Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Денят на умилостивението – 17 – Христос в Своето светилище – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Денят на умилостивението

Веднъж в годината, във великия Ден на Умилостивението, първосвещеникът влизаше в Светая Светих за очистване на светилището, с което завършваше годишния цикъл на службата.

В Деня на Умилостивението до входа на скинията се довеждаха два козела и се хвърляше жребий за тях – “един жребий за Господа и другия жребий за отпущане”. Козелът, върху който паднеше жребият, трябваше да бъде заклан като жертва за греха на народа. И първосвещеникът трябваше да внесе кръвта му отвъд завесата и да я поръси пред умилостивилището. “Така да направи умилостивение за светилището поради нечистотиите на израилтяните и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им.

И като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда всичките им престъпления и всичките им грехове и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинятя, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя”. Докато не се изпратеше козелът, народът не се смяташе за освободен от бремето на греховете си. Всеки човек трябваше да изпитва душата си, докато се извършваше делото на умилостивението. Всяка делова работа се оставяше настрана, цялото събрание на Израил прекарваше деня в тържествено смирение пред Бога с молитва, пост и дълбоко изпитване на сърцето.
Чрез тази годишна служба на народа бяха предавани важни истини за умилостивението. С жертвите за грях, принасяни през годината, се приемаше един заместник на грешника. Но кръвта на жертвата не осъществяваше пълно изкупление на греха. Тя бе предназначена да бъде само средство, чрез което грехът се прехвърляше върху светилището. Чрез кръвната жертва грешникът признаваше авторитета на закона, изповядваше вината за своето престъпление и изразяваше вярата си в Този, Който трябваше да понесе греха на света, но не се освобождаваше напълно от осъждането на закона. В Деня на Умилостивението , след като бе принесъл жертвата за събранието, първосвещеникът влизаше в Светая Светих с кръвта и напръскваше с нея умилостивилището над плочите на закона. Така изискванията на закона, който искаше смъртта на грешника, биваха здоволени. Тогава първосвещеникът, в ролята си на посредник, вземаше греховете върху себе си и напускаше светилището, натоварен с вината на Израил. При вратата на скинията той полагаше ръце върху главата на козела, предназначен за пускане на свобода и изповядваше над него “всичките беззакония на изреилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове”, като ги “възложи на главата на козела”. И когато козелът, носещ тези грехове, биваше изпратен надалеч, смяташе се, че те завинаги са отстранени от народа. Такава бе службата, извършвана като “образ и сянка на небесните неща.” Евр. 8:5.