работа за другите ще изисква усилия, себеотрицание и себепожертвувание. Но какво представлява малката жертва, която можем да направим в сравнение с жертвата, която Бог даде за нас в лицето на Своя единороден Син?
Бог ни дарява Своите благословения, за да ги предаваме на други. Когато Му поискаме всекидневния хляб, Той поглежда в сърцата ни да види дали ще го споделим с по-нуждаещите се от нас. Когато се молим: „Боже, бъди милостив към мене грешния“, иска да види дали ще проявим съчувствие към хората, с които общуваме. Това е доказателството на нашата връзка с Бога, че сме милостиви, както нашия небесен Отец.
Бог постоянно дава. И върху кои излива Той Своите дарове? Върху неопетнените по характер? „… Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Матей 5:45). Въпреки греховността на човечеството; въпреки че така често оскърбяваме сърцето на Христос и се показваме крайно незаслужили, все пак, когато поискаме опрощение, Той не ни отблъсква. Любовта му ни се дава даром и Той ни моли: „… да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих…“ (Йоан 13:34).
Братя и сестри, моля ви да обсъдите този въпрос внимателно. Помислете си за нуждите на децата, които нямат бащи и майки. Не се ли затрогват сърцата ви, като виждате техните страдания? Помислете дали не може да се направи нещо за тези безпомощни същества. Доколкото имате възможност, осигурете дни за бездомните. Нека всеки извърши известен дял от тази работа. Господ каза на апостол Петър: „Паси агънцата Ми.“ Тази заповед е дадена и на нас, и като отваряме вратите на домовете си за сираците, ние помагаме за нейното изпълнение. Не разочаровайте Исус.
Вземете тези деца и ги представете на Господа като благоуханна жертва. Измолете Неговото благословение над тях и след това оформете характера им според Христовите предписания. Ще приемат ли нашите хора това свое задължение? Поради слабото си благочестие и светски стремежи ще оставим ли децата, за които Христос е умрял, да страдат и да тръгнат по погрешни пътища?
Божието слово е пълно с наставления за нашето поведение към вдовицата, сирачето и страдащите нуждаещи се бедни. Ако всички се вслушваха в тези наставления, сърцето на вдовицата би пеело от радост; гладните деца биха били нахранени; бедните биха били облечени; хора пред загиване биха били възвърнати към живот. Небесни вестители наблюдават и когато обладани от ревност за Христовата слава ние стъпваме в пътя на Божието провидение, те ще ни предадат нова духовна сила, така че да можем да се борим с трудностите и да победим препятствията.
И какво благословение ще се даде като награда на работниците! За мнозина, които сега са лениви, себелюбиви, съсредоточени в себе си, това ще бъде като възкресение от смърт. Между нас ще настъпи съживяване на небесната любов, мъдрост и ревност.

Жените на проповедниците, осиновяващи сирачета
Задаван е въпросът, дали една жена на проповедник не трябва да осиновява сираци. Отговарям: Ако жената няма наклонност или не е способна да върши душеспасителна работа извън дома си, а чувства дълг, да вземе някое сираче и да се грижи за него. С това тя ще извърши добро дело. Но първо изборът трябва да се направи сред сирачета от адвентен произход. Бог ще благослови и мъже, и жени, когато те споделят домовете си с такива бездомни деца. Но ако жената на проповедника е способна да работи в делото за просвещаване на хората, тя трябва да посвети силите си на Бога като християнски работник. Може да е вярна помощничка на мъжа си, като му помага в работата, развива ума си и допринася за разпространяване на вестта. Пътят е открит за смирени, осветени жени, облагородени от Христовата благодат, които да посещават нуждаещите се от помощ и да огряват обезсърчените. Те могат да повдигнат духа на унилите, като се молят с тях и ги насочват към Христос. Такива жени не бива да отдават време и сили за грижа над едно малко безпомощно същество, което изисква пълна всеотдайност и внимание. Те не трябва така доброволно да си връзват ръцете.

