Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ДУХОВНИТЕ ВЛИЯНИЯ И УМЪТ – 04 – Ум, характер и личност – Елена Вайт – (Елън Уайт)

4
ДУХОВНИТЕ ВЛИЯНИЯ И УМЪТ
РЕЛИГИЯ И ЗДРАВЕ. Личната религия е нещо изключително важно. Ап. Йоан писа на Гай: “Възлюблени, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (3Йоаново 2). Физическото здраве зависи до голяма степен от душевното здраве. Затова независимо “дали ядете или пиете, или нещо правите, всичко правете за Божия прослава”. Личната религия се проявява в държанието, в думите и в действията. Тя предизвиква израстване на личността, докато в края съвършенството донесе одобрението на Господа: “… и вие имате пълнота в Него” (Колосяни 2:10).

ЧИСТАТА РЕЛИГИЯ ДОНАСЯ ВЕДРОСТ, СПОКОЙСТВИЕ И СИЛА. Чистата и неопетнена религия не е чувство, но дела на вяра, милост и любов. Тази религия е необходима за здравето и щастието. Тя навлиза в осквернения храм на душата и с “бича” си изгонва греховете натрапници. Заемайки престола, тя освещава всичко чрез своето присъствие, озарява сърцето със светлите лъчи на Слънцето на правдата. Отваря прозорците на душата към Небето, за да може слънцето на Божията любов да влезе в нея. Заедно с нея идват ведрост и спокойствие. Нарастват физическата, умствената и моралната сила, защото небесната атмосфера като живо, активно средство изпълва душата. В нея се изобразява Христос, Надеждата на славата.

БОГ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА И НА РАДОСТТА. Бог е Източникът на живота, на светлината и радостта във Вселената. Както светлината лъчи се излъчва от слънцето, както потоците вода бликат от живия извор, така и благословенията изтичат от Бога към всички Негови творения. И там, където даденият от Него живот в сърцето на хората, той ще изтича навън към другите във вид на любов и благословения.

ВСИЧКИ ПРИЕМАТ ЖИВОТ ОТ БОГА. Всички творения живеят чрез волята и силата на Бога. Те приемат живот от Неговия Син. Колкото и способни и талантливи да са, колкото и големи да са техните възможности, те се изпълват с живот от Източника на живота. Той е Изворът, Фонтанът на живота. Само Този, Който единствен притежава безсмъртие, Който обитава в светлина и живот, можеше да каже: “Имам власт да положа живота Си и имам власт да го взема пак”.

САТАНА ИЗПОЛЗВА ВЛИЯНИЕТО НА УМА НА ЕДИН ЧОВЕК ВЪРХУ ДРУГ. Изхвърлен от небето, Сатана установи царството си на този свят. Оттогава той действа постоянно и неуморно, за да съблазнява човешки същества, да ги отклонява от верността им към Бога. Използвал е същата сила и на небето – влиянието на един ум върху друг. Човеците стават изкусители на своите ближни. Подхранват се силни, покваряващи сатанински чувства и те упражняват завладяваща, принуждаваща сила. Под влиянието на такива чувства и идеи човеците се свързват един с друг в конфедерации, в трудови съюзи и в тайни общества. В този свят действат човешки инструменти, които Бог не ще търпи още дълго.

СПЕЦИАЛНОТО НАМЕРЕНИЕ НА САТАНА Е ДА ИЗПОЛЗВА РАЗЛИЧНИ СИЛИ ЗА СОБСТВЕНИ ЦЕЛИ. Сатана притежава различни примки – както примките на ловец – всички приготвени да улавят души. Неговото специално намерение е човеците да използват дадените им от Бога сили за себелюбиви цели, а не за Божия слава. Бог иска да се ангажират в дела, които ще им донесат мир и радост и ще бъдат от вечна полза за тях; но Сатана желае да съсредоточим усилията си в неща, които не ни ползват, в неща, които ще загинат.

