Датата, която маркира времето на края (нейната история) – Семинар върху пророчествата – Лекция 7 – Сега това е ясно – Ясно представяне на пророческите истини – Лио Скривън

В тази глава ще разгледаме най-дългия пророчески период в Библията. Точността на Божието Слово е прекрасна и изумителна! След тази глава никой няма да може да остане атеист тъй като пророкуваните от Библията стотици години предварително кръщение на Исус, смъртта Му, както и началото на Неговия съд доказват на всечки мислещ ум валидността на Библията и истинността на Исус Христос като Месия.
Това порочество е фокусирано върху светилището, така че най-напред ще надникнем в него и в част от миналата му история.
Павел обобщи всичко това в Новия Завет и заяви, че темата за светилището е най-важната. Евр. 8:1,2 – “А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието на небесата; Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.”
Когато Адам и Ева съгрешиха, Бог трябваше да установи начин за справяне с греха и затова учреди жертвената система. Когато някой извършеше грях, донасяше едно агне в светилището, след това изпивядваше греха си върху главата му, символично прехвърляйки греха върху невинната жертва. После агнето се убиваше. В Римл. 6:23 Словото казва: “Защото заплатата на греха е смърт.”, а в Евр. 9:22 – “… без проливането на кръв няма прощение на греховете.”
По-късно, във времето на Мойсей и Израил, Бог разшири тази система. Изх. 25:8,9 – “И да ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам – образа на скинията и образа на всичките й принадлежности – така да я направите.” Бог каза скинията да бъде построена според модела. Това беше моделът на светилището в небето.
Евр. 9:1-6 ни разказва за земното светилище на Мойсей. – “А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва “святото място”. А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше “пресвятото място”, гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя и плочите на завета; и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим с подробности. И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещеницине влизаха постоянно да извършват богослужението.” В Святото място имаше ежедневни служби, но в Пресвятото място се влизаше само веднъж в годината. Стих 7 – “…а във втората – веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.”
Така че, когато някой човек съгрешеше, вземаше едно агне, изповядваше над него греха си – символично прехвърляйки го върху невинното агне. Тогава агнето биваше заколено. Свещеникът вземаше малко от кръвта и поръсваше пред завесата и върху олтара като кръвен принос и поставяше върху роговете на олтара. По този начин грехът се прехвърляше връху светилището. Това беше ежедневната служба.
После идваше годишната служба. Веднъж годишно светилището трябваше да се очисти от греховете. За това четем в Левит 16:16 – “Така да направи умилостивение за светилището поради нечистотиите на израилтяните и поради престъпленията им, и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им, всред нечистотиите им.” Първо трябваше да извърши умилостивение на греховете. Стих 18 – “Тогава да излезе към олтара, който е пред Господа и да направи умилостивение за него като вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на козела и я тури по роговете на олтара наоколо.” След това трябваше да извърши умилостивение за олтара. Стих 19 ни казва как е ставало това – “и седем пъти да поръси върух него от кръвта с пръста си и така да го очисти от нечистотиите на израилтяните, и да го освети.” Това годишно очистване ставаше на десетия ден от седмия месец на религиозната година. Десет дни преди това сребърни тръби предупреждаваха народа, че той наближава. Всички имаха десет дни, за да изследват сърцата си, да се покаят и да ги изповядат. Денят на умилостивението беше много тържествен, тъй като не можеше да остане нито един неизповядан грях. Това беше ден на съд. Греховете от цялата изминала година трябваше да бъдат изчистени и светилището трябваше да бъде освободено от греховете. След изчистването на Святото място, Левит 16:7-10 ни казва каква беше следващата стъпка. – “Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане. Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела – един жребий за ГОСПОДА и другия жребий – за отпущане. И да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за ГОСПОДА и да го принесе в принос за грях. А да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане, за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане.” Избираха се два козела – за Господа и за отпущане. Аарон пожертваше козела за Господа и поръсваше с кръвта му седем пъти пред умилостивилището в Пресвятото място. Стихове 15,19 – “Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца – като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището. … и седем пъти да поръси върху него от кръвта с пръста си и така да го очисти от нечистотиите на израилтяните; и да го освети.” По този начин то биваше очистено. След това свещеникът вземаше другия козел, полагаше ръцете си на главата му и изповядваше всички грехове на народа над него – символично прехвърляйки греховете, извършени през цялата година върху жертвата. Тогава козелът, натоварен с годишните грехове биваше отвеждан в пустинята, за да умре. Стихове 20-22 – “А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за слещане и за олтара, нека приведе живия козел; и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела. Тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.” Тази система на очистване на светилището продължи да се прилага стотици години. Цялата старозаветна жертвена система сочеше напред към Исус, Който щеше да дойде и да заплати за греховете на всички.
