Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Дайте им вие да ядат – 39 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Дайте им вие да ядат – 39

Тази глава е основана на Матей 14:13-21; Марко 6:32-44; Лука 9:10-17;
Йоан 6:1-13.

“Дайте им вие да ядат”

Христос се бе оттеглил с учениците на усамотено място. Но този
необичаен промеждутък на спокойствие и отдих бе скоро прекъснат.
Учениците мислеха, че са се уединили там, където няма да бъдат
обезпокоявани, но веднага след като множествата разбраха, че
Божественият Учител не е сред тях, започнаха да питат: “Къде да Го
намерим?” Някои бяха забелязали в каква посока бяха тръгнали Христос и
учениците. Мнозина потеглиха пеша, а други прекосиха езерото с лодки.
Наближаваше Пасхата и групите поклонници отблизо и далеч, запътили се
към Ерусалим, се събраха, за да видят Исус. Към тях се присъединиха още
хора и броят им достигна пет хиляди мъже освен жените и децата. Преди
още Христос да достигне брега, там вече Го очакваше огромно множество.
Но Той успя да слезе незабелязан и да прекара известно време с учениците
насаме.
Застанал на хълма, Исус погледна към идващите хора и сърцето Му се
изпълни със състрадание. Макар че Го смущаваха и отнемаха от почивката
Му, Той не възнегодува. Докато наблюдаваше как прииждат, прозря, че
нуждите им са големи и изискват Неговото внимание. “И смили се за тях,
понеже бяха като овце, които нямат пастир.” Напускайки мястото Си за
почивка, Той си намери подходяща площ, където да им помага. Хората не
получаваха помощ от свещениците и управниците, докато в същото време от
Христос излизаха животворни струи, когато проповядваше на множеството
пътя на спасението.
Хората слушаха думите на любов, леещи се от устата на Божия Син. За
тях тези благородни слова, така ясни и разбираеми, бяха като галаадски
балсам за душите. Здравето, което даваше Божествената Му десница,
радваше умиращите и успокояваше болните. Денят им изглеждаше така, сякаш
Небето е слязло на земята, и съвсем не усетиха колко много време е
изминало, откакто не са яли.
Денят се изнизваше. Слънцето потъваше на запад, но хората не се
разотиваха. Исус бе работил цял ден, без да почива и без да се храни. Бе
побледнял от умора и глад и учениците започнаха да Го молят да прекрати
работата Си. Но Той не можеше да се освободи от множеството, което Го
притискаше от всички страни.
Накрая учениците дойдоха при Него и настояха хората да бъдат
отпратени. Голяма част бяха дошли отдалеч и от сутринта не бяха яли.
Може би щяха да успеят да си купят храна от околните градове и села.
Исус обаче каза: “Дайте им вие да ядат”, след което се обърна към Филип
с въпроса: “Отгде да купим хляб да ядат тия?” Исус зададе този въпрос,
за да изпита вярата на Своя ученик. Филип погледна към морето от хора и
прецени, че е невъзможно да се осигури храна, с която да задоволи
нуждите на толкова голяма тълпа. Той отговори, че хляб на стойност
двеста динария няма да стигне, за да може всеки да получи дори по едно
малко парче. Исус поиска да разбере какво количество храна се намира
сред тях. “Тук има едно момченце – отговори Андрей, – у което се намират
пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?” Исус
нареди тази храна да Му бъде донесена. След това каза на учениците да
разпределят хората на групи по петдесет и сто души, които да насядат по
тревата, за да се запази реда и всички да могат да видят какво ще
направи. Когато това бе извършено, Исус взе храната, “погледна към
небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а
учениците – на народа”. “И всички ядоха и се наситиха. И дигнаха къшеи,
дванадесет пълни коша, така и от рибите.”
Този, Който учеше хората как да постигнат мир и щастие, се грижеше не
само за духовните, но и за физическите им нужди. Присъстващите бяха
отпаднали и изморени. Имаше майки с кърмачета на ръце и малки деца,
държащи се за полите им. Почти всички бяха стояли прави часове наред. Те
бяха толкова силно заинтересувани от Христовите думи, че дори не се
сещаха да седнат. Тълпата беше така голяма, че имаше опасност някои да
бъдат стъпкани. Исус искаше да им даде възможност за почивка и затова ги
покани да седнат. На поляната имаше достатъчно трева и всички можеха
спокойно да отдъхнат.