ПРЕСТЪПВАНЕТО НА ЗАКОНА НЕ ДОНЕСЕ НЯКАКВО ПО-ВИСШЕ РАВНИЩЕ НА СИЛИ И СТРАСТИ. Не трябва да си въобразяваме, че от грехопадението на Адам Бог е дал на човешките същества някакво ново по-висше равнище на сили, енергия и страсти, защото това би означавало, че се е намесил, за да всади в човешката раса греховни наклонности. Христос започна да действа за обръщането и покаянието на човека веднага след като той съгреши, за да може чрез вяра в Христос и чрез послушание към Божия закон да се възстановят загубеният Божи образ у него.

ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ИЗБИРА ЕДНО ОТ ДВЕТЕ ЗНАМЕНА. Ето големия въпрос. Две големи сили са в борба една с друга – Божият Княз Исус Христос и князът на мрака Сатана. Откритата борба настава. Има само две класи хора в света и всяко човешко същество ще се нареди под едното от двете знамена – под знамето на княза на мрака или под знамето на Исус Христос.

ГРЕХЪТ ПОВЛИЯВА ЦЯЛОТО СЪЩЕСТВО. Грехът повлиява цялото същество; същото прави и благодатта.
Отклонилото се от Бога сърце е, което влече надолу способностите на душата. Всички, които изучават науката на спасението, трябва да бъдат смирени ученици в училището на Христос, та храмът на душата да стане обиталище на Всевишния. Ако искаме да се учим от Христос, душата трябва да бъде опразнена от всичките й горди притежания, за да може Христос да отпечата собствения си образ върху нея.

КРЪСТЪТ ИЗДИГА ЧОВЕШКИЯ УМ НА ПОДХОДЯЩОТО РАВНИЩЕ. Кое издига човешкия ум на подходящото за него равнище? Това е Голготският кръст. Чрез гледане към Исус, “Автора и Завършителя на нашата вяра”, всяко желание за себепрославяне бива хвърлено в прахта. Когато гледаме към Голгота, у нас идва дух на смирение и скромност. Когато съзерцаваме кръста и размишляваме за него, ние сме в състояние да виждаме удивителните средства, дадени на разположение на всеки вярващ. Ако гледаме в правилната посока, ще се сринат и човешкото ни самолюбие, и гордостта ни. Няма да съществува повече себевъзвишаване, а истинско смирение.

ЧОВЕКЪТ СТАВА СЪВЪРШЕН В ХРИСТОС. Христос доведе учениците Си в жива връзка със самия Себе Си и с Бог Отец. Чрез действието на Светия Дух върху човешкия ум човекът бива направен съвършен в Исус Христос. Единството на човека с Бога в Христос установява единство и между човек и човек. Това единство е най-убедителното доказателство пред света за величието и добродетелите на Христос и за Неговата сила да премахва греха.

ЕДИНСТВЕНО БОГ МОЖЕ ДА ИЗДИГНЕ МОРАЛНАТА СТОЙНОСТ НА ЧОВЕКА. Стойността на човека – така както Бог го оценява – се измерва чрез връзката му с Христос. Защото Господ е Единственият, Който има правото да издигне моралната стойност на човека чрез Своята праведност. Светската почест и величие имат точно такава стойност, каквато Творецът на човека им е определил. Тяхната мъдрост е глупост, силата им – слабост.

ЕГОИЗМЪТ И НЕГОВИТЕ ПЛОДОВЕ. Егоизмът е същността на греха. И понеже човешките същества са се поддали на неговата мощ, съпротивата срещу верността към Бога днес вилнее в такива размери в света. Народи, семейства и отделни личности са изпълнени с желанието да направят център собственото си “аз”. Човекът копнее да владее над своите съчовеци. Отделяйки се в своя егоизъм от Бога и от своите ближни, той следва собствените си необуздани наклонности. Действа така, сякаш доброто на другите зависи от подчинението им на неговото върховенство.

ПОБЕДАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ СПЕЧЕЛЕНА. Чрез култивиране на правилни принципи човек може да спечели победа над злите си предразположения. Ако се стреми да бъде послушен на Божия закон, чувствата и сетивата му няма повече да се деформират и да закърняват; способностите му няма да се извращават и да се похабяват за постигането на цели, които водят далече от Бога. Във и чрез дарената от Небето благодат думите, мислите и силите могат да бъдат очистени; може да бъде формиран нов характер и деградацията поради греха да бъде победена.
Колебливият ум е началото на изкушението.
Началото в поддаването на изкушението се състои в греха да позволиш на ума си да се разколебае, да бъде непостоянен в своето доверие спрямо Бога. Сатана винаги бди, за да намери случай да представи по погрешен начин Бога и да привлече ума към онова, което е забранено.
Когато може, той ще съсредоточава мисълта върху нещата на този свят. Ще се опитва да възбуди емоциите, да пробуди страстите, да свърже чувствата с онова, което не е за добро. Но от човека зависи да държи под контрол всяко чувство и всяка страст в спокойно подчинение на разума и на съвестта. Тогава Сатана губи силата си над ума.
Делото, за което Христос ни е призовал, е да работим за постепенното побеждаване на духовното зло в нашия характер. Естествените склонности трябва да бъдат победени… Апетитът и страстта трябва да бъдат подчинени, а волята – поставена изцяло на страната на Христос.
Никой не трябва да се отчайва поради наследени лоши склонности. Сатана е винаги нащрек, за да мами и подвежда. Той използва всякакво средство, за да омайва хората да вървят по широкия път на непослушанието. Постоянно работи, за да обърква правилните чувства с погрешни. Лукавият премахва пътепоказателите и поставя свои фалшиви вместо знаците, които Бог е поставил, за да ни сочат правия път. Това е, защото силите на злото се стремят да затъмнят всеки лъч светлина към душите на хората, на които небесни същества са определени да служат, да ръководят, пазят и направляват като наследници на спасението. Никой не трябва да се отчайва поради наследствени предразположения към зло. Но когато Божият Дух го убеждава в грях, извършителят на злото трябва да се покае, да изповяда и да изостави злото. Верни пратеници са на стража и бдят, за да ръководят душата в правите пътеки.

УЧАСТНИК В ГРЕХА ЧРЕЗ ОБЩУВАНЕ. Душата, която е била подведена от зли влияния и е станала участник в греха чрез общуването си с други хора, която прави неща, противни на Божието мислене и характер, не трябва да се отчайва. “Защото такъв Първосвещеник подобава нам, Който е свят, безгрешен, неосквернен, отделен от грешниците и поставен по-високо от небесата” (Евреи 7:26). Христос не е само Свещеник и Ходатай за нашите грехове, но и Жертвоприношение. Той принесе Себе Си в жертва веднъж за всички.

САТАНА ОБЕЗКУРАЖАВА, А ХРИСТОС ВДЪХВА НАДЕЖДА. Нито за момент не признавай, че изкушенията на Сатана са в съгласие със собствения ти ум. Отхвърли тези изкушения така, както би отхвърлил самия противник. Работата на Сатана е да обезкуражава душата. Работата на Христос е да вдъхновява сърцето с вяра и надежда. Сатана се стреми да разклати нашето доверие. Казва ни, че надеждите ни са изградени по-скоро върху фалшиви предпоставки, отколкото върху сигурното и непоклатимо Слово на Този, Който не може да лъже.

ЛЕКАРСТВО ЗА ВСЯКАКВА КАТЕГОРИЯ ИЗКУШЕНИЯ. За всяка категория изкушения има едно лекарство. Не сме оставени сами със собствената си ограничена сила да се борим в битката срещу собственото “аз” и греховното си естество. Исус е мощен Помощник, никога не отслабваща подкрепа… Не е нужно човек да се отпуска или да се обезсърчава, след като за нас са били взети такива преизобилни мерки.

ХРИСТОВАТА КРЪВ Е ЕДИНСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО. Законът на Йехова е извънредно обширен. Исус … ясно заяви на учениците Си, че този свят Божи закон може да бъде нарушаван дори в мислите, в чувствата и в желанията, както и чрез думите и делата. Сърцето, в което обичта към Бога стои на върховно място, няма по никакъв начин да стеснява неговите предписания само до възможно най-нищожните изисквания. Вярната душа с готовност ще отдава пълно духовно послушание, когато законът бъде видян в неговата пълна духовна мощ. Тогава заповедите ще станат близки на душата и ще бъдат почувствани в сърцето в реалната си сила. Грехът ще изглежда изключително отвратителен… Няма да има повече самооправдания, самовъздигане, самолюбие, високо самомнение. Себеупованието ще изчезне. В резултат ще настъпи дълбоко убеждение за грях и отвращение от себе си. Тогава в своето отчаяно усещане за опасност душата се хваща за кръвта на Божия Агнец като за единственото лекарство.

