ГРИЖИ И БЕЗПОКОЙСТВА – 50 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

50
ГРИЖИ И БЕЗПОКОЙСТВА

БЕЗПОКОЙСТВОТО, А НЕ РАБОТАТА УБИВА. Не работата е, която убива, но безпокойството. Единственият начин да се избегне безпокойството е всяка трудност и проблем да се възлагат на Христос. Нека не гледаме на мрачната страна на нещата. Нека култивираме у себе си радостен дух.

ЗАНИМАВАНЕ С ТРУДНОСТИТЕ. Някои хора винаги се страхуват и просто си изпросват трудности. Всеки ден те са обкръжени от знаците на Божията любов; всеки ден се радват на изобилната благодат на Неговото Провидение; но не забелязват присъствието й. Умът им непрестанно се занимава с нещо неприятно, което се страхуват, че може да ги сполети. Или пък наистина съществуваща трудност, макар и малка, заслепява очите им за многото други благословения, които изискват благодарност. Вместо да ги заведат по-близо до Бога, единствения източник на тяхната помощ, трудностите, пред които са изправени, ги отделят от Него, защото предизвикват безпокойство и оплакване.

БЕЗПОКОЙСТВОТО ПРАВИ ТОВАРА ПО-ТЕЖЪК. Много се страхувам, че сме в опасност, да правим от безпокойствата си хомот за вратовете си. Нека не се безпокоим, защото по този начин правим хомота по-здрав и товара – по-тежък. Нека да вършим всичко, което можем, без да се безпокоим, уповавайки се на Христос. Изучавайте думите Му:“Всичко, каквото попросите в молитва, вярвайте, че ще получите и ще ви бъде“ (Матей 21:22). Тези думи са обещанието, че всичко, което един всемогъщ Спасител може да дари, ще бъде дадено на онези, които се уповават на Него. Като стопани на небесната благодат, трябва да искаме с вяра, а след това да чакаме с доверие спасението от Бога. Не трябва да престъпваме Божиите принципи, опитвайки се със собствени сили да постигнем желаното. Трябва да искаме в Негово име, а след това да действаме така, както сме повярвали в Неговата способност да ни помогне.

НЕ Е БОЖИЯТА ВОЛЯ. Не е Божията воля Неговият народ да бъде обременен с грижи.

БЕЗПОКОЙСТВОТО МОЖЕ ДА ПРИЧИНИ ЗАБОЛЯВАНЕ. Когато грешките са били поправени, можем да представим нуждите на болния пред Господа в спокойна вяра, според както Неговият Дух ни посочи. Той знае всяка личност по име и се грижи за всеки така, като че няма друг човек освен него на земята, за когото да е дал Своя възлюбен Син. Понеже Божията любов е толкова голяма и толкова постоянна, болните трябва да бъдат насърчавани да се уповават на Него и да бъдат бодри и радостни. Безпокойството на човека за самия себе си причинява слабост и болест. Ако той се издигне над депресията и мрачното настроение, перспективите за възстановяването му ще бъдат много по-добри, защото „окото на Господа е върху тези, които се надяват на Неговата милост“(Псалм 33:18).

ПРЕСТАНИ ДА СЕ БЕЗПОКОИШ (СЪВЕТ КЪМ ПРИЯТЕЛ, ИЗПРАВЕН ПРЕД СМЪРТТА). Твоят случай е пред очите ми и съм наскърбена, че умът ти е смутен. Бих искала да те успокоя, ако беше в моите възможности. Не е ли бил Исус, скъпоценният Спасител, твоя постоянна помощ във време на нужда толкова пъти досега? Не наскърбявай Светия Дух, но престани да се безпокоиш. Нали точно това си казвал на другите много пъти? Нека думите на онези, които не са болни както ти, те утешат и нека Господ да ти помогне! Това е моята молитва.