И Исус дойде. Сигурно си спомняте, че когато отиде при Йоан Кръстител, за да Го кръсти, той каза: “Ето Агнецът Божий!” Всички знаем, че Исус беше Агнето, което беше пожертвано. Ето защо, когато Исус умря, завесата на земното светилище се раздра – истинското Агне беше дошло!
Когато Исус се върна в небето, той влезе в небесното светилище и стана наш Първосвещеник. Евр. 9:24 – “Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище – образ на истинското – но в самите небеса да се яви вече пред Божието лице за нас.” Не е ли това една прекрасна мисъл! Откр. 11:19 – “И отвори се Божгият храм, който е на небето и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и тръс, и силен град.”
Христовата смърт сложи край на всички жертви. Той умря веднъж за всички. Евр. 9:12 – “…еднаж завинаги в светилището и то не с кръв от козли и от телци, но със собствената Си кръв и придоби за нас вечно изкупление.” Христос стои пред Отец, носещ нашите грехове в небесното светилище. Нашите грехове са прехвърлени върху светилището. 1Йоан 2:1 – “Дечица мои, това ви пише да не съгрешите, но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца – Исуса Христа, праведния.” Това, всъщност, представляваха ежедневните жертви, които свещениците извършваха в Израил.
Във видение Йоан видя Исус в светилището – в Святото място. Откр. 1:8,11-18 – “Аз съм Алфа и Омега – казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде – Всемогъщият… Каквото виждаш, напиши в книга и прати го до седемте църкви – до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори. И като се обърнах, видях седем златни светилника и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син – облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс. А главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг; и очите Му – като огнен пламък. И нозете Му приличаха на лъскава мед – като в пещ пречистена. А гласът Му беше като на много води. И имаше в десницата си седем звезди и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни. И лицето му светеше, както свети слънцето в силата си. И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв, а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният и Живият. Бях мъртъв и ето – живея до вечни векове. И имам ключовете на смъртта и ада.”
И така, Исус е нашият Първосвещеник, Който занася греховете ни в светилището. Сега, когато се молите на Бога, вече знаете как изглежда Исус – вашият Първосевещеник! Обърнете, обаче, внимание и на следното: Евр. 9:26-28 – “(иначе Той трябва да е страдал много пъти от създаването на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд, така и Христос като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път без да има работа с грях за спасението на ония, които Го очакват.” Три стъпки:
1. “В края на вековете се яви веднъж” и премахва греха.
2. “След това настава съд”.
3. За онези, които Го очакват Той “ще се яви втори път без да има работа с грях.”
След това трябва да има очистване на небесното светилище точно както ставаше в земното светилище на Израил. Всичи грехове, понесени от Христос, трябва да бъдат заличени. И Бог в Своя велик календар е предопределил ден, в който да очисти небесното светилище от всичките грехове натрупани върху него и ще открие съда. От Писанията можем точно да разберем кога Христос ще започне това очистване, тъй като това е прецизно разкрито в пророчествата. Нека започнем разглеждането на най-дългия пророчески период в Библията.
