Да следваме примера на Господа като евангелизатор – 13 – Евангелизъм – Елена Вайт (Елън Уайт)

Изучавайте Христовите методи. Ако някога е било важно да разбираме и провеждаме правилните методи на поучаване и следване примера на Христос, то това време е сега.
Как Исус достигаше до хората. Ако искате хората да ви приемат, смирявайте сърцата си пред Бога и научете Неговите пътища. Ценни уроци за нашата работа ще получим от изучаване на Христовите методи на работа и общуване с хората. В евангелския разказ е записано как Той работеше с различните класи, как се трудеше в градовете и селата, в резултат на което хиляди биваха привлечени да дойдат при Него и да чуят учението Му. Думите на Господа бяха ясни и определени, изговорени със съчувствие и нежност. Те носеха уверението, че в тях е истината. Именно простотата и сериозността, с която Христос се трудеше и говореше, привличаха толкова много хора при Него.
Великият Учител постави планове за Своето дело. Изучавайте тези планове. Намираме Го да пътува от място на място, последван от тълпи жадни слушатели. По възможност ги завеждаше далеч от градовете, сред тишината на природата.Тук Той се молеше с тях и им говореше за вечните истини.
В синагогите край морския бряг. Христос ,,обикаляше по цяла Галилея, поучавайки в синагогите и учейки евангелието на царството, и лекуваше всички болести”. Той проповядваше в синагогите, защото по този начин можеше да поучава събраните там множества. След това отиваше и поучаваше край морския бряг и по големите пътни магистрали. Скъпоценните истини не трябваше да бъдат ограничени само в синагоги…
Христос можеше да заеме най-висшето място сред най-високопоставените учители на юдейската нация. Но Той избра по-скоро да занесе евангелието на бедните. Пътуваше от място на място, та хората, които се намираха по главните пътища и страничните пътеки, да могат да уловят думите на евангелието на истината. Трудеше се по този начин, по който желае работниците Му да се трудят и днес. Край морето, на планинския склон, по улиците на града можеше да се чуе гласът Му, обясняващ старозаветните текстове. Обясненията му бяха така различни от тези на книжниците и фарисеите, че вниманието на хората биваше привличано и приковавано в тях. Постъпваше като един, който има власт, а не като книжниците. Проповядваше евангелската вест с яснота и сила.
Методи,присъщи само на Него. Той посещаваше големите годишни национални празници. На тълпите, погълнати от външните церемонии, говореше за небесните неща, представяйки пред погледа им вечността. На всички занасяше съкровища от хранилището на мъдростта.Говореше им така просто, че не можеха да не го разберат. Чрез тези присъщи само Нему методи Той помагаше на всички в скръб и нещастие. С нежна и мила благосклонност служеше на болните от греха души, донасяйки изцеление и сила.
Княз на учителите, Той се стремеше да намери достъп до хората посредством най-близките до тях разбирания. Представяше истината по такъв начин, че слушателите Му пазеха за Него най-святи спомени и чувства. Поучаваше така, че хората да почувстват колко пълно се е уеднаквил с техните интереси и щастие. Наставленията Му бяха така прями, илюстрациите така подходящи, думите Му така съчувстващи и насърчителни, че сърцата им бяха очаровани. Простотата и сериозността, с които се обръщаше към нуждаещите се, осветяваше всяка дума.
Исус изучаваше лицата. Дори множеството, което тъй често се тълпеше по стъпките на Христос, не бе за Него безлична маса от човешки същества. Той говореше директно на всеки ум, и призоваваше всяко сърце. Наблюдаваше лицата на слушателите Си, забелязваше просветлението върху тях, бързия откликващ поглед, който показваше, че истината е достигнала сърцата; и в отговор в сърцето Му зазвучаваше струна на съчувстваща радост.
Призив към падналото човечество. Във всяко човешко същество, колкото и да е греховно, Той виждаше един Божии син, които би могъл да бъде възстановен до привилегията на Неговото божествено обещание.
Простота, прямота, повторение. Христовото учение бе просто само по себе си. Той поучаваше като Такъв, Който има власт. Евреите очакваха и твърдяха, че първото идване на Христос ще бъде съпроводено с изявата на слава, която ще придружава и Неговото второ идване. Великият Учител прогласяваше истината на хората, много от които не можеха да бъдат образовани в училищата на равините, нито пък обучени в гръцката философия. Исус говореше истината ясно, прямо, придавайки жизнена сила и привличайки вниманието към всяка Своя дума. Ако Той би издигнал гласа Си според естеството Си, говорейки на по-висок стил, както обикновено правят много проповедници днес, целият патос и мелодия на човешкия глас щяха да се загубят, а и много от истината би била унищожена…
В проповедите Си пред хората Исус не засягаше много неща наведнъж, да не би да обърка умовете им. Изясняваше и разграничаваше всеки въпрос.Не считаше, че е под достойнството Му да повтаря старите и познати истини на пророчествата, щом биха послужили на целта Му да внуши някои идеи.
