Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Дарбата на Духа – 5 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Дарбата на Духа – 5 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Обещанието за Духа Христос даде в края на земната Си служба.
Стоеше в сянката на кръста, като напълно съзнаваше товара от вината,
която трябваше да поеме като носител на греха. Преди да Се принесе в
жертва, Той откри на Своите ученици, че на последователите Си ще даде
най-съществения и пълен дар, който ще ги свърже с неизчерпаемите
източници на Неговата благодат. “И Аз ще поискам от Отца – каза Той – и Той
ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на истината,
Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие
Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде” (Йоан 14:16,
17). Спасителят посочи времето, когато Светият Дух дойде, за да извърши
могъщо дело като Негов представител. На злото, натрупано през вековете,
трябваше да се противопостави Божествената сила на Светия Дух.
Какъв бе резултатът от изливането на Духа в деня на Петдесетница?
Добрите вести за възкръсналия Спасител бяха занесени до края на
обитавания свят. Когато учениците проповядваха вестта за изкупителната
благодат, сърцата се покоряваха от силата й. Църквата видя как
новоповярвали се стичат към нея отвсякъде, отстъпили се покайват отново,
грешници се обединяват с вярващите в търсене на “скъпоценния бисер”.
Някои най-отявлени противници на евангелието станаха най-горещите му
привърженици. Изпълни се пророчеството: “Слабият между тях… ще бъде
като Давид и Давидовият дом… като ангела Господен…” (Захария 12:8). Всеки
християнин видя в своя брат откровение на Божествена любов и
благоволение. Всички вярващи бяха погълнати от една амбиция – да покажат
подобие на Христов характер и да работят за разширяване на Неговото
царство.
“И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на
Господа Исуса и голяма благодат почиваше над всички тях” (Деян. 4:33). Чрез
техните усилия към църквата се прибавиха избрани хора, които, приемайки
словото на истината, посвещаваха живота си на делото да предадат на други
надеждата, пълнеща сърцата им с мир и радост. Те не можеха да бъдат
ограничени или смълчани със заплахи. Господ говореше чрез тях и, отивайки
от място на място, проповядваха евангелието на бедните и извършваха
чудеса на Божествена благодат.
Така могъщо може да работи Бог, когато хората се предоставят на
влиянието на Неговия Дух.
Обещанието за Светия Дух не е ограничено за никоя епоха или
националност. Христос заяви, че Божественото влияние на Неговия Дух ще
бъде с последователите Му до края. От деня на Петдесетница до наши дни
Утешителят е бил изпращан на предавалите се напълно на Господа и на
Неговата служба. При всички, приемали Христос като личен Спасител,
Светият Дух е идвал да ги освещава, да ги води и да свидетелства. Колкото
по-отблизо са следвали Бога, толкова по-ясно и по-силно вярващите са
свидетелствали за любовта и спасителната благодат на своя Изкупител.
Мъже и жени, които през дългите векове на преследване и тежки изпитания
са се радвали в своя живот на голяма мярка от духа, са били като знамение и
чудо в света. Пред ангели и човеци те са разкрили преобразяващата сила на
изкупителната любов.
Онези, на които на Петдесетница бе дадена сила отгоре, не бяха
освободени от по-нататъшни изкушения и изпитания. Свидетелствайки за
правдата и истината, бяха отново и отново преследвани от врага на всяка
истина, който се стремеше да ограби тяхната християнска опитност. Те бяха
принудени да се борят с всичките си дадени от Бога сили, за да достигнат
висотата на мъже и жени, вярващи в Христос. Всеки ден се молеха за нова
благодат от Господа, за да стигат все повече и повече до съвършенство.
Чрез делото на Светия Дух дори най-слабите, упражняващи вяра в Господа,
се научиха да използват поверените им сили, за да бъдат осветени,
пречистени и облагородени. Когато в смирение се поддадоха на оформящото
влияние на Светия Дух, те получиха от пълнотата на Божеството и бяха
преобразени в Негово подобие.
Времето не е променило обещанието на Христос, дадено при
раздялата, а именно: да изпрати Светия Дух като Свой представител. И не
поради някакво ограничение от Бога богатствата на Неговата благодат не се
изливат към земята, към хората. Ако изпълнението на обещанието не се
вижда такова, каквото можеше да бъде, то е, защото обещанието не е
оценено както трябва. Ако всички желаеха, щяха да бъдат изпълнени с Духа.
Където малко се мисли за нуждата от Светия Дух, там се наблюдава духовна
суша, тъмнина, упадък и смърт. Където вниманието заемат дребни неща,
Божията сила липсва, въпреки че е предложена в безкрайна пълнота,
необходима за растежа и разцвета на църквата. А тя ще донесе всички други
благословения.