Христос никога не вършеше чудо освен когато трябваше да задоволи
истинската нужда. Всяко чудо бе от такъв характер, че да заведе хората
до дървото на живота, чиито листа са за лекуване на народите.
Раздаването от учениците на простата храна съдържаше толкова много
поуки. Тя бе съвсем обикновена; рибата и ечемиченият хляб бяха
всекидневната храна на рибарите от Галилейското езеро. Христос би могъл
да разстеле пред множествата богата трапеза, но храна, приготвена само
за задоволяване на апетита, не би им послужила за поука. С този урок Той
искаше да ги научи, че естествените неща, дадени от Бога, са занемарени.
Никога не се е случвало някой да се радва толкова много на богато
угощение, приготвено за задоволяване на порочния вкус, както тези хора
се радваха на почивката и на скромната храна, която Христос осигури тъй
далеч от всяко населено място.
Ако днешните хора бяха скромни в своите навици и живееха в хармония с
природните закони, както Адам и Ева в началото, нуждите на човешкото
семейство биха били задоволени с всичко. Би имало по-малко въображаеми
нужди и повече възможности да се живее според Божиите учения. Но
егоизмът и задоволяването на неестествени вкусове са донесли грях и
мизерия на света, като от една страна, са породили излишъци, а от друга
- оскъдица.
Исус не искаше да привлича народа, като задоволява желанието му за
разкош. За тази голяма тълпа хора, изморени и гладни след дългия
изтощителен ден, скромната храна бе доказателство не само за Неговата
сила, но и за стремежа Му с нежност да се грижи за обикновените им
житейски нужди. Спасителят не е обещавал на Своите последователи
удоволствията на света. Тяхната храна може да бъде скромна и дори
оскъдна, трапезата им може да е в бедна обстановка, но Той е дал дума,
че нуждите им ще бъдат задоволени и им е обещал нещо много по-добро от
светските блага – утехата на Неговото присъствие.
С нахранването на пет хиляди души Исус открехва завесата на природния
свят и разкрива силата, която непрестанно действа за наше добро. В
растежа на плодовете на земята Бог върши ежедневно чудо. По естествен
начин се постига това, което стана, когато множеството бе нахранено.
Хората обработват почвата и сеят семена, но животът, идващ от Бога,
причинява растежа на семената. Дъждът, въздухът и слънчевата светлина,
които Бог дава, са факторите, които правят така, че “земята сама по себе
си произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (
4:28 Марко 4:28). Бог е Този, Който ежедневно храни милиони човешки
същества чрез плодовете на земята. Хората са призовани да сътрудничат на
Бога в опазването на реколтата и приготвянето на хляба, но често
забравят за Божията намеса. Не отдават на Бога слава, съответстваща на
святото Му име. Действието на силата Му се приписва на естествени
причини или на човешката изобретателност. Прославя се човекът вместо
Бога, а Неговите милостиви дарове се използват за егоистични цели и се
превръщат в проклятие вместо в благословение. Бог иска да промени всичко
това. Той желае притъпените ни сетива да станат по-чувствителни, за да
усещат милостта и добротата Му и да Го прославят за изявата на Неговата
сила. Иска от нас да признаем, че даровете идват от Него, за да се
превърнат според намерението Му в благословение за нас. Христовите
чудеса бяха извършени, за да се постигне тази цел.
След нахранването на множествата остана голямо количество храна. Но
Този, Който беше Източникът на неограничена сила, каза: “Съберете
останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.” Със съвета се целеше нещо
повече от събирането на хляба в кошове. Урокът бе двоен. Нищо не трябва
да се пилее. Не трябва да прахосваме земните блага. Не бива да
пренебрегваме нищо, което може да бъде от полза на човека. Нека събираме
всичко, с което можем да облекчим нуждите на гладуващите по земята. При
духовните неща трябва да се действа със същото внимание. Когато кошовете
с останалия хляб бяха събрани, хората си спомниха и за своите приятели у
дома. Искаха и те да опитат хляба, благословен от Христос. Съдържанието
на кошовете бе разпределено между нетърпеливото множество и разнесено по
всички околни райони. Така присъстващите на нахранването трябваше да
дадат и на други от небесния хляб, за да задоволят глада на душите. Те
щяха да повторят това, което са научили за Божиите чудеса. Нищо не
биваше да се загуби. Нито една дума, засягаща вечното им спасение, не
трябваше да падне безплодна на земята.
