Десятъци и приношения – 75 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

От дните на Адам
Десятъчната система води началото си още от древността, много преди времето на Мойсей. От хората се изискваше да дават на Бога дарения за религиозни цели още по времето на Адам, преди Мойсей да установи десятъка. Съгласно Божиите изисквания те трябваше да покажат чрез жертви, че разбират Неговата благодат и благословенията Му над тях. Тази практика продължи и през следващите поколения до дните на Авраам, който даде десятък на Мелхиседек – свещеника на Всевишния Бог. Същият принцип действаше и в дните на Йов. Когато беше във Ветил като заточеник и беден скитник, Яков легна самотен и изоставен през нощта, постави под главата си камък вместо възглавница и обеща на Господа: „… и от всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе“ (Битие 28:22).
Бог не принуждава никого да дава. Това трябва да става доброволно. Той няма да позволи съкровищницата му да бъде изпълнена с приношения, дадени не на драго сърце.
Господ е определил човекът да бъде доведен до тясно общение с Него, да обича и да съчувства на своите ближни. Поставя му отговорности за извършване на дела, противодействащи на себелюбието и засилващи любовта му към Бога и към ближните. Планът за система в благотворителността е определен от Бога за доброто на човека, защото човек има естествената склонност да живее самолюбиво и да затваря сърцето си за благородни дела. Господ изисква даренията да се правят в точно определено време и да бъдат организирани така, че даването да стане навик, а благотворителността да бъде приемана като християнски дълг. Всяко дарение разтваря сърцето, което не може да остане себелюбиво и студено и не се затваря до следващото дарение. Потокът на благотворителността трябва да тече постоянно и чрез дела на щедрост да съхранява извора непрекъснато отворен.

Десятък от дохода
Що се отнася до изискваното от Бога количество, то е една десета част от дохода. Всичко е оставено на съвестта и добрата воля на вярващите, които имат пълната свобода да преценяват и да действат съгласно тази Божия наредба. Въпреки че съвестта има свободата да решава, бе установен план, достатъчно ясен за всички. Не се изисква никаква принуда. По времето на Мойсей Бог изискваше от човека да дава една десета част от целия си доход. Беше му поверил особен вид ценности в този живот – таланти, които трябваше да бъдат умножавани, а след това върнати. Бог искаше само една десета част и това беше най-малкото, което човек трябваше да Му върне. Той каза: „Давам ти десет десети, а искам само една десета. Тя е Моя.“ Когато задържаме тази десета, ние ограбваме Бога. Към десятъка от дохода бяха прибавени също така приношения за грях и мирни жертви на благодарност.
Задържането на каквато и да е част от онова, което Бог изисква, се отбелязва в небесните книги срещу името на човека, извършил това като грабеж. Такива хора ограбват своя Създател. Когато им се обърне внимание върху този грях, не е достатъчно само да променят поведението си и да започнат от този момент нататък да се ръководят от верния принцип. Това няма да промени характеристиката, отбелязана за тях в небесните книги, която ги окачествява като незаконно присвояващи си имуществото, поверено им за известно време, отказвайки да го върнат на Този, който им го е предал. Изисква се покаяние за неверността и за огромната неблагодарност към Бога (Малахия 3:8-10). Дадено е обещание, че ако десятъците бъдат занесени в съкровищницата, Бог ще излее особено благословение над послушните (ст. 11, 12). Ако всички, изповядващи истината, се подчиняват на Божиите изисквания за десятъка, който принадлежи на Бога според Словото Му, съкровищницата ще бъде изобилно изпълнена със средства, необходими за напредъка на великото дело за спасението на човека.
Бог ни дава девет десети, а изисква една десета за святи цели, така, както ни е дал шест дни за наша лична работа и е запазил и отделил седмия ден за Себе си. Божието дело на земята се провежда в пряка зависимост от нарастването на поверените на човека средства от Бога.
