Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Да заложим бомба под спиритизма и философията на движението Ню Ейдж – Семинар върху пророчествата – Лекция 13 – Сега това е ясно – Ясно представяне на пророческите истини – Лио Скривън

Какво става, когато един човек умре? Това е въпрос, който е обърквал хората през всички векове. И днес има много теории по този въпрос. Едни казват, че умрелите отиват на небето, други – че отиват в ада или в чистилището, трети – че мъртвите спят в пръстта до деня на възкресението, а други вярват в прераждането. Само че, ние искаме да знаем какво казва Библията, тъй като никой от нас не е умирал, нито се е връщал от смъртта, освен Исус. В Откр. 1:18 Той твърди, че е Еиднственият, който има отговор на този въпрос – “… бях мъртъв и ето – живея до вечни векове и имам ключовете на смъртта и ада.”
Още от Едемската градина насам дяволът е търсил начин да обърка хората относно смъртта. В Бит. 3:1 дяволът зададе на Ева въпрос. – “А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” Ева побърза да защити Бога в следващите стихове – “Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.” (стихове 2,3) Следва първата записана в Библията лъжа. Стих 4 – “А змията рече на жената: Никак няма да умрете.” Колко коварно! С други думи – дори и да умрете, всъщност не сте мъртви. И тази лъжа се е пренесла през вековете до днес, когато повечето хора вярват, че мъртвите “никак не са мъртви”! Затова, например, повечето хора за нищо на света не предприемат разходка посреднощ из гробищата. Причината е в това, че вярват, че всички тези мъртви хора в гробовете не са “съвсем мъртви”.
И ето, отново – както за всяка друга от Божиите прекрасни истини, Сатана има своя фалшификация. Той каза: “Никак няма да умрете.” Но излъга! Йоан 8:44 казва, че той е “баща на лъжата”.
Нека, тогава, отидем при Словото и видим каква е истината. Връщаме се съвсем в началото – в началото на живота въобще, в Бит. 2:7 – “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.” Бог оформи човека от пръст. Всъщност, преди няколко години, някой беше изчислил колко струва човешкото тяло – съдържащите се в него елементи: желязо, йод, цинк и т.н. Резултатът беше, че един среден човек, висок около 1,80 струва… 93 цента!
Имаме два елемента: пръстеното тяло и Божието жизнено дихание. При съединяването на тези две неща, човекът стана жива душа. Важно е да обърнете внимание, че човекът не получи “душа” като нещо отделно от тялото, а стана душа при обединението на тялото с Божия дъх. Това е едно много просто уравнение. Тяло + Дъх = Душа. Душа – Дъх = (мъртво) Тяло. Нека проследим тази процедура наобратно в Пс. 104:29 – “Скриеш ли лицето Си, те се смущават, прибираш ли лъха им, те умират и връщат се в пръстта си.” Отнемете ли дъха, резултатът е СМЪРТ. Стих 30 показва обратния процес – “Изпращаш ли Духа Си, те се създават и подновяваш лицето на земята.” Бог изпраща Духа Си или дъха Си и те се създават.
Нека най-напред разгледаме как някои са повярвали в учението за “неумиращата душа” или за “безсмъртната душа”. Често ще чуете хората да казват, че когато човек умре, душата му отива в рая или в ада. Сега ще ви шокирам. В Библията думата “душа” се споменава стотици пъти, но нито веднъж не е споменато, че тя е безсмъртна или живее вечно. Шокирани сте, нали? Всъщност, в Библията има само един единствен текст, в който се употребява думата “безсмъртен”. 1Тим. 1:17 – “А на вечния Цар – на безсмъртния, невидимия, единствения Бог – да бъде чест и слава до вечни векове! Амин!” Само Бог е безсмъртен. Сигурно ще запитате: “Ами безсмъртната душа?” За нея не пише в Библията! Думата “безсмъртие” е използвана в Библията само четири пъти и нито един от тях не е свързан с “безсмъртната душа”.