Чудото с хлябовете дава урок за зависимостта ни от Бога. Когато
Христос нахрани петте хиляди души, наблизо нямаше храна. Очевидно Той не
разполагаше и с пари. И ето Го, с пет хиляди мъже, освен жените и
децата, намиращи се сред пустошта. Исус не бе поканил голямото множество
да Го последва; те идваха без покана или заповед, но Той знаеше, че след
като толкова дълго време слушат Неговите проповеди, ще се почувстват
гладни и отпаднали. Изпитваше същата нужда от храна като тях. Хората
бяха далеч от домовете си, а нощта наближаваше. Повечето нямаха пари, за
да си купят храна. Този, Който четиридесет дена бе постил заради тях в
пустинята, не би допуснал да се завърнат в домовете си гладни. Божието
провидение бе поставило Исус на това място и Той бе зависим от Своя
небесен Отец за средствата, с които да задоволи нуждите на хората.
Когато и ние бъдем поставени в затруднено положение, трябва да сме
зависими от Бога. Необходимо е да действаме с разум и преценка на всяко
наше действие в живота, така че да не се поставяме в трудни ситуации с
неразумните си действия. Не бива да изпадаме в затруднения, като
пренебрегваме дадените от Бога средства и като използваме зле дарбите,
които ни е подарил. Христовите работници трябва да следват неотклонно
Неговите наставления. Делото е Божие и ако искаме да бъдем благословение
за другите, трябва да следваме Неговите планове. Собственото “аз” не
бива да се превръща в център на живота; така не можем да постигнем
признание от Бога. Ако правим планове според собствените си идеи, Господ
ще ни остави да изпитаме нашите грешки. Но ако следваме Неговите съвети
и въпреки това изпаднем в затруднено положение, Бог ще ни избави. Важно
е да не се обезсърчаваме, а при всеки спешен случай да търсим помощ от
Този, Който разполага с неизчерпаеми средства. Често ще изпадаме в
трудни обстоятелства и тогава с пълно упование трябва да разчитаме на
Бога. Той ще запази всяка душа, която изпитва затруднения поради това,
че се опитва да върви по Божия път.
Христос ни съветва чрез пророка “да разделяме хляба си с гладния”,
“да даруваме на гладния желаното от душата му”, “когато видим голия, да
го обличаме” и “да въвеждаме в дома си сиромаси без покрив” (Исая 58:7-
10). Той ни е заповядал: “Идете по целия свят и проповядвайте
благовестието на всяка твар” (Марко 16:15). Но колко често сърцата ни се
свиват и вярата ни се загубва, когато видим огромните нужди и
недостатъчните средства, с които разполагаме. Подобно на Андрей, който
погледна петте ечемичени хляба и двете рибки, ние възкликваме: “Но какво
са те за толкова хора?” Често се колебаем и нямаме желание да дадем
всичко, което притежаваме, защото се страхуваме да се раздаваме за
другите. Но Исус ни е заповядал: “Дайте им вие да ядат.” Неговата
заповед е и обещание; зад нея се крие същата сила, която нахрани
множеството край езерото.
В действието на Христос за задоволяване нуждите на прегладнелите хора
има дълбок духовен урок за всички Негови служители. Христос получи от
Отец и даде на учениците, учениците дадоха на множеството, а хората
раздадоха помежду си. Така всички, които са свързани с Христос, ще
получат от Него хляба на живота, небесната храна, и ще трябва да я
споделят с другите.
