Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Дисциплина у дома – 43 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ДОБРЕ УРЕДЕНИ, ДОБРЕ ДИСЦИПЛИНИРАНИ СЕМЕЙСТВА.
Дълг на наричащите себе си християни е да представят на света добре
уредени, добре дисциплинирани семейства, които да показват силата на
истинското християнство. (233.1)
Не е лесна работа да се обучат и възпитат децата мъдро. Когато родителите
се опитват да бъдат справедливи в страх от Господа, пред тях
ще възникнат трудности. Децата ще разкрият покварата, вързана в сърцата
им. Те показват любов към суетата, своеволие, омраза към ограниченията
и към дисциплината. Вършат измама и говорят лъжа. Твърде много родители
вместо да накажат децата си за тези грешки, заслепяват себе си,
за да не видят под повърхността истинското значение на тези неща. Затова
децата продължават измамната си практика, като оформят характери, които
Бог не може да приеме. (233.2)
Стандартът, издигнат от Божието Слово, бива отхвърлен от родители,
които не обичат, както сами казват, “да прилагат тесногръдо възпитание
на децата си”. Много родители определено не харесват светите принципи
на Словото Божие, защото тези принципи изискват твърде много отговорности
от тяхна страна. Но след време гледката, която много родители ще
бъдат задължени да видят, показва, че Божиите начини са най-добрите и
че единственият път към безопасност и щастие е послушанието към Неговата
воля. (233.3)
ДИСЦИПЛИНИРАНЕТО НА ДЕЦАТА НЕ Е ЛЕСНА РАБОТА.
При настоящото състояние на нещата в обществото не е лесна задачата
на родителите да ограничават децата си и да ги наставляват според библейското
правило на правото. Когато възпитават децата си в хармония с
предписанията на Словото Божие, подобно на Авраам от древността, и
заповядват на домочадието си след тях, децата смятат родителите си за
прекалено загрижени и ненужно строги. (233.4)
ФАЛШИВИ ПРЕДСТАВИ ЗА ДИСЦИПЛИНАТА.
Ако вие желаете благословението на Бога, родители, правете като
Авраам. Подтискайте злото и насърчавайте доброто. Ръководете децата си,
вместо да се съобразявате с наклонностите и удоволствията им. (234.1)
Да се позволи на едно дете да следва собствените си импулси, означава
да позволите то да се поквари и да се усъвършенства в злото . Мъдрите
родители няма да кажат на детето си: “Следвай своя собствен избор – иди
където искаш и прави каквото щеш”, а “Слушай наставлението Господне.”
Мъдри правила и наредби трябва да се създадат и наложат, за да не се
развали красотата на дома. (234.2)
ЗАЩО ПОГИНА СЕМЕЙСТВОТО НА АХАН?
Мислили ли сте защо всички, свързани с Ахан, понесоха също като него
Божието наказание? Защото не бяха възпитани и обучени според
наставленията, дадени във великия стандарт на Божия закон. Родителите
на Ахан бяха възпитали сина си по такъв начин, че той се чувстваше
свободен да не се покори на словото от Господа. Принципите на живота
му го подведоха да се отнася с децата си така, че те също се поквариха.
Умът действа и отразява действието си върху друг ум и наказанието, което
понесоха роднините на Ахан заедно с него, разкрива факта, че всички бяха
въвлечени в престъплението. (234.3)
СЛЯПАТА ОБИЧ НА РОДИТЕЛИТЕ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРЕЧКА ЗА ВЪЗПИТ АНИЕТО.
Грехът на родителската небрежност е почти универсален. Сляпата обич
към тези, които са свързани с нас с естествени връзки, съществува твърде
често. Тази обич отива надалеч, тя не е уравновесена от мъдростта или
от страх Божий. Сляпата родителска обич е най-голямото препятствие по
пътя на подходящото възпитание на децата. Тя пречи на дисциплината и
на възпитанието, изисквани от Бога. Понякога поради тази обич родителите
сякаш загубват здравия си разум. Тя е като милостта на нечестивите
- жестокост, преоблечена като така наречената любов. Тя е опасно под-
водно течение, което отнася децата към разруха. (234.4)
За родителите съществува постоянна опасност да се отдадат на естествената
обич с цената на послушанието към Божия закон. Много родители
позволяват на децата си дори неща,които Бог забранява, за да им угодят.
(235.1)
РОДИТЕЛИТЕ СА ОТГОВОРНИ ЗА ТОВА, КОЕТО МОЖЕХА ДА БЪДАТ ДЕЦАТА ИМ.