Тогава, какво е душата? Спомнете си Бит. 2:7 – тялото и диханието съставят душата. ТИ си душа. Душата не е някякво мъничко създание вътре в теб, което отлита след смъртта ти! Библията учи точно обратното. Да прочетем Езек. 18:4 – “Ето, всичките души са Мои – както душата на бащата, така и душата на сина е Моя. Душата, която е съгрешила, тя ще умре.” Душата умира, защото е живо същество – баща или син, например. Нека разгледаме още няколко стиха, за да видим какво наистина е душата. Ще откриете, че винаги означава човек или животно – каквото и да е живо същество, което представлява това – съюз между тяло и жизнено дихание. Деян. 2:41 – “И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.” Старият Завет казва съвсем същото в Бит. 46:27 – “… и синовете, които се родиха на Йосифа в Египет, бяха двама. Всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.” Деян. 27:37 – “И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.” Човекът не е единственият, който представлява жива душа. Четем в Откр. 16:3 – “Вторият ангел изля чашата си в морето и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря.” Това са риби, китове, раци. Така че, Библията е пределно ясна по този въпрос. В следващата глава ще разгледаме откъде се появи тази измама за безсмъртната душа.
Следващият въпрос е: “Какво става, когато човек умре?” Екл. 12:7 отговаря простичко – “И се върне пръстта в земята, както е била и духът се върне при Бог, Който го е дал.”
Думата “дух” е от еврейската “руах”. Тя е използвана 377 пъти в Библията. Превежда се с три различни думи. 117 пъти е преведена като “вятър”, 227 – като “дух” и 33 пъти – като “дъх”. Думата “дух” означава “дихание” или “дъх” според който и да било речник. Та, този “дъх” се връща обратно при Бога. Ето ви няколо текста, в които “дух” означава просто “жизнено дихание”. Йов 27:3 – “Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене и Духът Божий – в ноздрите ми…” Какво, според вас, влага Бог в ноздрите ни? Нека сега погледнем Исус на кръста. Лука 23:46 – “И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си! И това като рече, издъхна.” “В Твоите ръце предавам духа Си” – т.е. – живота Си, жизненото Си дихание. Исус не отиде в рая след смъртта си, а в гроба до по-следващия ден – неделя – когато възкръсна. След смъртта Му, Неговият дух или дъх просто се върна при Бога.
Вижте, приятели, дъхът или духът на всяко живо същество има за единствен източник Бога. Искрицата на живота или дъхът на живота не могат да бъдат “дублирани” от човека. Хората са се опитвали да го сторят, но само у Бога е единственият източник на живот.
Нека илюстрираме това по следния начин: Човекът диша, конят диша, птичката диша. Също като електричеството – печката работи с електричество, асансьорът – също, лампите – също, разните уреди – също – това е един и същи източник. Представете си от една страна елекрическа крушка. Да кажем, че това е Адам. От другата страна е източникът на енергия – електричеството. Да кажем, че то представлява Божието жизнено дихание. Съединете двете и вече имаме “живот”. Отнемете го и животът престава да съществува. Съвсем същото е и при човека. Яков 2:26 – “Защото, както тялото, отделено от духа е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.” Значи, когато един човек умре, дъхът или духът му се връщат при Бога, а тялото му се връща в пръстта. Това става и с животните. Библията е съвсем ясна по този въпрос. Екл. 3:19,20 – “Защото, каквото постига човешките чада, постига и животните, една участ имат. Както умира единият, така умира и другото. Да, един дух има във всичките! И човекът не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета. Всички отиват на едно място – всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.”
Следващият въпрос е: “Какво става в гроба? Къде са мъртвите? В ада или в рая?” Нека видим какво казва апостолът в Деян. 2:29,34 – “Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря, и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден… Защото Давид не се е възнесъл на небесата, но сам той казва: Рече Господ на моя Господ – седни отдясно Ми…” Апостолът съвсем ясно заявява, че Давид не е в небето. Нека сега видим какво казва Исус и тук вече стигаме до един много важен момент. Йоан 11:11-14 – “Това изговори и подир туй им каза: нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.” Исус ясно проповядваше,че съмртта е сън. Смъртта е сравнена със сън на 66 места в Библията. Ето някои от тях:
Втор. 31:16 – “И Господ рече на Мойсея: Ето, ти ще заспиш с бащите си…”
2Царе 7:12 – “Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си…”
3Царе 1:21 – “Иначе, когато господарят ми – царят – заспи с бащите си…”
3Царе 2:10 – “И така, Давид заспа с бщите си…”
3Царе 11:21 – “И когато Адад чу в Египет, че Давид е заспал с бащите си…”
3Царе 14:20 – “И той заспа с бащите си, и вместо него се възцари синът му Надав…”
3Царе 14:31 – “И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде с бащите си…”
3Царе 15:8 – “И Авия заспа с бащите си, и погребаха го в Давидовия град.”