ДА СЕ БЕЗПОКОИШ ДОТОЛКОВА, ЧЕ ДА СЕ ПУСНЕШ ОТ РЪКАТА НА ИСУС. Ако възпитаме душите си да имат повече вяра, повече любов, по-голямо търпение, по-съвършено доверие в нашия съвършен Баща, ще имаме много по-голям мир и щастие, когато преминаваме през борбите на този живот. На Господа не е угодно, когато се страхуваме и безпокоим дотолкова, че да пуснем ръката на Исус. Той е единственият източник на всяка благодат, изпълнението на всяко обещание, осъществяването на всяко благословение… Нашето поклоническо пътуване на тази земя наистина ще бъде самотно, ако не е с Него. „Няма да ви оставя неутешени“ (Йоан 14:18) – ни казва Той. Нека съхраняваме като скъпо съкровище Неговите думи, нека вярваме в Неговите обещания, да ги повтаряме през деня и да размишляваме върху тях през нощта, и ще бъдем щастливи.

ДА СИ ПОЧИВАМЕ В ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ. Нека се отвърнем от горещите магистрали на живота, за да си починем в сянката на Христовата любов. Там ще придобием сила за борба. Там ще се научим как да намаляваме труда и грижите и как да говорим и да пеем за хвала на Бога. Нека уморените и тежко натоварените да научат от Христос урока на спокойното доверие. Необходимо им е да седят под Неговата сянка, ако искат да бъдат притежатели на Неговия мир и почивка.

БОЖИЯТА И МОЯТА ОТГОВОРНОСТ. Когато поемем в свои ръце ръководството на нещата, с които трябва да се справяме, и се поставим под зависимост от собствената си човешка мъдрост за извоюване на успеха, ние поемаме бреме, което Господ не ни е възлагал, и се опитваме да го носим без Неговата помощ. Поемаме на себе си отговорност, която принадлежи на Бога, и по този начин всъщност се поставяме на Неговото място. Можем наистина да изпитваме безпокойство и опасения от опасности и загуби, защото такива наистина ще се стоварват върху нас. Но когато наистина вярваме, че Бог ни обича и ни желае доброто, ще престанем да се безпокоим за бъдещето. Ще Му се доверяваме така, както детето се доверява на един обичащ Баща. Тогава трудностите и мъките ни ще изчезнат, защото волята ни ще бъде погълната от Божията воля.

ИЗМИСЛЕНИ ГРИЖИ И БЕЗПОКОЙСТВА. В постоянното доверяване на Бога – там е безопасността! Не бива да таим у себе си постоянен страх от някакво зло, което според нас ще ни се случи в бъдеще. Тези „взети назаем“ грижи и безпокойства трябва да престанат. Имаме небесен Баща, Който се грижи за Своите деца, Който желае да даде и наистина дава Своята благодат в достатъчен размер във време на нужда.

ОСТАВЯТЕ БЪДЕЩЕТО НА БОГА. Макар днешните им нужди да са задоволени, мнозина не желаят да се доверят на Бога за бъдещето и постоянно се безпокоят да не би да ги сполети бедност и децата им да страдат. Някои винаги очакват да им се случи нещо лошо или преувеличават трудностите, които наистина съществуват, така че очите им остават заслепени за многото благословения, изискващи тяхната благодарност. Вместо да ги накарат да потърсят помощ от Бога – единствения Източник на сила – пречките, които срещат, ги отделят от Него, защото предизвикват у тях безпокойство и оплаквания…
Исус е нашият Приятел. Цялото небе се интересува от благополучието ни. Нашето безпокойство и страх наскърбяват Светия Божи Дух. Не бива да се поддаваме на загриженост, която само ни дразни и изморява, но не ни помага да понасяме изпитанията. Не бива да даваме никакво място на онова недоверие в Бога, което прави главната дейност на живота ни да се състои в приготовления за задоволяването на бъдещи нужди, сякаш щастието ни се състои в тези земни неща.

