Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Дни на борба – 9 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Дни на борба – 9

Дни на борба

От най-ранна възраст еврейското дете бе натоварвано с изискванията на
равините. За всяко действие до най-дребните неща от живота имаше строги
правила. Ръководени от учителите в синагогата, юношите бяха наставлявани
с безброй изисквания, които се очакваше да изпълняват като правоверни
израилтяни. Но Исус не се интересуваше от тези неща. Още от дете Той
действаше независимо от равинските закони. Писанията на Стария завет
бяха Неговия постоянен предмет на изучаване и думите “така казва Господ”
бяха винаги на устата Му.
Когато състоянието на народа започна да се разкрива пред Неговия ум,
Той видя, че изискванията на обществото и изискванията на Бога бяха в
постоянно противоречие. Хората се бяха отклонили от Божието слово и бяха
издигнали свои измислени теории. Спазваха традиционни ритуали, които
нямаха никаква стойност. Богослужението им беше обикновен кръг от
церемонии. Святите истини, които то трябваше да предава, бяха скрити от
поклонниците. Той видя, че в службите, които се изпълняваха без вяра,
хората не намираха мир. Не познаваха свободата на Духа, която биха
получили, ако служеха на Бога на истината. Исус бе дошъл да придаде
смисъл на богослужението и не можеше да одобри смесването на човешки
изисквания с Божествените предписания. Не атакуваше предписанията и
практиката на учените равини, но когато Го укоряваха за Неговите скромни
навици, оправдаваше поведението Си с доказателства от Божието слово.
По нежен и благ начин Исус се опитваше да угоди на хората, с които
общуваше. Като виждаха колко бе благороден и ненатрапващ се, книжниците
и старейшините предположиха, че ще се поддаде лесно на ученията им.
Караха Го да приеме традициите, установени от древните равини, но Той ги
проверяваше чрез авторитета на Святото писание. Би послушал всяка дума,
излязла от Божията уста, но не би се подчинил на човешки измислици. Исус
изглежда познаваше Писанията от началото до края и ги представяше в
истинското им значение. Равините бяха засрамени, че ги поучава едно
дете. Твърдяха, че службата им е да обясняват писанията и че Той трябва
да приема техните тълкувания. Бяха възмутени, че противоречи на думите
им.
Равините не можеха да посочат авторитет в Писанията, на който се
позовават техните предания. Осъзнаваха, че в духовното Си разбиране Исус
далеч ги бе изпреварил. Но въпреки това се дразнеха, че не се покорява
на тяхната диктовка. Като не успяха да Го убедят, потърсиха Йосиф и
Мария и им изтъкнаха Неговата неотстъпчивост. Така Той понасяше укори и
порицания.
От най-ранна възраст Исус бе започнал сам да оформя Своя характер и
дори любовта и уважението към Неговите родители не можаха да Го отклонят
от послушанието към Божието слово. “Писано е”, това беше Неговият
отговор за всяко дело, което се отличаваше от обичаите на семейството.
Но влиянието на равините вгорчи живота Му. И още като юноша трябваше да
научи трудния урок да премълчава и да понася търпеливо.
Братята Му, както наричаха синовете на Йосиф, бяха на страната на
равините. Те настояваха, че преданията трябва да се спазват като Божии
изисквания. Дори смятаха човешките предписания за стоящи по-високо от
Словото Божие и бяха много обезпокоени от проникновението, с което Исус
различаваше истинското от фалшивото. Стриктното Му послушание към Божия
закон осъждаха като инат. Бяха изненадани от знанието и мъдростта на
Исус, с които отговаряше на равините. Знаеха, че не бе получил
наставления от мъдрите хора, но не можеха и да не видят, че Той е Този,
Който ги поучава. Признаха, че образованието Му е по-високо от тяхното.
Но не осъзнаха, че Той има достъп до дървото на живота, източник на
познание, за което те бяха невежи.
Христос не бе изключителен, но бе оскърбил фарисеите, като се
отклоняваше от суровите им правила. Той намери света на религията
обграден от високите стени на изолацията, сякаш бе нещо прекалено
свещено за всекидневния живот. Той разруши тези стени на разделение.