Бог изискваше от древния Божи народ тригодишни събрания (Второз. 16:16,17). Не по-малко от една трета от дохода на израилтяните бе посветен на святи, нерелигиозни цели. Винаги когато Божият народ, през който и да е период от земната история, е провеждал с желание и готовност небесния план за системна благотворителност, той е разбирал от опит твърдото обещание, че благополучие ще придружава труда му право пропорционално на послушанието му спрямо Неговите изисквания. Когато Божият народ признае и се съобрази с небесните претенции и наредби, почитайки Господа от имота си, хамбарите му ще бъдат напълнени изобилно. Но ако ограбва Бога в десятъците и приношенията, ще бъде принуден да разбере, че ограбва не само Бога, но и себе си, тъй като Бог ограничава благословенията си за Своите люде, пропорционално на техните ограничения в приношенията за Него.

Не е досаден товар
Някои може би ще кажат, че това е един от жестоките закони над евреите. Но за послушното, обичащо Бога сърце тази наредба не е товар. Законът ставаше бреме само когато себелюбивото сърце задържаше даровете и така закоравяваше, че евреите изгубваха от погледа си вечните стойности на живота и оценяваха земните си съкровища по-високо от стойността на човешката душа. Пред Божия Израил на последните дни стоят по-големи отговорности, отколкото пред древния Израил. Огромно и изключително важно дело предстои да се извърши за много кратко време. Бог никога не е определял Неговият народ да престане да зачита закона за десятъчната система. Точно обратното, Неговата воля е определила духът на жертвоготовност да бъде разширен и задълбочен с оглед приключването на делото.
Системната благотворителност не трябва да се превръща в системна принуда. Бог приема само приношенията, принесени със свободна воля. Източникът на истинската християнска щедрост е признателната обич. Любовта към Христос не може да съществува без любов към онези, които Той дойде да изкупи от този свят. Тази любов трябва да бъде ръководещият принцип, който да контролира всички наши чувства и да уравновесява всичките ни сили. Изкупителната любов трябва да събуди най-нежните чувства и най-преданата жертвоготовност в човешкото сърце. Когато това стане, няма да са необходими каквито и да било призиви, които да трогват сърцето, да съкрушават себелюбието и да събуждат заспалите чувства, за да предизвикват щедри приношения за скъпоценното дело на истината.
Исус ни е изкупил с безкрайна цена. Всички наши способности и цялото ни влияние наистина принадлежат на Спасителя и трябва да бъдат посветени в служба на Него. Като вършим това, ние засвидетелстваме своята благодарност за това, че сме били изкупени от робството на греха чрез скъпоценната кръв на Христос. Нашият Спасител винаги работи за нас. Той се е възнесъл на високо и ходатайства в полза на изкупените с Неговата кръв. Представя пред Отца страданието на Своето разпятие, протяга прободените си ръце и ходатайства за Своята църква, за да не падне тя в изкушение.
Ако възприятията ни бяха развити по-силно, ние бихме схванали чудното дело на Спасителя за нашето избавление и Неговата любов, дълбока и гореща, щеше да възпламени сърцата ни. Бихме се изплашили от нашата апатия, безразличие и студенина. Пълното посвещение и щедростта, подбудени от признателна любов, ще прибавят на най-скромното приношение и на принесената с готовност жертва едно божествено ухание, което ще даде на дарението неоценима стойност. Ако с готовност сме подчинили на Изкупителя всяко наше притежание, независимо колко ценно е то за нас, ако гледаме на благодарността си към Бога като на истински дълг, всичко, което сме принесли, ще ни изглежда абсолютно недостатъчно и оскъдно. Ангелите зачитат онези приношения, които може да ни изглеждат недостатъчни, но те ги представят като уханна жертва пред трона. Като последователи на Христос ние не разбираме истинското си положение и нямаме вярна представа за отговорностите, които носим като наети слуги на Христос. Той ни е връчил наградата предварително чрез Своя живот на страдания и чрез пролятата Си кръв, за да ни привлече към Себе Си и да можем да Му служим. Всичко ценно, което притежаваме, е заем от нашия Спасител. Ние сме Негови домоуправители. И най-малките приношения, и най-скромната служба, извършена с любов и вяра, могат да се окажат силни за спечелване на души и за увеличаване на Неговата слава. Интересите и благополучието на Христовото царство трябва да се поставят над всички други интереси. Не са верни домакини онези, чиято главна цел в живота са удоволствията и себелюбивите интереси. Всеки, който се отрече от личното Аз, за да върши добро за другите, и посвети себе си и всичко свое в служба на Христос, ще изпита щастието, чуждо на себелюбивия човек, въпреки че той напразно ще се опитва да намери. Нашият Спасител казва в Лука 14:33: „И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик“. Любовта „не търси своето“. В това се състои плодът на онази безпристрастна любов и щедрост, изобилстващи в живота на Христос. Божият закон в сърцето ни ще доведе в съгласие собствените ни интереси с висшите и вечни интереси.

