ДЕПРЕСИЯТА – 52 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

52
ДЕПРЕСИЯТА

МНОГО БОЛЕСТИ СА РЕЗУЛТАТ ОТ ДУШЕВНО УНИНИЕ. Доволната душа и бодрият дух са здраве за тялото и сила за душата. Нищо не е толкова плодоносна почва за болестите, колкото депресията, унинието, угнетението и тъгата.

МНОГО БОЛЕСТИ, ОТ КОИТО ХОРАТА СТРАДАТ, СА РЕЗУЛТАТ ОТ ДУШЕВНА ДЕПРЕСИЯ.

СПРАВЯНЕТО С ДЕПРЕСИЯТА УСКОРЯВА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО. Понеже Божията любов е толкова голяма и толкова постоянна, болните трябва да бъдат насърчавани да Му се доверяват и да поддържат добро настроение. Да се безпокоим за себе си, това означава да си причиняваме слабост и болест. Ако болните се издигнат над депресията и унинието, вероятността да се възстановяват ще бъде много по-голяма, защото „окото на Господа е върху тях, надежда на милостта Му“(Псалм 33:18).
ДЕПРЕСИЯ, ПРИЧИНЕНА ОТ ЖЕЛЯЗНО ДОСТОЙНСТВО. Някои хора запазват студена, смразяваща резервираност, желязно достойнство, което отблъсква попадащите под тяхното влияние. Този дух е заразителен. Той създава атмосфера, от която добрите подбуди и добрите решения увяхват. Спъва естествения поток на човешкото съчувствие, сърдечност и любов. Под нейното влияние хората стават сковани и техните социални и благородни качества биват унищожени поради липса на практикуване.
Засяга се не само духовното здраве. Физическото също страда от това неестествено състояние и от депресия. Унинието, мрачното настроение и студенината на тази социална атмосфера се отразява и върху изражението на лицето. Лицата на хора, които са съчувствителни и състрадателни, греят от блясъка на истинската доброта. Докато лицата на онези, които не подхранват благи и добри мисли, нито несебелюбиви подбуди, изразяват чувствата, таени в сърцата им.

ДУШЕВНА ДЕПРЕСИЯ ОТ ЛОШО ПРОВЕТРЯВАНИ СТАИ. Последиците от живеенето в затворени и зле проветрявани стаи са следните: организмът заслабва и заболява, нарушава се кръвообращението, кръвта се движи лениво, защото не е очистена и съживена от чистия и животворен въздух. Умът става депресивен и мрачен и целият организъм заслабва и става податлив на треска и други остри заболявания.

ДЕПРЕСИЯ И МРАЧНО НАСТРОЕНИЕ – РЕЗУЛТАТ ОТ НЕДОСТИГА НА КИСЛОРОД. Белите дробове трябва да бъдат оставяни колкото се може по-свободно да функционират. Техният капацитет се развива чрез свободно действие.Той намалява, ако бъдат притискани или ако по някакъв начин се пречи на свободното им действие. Оттук и лошите последици от практикуването на толкова разпространения – особено при седяща работа навик – човек да стои наведен над работата си. В тази позиция е невъзможно да се диша дълбоко. Повърхностното дишане скоро става навик и белите дробове губят силата си да се разширяват…
По този начин се получава недостатъчно количество кислород. Кръвта се движи лениво. Отпадъчните продукти, т.е. токсичните вещества, които трябва да бъдат изхвърлени чрез издишването от белите дробове, се задържат и кръвта се замърсява. Не само белите дробове, но и стомахът, и черният дроб, и мозъкът биват засегнати. Кожата става мръсно-бледа, храносмилането се забавя, сърцето се потиска, мозъкът се помрачава, мислите се объркват, униние изпълва душата, целият организъм се депресира, става неактивен и особено чувствителен към заболявания.

ДОБРОТО ДИШАНЕ УСПОКОЯВА НЕРВИТЕ. За да имаме добра кръв, трябва да дишаме добре. Пълното, дълбоко вдишване на чист въздух, което изпълва дробовете с кислород, очиства кръвта. Придава й светъл цвят и я изпраща като животворен поток до всяка част на тялото. Доброто дишане успокоява нервите; стимулира апетита и подобрява храносмилането. Предизвиква и здрав, освежителен сън.