НЕПОДХОДЯЩО БЕЗПОКОЙСТВО. Бог не осъжда благоразумието и предвидливостта в този живот; но трескавата грижа, неподходящото безпокойство и пристрастието към земните неща – това не е според Неговата воля.

БЕЗПОКОЙСТВОТО ИЗТОЩАВА ФИЗИЧЕСКАТА СИЛА. Изпитанията и безпокойствата, които ап. Павел преживя, бяха подкопали неговите физически сили.

ХРИСТИЯНИ С НЕСПОКОЙНИ СЪРЦА. Мнозина, които изповядват, че са Христови последователи, имат неспокойно и смутено сърце, понеже се страхуват да се доверят на Бога. Те не Му се предават напълно, защото се боят от последиците, които такова предаване може да предизвика. Но ако не направят това, те не ще могат да намерят мир.

МИНУТА СЛЕД МИНУТА. Има нещо, за което искам да те предупредя. Не се тормози! Не си заслужава да правиш това! Не се опитвай да да вършиш твърде много неща. Ако не предприемаш твърде много, ще успееш да извършиш много повече… Постоянно имай предвид думите на Христос:“Бдете и молете се да не паднете в изкушение“ (Марк 14:38). Христос е твоят личен Спасител. Вярвай, че Неговата спасителна сила действа в твоя полза минута след минута, час след час. Той е край теб във всяко време на нужда.

НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО. Искаме да постъпваме като личности, които са изкупени чрез кръвта на Христос. Трябва да се радваме в кръвта Му и за опрощението на нашите грехове. Това е, което трябва да правим, и дано Бог ни помогне да отклоним умовете си от мрачните картини и да мислим за онези неща, които ще ни дадат светлина.
Сега искам да прочета още един текст:“Не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6). Какво означава това? Това означава да не се безпокоим предварително. Да не си създаваме време на трудност, преди трудността действително да е дошла. Скоро тя ще дойде, братя. Но ние трябва да мислим за днес. И ако изпълняваме добре днешните си задължения, ще бъдем готови и за утрешните.

СТРЕМЕЖ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СВЕТСКИТЕ СТАНДАРТИ. Има мнозина, чиито сърца са изпълнени с болка под бремето на грижите, защото се стремят да постигнат светските стандарти. Те са избрали да служат на света, приели са неговите безпокойства, неговите обичаи. По този начин характерът им е развален, а животът им – изморителен. За да задоволят амбициите и светските си желания, те нараняват съвестта си и си създават допълнителен товар на угризения. Постоянното безпокойство ги изтощава и изчерпва жизнените им сили.
Нашият Господ желае те да изоставят този робски хомот. Приканва ги да вземат Неговото иго. Той казва:“Игото Ми е благо и бремето Ми – леко“. Заръчва им да търсят първо Божието царство и Неговата правда и тогава обещанието Му е, че всички неща, от които се нуждаят в този живот, ще им бъдат прибавени.
Безпокойството е сляпо и не може да види бъдещето. Но Исус вижда края от началото. За всяка трудност Той е приготвил начин, чрез който да донесе облекчение.

СЛАБА, БОЛНАВА ВЯРА. Не се безпокой! Ти насочваш вниманието си към външния вид на нещата и се оплакваш, когато трудността и натискът дойдат. Така разкриваш слаба и болнава вяра. Чрез думи и дела показваш, че вярата ти е ПОБЕДИМА. У Господа са всички благословения. Той притежава света. Гледай към Този, Който има светлина, сила и мощ. Той ще благослови всеки, който иска да благославя света със светлина и любов.
РАСТЕНИЯТА НЕ РАСТАТ ЧРЕЗ БЕЗПОКОЙСТВО ИЛИ ЧРЕЗ СЪЗНАТЕЛНИ УСИЛИЯ. Вместо да живееш с безпокойството дали растеш в благодатта, просто изпълнявай всеки дълг, който ти се представя, носи бремето на душите в сърцето си и по всеки възможен начин се стреми да спасяваш изгубените. Бъди добър, учтив, състрадателен. Говори със смирение за блажената надежда в Бога. Говори за любовта на Исус; за Неговата доброта, за милостта Му и за Неговата праведност. И престани да се тревожиш за това, дали растеш, или не. Растенията не израстват чрез съзнателни усилия… Не се безпокоят за своя растеж. Просто растат под грижите на Бога.

