Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Древните съдии – 53 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Древните съдии – 53 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Древните съдии
След установяването си в Ханаан племената не положиха усърдие да покорят
земята докрай. Като се задоволиха с вече спечелената територия,
ревността им скоро замря и те прекратиха завоеванията си. “А Израил,
когато стана силен, наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем”
(Съдии 1:28).
От Своя страна Господ бе изпълнил вярно дадените на Израил обещания.
Исус Навиев бе съкрушил силата на ханаанците и бе разделил земята между
племената. Оставаше Израил с доверие в обещанието за Божествена помощ
само да завърши изгонването на жителите, населяващи земята. Но людете не
сториха това. Влизайки в съюз с ханаанците, те пряко престъпиха Божията
заповед и така не изпълниха условията, при които Бог бе обещал да ги
въведе във владение на Ханаан.
Още с първото Божие изявление на Синай евреите бяха предупредени против
идолопоклонството. Веднага след провъзгласяването на закона чрез Мойсей
им бе предадена вестта за народите на Ханаан: “Да се не кланяш на
техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им, а да
ги събаряш съвсем и да изпотрошиш стълповете им. Но да служиш на
Господа, вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще
отмахвам всяка болест помежду ви” (Изход 23:24, 25). Бог им даде
уверението, че докато са послушни, ще покорява техните неприятели. “Ще
изпратя пред тебе страх от Мене и ще обезсиля всичките люде, между които
отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе.
Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците,
ханаанците и хетейците. Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да
не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове.
Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и
завладееш земята… ще предам местните жители в ръката ви и ти ще ги
изпъдиш отпред себе си. Да не направиш завет с тях нито с боговете им.
Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против
Мене. Защото, ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде
примка” (Изход 23:27-33). Тези напътствия бяха повторени най-тържествено
от Мойсей преди смъртта му, а след това и от Исус Навиев.
Бог бе поставил народа Си в Ханаан като могъщо укрепление срещу вълната
на морално нечестие, застрашаващо да потопи света. Ако израилтяните Му
бяха верни, Бог възнамеряваше да продължат завладяването и да победят.
Той щеше да предаде в ръцете им по-големи и по-могъщи народи от
ханаанците. Обещанието бе: “…ако пазите прилежно всички тия заповеди,
които ви заповядвам…, тогава Господ ще изгони отпред вас всички тия
народи и ще завладеете народи по-велики и по-силни от вас. Всяко място,
гдето стъпи стъпалото на нозете ви, ще бъде ваше; от пустинята и Ливан,
от реката, сиреч реката Ефрат, дори до Западното море ще бъде пределът
ви. Никой не ще може да устои пред вас. Господ, вашият Бог, ще всява
страх и трепет от вас по цялата земя, на която стъпвате според както ви
е говорил” (Второз. 11:22-25).
Но независимо от високото си предназначение, те избраха да тръгнат по
лекия път и да се отдадат на себеугаждане; оставиха неизползвани
възможностите да завършат покоряването на страната. В много поколения
бяха притеснявани от идолопоклонските народи, които според
предсказанието на пророка им бяха “тръни в очите” и “бодли в ребрата”
(Числа 33:55).
Израилтяните се “смесиха с тия народи и се научиха на техните дела” (Пс.
106:34-38, 40). Те сключиха бракове с ханаанците и идолопоклонството се
умножи като язва по цялата земя. “…служиха на идолите им, които
станаха примка за тях. Да! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва
на бесовете… И земята се оскверни от кръвопролития… Затова гневът на
Господа пламна против людете Му. И Той се погнуси от наследството Си”
(Пс. 106:34-38, 40).
Докато съществуваше поколението, получило наставленията от Исус Навиев,
идолопоклонството не се разви твърде бързо. Но родителите приготвиха
пътя за отстъплението на децата си. С пренебрегване на Божиите
ограничения онези, които завладяха Ханаан, посяха семе на нечестие,
което продължи да дава горчив плод в продължение на много поколения.
