Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Детство – 7 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Детство – 7

Тази глава е
основана на Лука 2:39,40

Детство

Детството и младостта Си Исус прекара в едно малко планинско
село. Присъствието Му би било чест за всяко селище на света. Привилегия
би било за царските палати да Го приемат като гост. Но Той подмина
домовете на богатите, царските дворци и известните центрове на учените,
за да се засели в неизвестния и презрян Назарет.
Чуден по своето значение е краткият доклад за ранните Му години: “А
детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат
бе на Него.” В слънчевата светлина, излъчвана от лицето на Отца, Исус
“напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците”
(2:52 Лука 2:52). Умът на Исус бе активен и проницателен. Той бе
разсъдлив и по-мъдър, отколкото подобаваше на възрастта Му. Но
характерът Му бе прекрасен в своята хармония. Силите на ума и на тялото
Му се развиваха постепенно според законите на детството.
Като дете Исус бе особено обичлив по характер. Ръцете Му винаги бяха
готови да служат на другите. Той показа непоколебимо търпение и
истинност, която никога не би пожертвала почтеността. Твърд като скала
за принципа, Той разкри в живота Си благодатта на несебелюбива учтивост.
С дълбока сериозност Исусовата майка гледаше как се разгръщат силите
Му и наблюдаваше как върху характера Му се отпечатва съвършенството. Тя
с удоволствие се стараеше да подкрепи този блестящ, възприемчив ум. Чрез
Светия Дух получи мъдрост как да съдейства на небесните представители за
развитието на това дете, което можеше да твърди, че само Бог е Негов
Отец.
От най-ранни времена верните в Израил полагаха много грижи за обуче-
нието на младежта. Бог бе наредил още от бебета децата да бъдат учени на
Неговата доброта и величие точно както са открити в Неговия закон и
показани в историята на Израил. Песни, молитви и уроци от Писанията
трябваше да бъдат приспособени за умовете на подрастващите. Бащи и майки
трябваше да научат децата си, че Божият закон отразява Неговия характер
и че като приемат принципите на закона в сърцата си, Божият образ се
отпечатва в ума и душата. Повечето от поученията се предаваха устно, но
юношите се учеха и на еврейско писмо, което правеше достъпни за тях
пергаментните свитъци на старозаветните писания.
Във времето на Христос всеки град или селище, където не бе осигурено
религиозното обучение на младежта, се смяташе, че е под проклятие от
Бога. Но обучението бе станало формално. Традицията в голяма степен
измести Писанията. Образованието трябваше да насочва младите “да търсят
Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили” ( 17:27 Деян. 17:27). Но
еврейските учители отдадоха вниманието си на церемониите. Умът бе
претоварен с материя, която нямаше стойност за ученика, а нямаше да бъде
оценена и във висшето училище на Небето. Религиозния опит, получен чрез
личното приемане на Словото Божие нямаше място в образователната
система. Погълнати от рутината на външни неща, учениците не намираха
спокойни часове за близост с Бога. Не чуваха гласа Му да говори на
сърцето. В търсенето на знания те се отдалечаваха от Източника на
мъдростта. Великата същност на службата за Бога бе пренебрегната.
Принципите на закона бяха замъглени. За най-висше образование се смятаха
неща, които бяха всъщност най-голямата пречка за истинско развитие. Под
ръководството на равините силите на младите бяха потискани. Умовете им
оставаха сковани и погледът – стеснен.
Детето Исус не получи образование в училищата към синагогите. Майка
Му бе Неговата първа учителка между хората. От нейните устни и от
свитъците на пророците Той учеше за небесните неща. Същите думи, които
сам бе говорил на Мойсей за Израил, сега трябваше да научи в нозете на
майка Си. Когато премина от детство към юношество, Той не потърси
училищата на равините, не се нуждаеше от тяхното образование, защото Бог
бе Неговият наставник.
Въпросът, който бе зададен по време на службата на Спасителя: “Как
знае Този книга, като не се е учил?”, не означава, че Исус не е можел да
чете, а просто че не е получил образование от равините ( 7:15 Йоан
7:15). Тъй като е придобил знание, каквото и ние можем да придобием,
доброто му познаване на Писанията показва колко прилежно е изучавал в
ранните си години Божието слово. Пред Него бе разпростряна великата
библиотека на Божието творение. Този, Който бе сътворил всички неща,
учеше уроците, написани от собствената Му ръка по земята, морето и
небето. Отдалечен от несвятите пътища на света, Той натрупа научно
знание от природата. Изучаваше живота на растенията и животните, както и
човешкия живот. От най-ранните Си години бе завладян от една цел –
живееше, за да благославя другите. За това черпеше източници от
природата; нови идеи за начини и средства озаряваха ума Му, когато
изучаваше живота на растенията и животните. Постоянно се стремеше да
извлече от видимите неща примери, с които да илюстрира живите думи на
Бога. Притчите, чрез които по време на службата Си обичаше да предава
Своите уроци върху истината, показват колко възприемчив е бил духът Му
за влиянието на природата и как е събирал във всекидневния Си живот
духовни поуки от заобикалящия Го свят.