ЛЕКАРСТВО ПРОТИВ БЕЗПОКОЙСТВОТО. Бог се грижи за всичко и поддържа всичко, което е сътворил… Не е пролята нито една сълза, без Той да я забележи. Няма усмивка, която Той да не види.
О, ако самите бихме пожелали напълно да разберем това, бихме отхвърлили като ненужни всички безпокойства! Животът ни не би бил изпълнен с толкова разочарования, защото всичко – и голямо, и малко – би било оставено в ръцете на Бога, Който не се обърква от множеството грижи, нито бива побеждаван от тяхната тежест. Тогава ще се радваме на такъв душевен покой, какъвто мнозина не познават.

ВЯРАТА РАЗПРЪСКВА БЕЗПОКОЙСТВОТО. Всички хора толкова се тревожат за своето щастие, но мнозина рядко го намират поради това, че го търсят по погрешни начини, вместо правилно да се стремят към него. Трябва да искаме по-сериозно и желанието ни да е придружено от вяра. Тогава щастието се прокрадва над нас почти незабележимо… Въпреки неприятните обстоятелства, когато можем, нека с доверие да почиваме в Неговата любов и да общуваме насаме с Него, отдъхвайки си спокойно в Неговата любов. Чувството за Неговото присъствие ще вдъхва в душите ни дълбока и спокойна радост. Тази опитност спечелва вярата ни, способна да ни помогне да не се дразним, нито да се безпокоим, но да зависим от безкрайната Сила.
ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП. Онези, които приемат единствения принцип – да направят служенето и почитта към Бога своя върховна цел, ще открият как безпокойството чезне и пред нозете им се открива ясна пътека.

ВАЖЕН ПРИНЦИП Е ДНЕШНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ДНЕС. Вярното изпълнение на днешните задължения е най-добрата подготовка за изпитанията на утрешния ден. Не събирайте на едно място всички възможни утрешни безпокойства и грижи и не ги добавяйте към бремето на днешния ден. „Достатъчно е на деня неговото зло“(Матей 6:34).
Наш е само един ден и през този ден трябва да живеем за Бога. През целия този един ден трябва да поставяме в ръцете на Христос, в тържествено служене всички свои намерения и планове, да възложим всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за нас. „Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“. „В завръщане и в почивка ще се спасите; в спокойствие и доверие ще бъде вашата сила“ (Еремия 29:11; Исая 30:15). Нека не се измъчваме предварително за утрешните проблеми. Храбро и радостно да носим товарите на днешния ден. Днес трябва да имаме доверие и вяра. Ние не сме призовани да живеем повече от един ден на един път. Този, Който дава сила за днес, ще даде сила и за утре.

СИЛА ЗА ВСЯКО ИЗПИТАНИЕ. Нашият небесен Баща измерва и претегля всяко изпитание, преди да позволи то да дойде върху вярващия. Отчита обстоятелствата и силата на човека, който трябва да застане под изпитващата Божия проба, и никога не допуска изкушения, по-големи, отколкото е капацитетът за съпротивление. Ако душата бъде надвита и личността – победена, вината за това никога не е в Бога – че не е дал благодатна сила, но напротив – изкушаваният не е бдял, не се е молил и не е приел за себе си чрез вяра средствата, които са му били осигурени в изобилие. Христос никога не оставя човека в неговия час на битка. Вярващият трябва да изисква Божиите обещания и да посреща врага в името на Господа. Тогава никога не ще знае какво е поражение.