Простите навици на евреите им бяха осигурили физическо здраве, но
обвързването им с езичници ги доведе до отдаване на апетита и на
страстите, което постепенно снижи физическите им сили и отслаби
умствените и моралните им способности. С греховете си израилтяните се
отделиха от Бога. Силата им бе отнета и те не можеха вече да надделяват
над враговете си. Така и подчиниха същите народи, които чрез Бога можеха
да им бъдат подчинени.
“И оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из
египетската земя”, “заведе ги като стадо в пустинята”. “Защото Го
разгневяваха с високите си места и с ваяните си идоли Го подбуждаха към
ревност.” Затова Господ “напусна скинията в Сило, шатъра, който бе
поставил между човеците и предаде на пленение силата Си, славата Си в
неприятелска ръка” (Съдии 2:12; Пс. 78:52, 58, 60, 61). Но Той не остави
съвсем народа Си. Винаги имаше един верен на Йехова остатък; и от време
на време Господ издигаше верни и смели мъже да събарят идолопоклонството
и да избавят израилтяните от враговете им. Но когато избавителят
умираше, народът, забравил неговия авторитет, постепенно се връщаше към
идолите си. И така историята му на отстъпление и наказание, на признание
и избавление се повтаряше отново и отново.
Царят на Месопотамия, царят на Моав, а след тях филистимците, ханаанците
от Азор, водени от Сисара, на свой ред станаха потисници на Израил.
Готониил, Самегар, Аод, Дебора и Варак бяха издигани като освободители
на народа си. Но отново “израилтяните сториха зло пред очите на Господа
и Господ ги предаде в ръката на Мадиама” (виж Съдии 6-8 гл.). Досега
ръката на потисника не тежеше толкова върху племената, обитаващи
източния бряг на Йордан, но в сегашната беда те първи пострадаха.
Амаличаните в южната част на Ханаан, както и мадиамците в източния му
край и в пустините отвъд него, бяха все още непримирими врагове на
Израил. Мадиамският народ бе почти унищожен от израилтяните в дните на
Мойсей. Но оттогава се бе умножил твърде много и бе станал многоброен и
могъщ. Жадуваше за отмъщение и сега, когато закрилящата ръка на Бога се
отдръпна от Израил, дойде моментът за това. Не само племената на изток
от Йордан, но и цялата страна страдаше от мадиамските опустошения.
Дивите, кръвожадни обитатели на пустинята, “многобройни като скакалци”
(Съдии 6:5) нахлуваха на тълпи в страната със стадата и чердите си. Като
пояждаща язва се разпръсваха по земята от реката Йордан до Филистимската
равнина. Идваха веднага щом узрееше жътвата и оставаха, докато съберат и
последните плодове от земята. Ограбваха реколтата от нивите и
малтретираха жителите, а след това се оттегляха в пустините. Така
израилтяните, живеещи на открито, бяха принудени да изоставят домовете
си и да се съберат в укрепените градове, за да намерят приют в
крепостите или дори в пещерите и в скалистите планински теснини. Това
робство продължи седем години и когато народът в бедствието си обърна
внимание на Господния укор и призна греховете си, Бог отново му издигна
помощник.
Гедеон бе син на Йоас от племето на Манасия, чието семейство не заемаше
водещо място, но домочадието му се отличаваше със смелост и благочестие.
За неговите смели синове бе казано: “всеки приличаше на царски син”
(Съдии 8:18). Всички, с изключение на един, паднаха в битките против
мадиамците и името им будеше страх сред нашествениците. До Гедеон дойде
Божествен зов за освобождение на народа му. В този момент той бе зает с
вършеене на пшеница. Малкото си скрито зърно не се осмеляваха да вършеят
на обикновеното гумно. Затова Гедеон използва едно място, близо до
пресата за вино, тъй като сезонът за зреене на гроздето бе още далеч и
сега не се обръщаше голямо внимание на лозята. Работейки тайно и тихо,
Гедеон тъжно размишляваше за състоянието на Израил и за това, как да се
разкъса робският ярем на неговия народ.