Пророчеството започва в Дан. 8:14 – “И каза ми: до две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.” “Две хиляди и триста денонощия до очистването на светилището. Когато Даниил чу това, дойде ангел Гавриил и каза нещо много значително: стихове 17-19 “И така, той се приближи дето стоях и когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си. А той ми рече: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последните времена. И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята, но той се допря до мене и ме изправи. И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена. Защото видението се отнася до определеното последно време.” То трябваше да се сбъдне в края на времето! С други думи, пророчеството ни довежда до датата, която маркира края на времето! Стихове 26,27 – “А казаното видение за денонощията е вярно. Все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни. Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни. После станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.” Поставете се на мястото на Даниил. Той е пленен юдеин, който работи за царя на Вавилон. Вавилонската империя беше завладяла Юдея няколко години по-рано, разрушавайки Ерусалим, светилището и избивайки хиляди юдеи. Онези, които не бяха избити, бяха взети като роби. Това стана 500 години преди първото идване на Исус като бебе във Витлеем. Така че, Даниил е удивен, когато ангелът му казва, че до очистването на светилището оставата още 2300 дни (години) и след това ще започне времот на края. Даниил е загрижен за своя народ, за своя град, за идването на Месия и разтревожен искаше да узнае бъдещето.
От стих 16 разбираме, че ангел Гавриил имаше намерение да обясни видението на Даниил, но той беше така шокиран от самото видение, че изгуби сили и припадна. Затова тълкуванието остана непълно. Но 9 глава започва с възстановяването на Даниил и неговата дълга молитва за разбиране на видението. В Дан. 9:21-23 ангел Гавриил се завръща, за да продължи обяснението оттам, където е спрял в Дан. 8:14. – “Дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо, се приближи до мене около часа на вечерната жертва. И вразуми ме, като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш, заповедта излезе и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен. Затова размисли за работата и разбери видението.”
Дан. 9:24 – “Седемдесет седмици са определени за людете ти и за святия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието; и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресвятият.” “Седемдесет седмици са определени (или отрязани) за твоя народ – юдеите.” Значи, 70 седмици са отрязани от 2300 денонощия. 70 седмици са 490 дни. Не забравяйте, че един ден символизира една година. Следователно имаме пророчество от 2300 дни, което може да бъде разделено на две части – първите 490 дни за юдеите, а останалите 1810 дни ни довеждат до времето, когато светилището трябва да бъде очистено – времето на края. През тези 70 седмици или 490 години има да се случат няколко неща, но най-напред трябва да открием началната дата на този срок.
В Дан. 9:25 откриваме събитието, което бележи началната дата. – “Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново – с улици и окоп – макар и в размирни времена.” “Заповедта да се съгради изново Ерусалим”. Кога е това? Отговорът е в Ездра 7:13,20,23,27 – “Издавам указ, щото всички, които са от израилевите люде и от свещениците и левитите в царството ми, които биха пожелали доброволно да отидат в Ерусалим, да отидат с тебе… И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница… Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му… Благословен да бъде Господ Бог на нашите бащи, Който е турил такава мисъл в сърцето на царя – да прослави дома на Господа, който е в Ерусалим.” Тази заповед влезе в сила през 457г.пр.Хр. Тя беше издадена от Артаксеркс – нещо, което е напълно потвърдено от историята. Ето, че вече имаме отправна дата – 457г.пр.Хр. Стих 24 казва, че 70 седмици или 490 години са отрязани за юдейската нация. Нека посмятаме малко. Когато към 457г.пр.Хр. добавим 490г., се стига до 34г.сл.Хр. Какво се случи тогава с Ерусалим и с юдеите? Това беше година, в която Стефан – първият християнски мъченик беше убит с камъни, след като беше отправил последния си апел към юдеите. Те бяха отхвърлили Христос и апостолите и от този момент нататък започна проповядването на езичниците и Израил беше “отхвърлен” като нация. Обърнете внимание на следващите стихове, които обясняват как стана това и как сега всички вярващи са вече Божий избран народ. Деян. 13:46-50 – “Но Павел и Вранава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение, но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. Защото, така ни заповяда Господ, казвайки: Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.
И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение. И повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. И Господното учение се разпространяваше по цялата тая земя. А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.”
Мат.21:43 – “Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.”
Гал. 3:28,29 – “Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте и Авраамово потомство, наследници по обещание.”
Римл. 10:12 – “Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, които Го призовават.”