Тогава пред Исус се откриваше значението на Божиите слова и дела,
когато се опитваше да разбере същността на нещата. Небесните същества Го
придружаваха и умът Му се развиваше от святи мисли и общувания. От нача-
лото на съзнателния Си живот Той постоянно растеше в духовна благодат и
в познание на истината.
Всяко дете може да получи познания като Исус. Когато се стараем да се
запознаем с небесния Баща чрез Неговото Слово, при нас ще се приближат
ангели, умовете ни ще укрепнат и характерите ни ще се облагородят. Така
ще заприличаме повече на нашия Спасител, а когато съзерцаваме красивото
и величественото в природата, чувствата ни ще се отправят към Бога.
Когато влизаме в допир с Вечния чрез Неговите дела, духът ни се изпълва
с благоговение и душата ни се оживява. Общуването с Бога чрез молитва
развива умствените и моралните ни сили, а размишлението върху духовните
неща укрепва духовните ни сили.
Животът на Исус бе в хармония с Бога. Докато бе дете, Той
разсъждаваше и говореше като дете; но никаква следа от грях не петнеше
Божия образ в Него. Все пак и Той бе изложен на изкушение. Жителите на
Назарет бяха прочути със своето нечестие. Недоброто мнение, което се
даваше обикновено за тях, бе изразено чрез въпроса на Натанаил: “От
Назарет може ли да произлезе нещо добро?” ( 1:46 Йоан 1:46). Исус бе
поставен там, където щеше да бъде изпитан Неговият характер. За да
запази чистотата Си, необходимо беше винаги да бди. Водеше същите борби,
които ние трябва да водим, за да ни бъде пример в детство, юношество и
зряла възраст.
Сатана бе неуморим в усилията си да победи Детето от Назарет. Още от
най-ранни години Исус бе пазен от небесни ангели и все пак животът Му
представляваше дълга борба против силите на тъмнината. Да има на земята
живот, свободен от развалата на греха, за княза на тъмнината това бе
оскърбление и безпокойство. Той опита всичко, за да впримчи Исус. Никое
човешко дете не ще бъде поставено да води свят живот всред такава
страшна борба от изкушения, както нашият Спасител.
Родителите на Исус бяха бедни и зависими от всекидневния си труд.
Исус знаеше що е бедност, несгоди и лишения. Това бе защитно средство за
Него. В неуморния Му живот нямаше бездейни часове, които да създават
условия за изкушения. Нямаше безцелни часове, които да отварят вратите
за покваряващи приятелства. Доколкото бе възможно, Той затваряше вратите
за изкусителя. Нищо не можеше да Го склони да извърши неправда – нито
печалба, нито удоволствие, нито похвала, нито критика. Беше мъдър да
разпознава злото и силен да му се противопоставя.
Христос беше единственият безгрешен човек, живял някога на земята,
макар че в продължение на около тридесет години Той живя всред
нечестивите жители на Назарет. Този факт е укор за тези, които мислят,
че са зависими от местоживеене, от благоденствие или от успех в живота,
за да живеят безгрешно. Напротив, изкушенията, бедността и нещастията са
дисциплина, необходима, за да се развият чистота и твърдост на
характера.
Исус живееше в селски дом и вярно и с радост изпълняваше Своя дял от
работата в дома. Той бе Началникът на небето и ангелите изпълняваха
словото Му с удоволствие. Сега обаче бе станал доброволно слуга, любещ,
послушен син. Той научи занаят и работеше в дърводелната на Йосиф.
Облечен в простото облекло на обикнонен работник, Той минаваше по
улиците на малкия град на отиване и на връщане от Своята скромна работа.
Не използваше Божествената Си сила, за да намали товарите Си или да
облекчи труда Си.
Чрез работата, която извършваше през детството и юношеството Си,
Исус развиваше ума и тялото Си. Не Си служеше безразсъдно с физическите
Си сили, а ги използваше така, че да ги запази в добро състояние, за да
върши всичко по възможно най-добрия начин. Не обичаше да е немарлив,
даже и по отношение на инструментите Си. Като работник бе съвършен,
както бе съвършен по характер. Чрез примера Си Той учеше, че е наш дълг
да бъдем прилежни, да вършим работата си вярно и точно и че такъв труд е
почтен. Дейност, която обучава ръцете да бъдат полезни и възпитава
младите да носят своя дял от бремето на живота, дава физическа сила и
развива всяка способност. Всички трябва да вършат нещо, което е полезно
за тях и за другите. Бог посочи, че работата е благословение и само
прилежният работник изпитва истинската слава и радост от живота. Божието
одобрение е над деца и младежи, които изпълняват радостно своите
задължения в дома и споделят товарите на бащата и майката. Такива деца,
като излязат от дома, те стават полезни членове на обществото.