Изведнъж се яви “ангел от Господа”, който се обърна към него с думите:
“Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.”
“О, господине – бе отговорът, – ако Господ е с нас, то защо ни постигна
всичко това и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни
разказваха, като думаха: “Не изведе ли ни Господ от Египет?” Но сега
Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.”
Небесният вестител отговори: “Иди с тая твоя сила и ще освободиш Израиля
от ръката на мадиамците; не те ли изпратих аз?”
Гедеон пожела да получи някакъв знак, че говорещият му бе ангелът на
завета, действал за Израил в миналото. Божии ангели, общували с Авраам,
веднъж бяха споделили неговото гостоприемство и сега Гедеон помоли
Божествения вестител да остане като негов гост. Като побърза към шатъра
си, той приготви ядене от оскъдните си запаси – едно козле и безквасни
хлябове, които предложи на ангела. Но ангелът му каза: “Вземи месото и
пресните пити, та ги сложи на камък, а чорбата излей.” Гедеон стори това
и тогава му бе даден знакът, който бе пожелал: с жезъл в ръка ангелът
докосна месото и безквасните хлябове, пламък излезе от скалата и изгори
жертвата. Тогава Ангелът изчезна от погледа му.
Йоас – бащата на Гедеон, участваше в престъплението на сънародниците си
и бе издигнал в Офра, където живееше, голям олтар на Ваал, на когото се
покланяше народът от града. Гедеон получи заповед да събори този олтар и
върху скалата, на която бе изгорена жертвата, да издигне олтар на Йехова
и тук да Му направи жертвоприношение. Принасянето на жертви пред Бога бе
поверено на свещениците и се ограничаваше до олтара в Сило. Но Този,
Който бе установил ритуалната служба и на Когото сочеха всички жертви,
имаше сила да промени изискванията Си. Освобождението на Израил трябваше
да се предхожда от един тържествен протест срещу поклонението на Ваал.
Преди да излезе срещу враговете на народа си, Гедеон трябваше да обяви
война на идолопоклонството.
Божественото нареждане бе вярно изпълнено. Гедеон знаеше, че ще срещне
съпротива, ако се опита да действа открито, затова извърши делото тайно
с помощта на слугите си, като работи цяла нощ. Голям бе гневът на
жителите от Офра, когато дойдоха на сутринта да се поклонят на Ваал. Те
биха отнели живота на Гедеон, ако не бе Йоас, който знаеше за
посещението на ангела. Йоас застана в защита на сина си. “Вие ли ще
защитите делото на Ваала? – запита той. – Или вие ще го спасите? Който
защити неговото дело, нека бъде умъртвен, докато е още заран. Ако той е
Бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му.” Ако
Ваал не можеше да защити собствения си олтар, как неговите поклонници
можеха да му доверяват защитата си?
Всички намерения за насилие спрямо Гедеон бяха осуетени и когато тръбата
му прозвуча за война, мъжете от Офра бяха сред първите, събрали се под
неговото знаме. Бяха изпратени вестители до собственото му Манасиево
племе, също и до Асир, Завулон и Нефталим и всички се отзоваха.
Гедеон не се осмели да застане начело на войската без да получи по-
нататъшно доказателство, че Бог го е призовал в Своето дело и че ще бъде
с него. Той се помоли: “Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка,
според както си казал, ето, аз ще туря руно вълна на гумното. Ако падне
роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще
освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.” На сутринта
руното бе мокро, а земята бе суха. Но сега се породи съмнение, тъй като
вълната естествено поема влагата от въздуха. Изпитът не можеше да бъде
решаващ. Затова Гедеон се помоли знакът да се даде по обратен начин,
умолявайки Господа извънредната му предпазливост да не бъде оскърбителна
за Него. Молбата му получи отговор.
Така окуражен, Гедеон поведе своите войски на бой срещу нашествениците.