Ако като учители у дома майката и бащата позволят на децата си да
вземат властта в свои ръце и да станат разхайтени, те са отговорни за това,
което иначе децата им можеха да бъдат. (235.2)
Онези, които следват собствените си наклонности в сляпа обич към
децата си, като се отдават на задоволяване на егоистичните им желания
и не поемат Божия авторитет да укорят греха и да поправят злото, изявяват
че почитат злите си деца повече от Бога. Те са по-нетърпеливи да защитят
собствената си репутация, отколкото да прославят Бога, повече желаят да
угодят на децата си, отколкото на Господа… (235.3)
Онези, които имат твърде малко кураж да укорят злото или които чрез
безделие или липса на интерес не правят ревностно усилие да очистят семейството
си или църквата на Бога, са отговорни за злото, което може да бъде
резултат от пренебрегването на дълга им. Ние сме точно толкова отговорни
за злините, които бихме могли да предотвратим с упражняване на родителски
или пасторски авторитет,както ако това бяха наши собствени деяния. (235.4)
НЯМА МЯСТО ЗА ПРИСТРАСТИЕ.
Много естествено е родителите да бъдат пристрастни към децата си.
Особено ако тези родители чувстват, че самите те притежават върховни
способности, биха гледали и на децата си като на по-горни от другите
деца. Затова много неща, за които биха укорили другите, ще подминат у
собствените си деца като прояви на находчивост и остроумие. Макар че
тази пристрастност е естествена, тя е несправедлива и нехристиянска.
Голямо зло правим на децата си, когато допускаме грешките им да останат
непоправени. (236.1)
НЕ ПРАВЕТЕ КОМПРОМИС СЪС ЗЛОТО.
Трябва да е ясно, че Божието управление не познава компромис със
злото. И у дома, както и в църквата, непокорството не може да бъде
толерирано. Никой родител или учител, който има присърце доброто на
поверените му души, няма да направи компромис с упоритото своеволие,
което презира авторитета или прибягва до увъртане или хитруване, за да
избегне послушанието. Не любовта, а сантиментализмът омаловажава злините
и се старае чрез уговорки и подкупи да осигури отстъпки и накрая
да приеме един заместител на изискваното послушание. (236.2)
В прекалено много семейства днес има прекалено много отпуснатост
и непослушание, отминавани неукорени, за да не се прояви надменност
и господарски дух. Но това създава най-лошите злини в нрава на децата.
Родителите ги поправят понякога по такъв неразумен начин, че животът
им се съсипва и децата изгубват всякакво уважение към бащата и майката,
към братята и сестрите си. (236.3)
РОДИТЕЛИТЕ ПРОПУСКАТ ДА РАЗБЕРАТ ПРАВИЛНИТЕ ПРИНЦИПИ.
Мъчително е да се гледа глупостта на родителите в упражняването на
дадения им от Бога авторитет. Хора, които във всичко друго са разумни
и интелигентни, пропускат да схванат принципите, които трябва да спазват
при възпитанието на своите малчугани. Пропускат да им дадат пра-
вилно наставление в подходящото време, когато правилното наставление,
набожният пример и твърдата решителност са най-много нужни, за да
водят в правия път неопитните умове, които не осъзнават с какви измамни
и опасни влияния трябва да се срещат навсякъде. (237.1)
Най-голямото страдание е дошло върху човешкото семейство поради
родители, които следват импулса. Те забравят, че настоящето и бъдещето
добро на техните деца изисква разумна дисциплина. (237.2)
БОГ НЕ ПРИЕМА ИЗВИНЕНИЕ ЗА ЛОШОТО ВЪЗПИТАНИЕ.
Бунтът е прекалено често създаван в сърцата на децата чрез погрешното
дисциплиниране от страна на родителите, докато с правилен подход
децата щяха да оформят добър и уравновесен характер. (237.3)
Докато родителите имат власт да дисциплинират възпитават и обучават
децата си, нека упражнят властта си за Бога. Той изисква от тях чисто и
безупречно, неотклонно послушание. Няма да приеме нищо друго. Не ще
извинява лошото възпитание на децата. (237.4)
ДА ПОБЕДЯТ ЕСТЕСТВЕНИЯ ДУХ НА УПОРСТВО.
Някои деца са по-упорити от други и няма да се поддадат на дисциплина.
Впоследствие стават много неприятни и непривлекателни. Ако майката
няма мъдрост да се справи с тази особеност на характера, ще последва
най-нещастно състояние на нещата, защото такива деца ще вървят по
собствения си път към своето унищожение. Ужасно е едно дете да подхранва
дух на упорство не само в детството, но и в по-зрелите си години
и поради липса на възпитание в детството да подхранва горчивина и
грубост като зрял мъж или жена към майката, която е пропуснала да
ограничава навреме това дете. (237.5)
НИКОГА НЕ КАЗВАЙТЕ НА ДЕТЕТО “ОТ ТЕБЕ НИЩО НЕ СТАВА”.
Никога не оставяйте децата ви да чуят думите “Нищо не става от тебе.”