ВОДНЯНКА И СЪРДЕЧНА БОЛЕСТ СЕ ОПИТВАТ ДА ДЕПРЕСИРАТ ЕЛЪН УАЙТ* (ЗАБЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА:*Виж Избрани вести, кн. 2, гл. „Твърдост и нещастие“). Болестта тежко ме е притиснала. От години страдам от воднянка и от сърдечно заболяване, които се опитват да депресират духа ми и да унищожат вярата и куража ми.

ЗАЕМАНЕТО НА СИЛА ОТ РЕЗЕРВИТЕ ИМА ЗА РЕЗУЛТАТ ДЕПРЕСИЯ. Чрез невъздържание, водещо началото си още от дома, храносмилателните органи първи заслабват и скоро обикновената храна започва да не задоволява апетита. Стига се до нездравословно храносмилане и до желание за по-стимулиращи храни. Чаят и кафето дават незабавен ефект. Под влиянието на тези отрови нервната система се възбужда. А в някои случаи за известно време и умът бива ободрен, въображението става по-живо. И понеже тези стимуланти създават подобни ефекти, мнозина заключават, че наистина са необходими. Но след това винаги идва и реакцията.
Нервната система е заела сила от своите резерви и сега цялото това временно съживление е последвано от депресия. Внезапността на облекчението, постигано чрез чая и кафето, е доказателство, че онова, което изглежда сила, е само нервна възбуда и впоследствие ще покаже вредния си ефект за организма.

СТРОГАТА СТУДЕНИНА В БРАКА – ПРИЧИНА ЗА ДЕПРЕСИЯ. Когато се ожени за съпругата си, ти я обичаше. Тя бе изключително чувствителна. Но въпреки това, ако ти беше положил известни усилия и ако тя би проявила известна твърдост, здравето й нямаше да бъде онова, което е сега. Твоята строга студенина те прави като айсберг, смразяващ изявата на любовта и чувствата. Твоите укори и склонността ти към намиране на грешки са като опустошаваща градушка върху чувствително растение. Те са смразили и почти са унищожили живота в това растение. Твоята любов към света убива добрите черти в характера ти.
Съпругата ти е съвсем различен тип човек и е много благородна. Но когато тя проявява дори и в малките неща благородните си инстинкти, ти чувстваш неудобство, усещаш се изобличен в чувствата си и я укоряваш. Отдаваш се на придирчив и осъдителен дух. Караш съпругата си да мисли, че е бреме и товар и че няма право да упражнява благородство и щедрост за твоя сметка. Всички тези неща са дотолкова обезкуражаващи, че тя се чувства безпомощна и без надежда и няма стимул да се съпротивлява срещу всичко това. Тя се превива под силата му. Нейната болест е заболяване на нервите. Ако брачният й живот беше приятен, тя щеше да притежава в значителна степен добро здраве. Но през целия ви брак демонът е бил гост в твоето семейство, за да ликува над окаянството ти.

ПОНЯКОГА ДЕПРЕСИЯТА Е РЕЗУЛТАТ ОТ ПОЛОВИ ИЗЛИШЕСТВА. Твърде много семейства са в крайно нещастно състояние поради това, че съпругът и бащата позволява на животинското естество в себе си да доминира над умственото и моралното. Резултатът е чувство на безсилие и депресия, което често пъти се усеща, но причината му рядко се отгатва в собственото му неправилно поведение. Намираме се под тържествените предупреждения на Бога да пазим духа си чист и тялото – здраво, за да можем да бъдем от полза за човечеството и да отдаваме на Бога съвършено служене.
Апостол Павел изговаря следните предупредителни думи:“Нека грехът не царува във вашето смъртно тяло, за да не бъдете послушни на похотите му“ (Римляни 6:12). И по-нататък ни насърчава: „Всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко“(1Коринтяни 9:25). Той увещава хората, които наричат себе си християни, да представят телата си „в жертва жива, свята, приета от Бога“(Римляни 12:1). Казва още: „Но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да остана неодобрен“(1Коринтяни 9:27).

УСПЕХЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСЛЕДВАН ОТ ВРЕМЕННА ДЕПРЕСИЯ. Подобна реакция, която често следва периодите на силна вяра и славен успех, е притискала и пророк Илия. Той се е боял, че реформацията, започнала на Кармил, може да се окаже нетрайна и депресията го надвила. В началото бил възвисен до върха Фасга; а сега се свлякъл в долината. Когато бил под вдъхновението на Всемогъщия, застанал твърдо и устоял и на най-тежкото изпитание на вярата. Но във времето на обезкуражение пред заплахите на Езавел, все още звучащи в ушите му, и пред угрозата Сатана все още явно да държи надмощие чрез интригите на тази нечестива жена, той се пуснал от ръката на Бога. Бил възвисен извънмерно и после реакцията била огромна.

ОВЛАДЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИРАНИЯ УМ. Майката може и трябва да направи много, за да овладее нервите и ума си, когато е депресирана. Даже когато е болна, тя може (стига само да се научи на това!) да бъде приятна, бодра и окуражаваща и да понася много повече шум, отколкото е смятала за възможно. Тя не бива да кара децата си да чувстват нейните недъзи и така да помрачава техните млади и чувствителни умове чрез душевната си депресия. Те не бива да чувстват дома си едва ли не като гроб, а майчината стая – най-мрачното нещо на света. Умът и нервите придобиват тонус и сила чрез упражняване на волята. Силата й в много случаи се оказва потенциален успокоител на нервите.

ДВЕ КРАЙНОСТИ В ПОВЕДЕНИЕТО. Хората, които не чувстват, че е тяхно верско задължение да дисциплинират ума си да се занимава с оптимистични теми, обикновено изпадат в две крайности. Или са въодушевени и „на градус“ чрез постоянен кръг от възбуждащи забавления, лекомислени разговори, смях и шегуване; или са депресирани, в големи изпитания и умствени конфликти, които те смятат, че само малцина са преживявали някога или че никой не може да ги разбере. Такива личности могат да изповядват християнството, но мамят душите си.

НАСЪРЧАВАЩАТА ИЛИ ОБЕЗКУРАЖАВАЩАТА СИЛА НА ПЕЧАТНИТЕ СТРАНИЦИ. Съпругът ми е работил неуморно, за да доведе издателското дело до неговото настоящо състояние на благополучие. Видях, че той бе получил много повече съчувствие и любов от братята си, отколкото бе мислил, че има. Те жадно търсят във вестника, за да намерят нещо, излязло изпод неговото перо. Ако в писанията му съществува тон на насърчение и на радост, ако говори окуражаващо, сърцата им се просветляват и някои дори се разплакват от нежни чувства на радост. Но ако униние и тъга лъхат от тях, изражението на братята и сестрите, когато четат, също става тъжно и духът, който доминира в неговите писания, се отразява на тях.

ОБЕЗСЪРЧЕНИЯТ ЧОВЕК Е БРЕМЕ ЗА САМИЯ СЕБЕ СИ (СЪВЕТ ДО СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА). Беше ми представен фактът, че във вашия курс по здравно мисионерство първата работа на студентите трябва да бъде да разберат себе си, да пресметнат цената и да знаят, когато започнат да градят, дали ще са в състояние да завършат. Нека Бог не бъде обезславян чрез проваляне на човека в процеса на образованието му. Защото обезкураженият човек, претърпелият неуспех, е бреме за самия себе си.
Да се мисли, че при всяка работа, която човек планира да извърши, Бог ще го поддържа, докато той стоварва върху себе си огромен материал за изучаване и излага на опасност здравето и живота си и така нарушава природните закони, е обратното на светлината, която Бог ни е дал. Не можем да се налагаме над природата. Тя не ще ни прости уврежданията, направени на този удивителен, чудесен, деликатен механизъм.

УНИНИЕТО, ПРИКРИТО ПОД ФАСАДАТА НА ПЕРЧЕНЕ. Когато едно дете е често укорявано за някаква специална грешка, то започва да счита тази грешка за своя особеност, за нещо, срещу което е безполезно да се бори. По този начин у него се създава чувство за обезкуражение и безнадеждност, често пъти прикрити под външния вид на равнодушие и перчене.