С пълно упование в Бога Исус взе малката кошница с хлябовете и макар
че там имаше само толкова, колкото да стигне за Неговите ученици, Той не
ги покани да се нахранят, а започна да им раздава храната, като им
нареждаше да я разпределят между присъстващите. Храната се умножаваше в
ръцете Му, а ръцете на учениците, които се протягаха към Христос, Хляба
на живота, не оставаха празни. Малката кошница стигна за всички. След
като нуждите на хората бяха задоволени, останалите къшеи бяха събрани и
Христос и апостолите ядоха заедно от тази скъпоценна, дадена от Небето
храна.
Учениците бяха връзката между Христос и народа. Това трябва да бъде
голямо насърчение за днешните Му последователи. Христос е в центъра на
всичко, Източникът на силата. Учениците Му трябва да получават даровете
си от Него. И най-интелигентният, и най-духовният човек може да даде
само ако получи. Сам той не може с нищо да задоволи нуждите на душата.
Ние имаме възможност да даваме само това, което получаваме от Христос;
от друга страна, ние можем да получаваме само ако даваме на другите.
Давайки, ние получаваме; колкото повече даваме, толкова повече
получаваме. Така можем да имаме постоянна вяра и упование, постоянно да
получаваме и да даваме.
Работата по установяването на Христовото царство ще напредва, макар
че на пръв поглед тя върви бавно и трудностите като че ли свидетелстват
точно за обратното. Делото е Божие и Той ще даде средства и ще изпрати
помощници – истински, достойни ученици, чиито ръце също ще бъдат
изпълнени с храна за гладните множества. Бог не отминава тези, които
работят с любов, за да дадат словото на живота на погиващи души, които
на свой ред раздават храна на други гладни души.
Има опасност в работата ни за Бога да разчитаме на човешки таланти и
способности. Така губим от погледа си великия Източник. Твърде често
Христовият работник не осъзнава собствената си отговорност. Възможно е
той да премести товара си върху организации вместо да разчита на Този,
Който е източник на силата. Огромна грешка в Божието дело е да се
уповаваме на човешка мъдрост или на големия брой хора. Успешната работа
за Христос зависи не толкова от големия брой хора или от талантите,
колкото от чистите намерения, от неподправената искрена всеобхватна
вяра. Трябва да се носят лични отговорности, да се поемат лични
задължения, да се правят лични усилия за тези, които не познават
Христос. Работете според вашите способности, вместо да прехвърляте
отговорността на някого, за когото мислите, че е по-богато надарен от
вас.
Когато ви дойде наум въпросът: “Отгде да купим хляб да ядат тия?”,
нека отговорът ви не бъде изпълнен с неверие. След като учениците чуха
указанието на Спасителя: “Дайте им вие да ядат”, веднага се сетиха за
трудностите. Те попитаха дали да отидат в селата, за да купят храна.
Така и сега, когато хората са лишени от хляба на живота, Господните чада
питат дали да не повикат някого отдалеч, който да дойде и да ги нахрани.
Но какво каза Христос? “Накарайте човеците да насядат” – след което Той
ги нахрани. Затова, когато сте заобиколени от нуждаещи се хора, знайте,
че Христос е там. Общувайте с Него. Донесете хляба си пред Исус.
Средствата, с които разполагаме, могат да изглеждат недостатъчни за
делото, но ако вярваме с упование в неограничената Божия сила, пред нас
ще се открият неизчерпаеми източници. Ако делото е Божие, Той сам ще
даде средства за неговото осъществяване. Бог ще възнагради искреното,
просто упование в Него. Малкото, което се употребява разумно и
икономично в службата за небесния Отец, ще се умножава още докато го
раздаваме. Малкото количество храна в ръцете на Христос не се свърши,
докато изгладнялото множество не бе нахранено. Ако отидем при Източника
на всяка сила с вяра и ръце, протегнати за помощ, ние ще бъдем
поддържани в нашата работа дори при най-трудните обстоятелства и ще
можем да даваме и на други от хляба на живота.
Господ казва: “Давайте и ще ви се дава” (Лука 6:38). “Който сее
оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да
пожъне- Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като
имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение,
да изобилвате във всяко добро дело; както е писано: “Разпръсна щедро,
даде на сиромасите, правдата Му трае до века.” А Той, Който дава семе на
сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще
прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко
отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служене
произвежда благодарение на Бога” (2Кор. 9:6-11).