3Царе 15:24 – “И Аса заспа с бащите си, и биде погребан…”
3Царе 16:6 – “И Вааса заспа с бащите си, и биде погребан в Терса.”
3Царе 16:28 – “И Амрий заспа с бащите си, и биде погребан в Самария.”
3Царе 22:40 – “Така Ахаав заспа с бащите си и вместо него се възцари синът му Охозия.”
3Царе 22:50 – “И Йосафат заспа с бащите си…”
4Царе 8:24 – “И Йорам заспа с бащите си, и биде погребан…”
4Царе 10:35 – “И Ииуй заспа с бащите си, и погребаха го в Самария.”
4Царе 13:9 – “И Йоахаз заспа с бащите си…”
Йов 3:13 – “Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя. Тогава щях да съм в покой.”
Йов 7:21 – “Защото още сега ще спя в пръстта и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.”
Пс. 76:5 – “Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във вечния си сън…”
Ер. 51:39 – “И да заспят вечен сън, от който да се не събудят – казва Господ.”
Дан. 12:2 – “И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят…”
Мат. 9:24 – “Идете си, защото момичето не е умряло, а спи.”
Йоан 11:11 – “Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.”
“Сън” е ясният библейски термин за “смърт”. Можете да прегледате и останалите стихове, които сравняват смъртта със сън. Те са: 4Царе 13:13; 4Царе 14:16,22,29; 15:7,22,38; 16:20; 20:21; 21:18; 24:6; 2Лет. 9:31; 12:16; 14:1; 16:13; 21:1; 26:2,23; 27:9; 28:27; 32:33; 33:20; Йов 14:12; Пс. 13:3; 76:6; 90:5; Ер. 51:57; Мат. 27:52; Марко 5:39; Лука 8:52; Деян. 7:60; 13:36; 1Кор.11:30; 15:18,20; 1Сол. 4:14,15.
Мисля, че вече е съвсем ясно – библейските писатели както в Новия, така и в Стария завет, използват думата “сън”, за да опишат смъртта. За тях, това е един сън в Исус Христос.
Сънят е една прекрасна илюстрация на смъртта. Това е като да си легнеш вечер, когато си уморен, сигурен, че на сутринта ще се събудиш. Това отнема от християните страха пред смъртта. Те лягат и заспиват с тихото уверение, че Исус ще ги събуди в утрото на възкресението при Второто Си идване.
Трябва да гледаме на смъртта като на дълбок сън без сънища. Един човек може да е бил в гроба 1000 години, но когато възкръсне, ще му изглежда, сякаш току-що е задрямал за малко. Когато ангелите посрещнат Божиите възкръснали светии пред гробовете им, това ще бъде като среща между любяща майка и нейното дете след кратка дрямка. Мат. 24:31 – “Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.”
Човекът не е бъзсмъртен. Той е подвластен на смъртта. Но, Божият народ наистина има вечен живот сега. Вечният живот е онова чудо, онзи изпълнен с Исус живот, който започва с обръщането и ще продължи в небето. Бог е обещал, че Неговият верен народ, който сега има вечния живот, няма да пострада от втората смърт. Откр. 2:11 – “Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.” От тази смърт няма да има възкресение. Първата смърт, с която умираме всички, не отменя дара на вечния живот. Тя само го прекъсва за малко, докато светиите спят. Той продължава в небето след възкресението.
Замислете се над това за момент. Ако вашата майка е починала и в момента е на небето, щастлива ли е? Би ли могла да е щастлива, докато ви гледа как страдате, докато вижда войните, бедността, проблемите и трудностите? Не! Божият план е много по-добър! Да кажем, че един съпруг е починал и неговата съпруга се е омъжила повторно. Би ли бил щастлив този мъж, гледайки от небето своята съпруга в прегръдките на чужд мъж? Няма начин. Бог знае кое е най-доброто. Нашите мили починали спят спокойно.
Но, нека да продължим и да видим какво още ни казва Библията. Екл. 9:5,6 – “Защото живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен. Още и любовта им, и омразата им, завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.” Мъртвите “не знаят нищо, нито обичат, нито мразят” и т.н.