Общувайки с хората, не питаше “в какво вярваш?”, “към коя църква
принадлежиш?” Упражняваше Своята благотворна сила в полза на всички,
които се нуждаеха от помощ. Вместо да се уедини в килия на отшелник, за
да покаже Своя небесен характер, Исус работеше усърдно за човечеството.
Внушаваше принципа, че библейската религия не се състои от умъртвяване
на тялото. Поучаваше, че чистата и неосквернена религия не е
предназначена само за определено време и за особени случаи. При всички
случаи, на всяко място Той проявяваше мил интерес към хората и
разпръскваше около тях светлина на ободряващо благочестие. Всичко това
бе укор към фарисеите. Исус показа, че религията изключва егоизма и че
тяхната болезнена привързаност към личния интерес беше далече от
истинската набожност. Това събуди тяхната враждебност към Исус, поради
което се опитаха да Го насилят да се съобрази с правилата им.
Исус работеше, за да помага на всички страдащи, които виждаше. Имаше
малко пари за даване, но често се отказваше от храната Си, за да
подкрепи тези, които се нуждаеха повече от Него. Братята Му чувстваха,
че влиянието Му сред народа неутрализираха тяхното влияние. Той
притежаваше такт, какъвто никой от тях нито притежаваше, нито желаеше да
придобие. Докато те се отнасяха грубо с бедните, деградирали същества,
Исус търсеше същите тези хора и ги окуражаваше. На нуждаещите се даваше
чаша студена вода и тихо им предлагаше собствената Си храна. Като
облекчаваше страданията им, свързваше истините, на които поучаваше, с
дела на милост и те оставаха в паметта.
Всичко това не се харесваше на братята Му. Тъй като бяха по-големи от
Него, чувстваха, че Той трябва да им се подчинява. Обвиняваха Го, че се
смята за по-горен от тях и Го укоряваха, че се поставя над всички
учители, свещеници и управители на народа. Често се опитваха да Го
сплашат, но Той продължаваше да има за Свой водач Писанията.
Исус обичаше братята Си и се отнасяше към тях винаги мило, но те Му
завиждаха и проявяваха към Него недоверие и презрение. Не можеха да си
обяснят поведението Му. Виждаха в Него големи противоречия. Беше Божи
Син и все пак – едно безпомощно дете. Бе Създател на световете,
притежаваше и земята, а въпреки това животът Му бе белязан с бедност на
всяка стъпка. Той проявяваше достойнство и индивидуалност, напълно
различни от земната гордост и лицемерие. Не се бореше за светско величие
и беше доволен дори от най-ниското положение. Това ядосваше братята Му.
Те не можеха да си обяснят Неговото постоянно спокойствие при изпитания
и хуления. Не знаеха, че “богат като бе, за нас стана сиромах, за да се
обогатим ние чрез Неговата сиромашия” ( 8:9 по 2 Кор. 8:9). Не можеха да
разберат тайната на мисията Му подобно на приятелите на Йов, които не
можаха да разберат неговото унижение и страдание.
Исус беше погрешно разбиран от братята Си, защото не бе като тях.
Неговият идеал не беше като техния. Като гледаха на хората, те се бяха
отклонили от Бога и нямаха Неговата сила в своя живот. Формалната
религия, която спазваха, не можеше да преобрази характера. Плащаха
“десятък от гьозума, анасона и кимиона”, но бяха пропуснали “по-важните
неща на закона – правосъдието, милостта и верността” ( 23:23 Матей
23:23). Примерът на Исус ги дразнеше постоянно. Той мразеше само едно
нещо на света – греха. При всяка лоша постъпка изпитваше мъка и това не
можеше да се скрие. Явен бе контрастът между формалистите, чиято външна
святост прикриваше любовта към греха, и характера, който винаги
поставяше на първо място Божията слава. Тъй като животът на Исус
осъждаше злото, против Него се появи несъгласие и у дома, и навън.
Несебелюбието и благочестието Му бяха подигравани. Търпеливостта и
любезността Му бяха наричани страхливост.