Съкровища на земята
Христос ни е заповядал да търсим първо Неговото царство и Неговата правда. Това е нашият основен и най-висш дълг. Бог предупреждава ясно Своите слуги да не трупат съкровища на земята, защото сърцата им ще бъдат насочени повече към земните, отколкото към небесните неща. Точно тук мнозина бедни души претърпяват поражение във вярата. Те се отклоняват напълно от изричната заповед на нашия Господ и позволяват любовта към парите да стане водеща страст в живота им. Не могат да се спрат в усилията си да натрупат средства. Отровени от неестествените си желания за богатство, както алкохоликът е отровен от своя алкохол.
Християните забравят, че са слуги на Господа, че те, времето им и всичко, което имат, е Негово. Мнозина се изкушават и повечето от тях биват побеждавани от примките, които Сатана им поставя, внушавайки им да влагат парите си там, където ще получат по-голяма печалба. Много малко са онези, които се съобразяват с изискванията на Бога и поставят на първо място нуждите на Божието дело, а оставят настрана собствените си желания. Много малко са онези, които дават в Божието дело пропорционално на средствата си. Мнозина са сложили парите си в имущество, което би трябвало да продадат, ако желаят да внесат пари в Божието дело и така да употребят богатството си по един наистина полезен начин. Те непрекъснато се оправдават, когато стане въпрос, че вършат съвсем незначителни неща за делото на Изкупителя. Заровили са парите си в земята, също като човека от притчата. Ограбват Бога в десятъка, който според Божиите претенции е Негова собственост. Ограбвайки Него, те ограбват от небесните съкровища и себе си.

В полза на човека
Наредбата за системната благотворителност не затруднява никого (1Коринт. 16:1, 2). Бедните не са изключени от привилегията да дават. И те заедно с богатите могат да участват в това дело. Урокът, който Христос даде с двете лепти на вдовицата, ни доказва, че и най-малките приношения за бедните, отдадени от сърдечна обич, биват приети, както и най-големите дарения на богатите.
На везните на светилището даренията на бедните, направени от любов към Христос, не се оценяват според количеството, а според любовта. Обещанията на Исус ще бъдат сигурно изпитани от щедрия бедняк, който дава свободно и най-малкото, с което разполага, но и от богатия, който дава от изобилието си. Бедният прави жертва от малкото, отричайки се от някои необходими неща, а богатият отделя от изобилието си и не чувства нужда да се отрича от нищо, което наистина му е потребно. Затова в приношението на бедния човек прозира святост, която не може да се намери в даренията на богатия, принасяни единствено от неговото изобилие. Системната благотворителност е назначена от Божието провидение изцяло в полза на човека.
Онези, които задържат средствата си и не ги внасят в Божията съкровищница, а ги трупат за децата си, излагат на опасност духовните им интереси. Камъкът, в който се спъват, е тяхното имущество, поставено на пътя на децата им, което ще препъне и тях и ще причини гибелта им. Много вярващи допускат грешки по отношение на земния живот. Те се ограничават, икономисват и се лишават от онова превъзходно нещо, което биха могли да получат, ако правилно използват средствата, дарени им от Бога, и така стават егоисти и скъперници. Те занемаряват духовните си интереси и остават джуджета в религиозния растеж. И всичко това заради стремежа си да натрупат богатства, които не могат да използват. Оставят имуществото си на своите деца и в девет от десет случая това е по-голямо проклятие за наследниците им, отколкото за тях самите. Уповавайки се на богатството на родителите си, децата често пъти не успяват да си осигурят успех в земния живот, а пропускат възможността да си осигурят и бъдещия живот.