Докато имаме достъп до Божия трон, ние родителите трябва да се срамуваме
от изговарянето на такива думи. Викайте към Исус. Той ще ви помогне
да доведете вашите малчугани при Него. (238.1)
ВНИМАТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА КАК ДА СЕ РЪКОВОДИ СЕМЕЙСТВОТО.
Чувала съм майки да казват, че нямат способност да управляват за
разлика от други хора, че това е един особен талант, който те не притежават.
Онези, които осъзнават своята недостатъчност в това, трябва да изучават
много внимателно как да ръководят семейството. И най-ценните идеи на
другите може да не са подходящи за прилагане без размисъл и преценка.
Те не може да се прилагат по еднакъв начин към обстоятелствата, заобикалящи
всяка майка, или към особения нрав и темперамент на всяко дете
в семейството. Нека майката да изучава внимателно опита на други, да
отчита разликите между чуждите и своите похвати и внимателно да изпитва
кои могат да имат истинска стойност. Ако един метод на дисциплиниране
не води до желаните резултати, нека се следва друг план и
внимателно да се отчитат резултатите. (238•.2)
МАЙКИТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСЕКИ ДРУГ ТРЯБВА ДА СВИКНАТ ДА МИСЛЯТ И ДА ИЗСЛЕДВАТ.
Ако постоянстват в това, ще открият, че придобиват способността, която
са смятали, че им липсва и се научават как да оформят правилно характерите
на децата си. Резултатът от работата и мисълта, отдадена на това дело, ще
се видят в тяхното послушание и в тяхната простота, в скромността и
чистотата и всяко положено усилие богато ще бъде отплатено. (238.3)
РОДИТЕЛИТЕ ДА БЪДАТ ЕДИННИ В ДИСЦИПЛИНИРАНЕТО.
Майката трябва винаги да сътрудничи на бащата в неговите усилия да
положи основата на добър християнски характер у децата й. Един обичащ
баща не трябва да затваря очите си за грешките на децата си, поради това,
че не е приятно да им налага поправление. (239.1)
ПРАВИЛНИТЕ ПРИНЦИПИ ТРЯБВА ДА СЕ ВЛОЖАТ В УМА НА ДЕТЕТО.
Ако родителите са обединени в тази работа да дисциплинират детето.
то ще разбере какво изискват от него. Но ако бащата с думи или с поглед
показва, че не одобрява дисциплината, която майката налага, ако чувства,
че тя е прекалено стриктна и той трябва да навакса, като глези детето и
му угажда, то ще бъде съсипано. Измамата ще бъде практикувана
от съчувстващия родител и детето скоро ще научи, че може да прави
каквото му е угодно. Родителите, които извършват този грях срещу децата си,
са отговорни за съсипването на душите им. (239.2)
КОМБИНИРАНО ВЛИЯНИЕ НА ЛЮБОВ И АВТОРИТЕТ.
Нека излъчващата се от вашия характер светлина да бъде светлина и
в дома. Нека има мир, приятни думи и бодър израз на лицето. Това не e
обич, нито пък доброта, ако окуражаваш греха с немъдро угаждане и което
е най-жестокото – фалшивата любов позволява на децата да управляват
и прави родителите роби на техните капризи. Родителите не трябва да
проявяват пристрастие или подтисничество. Комбинираното влияние на
обич и авторитет е най-добре да се прилага в семейството. (239.3)
ПРЕДСТАВЯЙТЕ БОЖИЯ ХАРАКТЕР ЧРЕЗ ДИСЦИПЛИНИРАНЕТО.
Бъдете твърди, бъдете решителни в прилагането на библейското
наставление, но бъдете свободни от всеки гняв. Имайте наум, че когато
сте жестоки и неразумни пред вашите малчугани, вие ги учите да бъдат
също като вас. Бог изисква вие да обучите децата си, като прилагате във
вашата дисциплина всичкото ръководство на мъдър учител, който е под
Божия контрол. Ако Божията преобразяваща сила се упражни във вашия
дом, вие ще се учите постоянно. Ще представяте характера на Христос
и усилията ви в тази посока ще бъдат угодни на Бога. Никога не пренебрегвайте
работата, която трябва да се извърши за по-младите членове на
Господнето семейство. Родители, вие сте светлината на вашия дом. Затова
нека светлината ви да грее с приятни думи, с мекия тон на гласа ви.
Премахнете чрез молитва за самообладание към Бога всичката отрова от
говоренето си. Тогава ангелите ще бъдат в дома ви, защото ще наблюдават
светлината ви. Дисциплината, която давате на децата си, ще се усили в
чисти потоци от вашия правилно управляван дом към света. (240.1)
НИКАКВО ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПРАВИЛНИТЕ ПРИНЦИПИ.