Щом чрез това средство трябва да придобием сила, защо не
гладуваме и жадуваме за дарбата на Духа и защо не говорим за нея? Защо
не се молим и не проповядваме това? Бог има повече желание да изпрати
Светия Дух на тези, които Му служат, отколкото родителите да дадат добър
подарък на децата си. Всеки библейски работник трябва да представи своята
молба на Бога за всекидневно кръщение с Духа. Групи християнски
работници трябва да се събират и да искат особена помощ от Небесната
Мъдрост, за да знаят как да планират и да действат мъдро. Особено трябва
да се молят Бог да кръсти Своите избрани посланици в мисионските полета с
богата мярка от Своя Дух. Присъствието на Духа у Божиите работници ще
даде на проповядването на истината такава сила, каквато не може да даде
цялата светска слава и почит.
Светият Дух обитава у посветения Божи работник на каквото и място
да е той. Думите, говорени на учениците, се отнасят и за нас, тъй като
Учителят е както техен, така и наш. Духът дава силата, която подкрепя
борещите се души във всички трудности – сред омразата на света и
осъзнаването на собствените неуспехи и грешки, в тъга и изкушение, когато
изходът изглежда мрачен, а бъдещето объркано и ние се чувстваме самотни
и безпомощни. Това са случаите, когато в отговор на молитвата чрез вяра
Светият Дух дава утеха на сърцето. Духовният екстаз при изключителни
обстоятелства не е решително доказателство, че човекът е християнин.
Светостта не е екстаз, а пълно предаване на волята в Божиите ръце. Това е
да се живее с всяко слово, което излиза от Божията уста; да се върши волята
на нашия небесен Баща; да се разчита на Бога и в тъмнина, и в светлина; да
се живее чрез вяра, като не се ръководим от видимите неща; да се разчита
на Бога с непоклатимо доверие и да се пребъдва в Неговата любов.
Не е важно да можем да определим точно какво е Светият Дух.
Христос ни казва, че Духът е Утешителят, “Духът на истината, Който изхожда
от Отца”. Ясно е заявено за Светия Дух, че като ръководи хората във всяка
истина, “няма да говори от себе си” (Йоан 15:26, 16:13).
Естеството на Светия Дух е тайна. Хората не могат да я обяснят,
защото Господ не им я е открил. Чрез въображението си те могат да изтъкнат
някои пасажи от писанията и да си създадат човешка представа, но с тези
възгледи няма да укрепят църквата. Относно такива тайни, твърде дълбоки,
за да бъдат разбрани от човек, мълчанието е злато.
Службата на Светия Дух е точно определена с думите на Христос: “И
Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба” (Йоан
16:8). Светият Дух убеждава за грях. Ако грешникът отговори на
животворното влияние на Духа, той ще бъде доведен до покаяние и събуден
да осъзнае важността от послушанието към Божествените изисквания.
На каещия се грешник, гладуващ и жадуващ за правда, Светият Дух
разкрива Агнеца Божи, Който отнема греха на света. “Той… Моето ще взема и
ще ви известява” – каза Христос… “Той ще ви научи на всичко и ще ви
напомни всичко, което съм ви казал” (Йоан 16:14, 14:26).
Духът е даден като възстановител, Който прави успешно спасението,
спечелено чрез смъртта на нашия Изкупител. Духът постоянно се старае да
привлече вниманието на хората към великата жертва на голготския кръст, да
разкрие на света Божията любов и пред убедената душа скъпоценностите на
писанията.
Като води до убеждение за грях и представя пред разума стандарта на
правдата, Светият Дух отслабва привързаността към нещата на тази земя и
поражда в душата желание за святост. Той “ще ви упътва на всяка истина”
(Йоан 16:13), заяви Спасителят. Ако хората желаят да бъдат преобразени,
цялото им същество ще бъде осветено. Чрез Своята сила Духът ще отпечати
в душата Божествени черти. Начинът на живот ще бъде така чист, че никой
няма да се заблуди.
Още отначало Бог е работил чрез Светия Си Дух, подбуждайки хора да
изпълнят намерението Му в полза на падналото човечество. Това бе изявено
в живота на патриарсите. Също и на църквата в пустинята по времето на
Мойсей Бог даде да “приеме… словото на устата Му” (Еремия 9:20). И в дните
на апостолите Той действаше могъщо за църквата Си чрез Светия Дух.
Същата сила, която поддържаше патриарсите, която даде на Халев и Исус
Навин вяра и смелост и направи делото на апостолската църква успешно,
подкрепяше Божиите верни чада във всички следващи епохи. Чрез силата на
Светия Дух през тъмното средновековие християните валденси помогнаха да
се подготви пътят за Реформацията. Чрез същата сила успяха усилията на
благородните мъже и жени, първи проправили пътя за установяване на
съвременните мисии и за превеждане на Библията на езиците и диалектите
на всички народи и племена.