Римл. 2:28,29 – Защото не е юдеин оня, който вънкашно е такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно – в плътта. Но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно, а обрязване е онова, което е на сърцето – в дух, а не в буквата – чиято похвала не е от човеците, а от Бога.” Виждаме, че 70-те седмици или 490-те години се изпълниха прецизно, навреме – точно както предрече пророчеството.
Важно е да се отбележи, че не Бог “отхвърли юдеите”, както четем в Римл. 11 глава, а те сами се отхвърлиха. Бог беше направил завет с тях, че Той ще бъде техен Бог и те ще бъдат Негов народ. Божият план беше чрез Израил целият свят да бъде просветен относно Бога и Неговата истина. Но Израил се провали. Те не спазиха своята част от завета. Пропаднаха в грях, идолопоклонство, традиции и фалшиви учения. Затова Господ им даде пробен период – да се поправят или да бъдат отхвърлени. Тъжно, но юдеите отидоха толкова далеч, че помолиха римсикия управител техният собствен Месия да бъде разпънат на кръст. В Своята любов, Бог ги търпя дълго, но когато 70 седмици или 490 години се изпълниха, Той трябваше да премине към друг план. Той направи нов завет с христянската църква и Неговото желание е ние, като християни, да носим на света добрата вест за Неговата любов и истина и да го освобождаваме от товара на греха. Нека не повтаряме грешката, която направи Израил.
Пророчеството продължава с още по-удивителни стихове. В продължение на този 490-годишен период се сбъднаха още няколко предсказания относно Исус. Стих 25 – “Знай, прочее, и разбери от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново – с улици и окоп – макар и в размирни времена.” Седем седмици плюс шестдесет и две седмици – прави шестдесет и девет седмици. Това е равно на 483 дни или години. Като прибавим 483 години към началната дата 457г.пр.Хр. докъде стигаме? До 27г.сл.Хр. Според стих 25 Месия ще дойде през тази година! И Христос дойде! Той беше кръстен през 27г.сл.Хр. Лука 3:1 докладва, че това е станало в петнадесетата година от царуването на император Тиберий, а много римски исторически документи доказват, че това е била 27г.слХр. Самият Христос каза: “Времето се изпълни.” Той познаваше пророчествата! Помните ли какво още каза в Мат. 3:15? – “…да изпълним всичко, що е право.” …според Дан. 9:24. Пророчеството е прецизно. Чудили ли сте се някога защо Исус трябваше да прекара 30 години от живота си в затънтена дърводелска работилница преди да излезе и да заяви, че е Месия? Исус четеше точно същото пророчество, което и вие четете в момента. Опирайки се на него, Исус знаеше точната година, в която да започне месианската си дейност!
Нека продължим със стих 26 – “И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат. И людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището. И краят му ще го постигне чрез потоп. И до края на войната има определени опустошения.” Той щеше да бъде “посечен” или разпънат след 27г.сл.Хр. След това се предсказва, че градът и светилището ще бъдат разрушени и обезлюдени. Исус често се връщаше към този пасаж, докато беше на земята. Той видя как юдеите го отхвърлят и пророкува за тези неща. Мат. 23:37,38 – “Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада както кокошката прибира пилците си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст.” Мат. 24:2 – “А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам – Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.”През 70г.сл.Хр. този стих се изпълни, когато римските армии обсадиха Ерусалим, разрушиха града и храма. Историята докладва, че това е било едно от най-ужасяващите събития, ставали някога. И до ден днешен храмът не е възстановен.
Стих 27 фокусира по-точно времето на разпятието. – “И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът. И един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите. И гняв ще се излее върху запустителя до определено време.” Исус потвърди завета си с юдеите за една седмица или седем години – от 27 до 34г.сл.Хр. Тогава те сами се отхвърлиха, както разгледахме преди малко. По средата на седмицата Той (Исус) направи така, че да престанат жертвата и приносът. Седем дни са седем години. Така че, средата – това са три години и половина; от 27-а до пролетта на 31г.сл.Хр. Това беше точно времето на празника на Пасхата, когато Исус бе разпнат. С това приключиха жертвите и приношенията. Завесата в храма се раздра на две. Следваха още три години и половина, до края на 34г.сл.Хр., когато юдеите бяха окончателно отхвърлени. Всичко точно на времето си! Със съвършена точност пророчеството предсказва времето на Христовото кръщение, разпятие и отхвърлянето на юдейския народ. Следователно, 70 седмици или 490 години, приключващи в 34г.сл.Хр., се отнасят за народа на Израил.