Христос вкуси всяка горчивина, която е възможно човешко същество да
изпита. Някои се опитваха да Го презират за рождението Му. Още в
детството Си Той трябваше да среща подигравателни погледи и зли
шушукания. Ако бе отговорил с прибързана дума или поглед, ако се
съгласеше с братята Си дори само в една лоша постъпка, не би бил
съвършен пример. Така нямаше да изпълни плана за нашето изкупление. Ако
само бе признал, че грехът може да има някакво извинение, Сатана щеше да
тържествува и светът щеше да бъде загубен. Ето защо изкусителят се
стараеше да изпълни живота Му с изпитания, за да Го доведе до
съгрешаване.
Но за всяко изкушение Той имаше един отговор: “Писано е”. Рядко уко-
ряваше братята си за някоя лоша постъпка, но имаше слово от Бога, което
да им каже. Често бе обвиняван в страхливост, защото отказваше да се
присъедини към тях в някои забранени дела. Но отговорът Му беше: “Писано
е: “Ето, страх от Господа, това е мъдрост и отдалечаване от злото, това
е разум” ( Йов;28:28 Йов 28:28).
Имаше хора, които искаха да общуват с Исус, чувствайки мир в при-
съствието Му, но мнозина Го избягваха, защото безупречният Му живот ги
изобличаваше. Млади приятели Го подтикваха да постъпва като тях. Исус бе
умен и жизнерадостен – присъствието Му им бе приятно – приемаха с
готовност Неговите предложения, но не приемаха почтеността Му и Го
наричаха тесногръд и ограничен. Исус отговаряше: “Писано е: “Как ще
очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово”, “В
сърцето Си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам” ( 119:1-3,9,11
Пс. 119:9, 11).
Често Го питаха: “Защо си така склонен към уединение, различен от
всички други?” Той казваше: “Писано е: “Блажени ония, които са правдиви
в пътя, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят
изявленията Му и Го търсят от все сърце. Които не вършат беззаконие,
ходят в пътищата Му” ( 119:14-16 Пс. 119:1-3).
Когато Го попитаха защо не се присъединява към лудориите на младежите
от Назарет, Той казваше: “Писано е: “В пътя на Твоите изявления се
радваха толкова, колкото във всичкото богатство. За правилата Ти ще
размишлявам и Твоите пътища ще зачитам. В повеленията Ти ще се
наслаждавам; не ще забравя Твоето слово” ( 119:14-16 Пс. 119:14-16).
Исус не спореше за Своите права. Често работата Му биваше ненужно
сурова, защото бе услужлив и не се оплакваше. Въпреки това успяваше да я
свърши и не се обезкуражаваше. Живееше над тези трудности, сякаш в
светлината на Божието лице. Не си отмъщаваше, когато се отнасяха грубо с
Него, но понасяше удара търпеливо.
Отново и отново Го питаха: “Защо позволяваш братята Ти да се отнасят
към Тебе така презрително?” “Писано е, каза Той: “Сине Мой, не забравяй
поуката Ми и сърцето ти нека опази заповедите Ми, защото дългоденствие,
години от живот и мир ще ти притурят те. Благост и вярност нека не те
оставят, вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си.
Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците” ( 3:1-4
Пр. 3:1-4).
От времето, когато родителите Му Го откриха в храма, Неговото
поведение стана тайна за тях. Не влизаше в спорове, но примерът Му бе
един постоянен урок. Той сякаш се уедини в Себе Си. Щастлив се чувстваше
сред природата и с Бога. Когато имаше възможност, прекъсваше труда Си,
за да отиде сред полята, да разсъждава в зелените долини, да общува с
Бога в планината или сред дърветата в гората. Ранните утрини често Го
намираха в някое уединено място да изследва Писанията или да се моли. От
тези тихи часове Той се връщаше у дома Си, за да поеме отново Своите
задължения и да даде пример на търпелив труд.
Животът на Христос се отличаваше с уважение и любов към Неговата
майка. Мария вярваше в сърцето си, че святото дете, което роди, бе
обещаният открай време Месия, но не се осмеляваше да изказва вярата си.
През целия Му живот на земята тя участваше в Неговите страдания.
Свидетел бе на скръбта и изпитанията, които Той трябваше да понесе в
детството и юношеството Си. Като защищаваше това, което знаеше, че е
право в Неговото поведение, тя самата бе поставена на голямо изпитание.
