Десятъци и приношения – 75 (3-та част) – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Нераздвоена вярност
Онзи, Който дарява човека с безкрайни богатства, вечен живот и неизказани благословения в Неговото царство като награда за вярното послушание, няма да приеме раздвоеното сърце. Ние живеем в опасностите на последните дни, когато безброй неща се стремят да пленят ума и да измамят чувствата, за да се отклонят те от Бога. Нашият дълг ще бъде разбран ясно само когато бъде разгледан в светлината, излъчваща се от живота на Христос. Както слънцето изгрява от изток и преминава на запад, дарявайки света със светлина, така и истинският Христов последовател ще бъде светлина за света. Той ще излиза сред другите като блестящ факел, за да бъдат озарени и предупредени чрез неговите лъчи намиращите се все още в тъмнина. Христос каза на последователите Си: „Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие“.
Исус, нашият велик образец, беше изпълнен със себеотрицание. А трябва ли поведението на Неговите последователи да бъде в контраст с Неговото? Спасителят отдаде всичко за един загиващ свят, без да задържи дори живота Си. Църквата Христова е заспала. Тя е омаломощена от бездействие. От всички части на света до нас идват гласове: „Елате да ни помогнете.“ В отговор на този зов няма никакво раздвижване, а само слаби усилия се полагат тук и там. Някои проявяват желание да бъдат съработници на Господа, но много често биват оставяни да се трудят почти сами. Само един мисионер от нашия народ има за цялото необработено поле в другите страни. (Забележка: Тези думи са написани през 1875 г., кратко време, след като старейшината Дж. Андрюс е изпратен в Европа и преди чуждестранните мисии да станат обект на засилен интерес от страна на всеки църковен член – съхранителите на публикациите на Е. Г. Вайт).
Истината е мощна, но не се прилага на практика. Не е достатъчно да се спестяват пари за олтари. Бог желае тя да бъде занесена от доброволци до други нации, народи и езици. Забележителната победа няма да дойде в резултат на количественото нарастване или в зависимост от богатството. Тя ще бъде резултат от нашето посвещение на делото, от моралните сили, от пламенната любов към хората и от неуморимата и неотслабваща ревност.

Благословения в резултат на благотворителността
Много хора са гледали на юдеите като на народ за съжаление, тъй като непрекъснато са били облагани с такси за издръжката на религията им. Бог, Който сътвори човека и го дари с всички благословения, за да им се радва, знаеше кое е за негово добро. Чрез благословенията си Той правеше техните девет десети много по-ценни от цялото без Неговото благословение. Бедствие и загуба постигаше онзи, който ограбваше Бога или принасяше несъвършена жертва. Господ чете подбудите на сърцето. Той познава намеренията на хората и ще им въздаде в определеното от Него време според заслуженото.
Специалната десятъчна система бе основана на принцип, траен толкова, колкото и Божият закон. Тя бе истинско благословение за юдеите, в противен случай Бог не би им я дал. По същия начин тя ще бъде реално благословение и за онези, които я практикуват в края на времето. Нашият небесен Отец не създаде плана за системната благотворителност, за да Се обогатява, а за благословение на човека. Той видя, че системната щедрост бе тъкмо онова, от което човек се нуждае.
Църквите, които са най-системни и най-щедри в поддържането на Божието дело, са и най-благословени духовно. Истинската щедрост на Христовия последовател уеднаквява интересите му с интересите на неговия Господ. От юдеите в древността и от народа Си в края на времето Бог изисква системна щедрост, пропорционална на дохода. Планът на спасението бе установен чрез безкрайната жертва на Божия Син. Светлината на Евангелието, излъчваща се от Христовия кръст, укорява себелюбието и окуражава щедростта и благотворителността. Не трябва да се оплакваме, че нуждата от дарителство нараства постоянно. Бог в провидението Си призовава Своя народ да излезе от ограничената си сфера на действие и да се заеме с мащабни намерения. Изискват се неуморни усилия във време, когато морална тъмнина е обхванала света. Любов към света и алчност изсмукват жизнените сили на Божия народ. Неговите членове е нужно да разберат, че Божията милост предявява изисквания към личните средства. Божият вестител поставя делата на щедрост на второ място, непосредствено след молитвата: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен“ (Деяние 10:4).