ПОБЕДАТА КОСТВА УСИЛИЯ (СЪВЕТ КЪМ ЕДНО СЕМЕЙСТВО). Вие можете да бъдете щастливо семейство, ако пожелаете да вършите онова, което Бог ви е поверил като дълг. Но Господ не ще направи за вас онова, което би трябвало да извършите вие. Брат К. заслужава съжаление. Той се е чувствал нещастен толкова време, че животът е станал бреме за него. Не бива да бъде така. Неговото въображение се е поболяло и той толкова дълго е отправял очите си към мрачната картина, че ако срещне съпротива и разочарование, си въобразява, че всичко отива към гибел, че ще изпадне в нужда, че всичко е против него, че преживява най-големите трудности в сравнение с всички хора. По този начин животът му е станал развалина. Колкото повече мисли по този начин, толкова по-окаян става животът му, а и животът на всички около него.
Той няма основание да се чувства така. Всичко това е работа на Сатана. Бр. К. не бива да оставя неприятеля да управлява по този начин ума му. Необходимо е да отклонява мислите си от мрачната и тъжна картина и да ги насочва към любещия Спасител – Славата на небето – и към богатото наследство, приготвено за всички, които са смирени, послушни и които притежават благодарни сърца и пребъдваща вяра в Божиите обещания. Това ще му коства усилие и борба, но трябва да бъде извършено. Твоето настоящо щастие и бъдеще, както и вечното ти щастие зависят от отправянето на ума ти към радостни и насърчителни неща. Не гледай към тъмната картина, която е въображаема, а към благата, които Бог е разпръснал по пътя ти и отвъд тях – към невидимото и вечното.

РЕЗУЛТАТИТЕ НА МРАЧНИТЕ ПРЕДЧУВСТВИЯ. Животът ти сега е окаян, изпълнен с лоши предчувствия. Мрачни картини витаят пред погледа ти; обкръжава те мрачно неверие. Като заставаш на страната на неверието си и говориш за него, ти ставаш все по-мрачен и по-черноглед, намираш удоволствие да се занимаваш с неприятни теми. Ако други се опитат да говорят нещо, изпълнено с надежда, ти смазваш у тях всяко чувство на оптимизъм, като започваш да говориш още по-сериозно и по-строго. Изпитанията и нещастията винаги държат пред погледа на твоята съпруга измъчващите душата ти мисли, че ти я считаш за непълноценна поради нейната болест. Ако обичаш мрака и отчаянието, говори за тях, занимавай се с тях и мъчи душата си, като извикваш във въображението си всичко, което може да ти причини роптание срещу семейството ти, срещу Бога и да направи сърцето ти като поле, през което е преминал огън, унищожил всяка зеленина – сухо, черно и прегоряло.

ПОБЕЖДАВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА НЕСТАБИЛНОСТ. Принадлежиш към род, членовете на който притежават неуравновесен ум, склонен към мрачност и депресия, променящи се според околната среда, чувствителни и податливи на влияния. Ако не култивираш радостно, щастливо, благодарно разположение на ума, Сатана в края на краищата ще те направи пленник на волята си. Можеш да бъдеш помощ и сила за църквата и там, където живееш, ако послушаш наставленията на Господа и не действаш от чувства, но бъдеш управляван от принципа. Никога не позволявай от устните ти да излизат укори, защото те са като опустошителна градушка за хората около теб. Нека радостни и щастливи думи на любов се отронват от устните ти.

НЕ Е НУЖНО ДА БЪДЕШ РОБ НА УНИНИЕТО. Помни, че твоите религиозни преживявания не бива да бъдат само едно от многото други влияния. Религиозният ти живот трябва да представлява влияние, доминиращо над всички други. Бъди строго въздържан. Съпротивлявай се на всяко изкушение. Не прави никаква отстъпка на лукавия враг. Не слушай внушенията, които поставя в устата на мъже и жени. Имаш за спечелване една победа. Трябва да постигнеш благородство на характера. Но това не може да се осъществи, докато си депресиран и обезкуражен от неуспеха. Строши веригите, с които Сатана те е вързал. Няма нужда да бъдеш негов роб. „Вие сте Мои приятели – казва Христос, – ако вършите това, което ви заповядвам“.

ЛЕКАРСТВО, ПРЕДЛОЖЕНО НА ПРОПОВЕДНИК, СТРАДАЩ ОТ ДЕПРЕСИЯ. Трябва внимателно да работиш и да си осигуряваш периоди на почивка. Като вършиш това, ще запазиш физическата и умствената си енергия и ще направиш труда си много по-ефективен. Братко Ф., ти си нервен човек и действаш до голяма степен импулсивно. Душевната потиснатост влияе много на работата ти. От време на време чувстваш липса на свобода и мислиш, че това е, понеже другите са в мрак или в грешка, или че има някаква друга причина, която едва ли можеш да определиш каква е, и ти приписваш на някого. А тази твоя постъпка нанася от своя страна голяма вреда. Ако ти би успокоил себе си, когато се намираш в такова притеснено и нервно състояние, и останеш в покой, като спокойно чакаш Бога, и провериш дали трудността не се намира в самия тебе, щеше да спестиш много наранявания на собствената си душа, както и на скъпоценното Божие дело.