Най-доброто наследство, което родителите могат да оставят на децата си, е да ги научат на полезен труд, а така също и да им покажат примера на един живот, изпълнен с щедра благотворителност. По този начин те изявяват истинската стойност на парите, които би трябвало да бъдат оценявани единствено от гледна точка на доброто, което може да се свърши с тях за облекчаване нуждите на другите и за напредъка на Божието дело.

Отговорността на бедните
Някои желаят да дават според онова, което имат, и считат, че Бог няма други изисквания към тях, тъй като средствата им са ограничени. Доходите им не били достатъчни, за да отделят толкова пари, че това да не засегне нуждите на семейството им. Мнозина от тях обаче биха могли да се запитат: „Давам ли според онова, което имам?“ Бог очаква техните интелектуални и физически сили да бъдат използвани. Някои не развиват до съвършенство способностите, които Бог им е дарил. Трудът е тясно свързан с проклятието, защото бе въведен принудително поради греха. Физическото, интелектуалното и моралното благополучие на човека изискват живот, изпълнен с полезен труд. „Бъдете в работа… нелениви“ – е заповедта на боговдъхновения апостол Павел.
Нито един човек, богат или беден, не може да прослави Бога чрез живот на леност. Капиталът, с който мнозина бедни разполагат, е времето и физическите сили, но той се прахосва поради мързел или любов към удобствата. Ето защо те не са в състояние да принесат на своя Господ никакви десятъци и приношения. На други християни им липсва мъдрост да работят с успех и поради това не употребяват правилно физическите си сили. Те трябва да бъдат достатъчно смирени и скромни, за да потърсят съвет от своите братя, чиято по-голяма мъдрост да компенсира неспособността им да разсъждават правилно. Голям брой бедни хора, които не вършат нищо за доброто на своите ближни и за напредъка на Божието дело, биха могли да направят много, ако желаят. И те са отговорни пред Бога за своя капитал от физически сили, както богатите за своите пари. Други пък би трябвало да оставят средства в Божията съкровищница, а вместо това искат да получават средства от нея. Има вярващи, които са бедни в момента, но биха могли да подобрят положението си, като започнат разумно да използват времето си и да избягват да участват в сделки и комбинации за печелене на пари по лек начин, а не с търпение и упорит труд. Ако хората, които нямат успех, пожелаят да бъдат научени, биха могли да култивират у себе си навици на себеотрицание и строга икономия, за да придобият чувството, че и те са способни да раздават милосърдие и не са от тези, които само получават. Има много лениви слуги. Ако пожелаят да извършат това, което е по силите им, съзнанието, че и те помагат на другите, би им донесло огромно благословение. Биха научили от личен опит истината, че „е по-блажено да даваш, отколкото да получаваш“.
Правилно направлявана, благотворителността облагородява духовните и нравствените сили на човека и ги стимулира към пълноценна служба в полза на нуждаещите се и за подпомагане напредъка на Божието дело. Въображаемите нужди на онези, които разполагат с повече средства, биха се намалили, ако разберат, че са отговорни пред Бога за всеки изхарчен лев. Ако е жива, съвестта ще проговори колко ненужни са разходите за задоволяване на апетита, гордостта, суетата и любовта към удоволствия. Тя ще свидетелства, че Господните пари, които е трябвало да бъдат посветени на Божието дело, се пилеят. Всеки, разхищаващ имуществото на своя Господ, след време ще дава отчет пред Него за своето поведение.