В поученията Си Христос каза: „И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство“ (Лука 16:11). Духовното здраве и благополучието на църквата зависят до голяма степен от нейната системна благотворителност. Тя е като кръвта на живота, която протича по цялото тяло, оживявайки всеки негов член. Засилва любовта към нашите ближни, тъй като чрез готовността да споделим, разделим и принесем в жертва онова, което притежаваме, осъществяваме по-тясна връзка с Христос, Който заради нас стана беден. Колкото повече влагаме в Божието дело, за да подпомагаме спасението на другите, толкова по-близо ще бъдат доведени те до сърцето ни. Ако нашето членство беше дори наполовина по-малко, но всички бяха посветени работници, ние щяхме да имаме сила, от която светът да потрепери. За активните работници Христос е обещал в Матей 28:20: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“

По целия свят
Ще срещаме опозиция, породена от себелюбиви подбуди, фанатизъм и предразсъдъци. И въпреки това с непоколебима решителност и жива вяра ще сеем край всички води. Агентите на Сатана са опасни, но трябва да ги срещаме и да се борим с тях. Работата ни нека не бъде ограничавана само до собствената ни страна. Светът е полето, а жетвата е узряла. Заповедта, която Христос даде на учениците точно преди възнесението Си, бе: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“ (Марк 16:15).
Изпитваме огромна болка, когато виждаме някои от нашите проповедници да работят само в църквата, очевидно полагащи известни усилия, които не водят обаче до никакви положителни резултати. Светът е полето. Нека проповедниците на истината излязат сред невярващия свят и нека работят за обръщането на хора в истината. Насочваме вниманието на нашите братя и сестри към примера на Авраам, който се изкачи на планината Мория, за да принесе в жертва собствения си син според заповедта на Бога. Ето какво значи послушание и жертвоготовност. Мойсей беше в царските дворове и многообещаваща корона украсяваше главата му. Но се отказа от изкушаващата перспектива и „отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища“ (Евр. 11:24-26).
Апостолите не смятаха, че животът им има особено голяма стойност и се радваха, че са удостоени с привилегията да понасят страдание заради името на Христос. Павел и Сила понесоха огромни загуби. Бяха бичувани най-жестоко, захвърлени върху ледения под на затвора и измъчвани с пристягане на краката в клади. Стигнаха ли до ухото на тъмничаря оплаквания и роптания? О, не! От вътрешността на килията се чуваха гласове, които нарушиха среднощната тъмнина, но това бяха песни на радост и възхвала на Бога. Тези Христови ученици бяха поддържани от дълбока и силна любов към делото на Изкупителя, за Когото те страдаха.
Когато Божията истина изпълни сърцето, погълне чувствата и завладее живота ни, страданието заради истината ще бъде радост и за нас. Тогава нищо няма да може да ни уплаши или да ни спъне в Божието дело – нито затворническите килии, нито мъченическата клада.

(курсив)Ела, о душе моя, при Голгота!
Спомнете си скромния живот на Божия Син (Исая 53:3). Размислете за Неговото оскърбление, за Неговата агония в Гетсиманската градина и научете какво значи себеотрицание. Страдаме ли поради липса на средства? И Христос, Величието на небето, не притежаваше нищо, но бедността Му бе заради нас. Богати ли сме? И той беше богат, но заради нас се съгласи да стане беден, за да може чрез Неговата бедност да станем богати. В Христос се срещаме нагледно със себеотрицанието. Неговата жертва не се изчерпваше само с това, че напусна небесните дворове, че бе подложен на мъчения от неправедните, че бе обвинен, осъден като престъпник и предаден на смърт като злодей, но и в това, че понесе тежестта на греховете на света.