“Всичките мадиамци и амаличани, и източните жители се събраха заедно, та
преминаха и разположиха стан в долината Езраел.” Цялата войска под
предводителството на Гедеон наброяваше само 32 хиляди души. Но когато
той гледаше огромните множества на врага, разпрострени пред него, чу
Божието слово: “Людете, които са с теб, са твърде много, за да предам
мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и да
каже: “Моята ръка ме избави!” Сега, прочее, иди прогласи на всеослушание
пред людете тия думи: “Който се страхува и трепери, нека се върне и си
отиде от Галаадската гора.” Мъжете, които не желаеха да се срещнат с
опасността и трудностите или чиито светски интереси щяха да отдръпнат
сърцата им от Божието дело, не биха прибавили нищо към силата на
Израилевата армия. Присъствието им щеше да причини само слабост.
В Израил имаше закон преди войската да излезе на бой, да се възвести
следното съобщение: “Кой е построил нова къща и не я е посветил? Нека си
иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да я посвети. И
кой е насадил лозе и не е ял от плода му? Нека си иде и се върне у дома
си да не би да умре в боя и друг да яде плода му. И кой се е сгодил с
жена и не я е взел? Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в
боя и друг да я вземе.” Военачалниците трябваше да продължат да говорят
на народа, казвайки: “Кой е страхлив и малодушен? Нека си иде и се върне
у дома си да не би да премалнеят сърцата на брата му, както неговото
сърце” (Второз. 20:5-8).
Тъй като броят на войската беше толкова малък в сравнение с врага,
Гедеон се бе въздържал да направи това обичайно възвестяване. Той се
удиви, когато чу, че армията му е твърде голяма. Но Господ видя
гордостта и неверието в сърцата на людете Му. Събудени от вълнуващия
призив на Гедеон, те с готовност се бяха събрали, но мнозина бяха
обладани от страх пред вида на мадиамските множества. И ако Израил
победеше, същите тези хора щяха да си присвоят славата, вместо да
припишат победата си на Бога.
Гедеон се подчини на Божието нареждане и с натежало сърце видя над 22
хиляди, или повече от две трети от цялата му войска, да се връщат към
домовете си. Отново към него дойде Божието слово: “Людете пак са много.
Заведи ги при водата и там ще ти ги пресея; и за когото ти кажа: “Тоя да
отиде с тебе”, той нека отиде с тебе; а за когото ти кажа: “Тоя да не
отиде с тебе”, той нека не отиде.” Народът бе доведен до водата, готов
веднага да атакува врага. Малцина набързо гребнаха вода в шепа и я
изпиха вървейки. Но почти всички коленичиха и лениво пиха от
повърхността на водата. Ония, които гребнаха вода в шепи, бяха само 300
от 10-те хиляди души. Но те бяха избрани. Всички останали получиха
разрешение да се върнат по домовете си.
Често характерът бива изпитан с най-простите неща. В критични моменти не
трябваше да се възложи доверие на хора, които във време на опасност
възнамеряват да задоволят собствените си нужди. В Господнето дело нямаше
място за безгрижни и себеугаждащи си хора. Избраните от Бога мъже бяха
малко, но те нямаше да допуснат личните им нужди да ги отклонят от
изпълнението на дълга. Тристата избрани мъже не само притежаваха смелост
и себевладение, но бяха и хора на вярата. Те не се бяха осквернили с
идолопоклонство. Бог можеше да ги насочва и чрез тях да спаси Израил.
Успехът не зависи от броя на хората. Бог може да избавя с малцина, както
и с мнозина. Той бива почетен не толкова от големите множества, колкото
от характера на желаещите да Му служат.
Израилтяните се бяха установили на билото на хълм, откъдето се откриваше
гледка към долината и към стана на многобройните нашественици. “А
мадиамците и амаличаните, и всичките източни жители бяха разпрострени в
долината по множество като скакалци. И камилите им по множество бяха
безбройни като пясъка край морето” (Съдии 7:12). Гедеон потрепери при
мисълта за утрешната битка. Но Бог му говори през нощта и му каза да
слезе със слугата си Фура долу в лагера на мадиамците, където щеше да
чуе нещо окуражително. Гедеон отиде и дебнещ в тъмнината и тишината, чу
един войник да разказва на своя другар съня си: “Ето, видях сън и ето,
пита от ечемичен хляб, като се търкаляше в мадиамския стан, дойде до
шатъра и го удари, та падна; и прекатури го така, че шатърът се събори.”