Нека тук се спрем за малко, за да дискутираме върху една друга тема. Тази една седмица (или седем години) е обект на много спекулации през последните години. Дори и за едно дете е ясно, че тези седем години са част от по-големия период от 70 седмици. Общо имаме 70 седмици или 490 години. 69 седмици са 483 години – до Месия и остава още една. Перфектното изпълнение на тази една седмица е Исус.
Въпреки това, днес има хора, които изваждат тази седмица от контекста и без каквото и да е библейско доказателство, я преместват 2000 години напред в историята и я прилагат за някакъв 7-годишен период на скръб, който трябвало да се случи в бъдещето. Невероятно е, че изобщо може да се помисли такова нещо! Тази седемгодишна скръб се предполага да се предшества от тайното грабване (още една заблуда, не основана на Библията, виж лекция 2). След това, след три години и половина, се смята, че ще дойде Антихристът и след края на всичките седем години идва краят.
Напразно ще търсите в Библията, за да откриете някакво доказателство за тази доктрина. Да, ще има период на скръб, но никъде не е казано, че той ще бъде седем години. Думата “скръб” е спомената около 20 пъти в Библията и всеки път става въпрос за Божия народ – за това как той преминава през нея, как Бог го предпазва и удостоява с победа. Ето някои примери:
Йоан 16:33 – “в света имате скръб, но дерзайте, Аз победих света.”
Деян. 14:22 – “през много скърби трябва да влезем в Божието царство.”
Римл. 5:3 – “скръбта произвежда твърдост.”
Римл. 12:12 – “в скръб бивайте твърди.”
2Кор. 1:4 – “Който ни утешава във всяка наша скръб.”
2Кор. 7:4 – “във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.”
1Сол. 3:4 – “казахме ви предварително, че има да претърпим беди.”
2Сол. 1:4 – “вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте.”
Откр. 1:9 – “Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в неволите.”
Откр. 7:9-14 говори за спасените от земята и казва: “Това са ония, които идат от голямата скръб.”
ТОЛКОВА Е ЯСНО!
Освен това, пророчеството от Дан. 9 глава казва, че 70-те седмици ще бъдат “подпечатани” от Христос. Онези, които поддържат това фалшиво учение, се изправят пред още една дилема, когато погледнем към Антихриста. Когат ще се появи Антихристът? След грабването, по време на скръбта? Няма начин! 2Сол. 2:1 – “А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране с Него…” Забележете, че Второто пришествие и грабването са едно и също събитие. Стихове 3,4 – “Никой да не ви измами по никой начин, защото това няма да бъде (идването на Исус и събирането ни с Него), докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха – синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог.” “Този ден” (идването на нашия Гспод и грабването – стих 1) няма да дойде, докато първо не появи Антихристът! Стих 7 казва: “Оная тайна – беззаконието вече действа.” А стих 8 ясно казва, че “беззаконият” ще бъде унищожен от блясъка на Христовото пришествие! Това тотално опровергава всяка възможност да се подкрепя учението за седемгодишния период на скръб. Сравнете това с Откр. 20:4-6. Онези, които ще възкръснат при първото възкресение няма да са се поклонили на звяра и няма да са приели белега му!
Дяволът е интелигеттен. Пророчеството от Дан. 9 глава, което така прекрасно разкрива Исус Христос като Месия, Спасител и Изкупител на всички хора е било изопачено в басня, прославяща Антихриста. Удивително е как подобни басни са навлязли в християнството! Благодарим на Бога за истината!