ЗАНИМАВАНЕ С НЕПРИЯТНОТО. Когато виждаш нечестието около тебе, трябва да те успокоява фактът, че Бог е твой Спасител и че сме Негови чеда. Тогава да се взираме ли в нечестието около нас и да занимаваме ли ума си все с тъмната страна на живота? Не можеш да излекуваш злото. Тогава говори за нещо, което е по-възвишено, по-добро и по-благородно…
Разбира се, можем да отидем в мазето, да стоим там и да се взираме в неговите тъмни ъгли; да говорим за мрака и да казваме:“О, колко е тъмно тук“ и да продължим да говорим все в този дух. Но ще стане ли от това по-светло? О, не! Какво да направиш ли? Излез оттам. Излез от мрака и иди под синьото небе, където светлината на Божието присъствие сияе ярко.
Знаеш, че тялото ни се състои от храната, която асимилира. Същото се отнася и за ума. Ако умът ни се занимава все с неприятните неща на живота, няма да имаме никаква надежда. Ние трябва да виждаме и да се занимаваме с радостната страна на живота. Ап. Павел казва:“Нашата лека привременна скръб издейства за нас вечна тежина от слава“(2Коринтяни 4:17).

ХРИСТОС СЪЧУВСТВА (НАСЪРЧЕНИЕ КЪМ ЕДНА ХРИСТИЯНКА, СТРАДАЩА ОТ ДЕПРЕСИЯ). Мила сестро ___, много ми е мъчно за това, че си болна и страдаш. Но хвани се за Този, Когото си обикнала и на Когото си служила толкова много години – до преклонната си възраст. Исус Христос даде собствения Си живот за света и обича всекиго, който Му се доверява. Той съчувства на онези, които страдат под депресията на болестта. Усеща всеки пристъп на болка, които неговите възлюбени чувстват. Просто си почивай в Неговите ръце и знай, че Той е твоят Спасител, твоят най-добър Приятел и че никога не ще те напусне, нито ще те изостави. Той е бил твоя опора много години и ти знаеш, че душата ти може да си почива в Него с надежда.
Заедно с други верни, повярвали в Него, ти ще Го хвалиш с глас на тържество и триумф. От всички вас се очаква да си почивате в Неговата любов. Не се безпокой! Исус те обича и сега, когато си слаба и страдаща, Той ще те държи в ръце, както любещ Баща държи малкото си дете. Довери се на Този, в Когото си повярвала. Не те ли е обичал и не се ли е грижил за теб през целия ти живот? Просто си почивай в скъпоценните обещания, които ти е дал.

НЕ СЕ ПОДДАВАЙ НА ДЕПРЕСИЯТА. През нощта разговарях с теб. Казвах ти: „Много ми е приятно, че можеш да бъдеш близо до санаториума. Не се поддавай на депресията, но нека утешаващото влияние на Светия Дух да бъде прието радушно в сърцето ти, за да ти даде утеха и мир…
Сестро моя, ако искаш да постигнеш скъпоценни победи, обърни се с лице към светлината, която се излъчва от Слънцето на правдата. Говори за надеждата, вярата и благодарността към Бога. Бъди във ведро настроение, изпълнена с надежда в Христос. Обучавай себе си да Го възхваляваш. Това е велико лекарство за болести на душата и тялото.

АТМОСФЕРА НА ДЕПРЕСИЯ. Ако проповедниците, чрез които Бог работи, идват на конференцията с опънати и изтощени нерви и депресирани, мога да ви кажа, че ще създадат около себе си атмосфера от мъгла, която като плътен облак ще скрие ясното небе. Имаме нужда да подхранваме вяра. Нека устните изговарят:“Душата ми величае Господа, духът ми се радва в Бога, моя Спасител“.
Трябва да разкриваме, че притежаваме чувството за един присъстващ Спасител, твърдото доверие, че Исус е на кормилото на живота и че Той ще отведе благородния съд благополучно до пристанището. Трябва да знаем, че е невъзможно сами да спасим себе си или която и да било душа. Нямаме силата да дарим спасение на загиващите. Исус, нашият Изкупител, е Спасителят. Ние сме само Негови инструменти и във всеки момент на живота си сме зависими от Бога. Трябва да възвеличаваме пред Неговия избран народ и пред света силата Му във великото спасение, което ни е поверил чрез Своята изкупителна жертва.
АЗ НЯМА ДА БЪДА ДЕПРЕСИРАН. Понякога съм много объркана и не зная какво да правя. Но няма да се оставя да бъда депресирана! Решила съм да внеса цялата слънчева светлина, която е възможно да имам, в живота си.
Има толкова много неща, които натъжават сърцето, но се опитвам да не говоря обезкуражително, защото някой може да има тъжно сърце, а аз не трябва да върша нищо, което би увеличило неговата тъга.