Другият войник отговори с думи, които развълнуваха сърцето на скрития
слушател: “Това не е друго освен сабята на Гедеона, Йоасовия син,
израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиама и цялото ни множество.”
Гедеон разпозна Божия глас, който му говори чрез тези мадиамци. Върна се
при малкото мъже под негово командване и каза: “Станете, защото Господ
предаде в ръката ви мадиамското множество.”
По Божествено нареждане му бе внушен план за атака, който той изпълни
незабавно. Тристата мъже бяха разделени на три дружини. На всеки бе
дадена тръба и факла, скрита в глинен водонос. Дружините бяха
разположени по такъв начин, че да нападнат мадиамския лагер от различни
посоки. Посреднощ по сигнал, даден от бойния рог на Гедеон, трите
дружини засвириха с тръби. Тогава, счупвайки водоносите си и откривайки
горящите факли, те се втурнаха към врага с ужасния боен вик: “За Господа
и за Гедеона!”
Спящата армия се събуди внезапно. От всички страни видя светлината на
горящите факли. От всички посоки чу звука на тръбите и вика на
обсаждащите. Вярвайки, че ги напада огромна армия, мадиамците изпаднаха
в ужас. С диви, панически викове побягнаха да спасяват живота си.
Обърквайки собствените си другари с враговете, те се избиваха помежду си
със саби. Когато се разнесе вестта, че победата е спечелена, хиляди
израилеви мъже, разпуснати да се върнат по домовете си, се събраха да
преследват бягащите си неприятели. Мадиамците се насочиха към Йордан с
надежда да стигнат до собствената си територия отвъд реката. Гедеон
изпрати вестители до Ефремовото племе да препречи пътя на бягащите към
южните бродове. През това време с трите дружини, “уморени, но пак
преследвайки”, Гедеон пресече потока веднага след превзелите вече
оттатъшния бряг. Двамата князе Орива и Зива, предводители на цялото
множество, бяха настигнати с петнадесетхилядната си армия и предадени на
Гедеон. Войските им бяха разпръснати напълно, а водачите – хванати и
убити.
В това значително поражение загинаха не по-малко от 120 хиляди
нашественици. Силата на мадиамците бе разбита, така че никога вече не
можаха да воюват против Израил. Бързо се разнесе надлъж и шир вестта, че
израилевият Бог отново воюва за Своите люде. Ужасът на околните народи,
научили с какви прости средства бе победена силата на един храбър и
войнствен народ, не може да се опише с думи.
Водачът, избран от Бога да разбие мадиамците, не заемаше видно място в
Израил. Той не бе управник, свещеник или левит. Сам се смяташе за най-
малък в бащиния си дом. Но Бог видя, че бе смел и благочестив човек. Той
не се облягаше на себе си, а желаеше да следва водачеството на Господа.
Бог не винаги избира за Своето дело хора с големи таланти, а такива,
които може най-добре да употреби. “Смирението предшества славата” (Пр.
15:33). Господ може да работи най-успешно с хора, които най-добре
осъзнават собствената си недостатъчност и които ще се уповават на Него
като на свой Водач и Източник на сила. Той ще ги направи силни, като
обедини слабостта им със Своята мощ и ще ги направи мъдри, като свърже
незнанието им със Своята мъдрост.
Ако Божият народ е истински смирен, Господ може да направи за него много
повече. Но малко са хората, на които може да се повери такава голяма
отговорност за успеха, без да проявят себеупование и без да забравят
зависимостта си от Бога. Ето защо, когато избира инструменти за Своето
дело, Господ подминава почитаните от света като велики, талантливи и
умни. Те твърде често са горди и самодоволни. Чувстват се способни да
действат без съвет от Бога.