Домове за сираци
Дори всичко да се направи, за да осигурят нашите домове грижата за сираците, пак ще останат още много в света, които ще имат нужда от грижи. Те могат да са окъсани, непривлекателни и външно отблъскващи, но и те са откупени със скъпата цена и са толкова ценни пред очите на Бога, както нашите собствени деца. Те са Божия собственост и християните са отговорни за душите им. Господ казва: „Ще ги изискам от ръката ти.“
Да се грижим за тези нуждаещи се деца е добро дело. Но в този век на света Господ не ни дава наставления ние, като народ, да построим за тази цел скъпи институти. Ако обаче между нас има личности, чувстващи се призвани от Бога да открият институти за отглеждане на сираци, нека постъпят според нашепванията на съвестта си. Но поемайки грижата за светските сираци, те трябва да искат подкрепа и от света. Не трябва да обременяват народа, на когото Господ е поверил най-важното дело, дадено някога на хората – разнасяне на последната благодатна вест между всички народи, племена и езици. Божията съкровищница трябва да има излишък за издръжка на евангелието в „далечните страни“.
Онези, които се чувстват задължени да окткрият такива институти, трябва да имат мъдри адвокати, които да излагат правилно техните нужди и да събират средства. Нека хората бъдат пробудени, нека към нашите църкви бъдат привлечени хора, които чувстват, че трябва да се направи нещо за бедните и сираците. Във всяка църква има богобоязливи мъже и жени.
Институтите, открити за отглеждане на сираците, недъгавите и старите хора между нас, трябва да се поддържат. Те не бива да бъдат оставени да западат и да предизвикват укор върху Божието дело. Подпомагането на такива институти трябва да се приема не само като дълг, но и като скъпа привилегия. Вместо да си правим ненужни подаръци, нека ги дадем на бедните и безпомощните. Когато Господ види, че вършим най-доброто за облекчаване на нуждаещите се, Той ще подбуди и други да подпомагат това добро дело.
Целта на едно сиропиталище не трябва да бъде само да снабдява нуждите на децата от храна и облекло, но да ги повери на грижите на християнски учители, които ще ги запознаят с Бога и Неговия Син. Работниците в това дело трябва да са мъже и жени великодушни и вдъхновени от Голготския кръст, културни и себепожертвувателни, които ще работят като Христос за Божието дело и за каузата на човечеството.
Когато тези бездомни деца бъдат поставени там, където да могат да получат знания, щастие и добродетели, да станат синове и дъщери на небесния Цар, те ще бъдат подготвени да действат като християни в обещството. Трябва да са така възпитани и обучени, че да могат да помагат и на други. Така доброто дело ще се разишрява и увековечава.

Коя майка е обичала някога детето си така, както Исус обича чадата Си? Скръбта Му поради опетнения характер е по-дълбока и по-остра от скръбта на една майка. Той вижда бъдещото възмездие за един живот на зло. Затова нека се направи всичко възможно за пренебрегнатата душа.

Ако хората, които нямат деца, но Бог им е поверил средства, разтворят сърцата си за деца, нуждаещи се от любов, грижи и подпомагане със световните блага, ще бъдат много по-щастливи, отколкото са днес. Докато има млади, които за изложени на порочните влияния на тези последни дни, лишени от любовта и закрилата на бащи и майки, дълг е на някого да замести бащата и майката за някои от тях. Научете се да им оказвате любов и състрадание. Всички, изповядващи, че имат в небето един Баща, Който, надяват се, ще се погрижи за тях и в края ще ги вземе в дома, приготвен за тях, би трябвало да се чувстват задължени да са приятели на лишените от приятели, да са бащи на сираците, да помагат на вдовиците и да вършат някаква полезна практическа дейност в този свят за подпомагане на човечеството. Мнозина не виждат тези неща в правилна светлина. Ако живеят само за себе си, те няма да притежават по-голяма сила от сега притежаваната.