Грижеше се за домашните си и нежно бдеше над своите деца, което бе
жизнено важно за формирането на характера им. Синовете и дъщерите на
Йосиф знаеха това и като се позоваваха на нейната загриженост, се
опитваха да поправят постъпките на Исус по свой образец.
Мария често укоряваше Исус и Го караше да се присъедини към
традициите на равините, но никой не можеше да промени навиците Му да
съзерцава Божиите дела и да облекчава страдащите хора и дори
безсловесните животни. Когато свещениците и учителите искаха помощ от
Мария, за да повлияят на Исус, тя се тревожеше много, но мир завладяваше
нейното сърцето, когато Той – представяше доказателствата на Писанията,
за да подкрепи поведението Си.
Понякога тя се колебаеше между Исус и братята Му, които не вярваха,
че Той е Изпратеният от Бога. Но съществуваха изобилни доказателства за
Божествеността на характера Му. Тя Го виждаше как се жертва за доброто
на другите. Присъствието Му внасяше по-чиста атмосфера в дома. Неговият
живот беше като мая, действаща сред членовете на обществото. Незлобив и
неопетнен, Той ходеше между безразсъдните, грубите и нелюбезните; между
несправедливите бирници; между лекомислените прахосници; неправедните
самаряни, войниците-езичници, недодяланите селяни и смесеното множество.
Казваше по някоя дума на съчувствие, като виждаше хората отрудени, но
въпреки това принудени да носят тежко бреме. Споделяше техния товар и им
напомняше уроците, които бе научил от природата – уроци на любов, милост
и Божия доброта.
Учеше всички да виждат в себе си хора, дарени със скъпоценни таланти,
които ако се използват правилно, биха им осигурили вечни съкровища.
Прозря цялата суета на живота и с примера Си учеше, че всеки миг от
времето носи последици с вечна стойност, че трябва да бъде използван
като скъпо съкровище за святи цели. Не подмина като недостойно нито едно
човешко същество, но се стараеше на всяка душа да приложи някое целебно
лекарство. В каквото и обкръжение да се намираше, предаваше урок,
подходящ за времето и за обстоятелствата. Стремеше се да вдъхне надежда
и на най-грубите и необещаващите, представяйки уверението, че могат да
получат прощение и да станат безукорни и чисти, да придобият характер,
който да ги отличава като Божии чада. Често срещаше хора, попаднали под
контрола на Сатана и нямащи сила да се освободят от неговата примка. На
такива обезкуражени, болни, изкушавани и паднали хора Исус говореше с
най-сърдечна милост думи, от които те се нуждаеха и които можеха да
разберат. Други пък се бореха лице в лице с врага на душите. Такива Той
окуражаваше да бъдат упорити, като ги уверяваше, че ще победят, защото
ангелите Божии са на тяхна страна и ще им дадат победата. Всички, на
които помагаше така, бяха убедени, че пред тях стои Този, на Когото
можеха да се доверят напълно. Той не злоупотреби с тайните, които из-
слушваше със съчувствие.
Исус бе Лечител на тялото, но и на душата. Интересуваше се от всяко
страдание, което срещаше. На всеки страдащ носеше облекчение. Милите Му
думи бяха като освежителен балсам. Никой не можеше да каже, че е
извършил чудо, но добродетелта – лекуващата сила на любовта – се
изливаше от Него към болните и умъчнените. Така непринудено работеше Той
за народа още от детството Си и затова толкова много хора Го слушаха с
радост, когато започна Своята публична дейност.
И все пак, и в детството, и в юношеството, и в зрелостта Си Исус живя
сам. В Своята чистота и вярност изтъпка сам жлеба и никой от народа не
бе с Него. Понесе ужасната тежест на отговорността за спасението на
хората. Знаеше, че ако принципите и намеренията на човешката раса не се
променят решително, всичко ще бъде загубено. Това беше бремето на
Неговата душа и никой не можеше да прецени тежестта, която лежеше на
раменете Му. Изпълнен с решителност, Той осъществи целта на Своя живот -
да бъде светлина на хората.