ПРОТЕГНИ СЕ ПРЕЗ МРАКА ЧРЕЗ ВЯРА. Ако гледам към мрачните облаци – трудностите и смущенията в моята работа, – аз няма да имам време за нищо друго. Но зная, че има светлина и слава отвъд облаците. Чрез вяра аз се простирам през мрака и стигам до славата. Понякога съм призована да преминавам през финансови трудности. Но аз не се безпокоя за пари. Бог се грижи за моите работи. Върша всичко, което мога, и когато види, че е най-добре за мен да имам пари, Господ ми ги изпраща.

ВЯРАТА Е НЕОБХОДИМОСТ. Когато посещавах санаториума „Парадайз Вели“ преди около три години, говорех на работниците почти всяка сутрин в пет часа, а в по-късен час – на пациентите. Сред пациентите имаше един човек, който изглеждаше винаги депресиран. Научих, че той вярва в теорията на библейските доктрини, но не може да упражнява вярата, от която се нуждаеше, за да приеме за себе си Божиите обещания.
Сутрин след сутрин аз говорих на пациентите за вярата и ги насърчавах да се доверяват на Божието слово. И въпреки това този беден човек изглеждаше неспособен да допусне, че има вяра. Говорих с него насаме. Представих му истината по всякакъв възможен начин. След това го запитах дали не би могъл да повярва, че Христос е негов личен Спасител и че ще му помогне. Нашият Спасител е казал на всички, които са отрудени и обременени:“Вземете Моето иго“. Не носете иго, което сами сте си направили. „Вземете Моето иго на себе си и научете се от Мене, защото Съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой на душите си“ (Матей 11:28, 29).
Накрая дойде времето, когато трябваше да си тръгна. Казах му: „Сега, приятелю, можеш ли да кажеш, че си се научил да се доверяваш на Спасителя, Който понесе толкова много болки, за да може да посрещне ситуацията, в която всяка душа се намира? Можеш ли да Му се довериш и ще Му се довериш ли? Можеш ли да ми кажеш, преди да си тръгна, че си приел вяра, че си се доверил на Бога?“
Той ме погледна и каза:“Да, вярвам! Имам вяра.“
„Благодаря на Бога“ – отвърнах. Чувствах, че макар да имаше и други, които бяха присъствали и бяха слушали моите разговори в салона, в лицето на този човек аз бях напълно възнаградена за всичките си усилия.

ИГРАЧКА В РЪЦЕТЕ НА САТАНА. Не отивай при другите със своите изпитания и изкушения. Бог единствен може да ти помогне. Ако изпълниш условията на Божиите обещания, те ще се изпълнят и за теб. Ако умът ти е укрепен в Бога, няма да варираш от състояние на екстаз до пълна безнадеждност, когато изпитанието и изкушението те връхлетят. Няма да говориш на другите за съмнение и униние. Няма да казваш:“Не зная защо това или онова е така. Не се чувствам щастлив. Не съм сигурен, че имаме истината“. Няма да правиш това, защото ще имаш сигурна и здрава котва за душата.
Когато говориш обезсърчително и с униние, Сатана слуша с пъклена радост, защото му е приятно да знае, че те е подчинил на робството си. Той не може да чете нашите мисли, но може да вижда действията ни, да чува думите ни и от хилядолетния си опит в опознаване на човешкото семейство може да оформя така изкушенията си, че да печели предимство над слабите страни на нашия характер. А колко често ние самите го посвещаваме в тайната на това, как може да постигне победа над нас! О, да можехме да контролираме думите си и постъпките си! Колко силни бихме били, ако те са от такова естество, че да не се засрамим, когато ги видим записани в деня на съда. Колко различно ще изглеждат те в Божия ден в сравнение с това, как са ни изглеждали, когато сме ги изговаряли.