И днес Бог още използва Своята църква, за да извести целта Си на
земята. Днес вестителите на кръста отиват от град в град и от страна в
страна, приготвяйки пътя за второто идване на Христос. Издига се знамето
на Божия закон. Духът на Всемогъщия подтиква сърцата на хората и които
отговорят на Неговото влияние, стават свидетели за Бога и за Неговата
истина. На много места може да се видят посветени мъже и жени, споделящи
с други светлината за пътя на спасението чрез Христос. Оставяйки
светлината си да свети, както правеха и кръстените с Духа в деня на
Петдесетница, те получават все повече и повече от силата на Духа. Така
земята трябва да бъде осветена с Божията слава.
От друга страна, някои, вместо мъдро да използват предоставените им
възможности, очакват в бездействие някакъв особен период на духовно
обновяване, когато способностите им да просвещават други ще бъдат
особено засилени. Те пренебрегват настоящите си задължения и привилегии
и позволяват светлината им да отслабне, очаквайки времето, когато без
лични усилия ще получат особено благословение, което да ги преобрази и
подготви за служба.
Истина е, че във времето на края, когато Божието дело на земята
привършва, сериозните усилия на посветени вярващи, ръководени от Светия
Дух, ще бъдат придружени от особени знамения на Божествено
благоволение. Чрез образа на ранния и на късния дъжд, който пада в земите
на Изтока по време на сеитба и жътва, еврейските пророци предсказаха
изливане на духовна благодат върху Божията църква в извънредна мярка.
Изливането на Духа в дните на апостолите бе началото на ранния дъжд и
резултатите бяха славни. Присъствието Му трябва да пребъдва в истинската
църква до края на времето.
Но наближи ли краят на земната жътва, обещано е особено изливане
на духовна благодат, което да приготви църквата за идването на Човешкия
Син. Това изливане на Духа е сравнено с падането на късния дъжд. И за тази
допълнителна сила християните трябва да издигат молитви към Господаря
на жътвата “във времето на късния дъжд”. В отговор “Господ, Който прави
светкавици, ще им даде изобилен дъжд”. “И ви наваля дъжд – есенен и
пролетен” (Захария 10:1; Йоил 2:23).
Но ако членовете на Божията църква днес нямат жива връзка с
Източника на всеки духовен растеж, те не ще бъдат готови за времето на
жътвата. Ако не държат своите лампи запалени, ще пропуснат да получат
допълнителната благодат във времето на особена нужда.
Само онези, които постоянно получават все нова и нова благодат, ще
имат сила, съизмерна на всекидневната им нужда и на способността им да я
използват. Вместо да очакват някакво бъдещо време, когато чрез специално
изливане на духовна сила да получат чудна способност за спасяване на
души, те се отдават всекидневно на Бога, за да ги направи съдове за Своя
употреба. Всеки ден използват възможностите за служба. Всеки ден
свидетелстват за Господаря където и да са – било в скромната сфера на
работата и на дома, или в полето на обществената служба.
Има чудна утеха за посветения работник: дори Христос през живота Си
на земята търсеше от Своя Отец всекидневно нужната Му все нова и нова
благодат. И от това общуване с Бога тръгваше Той, за да подкрепя и
благославя други. Вижте Сина Божи, коленичил в молитва пред Отца! Макар
че е Божи Син, Той поддържа вярата Си с молитва и чрез връзката с небето
придобива сила да устоява на злото и да служи на човешката нужда. Като по-
стар брат на човечеството Той знае нуждите на онези, които са опасани от
трудности и живеят в свят на грях и изкушение, и още желае да им служи.
Знае, че вестителите, които изпраща, са слаби и грешни хора, но на всички,
отдаващи се напълно в Негова служба, обещава Божествена помощ. Личният
Му пример е уверение, че сериозното и постоянно обръщане към Бога с вяра
- вяра, която води до пълна зависимост от Бога и безрезервно посвещение на
Неговото дело, ще направи възможно Той да помогне на хората в битката
против греха.
Всеки библейски работник, следващ примера на Христос, ще бъде приготвен
да получи и да използва силата, която Бог е обещал на църквата Си, за да
узрее земната жетва. Утро след утро, когато вестителите на евангелието
коленичат пред Господа и подновяват посвещението си към Него, Той ще им
дава присъствието на Духа Си с Неговата животворна осветяваща сила.
Когато поемат всекидневните си задължения, те имат уверението, че
невидим помощник – Светият Дух, ги прави способни да бъдат “съработници
на Бога”.