Предупреждение към богатите
Ако изповядващите се за християни използват по-малко пари за екстравагантни и скъпи дрехи, за украса на домовете си, за луксозни, но разрушаващи здравето продукти, които се слагат на трапезите, те биха отделяли много повече средства за Божията съкровищница. По този начин те ще подражават на своя Изкупител, Който напусна небето, богатството и славата си и стана беден заради нас, та да можем и ние да получим вечните богатства. Ако сме твърде бедни, за да връщаме вярно десятъците и приношенията, които Той изисква от нас, то сигурно сме и твърде бедни, за да се обличаме със скъпи дрехи и да се храним с луксозна храна, тъй като така ние харчим Господните пари за дребни удоволствия, за да си угаждаме и да прославяме себе си. Трябва сериозно да се запитаме: „Какво съкровище съм си осигурили в Божието царство?“
Исус предаде на учениците Си един урок за алчността (Лука 12:16-21). Продължителността на живота и щастието не се състоят в размера на земните притежания. Глупавият богат мъж в крайното си себелюбие бе натрупал богатства, които не можеше да използва. Той бе живял само за себе си. Бе надхитрил другите в работата си, бе правил ловки сделки и не бе проявявал никаква милост и Божия любов. Бе ограбвал сираците и вдовиците, бе мамил хората, за да умножава земните си притежания. Би могъл да си натрупа съкровища за небето и богатства, които не овехтяват, но поради алчността си загуби и двата свята. Онези, които използват смирено средствата, които Бог им е поверил за негова прослава, ще получат своето съкровище след време лично от ръката на Господа с благословението: „Хубаво, добри и верни слуго!… влез в радостта на Господаря си!“ (Матей 25:23).
Когато си представим скъпоценната жертва за спасението на човека, ние оставаме учудени. Когато себелюбието се стреми да победи сърцето и човек е изкушен да задържи известна част, изразена в каквото и да е добро дело, той трябва да утвърди в себе си принципите на правдата чрез мисълта за Онзи, Който бе богат с безценни небесни съкровища, но остави всичко и стана беден. Той нямаше къде глава да подслони и тази пречудна жертва бе заради нас, за да можем ние да придобием вечните богатства.
Христос стъпи със собствените Си нозе в пътя на себеотрицанието и саможертвата. В този път трябва да вървят всичките Му ученици, ако пожелаят да бъдат издигнати заедно с Него в края. Той прие в сърцето Си скърбите, които човекът трябваше да претърпи. Умовете на светските хора често закоравяват. Те са в състояние да виждат само земните неща, които затъмняват славата и стойността на небесните. Хората с охота обикалят земи и морета за земни печалби и в името на тази цел понасят лишения и страдания, а пък се отвръщат от небесните привлекателни красоти и не ценят богатствата с вечна стойност. Сравнително бедно живеещите хора най-много поддържат Божието дело. Те са великодушни с малкото, което имат. Чрез постоянно дарителство са култивирали благородните си импулси. Тъй като дарителството им покрива почти изцяло приходите им, склонността им към трупане на земни богатства няма възможност да се прояви. За тях няма опасност да се пристрастят към земните неща.
Мнозина обаче си събират земни богатства, като пресмятат колко време ще им е необходимо, за да спечелят желаната сума. В този стремеж те пропускат да богатеят за Бога. Благотворителността не влиза в сметките им. Когато страстта им към богатството се засили, техните сърца се прилепват към земните съкровища. Увеличаването на имуществото им засилва жаждата за още по-голямо имущество. След време започват да пресмятат, че даването на десятък на Господа е тежък и несправедлив данък. Боговдъхновеното слово е казало чрез Пс. 62:10: „Не се уповавайте на насилие и не се надявайте суетно на грабителство. Богатство, ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.“ Мнозина си казват: „Ако бях богат като този или онзи, щях да давам повече за Божията съкровищница. Не бих вършил нищо друго с богатството си, освен да го използвам за напредъка на Божието дело.“ Бог изпитва някои от вярващите чрез богатството, което им дава. Заедно с него обаче идва и ужасното изкушение и щедростта им е много по-оскъдна, отколкото в дните на бедността им. Непреодолимо желание за все по-големи богатства поглъща умовете и сърцата им и те стават идолопоклонници.