През целия Си живот на земята Исус беше прилежен и постоянен
работник. Очакваше много, затова и предприемаше много. Като започна
службата Си, Той каза: “Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е
пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” ( 9:4 Йоан
9:4). Исус не отбягваше грижите и отговорността, както вършат много така
наречени Негови последователи. Такива хора са слаби и неспособни, защото
се опитват да избягнат дисциплината. Те може да притежават ценни и добри
черти на характера, но са безсилни и почти безполезни, когато се появят
трудности. Положителността и енергията, солидността и силата на
характера, проявени от Исус, трябва да се развият и в нас чрез
дисциплината, през която Той мина. И благодатта, която Той получи, ще
бъде и наша.
Докато живя между хората, нашият Спасител споделяше съдбата на
сиромасите. Той познаваше от опит техните грижи и трудности, затова
можеше да утешава и да насърчава всички скромни работници. Онези, които
наистина разбират поуката, предавана от Неговия живот, никога не ще
мислят, че между хората трябва да има различни класи и че богатите
трябва да бъдат почитани повече от достойните бедни.
Исус внасяше в работата Си бодрост и такт. Изискват се много търпение
и духовност, за да се внедрява библейската религия в домашния живот и на
работното място, за да се издържа напрежението на светската работа и в
същото време да не се отделя погледът от Божията слава. В това отношение
Исус Христос бе помощник. Той никога не се отдаваше на земните грижи
дотам, че да не Му остава време да мисли и за небесните неща. Често пъти
изразяваше сърдечната Си радост, като пееше псалми и небесни песни.
Нерядко жителите на Назарет Го чуваха да издига гласа Си на хвала и
благодарност на Бога. Общуваше с Небето с песни и когато другарите Му се
оплакваха от уморителен труд, ободряваше ги със сладката мелодия,
излизаща от устните Му. Неговото хвалебно пеене като че ли прогонваше
злите ангели и като тамян изпълваше работното място с благоухание.
Умовете на слушателите Му се откъсваха от тяхното земно изгнаничество и
се насочваха към небесния дом.
Исус беше източникът на целебна милост за света и през всичките
години на уединение в Назарет животът Му обливаше другите със струи на
състрадание и нежност. Възрастните, скърбящите и обременените от греха,
играещите деца в своята невинна радост, малките горски създания,
търпеливите товарни животни – всички се чувстваха по-щастливи в Неговото
присъствие. Този, Чието властно слово държеше световете, се навеждаше,
за да облекчи някое ранено птиче. Нямаше и нищо недостойно за Неговото
внимание, нямаше нещо, за което Той да откаже да помогне.
Така като напредваше в мъдрост и в ръст, Исус печелеше
благоволението на Бога и на хората. Той привличаше симпатиите на всички
сърца, като разкриваше, че е способен да съчувства на всички. Надеждата
и куражът, които Той излъчваше, Го правеха благословение за всеки дом. А
често пъти в събота Го поканваха в синагогата да прочита урок от
Пророците и тогава сърцата на слушателите се вълнуваха, тъй като от
познатите думи на свещените книги изгряваше нова светлина.
Но Исус отбягваше външния показ. През всичките години в Назарет Той
нито веднъж не демонстрира чудотворната Си сила. Не търсеше високо
положение или присвояване на титли. Неговият тих и скромен живот, а даже
и мълчанието на писанията за ранните Му години, ни дават важен урок.
Колкото по-тих и скромен е животът на едно дете, толкова по-запазено е
то от излишни вълнения и колкото е в по-голяма хармония с природата,
толкова по-годен е животът му за физическа, умствена и духовна сила.
Исус е нашият пример. Много хора с интерес се занимават с периода на
Неговата публична служба, а отминават незабелязано поуките от живота на
ранните Му години. Но тъкмо с домашния Си живот Той е пример за всички
деца и юноши. Спасителят благоволи да живее в бедност, за да ни учи
колко близо можем и в този си скромен жребий да сме свързани с Бога. Той
живя, за да угоди, да почете и да прослави Отца Си в обикновените неща
на живота. Неговото дело започна с посвещаване в скромния занаят на
дърводелеца, който се труди за своя ежедневен хляб. Той служеше на Бога
еднакво и когато работеше на дърводелския тезгях, и когато вършеше
чудеса за множеството. И всеки младеж, който следва Христовия пример на
вярност и послушание в скромния Му дом, може да претендира за думите,
които Отец изговори чрез Светия Дух за Своя Син: “Ето Моят служител,
когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми!” ( 42:1
Исая 42:1).