Простият акт на изсвирване с тръбите, когато армията на Исус обикаляше
Ерихон, и обкръжаването на мадиамските множества от малката войска на
Гедеон подействаха успешно Божията сила да съкруши мощта на Господните
врагове. Най-съвършената система, създадена от хората, няма да успее без
силата и мъдростта на Бога, докато най-необещаващите методи ще успеят,
когато са посочени от Бога и приложени със смирение и вяра. Доверието в
Бога и послушанието към Неговата воля са така нужни на християните в
духовното войнстване, както на Гедеон и на Исус Навиев в битките им с
ханаанците. С многобройни прояви на силата Си в полза на Израил Бог
желаеше да накара хората да повярват в Него – с послушание да търсят
помощта Му при всяко възникнало обстоятелство. Той толкова желае и сега
да действа с усилията на народа Си и да извърши велики неща чрез слаби
инструменти! Цялото небе очаква да потърсим Неговата мъдрост и сила. Бог
“може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим” (Еф.
3:20).
Гедеон се върна от преследването на народните неприятели, за да срещне
неодобрение и обвинения сред сънародниците си. Когато в отговор на
призива му израилевите мъже бяха подгонили мадиамците, Ефремовото племе
бе останало назад. То бе сметнало, че начинанието е опасно и понеже
Гедеон не го повика специално, използва това за извинение, та не се
присъедини към братята си. Но когато вестите за израилевата победа
стигнаха до ефремците, те завидяха, че не участваха. След разбягването
на мадиамците Ефремовите мъже по заповед на Гедеон завзеха бродовете на
Йордан и препречиха пътя на бегълците. Така избиха голям брой врагове,
сред които и двамата князе Орива и Зива. По този начин ефремците имаха
възможност да се включат в битката и да помогнат за пълната победа.
Въпреки това, обладани от ревност, те се разсърдиха, сякаш Гедеон бе
воден от лично желание и съображение. Не осъзнаха участието на Божията
ръка в победата на Израил, не оцениха Божията сила и милост за
спасението им. Самият този факт показа, че бяха недостойни да бъдат
избрани за особени инструменти на Господа.
Връщайки се с трофеи от победата, те гневно упрекнаха Гедеон: “Какво ни
стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама?
(…) Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? – каза Гедеон. -
Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер? Във
вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орива и Зива и що съм
могъл аз да извърша в сравнение с вас?”
Духът на ревност можеше лесно да се разгори в разпра, която да доведе до
битка и кръвопролитие. Но скромният отговор на Гедеон смекчи гнева на
ефремците и те се върнаха с мир в домовете си. Твърд и безкомпромисен,
що се отнася до принципа, във война – “мъж силен и храбър”, Гедеон
показа и дух на любезност, какъвто рядко се среща.
Благодарен за освобождението си от мадиамците, израилевият народ
предложи на Гедеон да му стане цар и тронът да бъде утвърден за неговите
наследници. Това предложение беше в пряко нарушение на теократичните
принципите. Бог бе Царят на израилтяните и да поставят човек на трона би
означавало да отхвърлят Божествения си Владетел. Гедеон призна този
факт. Отговорът му показва колко истински и благородни бяха подбудите
му: “Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас – заяви
той; – Господ ще владее над вас.”
Но Гедеон бе въвлечен в друг грях, който донесе бедствие на дома му и на
целия Израил. Времето на бездействие, което следва една голяма битка,
често заплашва с по-голяма опасност от времето на самата битка. На тази
опасност бе изложен сега Гедеон. Облада го дух на безпокойство. До този
момент бе доволен да изпълнява дадените от Бога нареждания, но сега,
вместо да почака за Божествено ръководство, започна сам да планира
нещата. Когато войските на Господа спечелиха една толкова забележителна
победа, Сатана се постара с удвоени усилия да съкруши Божието дело. И
внуши в ума на Гедеон мисли и планове, чрез които израилевият народ бе
отклонен да отстъпи.