ИСУС РАЗБИРА ЧУВСТВАТА НА ОТЧАЯНИЕ. Вярата и надеждата затрептяха при последната агония на Христос, защото Бог бе отстранил уверението, което дотогава бе давал на Своя възлюбен Син, че Го одобрява и приема. Тогава Изкупителят на света се облегна на доказателствата, които дотогава Го бяха поддържали, че Неговият Отец е приемал труда и делото Му. В Своята агония, когато жертваше скъпоценния Си живот, Той трябваше единствено чрез вяра да се уповава на Този, на Когото винаги се бе покорявал с радост. Той не беше насърчаван от ясните и светли лъчи на надеждата отляво и отдясно. Всичко бе обгърнато от потискащ мрак. Сред ужасната тъмнина, която съчувстващата природа спусна, Изкупителят изпи тайнствената чаша на страданието до дъно. Лишен дори от светла надежда и от доверие в тържеството на победата, която щеше да бъде Негова в бъдеще, Той извика със силен глас:“ Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си“. Божият Син познаваше характера на Своя Отец, Неговата справедливост, милост и голяма любов, и с покорство Се остави в ръцете Му. Сред конвулсиите на природата удивените зрители чуха думите на умиращия Човек на Голгота.

ГОСПОД НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛ. Чувството на увереност не бива да се презира. Трябва да възхваляваме Бога за Него. Но когато чувствата ти са депресирани, недей мисли, че Бог се е променил. Хвали Го все така, защото се доверяваш на Словото Му, а не на чувствата си. Ти си сключил завет да живееш чрез вяра, а не да бъдеш управляван от чувства. Чувствата варират при различните обстоятелства.

НИКАКВО ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА СЪМНЕНИЯ. Чрез заслугите на Христос, чрез Неговата праведност, която ни се вменява, ние трябва да постигнем съвършенството на Христовия характер. Наше ежедневна и ежечасна работа е да прилагаме думите на апостола: „… гледайте на Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра“. Когато правим това, умовете ни стават по-ясни и вярата ни – по-силна, надеждата ни – по-твърда. Гледката на Неговата чистота и красота, жертвата, която е направил, за да ни приведе в съгласие с Бога, ни поглъща дотолкова, че нямаме никакво основание да говорим за обезкуражения.

ИСТИНСКИЯТ ХРИСТИЯНИН И ДЕПРЕСИЯТА. Истинският християнин не позволява на никакво земно съображение да застане между душата му и Бога. Божията заповед оказва мощно въздействие над чувствата и действията му. Ако всеки човек, търсещ Божието царство и Неговата правда, би бил винаги готов да върши делата на Христос, колко по-лек би станал пътят към небето. Божиите благословения ще се вливат в душата и на устните постоянно би била възхвала на Господа. Тогава бихме служили на Бога от принцип. Чувствата ни може да не бъдат винаги радостни. От време на време облаци ще затъмняват хоризонта на нашия живот. Но християнската надежда не се базира на пясъчната основа на чувствата. Онези, които действат, ръководени от принципа, ще съзират Божията слава отвъд сенките и ще си почиват в сигурното слово на обещанието. Не ще престанат да почитат Бога, колкото и тъмен да изглежда пътят. Тежките обстоятелства и изпитанията за тях ще бъдат само случай да показват искреността на своята вяра и любов.
Когато депресията се загнезди в душата, това не е доказателство (а и няма такова!), че Бог се е променил. Той е същият и вчера, и днес, и навеки. Вие сте сигурни в Божието благоволение, когато усещате лъчите на Слънцето на правдата, но ако облаците връхлетят над вашата душа, не бива да смятате, че сте изоставени. Вярата ви трябва да пробие мрака. Необходимо е очите ви да са отправени само в една посока и цялото ви тяло – да бъде изпълнено със светлина. Богатствата на Христовата слава трябва да бъдат винаги в съзнанието ви. Съхранявайте уроците, които Неговата любов е осигурила. Нека вярата ви бъде като вярата на Йов, за да можете да заявите:“Макар и да ме убива, аз ще се уповавам на Него“. Дръжте се за обещанията на своя небесен Отец и помнете предишното Му отношение към вас и към Неговите служители; защото „всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога“.