Някога родителският авторитет се е спазвал. Децата са се покорявали
на родителите си, бояли са се от тях и са ги почитали. Но днес някои
родители са подчинени на децата си. Те се боят да се възпротивят на
волята на своите деца и затова им се покоряват. Но докато децата са под
покрива на родителите и зависят от тях, те трябва да бъдат под контрола
им. Родителите трябва да действат решително, като изискват възгледите
им за правото да бъдат следвани. (240.2)
ПРЕДПРИЕМЕТЕ РЕШИТЕЛНИ СТЪПКИ, АКО СЪЗНАТЕЛНОТО
НЕПОСЛУШАНИЕ Е ОСТАНАЛО НЕУКОРЕНО.
Някои отпуснати, обичащи лесното родители, се боят да упражнят
цялостния здрав авторитет над синовете си, да не би те да избягат от дома
им. По-добре би било за някои от тях да избягат от дома, отколкото да
живеят сред изобилието, набавено от родителите им и в същото време да
тъпчат всеки авторитет – и човешки, и божествен. Може да бъде най-
полезно такива деца да получат всичката независимост, която смятат за
толкова необходима, за да научат, че животът струва много усилия. Нека
родителите кажат на момчето, което ги заплашва, че ще избяга от дома:
“Сине мой, ако си решил да напуснеш дома, вместо да се съобразяваш с
правилни и добри правила, ние няма да те спираме. Ако мислиш да на-
мериш света по-приятелски настроен от родителите ти, които са се грижили
за тебе още от бебе, трябва сам да разбереш грешката си. Когато
желаеш да дойдеш в дома на баща си и да се подчиниш на неговия
авторитет, добре дошъл. Задълженията са взаимни. Докато имаш храна,
облекло и родителска грижа, ти от своя страна си длъжен да се подчиняваш
на домашните правила и на разумната дисциплина. Моята къща не
може да бъде осквернявана от мирис на цигари, от хулиганство и пиянство.
Аз желая Божиите ангели да идват в моя дом. Ако ти си напълно решен
да служиш на Сатана, ще бъдеш отхвърлен и от ония, чието общество
обичащ както и от дома. (241.1)
ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ БИ ВЪЗПРЯЛО ХИЛЯДИ ДЕЦА ОТ ПЪТЯ НАДОЛУ.
Но твърде често децата знаят, че могат да се държат по най-лошия
начин, а немъдрата им майка ще плаче за тях и ще скрива престъпленията
им. Много бунтовни синове се радват, че родителите им нямат кураж да
ги дисциплинират … Не им налагат послушание. Такива родители насърчават
децата си в разпуснатост и безчестят Бога с немъдрата си хлабавост.
Тези бунтовни и покварени юноши са най-трудните за обуздаване в училищата
и в колежите. (241.2)
НЕ СЕ УМОРЯВАЙТЕ ДА ПРАВИТЕ ДОБРО.
Работата на родителите е непрестанна. Тя не бива да бъде отслабвана
или пренебрегвана нито ден. Мнозина с готовност започват това дело, но
не желаят да постоянстват в него. Нетърпеливи са да направят някаква
велика жертва, но отбягват непрекъснатата грижа и усилия в малките неща
на всекидневния живот всеки час да подрязват и възпират разпътните
тенденции, като наставляват, укоряват или насърчават децата си малко по
малко, според нуждата. Те желаят да видят децата си с поправени грешки
и праведни характери веднага, да стъпят на върха с един скок, а не
с последователни стъпки. И тъй като надеждите им не се сбъдват веднага
се обезсърчават. Нека всички такива личности да се насърчат, като
си спомнят думите: “Нека да не се уморяваме да правим добро, защото на
подходящото време и ще пожънем, ако не отпадаме.” (242.1)
Децата на съботопазителите може да не приемат с готовност укора
и да смятат родителите си за прекалено стриктни. Може дори да подхранват
нещастни мисли към онези, които се трудят за тяхното настояще и бъдеще
щастие и за вечното им добро. Но ако можеха да видят нещата след
няколко години, те щяха да благославят родителите си за строгата
им грижа и вярна бдителност над тях в годините на неопитността им. (242.2)
ЧЕТЕТЕ УВЕЩАНИЯ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО.
Когато децата грешат, родителите трябва да отделят време, за да
четат нежно от Божието Слово такива увещания, които са особено приложими
за техния случай. Когато са в изпитания, изкушения
или обезсърчения, цитирайте им неговите скъпоценни думи на утеха и нежно
ги водете да положат доверието си в Исус. Така младите умове ще бъдат
насочени съм чистото и облагородяващото. И когато големите проблеми
на живота и Божието отношение към човешката раса се разкрият
пред разума им, силата за мислене се развива и разсъждението се впряга, докато
уроците на божествената истина се отпечатат върху сърцето. Така родителите
може всеки ден да оформят характерите на децата си, че да ги
направят годни за бъдещия живот. (242.3)