Тъй като получи заповед да принесе жертва на скалата, където му се яви
ангелът, Гедеон си направи заключението, че е определен да действа като
свещеник. Без да дочака Божествено одобрение, реши да намери подходящо
място и да установи система на поклонение, подобна на тази в скинията.
Имайки на своя страна силната привързаност на народа, той не срещна
трудности в провеждането на плана си. По негова молба всички златни
обеци, взети от мадиамците, му бяха дадени като негов дял от плячката.
Народът събра и много други скъпи материали, както и богато украсените
дрехи на мадиамските князе. От така събрания материал Гедеон направи
ефод и нагръдник по подобие на носените от първосвещеника. Поведението
му послужи за примка на самия него и за семейството му, както и на
Израил. Незаконното поклонение подведе мнозина от народа окончателно да
оставят Господа, за да служат на идоли. След смъртта на Гедеон много
хора, сред които и собственото му семейство, отстъпиха от Бога. Така
същият този човек, който по-рано бе съкрушил идолопоклонството, подведе
народа да се отклони от Господа.
Малцина осъзнават колко далеч достига влиянието на думите и делата им,
колко често грешките на родителите довеждат децата и внуците им до най-
бедствени резултати дълго след като те са легнали в гроба. Всеки влияе
на другите и ще отговаря за резултата от това влияние. Думите и делата
имат определена сила и след дълго време ще се покаже плода от нашия
живот тук. Впечатлението, създадено от нашите думи и дела, със сигурност
ще се отрази върху самите нас като благословение или проклятие. Тази
мисъл разкрива огромната отговорност на живота и тя трябва да ни
притегли към Бога в скромна молитва, за да ни води Той чрез мъдростта
Си.
Стоящите на най-високи постове могат да отклонят мнозина. Най-мъдрият
греши, най-силният може да се разколебае и да падне. Нужно е върху нашия
път постоянно да се излива светлина отгоре. Единствената ни безопасност
е да доверяваме пътя си изключително на Този, Който е казал: “Следвай
Ме!”
След смъртта на Гедеон “израилтяните не си спомниха Господа, своя Бог,
Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели, нито
показаха благост към дома на Ероваала (който е Гедеон) съответно на
всичките добрини, които той бе сторил на Израиля”. Забравяйки всичко,
което дължаха на Гедеон – техния съдия и избавител, израилтяните приеха
незаконородения му син Авимелех за свой цар, а той, за да укрепи властта
си, уби всички законни деца на Гедеон с изключение на едно. Когато
хората отхвърлят страха от Господа, не след дълго отстъпват от почитта и
благочестието. Благодарността за Господнята милост ще ни води да
оценяваме хора, които подобно на Гедеон са били използвани като
инструменти за благославяне на Божия народ. Жестокото отношение на
Израил към семейството на Гедеон можеше да се очаква от един народ,
който показа толкова голяма неблагодарност към Бога.
След смъртта на Авимелех управлението на боящи се от Господа съдии
спомогна идолопоклонството да се прекрати за известно време; но скоро
народът пак се върна към делата на околните езически народи. Боговете на
Сирия и Сидон имаха много поклонници сред северните племена. Идолите на
филистимците на югозапад и на моавците и амонците на изток отклониха
сърцата на Израил от Бога на бащите му. Но това отклонение бързо доведе
до наказание. Амонците покориха източните племена и пресичайки Йордан,
завзеха териториите на Юда и Ефрем. На запад филистимците навлязоха в
тяхната равнина край морето, изгаряйки и ограбвайки надлъж и шир. Израил
отново изглеждаше изоставен под властта на безмилостните си врагове.
Народът отново потърси помощ от Този, Когото бе отхвърлил и оскърбил.
“Тогава израилтяните извикаха към Господа, като казаха: Съгрешихме Ти,
защото оставихме нашия Бог, та служихме на ваалимите” (Съдии 10:10-16).