Ето тук, обаче, стигаме до истинския въпрос. Ако мъртвите спят в Христос и не знаят нищо, тогава как да разбираме това, че често чуваме или четем за мъртви, които са се върнали и са се явили на другите? Какво да кажем за духовете на умрелите, които общуват със живите и за онези духовни същества, които отправят послания; за онези, които активно общуват с любимите си починали хора? Ако наистина нашите мили покойници се връщат, за да общуват с нас, то тогава Библията лъже! Но, не се заблуждавайте – дяволът също може да върши чудеса! Откр. 16:14 – “… защото те са бесовски духове, които като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.”
2Сол. 2:9 – “…тогова, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса…”
Предимството на дявола е в това, че сърцата на хората са преизпълнени със скръб и те биха направили всичко, за да видят отново своите любими хора. Той се персонализира в техните образи и кара хората да повярват на лъжата му “никак няма да умрете”. Целият спиритизъм, цялото движение Ню Ейдж и всички магии се базират на тази измама. Ако не знаем истината, Сатана със сигурност ще ни измами.
Неотдавна едно християнско списание публикува забележителна статия. Една християнска общност се опитала да разбере защо такава голяма част от нейните младежи се увличали по философията Ню Ейдж, свързването с отвъдното и спиритизма. След като направили задълбочени изследвания, те открили – за свое удивление – че пътят към това бил проправен от християнските църкви. След като самите те преподават ученията на Сатана, че мъртвите не са истински мъртви, то всички, които ги посещават, са беззащитни пред Ню Ейдж философията.
Непрестанно се удивлявам на огромното количество книги за Ню Ейдж и спиритизма в християнските книжарници и на това как нито една от тях не се докосва до сърцевината на проблема. Дяволът се надсмива над безпомощността на църквите да се предпазят от тази заблуда. Тази глава има за задача да постави атомна бомба в основите на сатанинската лъжа и да я запрати обратно в ада, откъдето произлиза! Йов 7:8-10 – “Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече. Твоите очи ще бъдат върху мене, а ето – не ще ме има. Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята (гроба), няма да възлезе пак. Няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.”
Йов 16:22 – “Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.”
В Екл. 9:10 Господ каза: “Няма ни работа, ни замисъл, ни знание в гроба”. – “Всичко, що намери ръката ти да направи според силата ти, направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш.”
Помня как, като малко момче, отидох на първото си погребение. Там в един отворен ковчег лежеше починал мъж. По време на погребалната служба проповедникът каза: “О, аз виждам г-н Браун в небето – как се разхожда по златни улици, придружаван от ангели!” Спомням си какво си помислих: “Ама това е смешно! И аз виждам г-н Браун, само че тука – в отворения ковчег!” Стана още по-сложно, когато отидохме на гробището, където ковчегът беше спуснат в земята. Там същият проповедник говори за това как не трябва да тъжим, защото в деня на възкресението г-н Браун ще излезе от гроба и ще бъде взет в небето! Бях много объркан! Виждах г-н Браун в ковчега, след това проповедникът каза, че бил небето, а пък сега товореше, че ще излезе от гроба в деня на възкресението! Нещо беше много объркано! Къде беше той? Нека кажем нещата съвсем простичко. Хвалят ли мъртвите Бога? Пс. 115:17 – “Мъртвите не хвалят Господа, нито ония, които слизат в мястото на мълчанието.”
Нека обобощим. Един текст от Писането прави нещата наистина прости и разбираеми. Йов 14:12-14 – “Така човек ляга и не става вече, докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. О, дано ме скриеше ти в преизподнята, да ме покриеше, догде премине гневът Ти; да ми определеше срок и тогава да би ме спомнил! Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докле дойде промяната ми.” Обърнете внимание на следните неща – човекът е в гроба докато:
А. …“небесата не преминат”. Кога ще стане това? 2Петр. 3:10 – “А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят и земята, и каквото се е вършило по нея, ще изчезнат.”
Б. …”премине гневът Ти”. Кога е това? Откр. 15:1 – “И видях на небето друго знамение – голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото след тях се изчерпва Божият гняв.”