Продължавайки разглеждането на Данииловото пророчество, откриваме кога започва очистването на светилището. Със сигурност знаем, че началната дата е правилна – 457г.пр.Хр. Исус потвърди това. Така че, връщайки се към Дан. 8:14, можем да направим изчислението. Кога е започнало това очистване на светилището? Като добавим 2300 години към 457г.пр.Хр., стигаме до годината 1844. Според пророчеството преди повече от 150 години е започнало очистването на светилището и сме навлязли във “последното време”. Днес ние живеем в часа на съда. Това е стряскаща мисъл. В момента Христос чисти светилището от натрупаните върху него грехове и всеки човек, живял някога е изправен пред съда. Колко време ще отнеме това, никой не знае, но днес, скъпи приятелю, може и да са извикали твоето име. Готов ли си за идването на Исус?
Тази сцена е описана много живо от Даниил в Дан. 7:9,10 – “Гледах, догдето се положиха престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му – като чиста вълна; престолът Му – огнени пламъци и колелата му – пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него, милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него. Съдилището се откри и книгите се отвориха.” В момента, в който четете тези думи, това се случва!
Днес има само две страни. Всеки мъж или жена би направил фатална грешка, ако не предаде живота си на Исус в този час. Но аз съм щастлив да зная, че и днес има хора, желаещи да застанат на Негова страна! Нека за насърчение прочетем Откр. 3:5 – “Който победи, ще се облече така в бели дрехи и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.” Исус ще застане на ваша страна в съда. Когато Той дойде, няма да го бъде отново като малко бебе, но ще свали свещеническата Си дреха в небето и на нейно място ще облече царските одежди на Цар на Царете; и бързо ще дойде. Всеки случай ще бъде вече приключен. Откр. 22:11,12 – “Който върши неправда, нека върши и занапред неправда и който е нечист, нека бъде и занапред нечист. И праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят. Ето, ида скоро и у Мене е наградата, която давам да отплатя на всекиго според каквито са делата му.” О, колко се се нуждаем да бъдем готови днес!
В края, нека прочетем Откр. 14:6,7 – “И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди и поклонете се на Този, ккойто е направил небето и земята, морето и водните извори.” Съдът е започнал. Изпълнението на това пророчество и вестта от Откровение са едно и също. Истинското разбиране на тази вест ще промени нашия живот! Ние не живеем в обикновено време, живеем в часа на съда!
Исус изпрати тази вест от любов – Той иска да бъдем готови! Как ще застанеш, когато бъде извикано твоето име? Благодарим на Бога за Исус, Който копнее да ни представлява! Той може да вземе и най-пропадналия грешник, да измие греховете му, да го облече със Своята праведност и да го представи невинен пред Божия престол.

ИСТОРИЯТА НА МАРТИН ЛУТЕР
Мартин Лутер бил голям реформатор, но чувствал себе си като голям грешник. Налягало го обезсърчение. Много пъти, точно като нас, се питал: “Каква полза има да опитвам?”
Една нощ той сънувал сън, който бил, може би, видение от Бога. В онази нощ той видял дявола, да стои пред него и да държи дълъг пергамент, достигащ чак до пода. Мартин Лутер знаел, че това списъкът с неговите грехове!
Със самодоволна усмивка дяволът го попитал:
– Признаваш ли си тези грехове, Мартин?
– Да, всеки един от тях. – бил принуден да отговори Лутер.
Тогава дяволът заявил:
– Тогава, за тебе няма надежда!
Лутер потънал в отчаяние. Но внезапно забелязал, че дяволът прикрива с ръка долния десен край на пергамента.
– Какво има под ръката ти? – попитал Лутер. И когато дяволът махнал ръката си, какво мислите, че видял Лутер да стои написано под дългия списък с грехове?
“Кръвта на Сина му – Исуса Христа ни очиства от всеки грях.” (1Йоан. 1:7)

Ако някой от нас трябваше да застане сам пред съда, не би имало абсолютно никаква надежда. Но, слава да бъде на Бога, Исус – нашият небесен Първосвещеник застава на наша страна! Той ни представлява пред трибунала на Универса. Ако пожелаем да предадем живота си на Него и да живеем за Него тук, Той ще ни представя там. Ако пожелаем да се покаем за греховете си и да ги изповядаме, той ще ги покрие със Своята кръв и ще ни покрие със своята праведност в съда. Няма ли да вземете това решение днес?