Но скръбта им не ги бе довела до истинско покаяние. Народът тъгуваше,
защото греховете му бяха донесли страдания, а не защото бе обезславил
Бога с престъпването на Неговия свят закон. Истинското покаяние е нещо
повече от скръб за греха. То е решително отхвърляне на злото.
Господ им отговори чрез един от пророците Си: “Не избавих ли ви от
египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците? Също и когато
сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене,
Аз ви избавих от ръката им. А въпреки това вие Ме оставихте, та служихте
на други богове; затуй няма да ви избавям вече. Идете, викайте към
боговете, които сте си избрали. Те нека ви избавят във време на
утеснението ви.”
Тези тържествени предупредителни думи насочват ума към една друга сцена
- великия ден на последния съд, когато отхвърлилите Божията милост и
презиращи Неговата благодат ще бъдат поставени лице срещу лице с
Неговата справедливост. На този съд те трябва да дадат сметка кому са
посветили дадените им от Бога таланти – време, средства или интелект – с
които са служили на боговете на този свят. Те са изоставили своя
Приятел, Който истински ги обича, за да следват пътя на удобството и на
светското удоволствие. Възнамерявали са по някое време да се върнат към
Бога, но светът с неговите суети и измами е погълнал вниманието им.
Празните забавления, гордостта на облеклото, задоволяването на апетита
закоравяват сърцето и заглушават съвестта, така че да не чуе гласа на
истината. Дългът се презира. Безкрайно скъпи неща не се оценяват, докато
сърцето загуби желание да принася жертви за Този, Който е дал толкова
много на човека. Но във времето на жетва всеки ще събере каквото е
посял.
Господ казва: “…Аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже простирах
ръката Си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета Ми и не приехте
изобличението Ми… Когато ви нападне страхът като опустошителна буря и
бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,
тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря. Ревностно ще Ме търсят,
но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от
Господа, не приеха съвета Ми и презряха всичкото Ми изобличение. Затова
ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си
измислици… Но всеки, който Ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде
спокоен, без да се бои от зло” (Пр. 1:24-31, 33).
Сега израилтяните се смириха пред Господа. “И те отмахнаха отсред себе
си чуждите богове, та служиха на Господа.” И обичащото сърце на Господа
се изпълни с мъка – “Неговата душа се смили за окаянието на Израиля”. О,
колко дълготърпелива е милостта на нашия Бог! Когато народът отстрани
греховете си, които го отделят от Неговото присъствие, Той чува
молитвите му и веднага започва да действа за него.
Бе издигнат избавител в лицето на Ефтай – един галаадец, който воюва
против амонците и успешно съкруши силата им. В продължение на 18 години
вече Израил бе страдал от потисничеството на враговете си, но отново
забрави урока, научен от страданието.
Когато народът се върна към злите си пътища, Господ допусна да бъде още
потискан от могъщите си врагове – филистимците. В продължение на много
години евреите бяха постоянно притеснявани и понякога напълно
подчинявани от този жесток и войнствен народ. Бяха се смесили с тези
идолопоклонници, обединявайки се с тях в удоволствието и в поклонението,
докато заприличаха напълно на филистимците по дух и по интереси. Тогава
тези престорени приятели на Израил ставаха най-злите му врагове и се
опитваха с всички средства да постигнат унищожението му.
Подобно на Израил християните твърде често се поддават на влиянието на
света и се съобразяват с неговите принципи и обичаи, за да придобият
приятелството на безбожните. Но накрая ще се открие, че тези престорени
приятели са най-опасните им врагове. Библията учи ясно, че не може да
има хармония между Божия народ и света. “Недейте се чуди, братя, ако
светът ви мрази.” Нашият Спасител каза: “Ако светът ви мрази, знайте, че
Мене преди вас е намразил” (1 Йоан 3:13; Йоан 15:18). Сатана работи чрез
безбожните под маската на престорено приятелство, за да подведе Божия
народ към грях, да го отдели от Господа и когато защитата му се
отстрани, ще поведе агентите си да се обърнат против него и ще се опита
да го унищожи.