В. … “дойде промяната ми”. Кога ще бъдат променени мъртвите? При Второто пришествие! 1Кор. 15:51-54 – “Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око, при последната тръба. Защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това – смъртното – да се облече в безсмъртие. А когато това – тленното – се облече в безсмъртие, тогава ща са сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно.” Забелязвате ли, че всички пасажи ни насочват към Второто Пришествие? Човекът е в гроба до Второто пришествие! Само това има смисъл! Ако той не е истински мъртъв, а е в небето, защо тогава има нужда от възкресение? Замислете се над това. О, приятели, нашият вечен живот ще започне при Второто пришествие! Марко 10:29,30 – “Исус каза: Истина ви казвам – няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега – в настоящето време – къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви заедно с гонения, а в идещия свят – вечен живот.” Така че, когато умрем, ние чакаме да бъдем възкресени и докато чакаме това, спим в гробовете си. Йов 17:13 – “Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината…”
А Бог няма да ви забрави. Той има специален ангел пазител, който е до вас през целия ви живот, при съмртта ви и погребението ви. Този ангел отбелязва мястото на вашия гроб и когато Господ се завърне, ще каже на този ангел “да събере Неговите избрани от всичките краища на земята”. Исус ще се обърне на север и ще каже: “Отвори се!”, след това ще се обърне на юг и ще каже: “Не задържай повече!”, “… а върни Моите синове и дъщери от отвъдното!”
Когато Исус дойде, ще има две групи хора. Праведни и нечестиви. Всички ще възкръснат. Всички са в гроба дотогава. Никой починал не е в рая или в ада, всички чакат в гроба Исусовото завръщане. 1Сол. 4:13-18 – “А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса, Бог ще приведе заедно с Него. Защото, това ви казваме чрез Господното слово – че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха. И така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.” Това е прекрасно! Мъртвите ще възкръснат! Кога? Когато дойде Исус! Тогава всички заедно отиват в небето. Господ ще възкреси нашите любими хора, които са спали дотогава! Всички заедно отиваме, заедно се радваме и заедно се преобразяваме! Тогава смъртното става безсмъртно и тленното – нетленно. В Йоан 14:1-3 Исус каза: “Да се не смущава сърцето ви. Вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие.”
Когато Исус дойде, нечестивите ще бъдат убити от блясъка на Неговото идване. 2Сол. 2:8 – “… и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си.” И те ще оживеят чак след 1000 години. Откр. 20:5 – “Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.” В стих 6 Бог казва, че блажени са онези, които участват в първото възкресение! Ето защо, можем с нетърпение да очакваме този величествен ден така, както го очакваше и Павел. 2Тим. 4:6-8 – “Защото аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто воинстване, попрището свърших, вярата упазих. Отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден. И не само на мене, но и на всички, които са обикнали неговото явление.” Павел знаеше, че ще получи наградата си в оня ден – денят на Христовото явление.
Исус каза: “Аз съм възкресението и животът.” Чуйте алегорията за Смъртта и Ада. (В Библията “ад” означава “гроб”.) Смъртта и Адът сключили договор относно Исус. Смъртта казала: “Аде, ако аз Го убия, ти ще Го задържиш ли?” Адът казал: “Да!”. И те стиснали ръцете си, за да потвърдят договора. В петък Исус умрял и Смъртта ликувала. Казала: “Хайде, Аде, аз Го убих, сега ти го задръж.” Това било в петък вечерта. Рано сутринта в събота Смъртта дошла и извикала: “Аде, държиш ли Го още?” Адът отговорил: “Не се притеснявай, Смърт, държа Го! Запечатан съм!” В събота следобяд смъртта отново го попитала и той отново й казал: “Казах ти да не се притесняваш, държа Го!” В събота вечерта, преди да си легне, Смъртта отново задала същия въпрос и отново Адът я успокоил.
В неделя рано сутринта Смъртта слязла и извикала: “Аде, все още ли Го държиш?” А Адът отговорил: “Виж сега, Смърт, ето какво стана – Аз Го държах, но внезапно от небесата слезе голяма светлина. После дойде един ангел, а като дойде, дяволът избяга, войниците паднаха като мъртви, камъкът се претърколи, а Той стана и излезе!” И Адът продължил: “Трябва да ти кажа и още нещо. Не само, че излезе, ами и ни обиди нас двамата с тебе. Обърна се и каза с велико презрение: О, Смърт, къде ти е жилото? О, Аде, къде ти е победата? Аз съм Този, Който беше мъртъв, а сега живея до вечни векове!”
И тъй като Той е жив, то и ние ще живеем! Защото смъртта – този последен враг – ще бъде унищожена. Откр. 21:4 – “Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка. Първото премина.”