Животът на Христос укорява нашето безразличие и студенина. Ние сме почти в края на времето, когато Сатана е слязъл долу със силен гняв, знаейки, че му остава малко време. Той работи с цялата измама на неправдата в тези, които загиват. Нашият велик Водач ни е поверил битката, за да я изведем към победа. Не сме направили и една двадесета част от онова, което би трябвало, ако бяхме будни. Делото се забавя, защото обичаме по-лекия живот и защото ни липса себеотрицателният дух на Спасителя, Чийто живот ни служи за пример.
Липсват съработници на Христос. Липсват хора, които да чувстват необходимост от умножаване на усилията. Печатното ни дело трябва да се удвои, а не да намалява. На различни места е нужно да се открият училища, за да се подготвят младежи, които да работят за напредъка на истината.
Твърде много време сме загубили и ангелите отнасят на небето доклада за нашата небрежност. Дрямката, в която сме, и неосветеното ни състояние е причината да пропуснем много скъпоценни случаи, които Господ ни е изпращал в лицето на хора, подготвени да ни помагат в нашите нужди. О, колко много се нуждаем от една Ана Моор* (Забележка: Ана Моор е била опитна мисионерка в Африка. След като станала адвентистка от седмия ден, била изпратена там на служба, но загубила поддръжката на мисионерското управление и се върнала в САЩ. В Батъл Крик обаче разбрала, че способностите и талантите й не са били напълно оценени и използвани – съхранители на публикациите на Е. Вайт??????Това всъщност не е ли Попечителството на публикациите на Елън Уайт???????.) днес, която да ни помогне да достигнем другите нации! Нейният огромен опит и познаването на мисионерските полета биха ни дали достъп до горещите нужди, но ние не оценихме дарбата й и Бог ни я отне. Сега тя почива от своя труд, но себеторицателните й дела я следват. Трябва да признаем със съжаление, че мисионерското ни дело ще бъде забавено поради липсата на знание как да постигнем успех сред различните нации и райони в голямото жетвено поле.
Изпитваме болка поради загубата на някои ценни дарби, които бихме могли да притежаваме, ако бяхме будни. Имало е случаи, когато работници са били задържани да не могат да отидат да работят в узрелите за жетва полета. Нужно е Божият народ да смири сърцето си пред Бога, с най-дълбоко покорство да се моли Господ да прости нашата апатия и себелюбивия ни живот и да заличи срамния доклад за пренебрегнатите отговорности и неизползваните привилегии. Размишлявайки за Голготския кръст, истинският християнин няма да ограничава приношенията си с онова, което не му коства нищо, а ще се вслуша в звуците на тръбата:
„Излез на лозето Ми, твърдо работи,
и след това едва почивка ще получиш ти!“
Преди да се възнесе на високо, Исус посочи узрелите ниви и каза на учениците си в Матей 10:8: „Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте“. Ще се отречем ли от личното Аз, за да се прибере жетвата, която сега се похабява? Бог изисква таланти на влияние и средства. Ще откажем ли да послушаме? Нашият небесен Баща ни дарява дарби и ни умолява да върнем една част от тях, за да ни изпита дали сме достойни да получим дарбата на вечния живот.

* * *
Приношенията на малките деца са приети от Бога и те са Му угодни. Дарението ще бъде оценено според духа, който е подбудил вярващия да го направи. Когато бедните следват правилото на апостола и всяка седмица си отделят малки суми, ще помогнат да се изпълни съкровищницата, а дарбите им ще бъдат напълно приети от Бога, тъй като те са дори по-големи от жертвите на техните по-състоятелни братя. Планът на системната благотворителност ще се окаже спасителна преграда за всяко семейство срещу изкушенията да се изразходват средства за ненужни неща и благословение особено за богатите, защото ще ги предпазва от опасностите на един отдаден на себеугаждане живот.