Той очароваше великите умове. Макар че нашият Господ предаваше великите истини с прост език, те бяха облечени с такава красота, че заинтересуваха и очароваха и най-великите умове…
За да представи правилно нежната, любеща и състрадателна грижа на Негови Отец, Исус даде притчата за блудния син. Макар Неговите деца да са се заблудили и отклонили, ако се покаят и се върнат, Той ще ги приеме с радостта, която преживява един земен баща, когато приема от дълго време загубения си син и завърнал се с покаяние.
Децата разбираха. Не е възможно Христовият начин на представяне на истината да се подобри или усъвършенства. Думите на живот бяха предлагани с такава простота, че и едно дете можеше да ги разбере. Мъже, жени и деца бяха така привлечени от Неговия начин на обяснение на Писанията, че улавяха всяка интонация на гласа Му, по Неговия начин наблягаха на някои неща със свои думи и копираха жестовете Му. Младежите схващаха Неговия дух на служене и се стремяха да подражават на благодатния Му начин на отношение, като се стремяха да подпомагат нуждаещите се.
Исус поставяше скъпоценните камъни в рамката на истината. В поученията Си Христос не четеше проповеди, както много проповедници правят днес. Делото Му беше да гради в рамката на истината. Събираше нейните скъпоценни бисери, присвоени от неприятеля и сложени в рамката на заблудата, и отново ги представяше в рамката на истината, та всички, които приемат Словото, да бъдат обогатени от него.
Придаваше нова сила на вестта. Христос бе винаги готов да отговори на искрения човек, питащ за истината. Когато учениците Му идваха при Него за обяснение на някои от думите, които бе изговорил пред множествата, Той повтаряше радостно урока.
Привличаше с любов. Христос привличаше сърцата на слушателите с любовта, която показваше, а след това, малко по малко, според възможностите им да понесат, им разкриваше великите истини на царството. Ние също трябва да се научим да приспособяваме нашата работа към условията, в които се намират хората, да ги посрещаме там, където са. Макар че изискванията на Божия закон трябва да бъдат представени пред света, никога не трябва да забравяме, че любовта, Христовата любов, е единствената сила, която може да смекчи сърцата и да ги направи послушни.
Той задържаше истината. Великият Учител държеше в ръцете Си цялата карта на истината, но не разкриваше всичко пред учениците си. Разкриваше само нещата, съществени за техния напредък по пътя за небето. Имаше много неща, за които мъдростта Му запази мълчание.
Както тогава, когато задържаше от учениците си много неща, знаейки, че в този момент не могат да ги разберат, така и днес Христос задържа от нас много неща, познавайки ограничените ни възможности за разбиране.
В лични разговори. Делото на Христос се състоеше до голяма степен от лични разговори. Зачиташе аудиторията дори на един единствен човек;и след това той занасяше на хиляди разбраната истина.
На празниците. Когато Го канеха на някакъв празник, Христос приемаше поканата, за да може, докато е на масата, да посее семената на истината в сърцата на присъстващите. Знаеше, че посятото по този начин семе ще покълне и ще даде плод. Знаеше,че някои от присъстващите ще откликнат на призива Му ,,Следвай Ме”. За нас е привилегия да изучаваме Христовия начин на поучаване – как ходеше от място на място, навсякъде посявайки семената на истината.
Христовият план на изпращане. Христос изпращаше учениците Си двама по двама да отиват на места, където след това Той щеше да отиде.
Правилен ли беше Христовият начин? Величието на небето пътуваше пеша от място на място, поучавайки край морския бряг, на планината.Така Той привличаше хората към Себе Си. Ние по-големи ли сме от нашия Господ? Правилен ли беше Неговият начин? Дали сме действали мъдро за поддържане на простотата и благочестието? Още не сме научили урока си, както трябва. Христос заяви: ,,Вземете моето иго на ограничаване и послушание и ще намерите почивка за душите си. Защото игото Ми е благо и товарът Ми е лек.”
Направляване и коригиране на службата за Христос. Работата на учениците се нуждаеше от направление и коригиране чрез най-нежна дисциплина и чрез разкриване на други познанието за Словото, което те самите бяха научили. Христос им даваше специални наставления за начина им на действие и работа. С живота Си им бе дал пример за строго съобразяване с правилата. Не трябваше да влизат в спорове, това не бе тяхна работа. Трябваше да разкриват и защитават истината чрез собствените си характери, чрез сериозна молитва и размишление, показващи лично преживения духовен опит в истинското християнство. Това щеше да бъде в решителен контраст с религията на фарисеите и садукеите. Учениците трябваше да насочат вниманието на техните слушатели към по-велики истини. Трябваше да хвърлят стрелата, Божият Дух щеше да я насочи към сърцето.