Като обобщение ще кажем, че независимо дали ще бъдем живи, когато Исус се върне или ще спим в пръстта до деня на възкресението, ще бъдем готови в един и същи миг за посрещането на нашия Господ.
Ето и моето послание към теб:
Скъпи приятелю,
Не чакай момента, в който катафалката ще те заведе в църквата. Ако го направиш, тогава:
1. … няма да те интересува какво е времето.
2. … няма да те интересува в какво състояние е тялото ти.
3. … там ще има много красиви цветя, но ти няма да можеш да им се радваш.
4. … няма да те интересува как се чувства семейството ти.
5. … проповедникът ще каже много хубави неща, но от тях няма да ти стане по-добре.
6. … ще има прекрасна музика, но ти няма да я чуеш.
7. … ще има сърцераздирателни молитви, но те няма да докоснат твоето сърце.
8. … там ще има много твои приятели и роднини, но ти няма да можеш да участваш в богослужението заедно с тях.
9. … няма да има значение колко лицемери има в църквата.
10. … няма да има значение колко много се нуждаят от тебе в службата ти или в дома ти.
11. … няма да получиш никакво благословение от службата.
12. … няма да те интересува с какво си облечен.
13. … няма да можеш да вземеш решение отново да започнеш да ходиш на църква.
Не се ли радваш, че си жив, че си добре и си пълен с енергия, и имаш възможност да избереш да ходиш на църква?

ТРУДНИ БИБЛЕЙСКИ ПАСАЖИ ОТНОСНО СМЪРТТА

Въпрос: “Не каза ли Исус на разбойника: Днес ще бъдеш с Мене в рая?” Четем в Лука 23:42,43 – “И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.”
От прочита на този текст изглежда, че Исус обеща на разбойника, че ще отиде още същия ден в рая. Ако това, обаче, е вярно, се сблъскваме с три проблема:
1. Разбойникът не помоли да отиде в рая същия ден. Неговата теология си беше съвсем правилна, защото просто помоли Исус да си спомни за него, когато отиде в царството Си.
2. Самият Исус не отиде в рая този ден. Три дни след това Той каза на Мария да не се докосва до Него, защото още не се е възнесъл при Отца.
3. Разбойникът нямаше как да отиде в рая същия ден, защото той не умря същия ден! Йоан 19:30-34 ни докладва как краката на двамата разбойници са били счупени със започването на съботния ден. Това станало, тъй като юдеите не искали разпънатите да висят на кръстовете и в събота, и затова счупили краката им – за да ускорят смъртта или да предотвратят евентуалното им бягство. Когато Исус умря, разбойниците бяха още живи.
Простият отговор на това объркване се крие в оригинала на гръцкия текст. В древногръцкия не е имало пунктуация – такава, каквато я познаваме днес. Тя е добавена от преводачите на съответните езици. Така че, в Лука 23:43 те просто са объркали мястото на запетаята, но това обърква смисъла на целия текст. Те са сложили запетаята преди думата “днес” вместо след нея. Поправете тази грешка и ще видите, че текстът е в пълна хармония с останалите библейски текстове по въпроса за смъртта. Прочетете го така: “Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая.” В онзи ден Исус даде на умиращия разбойник уверението, че ще направи точно това, за което Го помоли – ще си спомни за него, когато се върне в царството Си.
Въпрос: Не ни ли учи Павел, че е по-добре “да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа”?
Този текст е бил погрешно цитиран толкова дълго време, че хората са приели това за даденост. Но не бива така. Нека го прочетем: 2Кор.5:8 – “… понеже казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.”
Въпросът тук е КОГА става това? Павел предпочиташе да бъде отстранен от тялото, но да бъде при Господа. Ами всички ние предпочитаме същото!
Обърнете внимание – това е 2Кор., т.е. – второто писмо, което Павел пишеше на коринтяните. В своето първо писмо до тях той вече беше им обяснил КОГА ще бъде отстранен от тялото и ще бъде при Господа. 1Кор. 15:51-54 – “Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око, при последната тръба. Защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното – да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно.” В своето последно послание Павел отново потвърждава това: 2Тим. 4:6-8 – “Защото аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто воинстване, попрището свърших, вярата упазих. Отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ – праведният Съдия – ще ми въздаде в оня ден. И не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.”