Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Да се прави икономия – 62 – Християнският дом – Елена Вайт (Елън Уайт)
“СЪБЕРЕТЕ ОСТАТЪЦИТЕ.” При един случай Христос даде на Своите ученици урок по пестеливост, който е достоен за грижливо внимание. Той извърши чудо, като нахрани хиляди гладни, които бяха слушали Неговите поучения. Но след като бяха нахранени и наситени, Той не позволи да бъдат хвърлени остатъците. Този, Който можа да нахрани множествата чрез своята Божествена сила, заповяда на учениците Си да съберат излишъците, за да не се загуби нищо. Този урок се отнася в същата степен и за нас, както и за онези, които живееха в дните на Христос. Божият Син винаги има грижа за нашите земни нужди. Той не пренебрегна остатъците след нахранването, макар че можеше да извърши същото нещо навсякъде, където би искал.
Уроците на Исус Христос трябва да бъдат прилагани постоянно в нашия практически живот. Икономия трябва да се прави от всичко. Събирайте остатъците, за да не се загуби нищо. Има религия, която не докосва сърцето, и представлява само външна форма и думи без реално покритие. Тя не е станала неразделна част от практическия живот. Религиозният дълг и човешкото благоразумие в работата трябва да бъдат тясно свързани и да действат заедно за осигуряване на нейния успех.
СЛЕДВАЙТЕ ХРИСТОС СЪС СЕБЕОТРИЦАНИЕ. За да се запознае с разочарованията, изпитанията и скърбите, които понасят човешките същества, Христос достигна до най-ниските дълбини на злочестината и смирението. Той измина пътя, който желае да изминат и Неговите последователи. Той им каза: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си и нека Ме следва”. Но тези, които изповядват, че са християни, невинаги желаят да практикуват себеотрицанието, за което Спасителят ги призовава. Те не желаят да се ограничават в своите желания и прищевки, за да могат да дават повече за своя Господ. Някой казва: “Моето семейство е изискано и много средства са ми необходими, за да поддържам вкусовете му”. Това показва, че той и неговото семейство трябва да научат урока, преподаден от Христос на учениците Му…
Всички са изправени пред изкушението да задоволяват себелюбиви разточителни желания, но нека не забравяме, че Господарят на живота и славата дойде на този свят, за да научи човека на урока на себеотричане.
Тези, които не живеят за себе си, няма да употребяват всичките си пари, за да изпълняват своите въображаеми желания и няма да търсят задоволяване и удобство, а ще помнят, че са Христови последователи и че има други, които също се нуждаят от храна и облекло.
ИКОНОМИЯ, ЗА ДА ПОМАГАМЕ НА БОЖИЕТО ДЕЛО. Много може да се говори на младите хора за тяхната привилегия да подпомагат делото на Бога чрез икономии и себеотрицание. Мнозина мислят, че трябва да се отдават на удоволствия, и за да правят това, свикват да харчат до пълното изчерпване на своите приходи. Бог желае ние да правим по-доброто в това отношение. Ние съгрешаваме срещу себе си, когато се задоволяваме само с ядене, пиене и облекло. Бог има по-възвишен план за нас. Когато желаем да ограничим нашите себелюбиви желания и да посветим силите, сърцето и ума си на работата за успеха на Божието дело, небесни пратеници ще ни сътрудничат, за да ни направят благословение за човечеството.
Макар да е беден, младият човек, който е трудолюбив, прилежен и пестелив, може да отдели средства и за Божието дело.
КОГАТО СМЕ ИЗКУШАВАНИ ДА ХАРЧИМ НЕНУЖНО. Когато сте изкушавани да харчите пари за украшения и дреболии, трябва да си спомните себеотрицанието и себепожертвувателността, която Христос прояви, за да спаси падналия човек. Нашите деца трябва да бъдат научени да проявяват готовност да се отказват от излишни неща и да се самоконтролират. Причината много проповедници да имат финансови трудности често се крие в техните вкусове, апетит и наклоности. Причината много мъже да фалират и да присвояват нечестно средства е, че те се стремят да задоволяват разточителните вкусове на своите жени и деца. Колко внимателно бащите и майките трябва да учат децата си чрез наставления и пример да правят икономии!
Нека никога не се забравя, че пропиляването на Божиите пари за суетни и лекомислени желания е тежък грях. Изразходването на суми, които изглеждат малки, може да бъде начало на обстоятелства, които ще траят до вечността. Когато съдът започне и книгите се отворят, загубата ще бъде представена пред очите ви – доброто, което сте могли да сторите с натрупаните дребни или по-големи суми. Но вие сте пропуснали безценните случаи и сте ги употребили за себелюбиви цели.
БДЕТЕ И НАД ДРЕБНИТЕ МОНЕТИ. Не прахосвайте дори и дребните монети за купуване на излишни неща. Вие може да мислите, че тези малки суми нямат голяма стойност, но като цяло те ще се окажат твърде много. Ако можехме, бихме апелирали да не се харчат средства за ненужни неща в облеклото и за себелюбиви желания. Във всяка страна съществува бедност в различни форми. Бог ни е задължил да облекчаваме страдащото човечество по всички възможни начини.
Господ би искал Неговият народ да бъде внимателен и грижлив. Той желае да правим икономии във всичко и да не се пропилява нищо.
Сумата, изразходвана ежедневно за излишни неща с мисълта: “Това са само стотинки”, “Това са дребни пари”, изглежда твърде нищожна. Но тези стотинки, умножени по дните на всяка година, с годините ще направят сметката невероятно голяма.
НЕ СЕ СЪРЕВНОВАВАЙТЕ СЪС СЪСЕДИТЕ СИ, КОИТО ОБИЧАТ МОДАТА. Не е най-доброто да претендираме, че сме богати или че сме нещо повече от това, което сме – скромни последователи на кроткия и смирен Спасител. Ние не трябва да се безпокоим, ако съседите изграждат и обзавеждат своите домове по начин, който ние не сме в състояние да постигнем. Как трябва да гледа Исус на нашите себелюбиви разходи за задоволяване на апетита, за угаждане на нашите гости или за удовлетворяване на нашите суетни желания?! Стремежът към показ както от наша страна, така и от страна на децата, които са под наш контрол, е примка за нас.
ЛИЧНА ОПИТНОСТ ОТ ДЕТСТВОТО НА Е. Г. ВАЙТ. Когато бях само на 12 години, знаех какво значи да икономисваш. С моята сестра усвоихме занаят и печелехме само по 25 цента на ден. От тези малки суми бяхме в състояние да даваме за делото. Ние спестявахме малко по малко докато събрахме тридесет долара. И когато вестта, че Исус ще дойде скоро, стигна да нас с призива за хора и средства, ние дадохме тридесетте долара на татко с молба да ги вложи в списания и брошури, които да занесат вестта до онези, които все още са в духовна тъмнина…
С парите, които спечелихме, моята сестра и аз си купихме облекло. Ние дадохме парите на майка си, като казахме: “Купи ни дрехи, но така че да остане нещо, което да дадем за мисионска работа”. Тя изпълни нашето желание и по този начин ни насърчи в мисионерски дух.
СЪЗДАЙТЕ СИ ПРИНЦИП ДА ПРАВИТЕ ИКОНОМИЯ. Хората, които се отзовават на апела да дават средства за поддържане на Божието дело и за облекчаване на страдащите и нуждаещите се, са хора, които се отнасят сериозно към деловите си работи. Те винаги внимателно съобразяват разходите и приходите си. Те икономисват по принцип. Те чувстват, че е техен дълг да спестяват, за да имат какво да дават.