ПОСРЕЩАНЕ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ИЗКУСИТЕЛЯ. Сатана ще дойде при теб, казвайки: “Ти си грешник”. Но не го оставяй да изпълва ума ти с мисълта, че понеже си грешник, Бог те е отхвърлил. Кажи му: “Да, аз съм грешник и поради тази причина се нуждая от Спасител. Нуждая се от прощение, а Христос казва, че ако дойда при Него, няма да загина. В Неговото писмо до мен чета: “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9). Аз ще вярвам на Словото, което ми е оставил. Ще бъда послушен на Неговите заповеди”. Когато Сатана ти каже, че си изгубен, отговори: “Да, но Христос дойде да потърси и да спаси изгубеното”. Колкото по-голям е грехът ни, толкова е по-голяма нуждата ни от Спасител.

ВНИМАНИЕТО Е ОТКЛОНЕНО ОТ СМУЩЕНИЕТО И Е НАСОЧЕНО КЪМ БОЖИЕТО ДЕЛО. Бог призовава Своите творения да отклоняват вниманието си от смущението и объркаността, царуващи около тях, и да го отправят с възхищение към творенията на ръцете Му. Те са достойни за съзерцаване. Бог ги е направил за човека; и когато ги изучаваме, Божии ангели ще стоят край нас, за да просветляват умовете ни и да ни пазят от сатанинските измами.

КАКВО ПРАВИ РЕЛИГИЯТА? Истинската религия облагородява ума, пречиства вкуса, освещава разума и прави неговия притежател участник в чистотата и светостта на небето. Помага на ангелите да идват по-близо до нас и ни отделя все повече и повече от духа и влиянието на света. Прониква във всички действия и отношения на живота и ни дава “дух на здрав разум”. Резултатът е щастие и мир.

УВЕЛИЧАВА ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ КАПАЦИТЕТ. Както в случая с Даниил, в същата степен, в която се развива духовният характер, нарастват и интелектуалните възможности.

ПОДОБРЯВА ФИЗИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ. Нека разумът и волята бъдат поставени на Божия страна и ще се получи удивително подобрение на физическото здраве.

ВЪРШЕНЕТО НА ПРАВОТО Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО. Съзнанието за това, че човек върши правото, е най-доброто лекарство за болни тела и умове. Специалното Божие благословение, почиващо над получателя, е здраве и сила. Човек, чийто ум е спокоен и доволен в Бога, е в пътя към небето. Да имаш съзнанието, че Божието око бди над тебе и че Неговото ухо е отворено за твоите молитви, е наистина удовлетворяващо. Да знаем, че имаме никога не изневеряващ Приятел, на Когото можем да поверим всичките тайни на душата си, е щастие, което думи не могат да изразят.

ЛЮБОВТА НА ИСУС ОБКРЪЖАВА ДУШАТА С АРОМАТНА АТМОСФЕРА. Душите на хората, които обичат Исус, ще бъдат обкръжени с чиста благоуханна атмосфера. Има такива, които крият душевния си глад. На тях може до голяма степен да се помогне чрез нежна дума или любезен поздрав. С небесните дарби, дадени ни богато и даром от Бога, трябва безкористно да облагодетелстваме на свой ред намиращите се в сферата на нашето влияние. Така разкриваме любовта, родена от небето, която ще нараства, ако с готовност бъде използвана за благословението на другите. Така прославяме Бога.

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДНА БЕЗРАЗСЪДНА ПОСТЪПКА. Премахването от съвестта на една предпазна мярка, практикуването само на един лош навик, едно-единствено пренебрегване на висшите изисквания на дълга, може да се окаже началото на измамно поведение, което ще ви тласне в редиците на хората, служещи на Сатана, макар през цялото време да изповядвате, че обичате Бога и Неговото дело. Един безразсъден момент, една-единствена погрешна стъпка може да насочи в погрешна посока целия ход на вашия живот.

БОГ НЕ ВЪРШИ ЧУДЕСА, ЗА ДА ПРЕДОТВРАТИ РЕЗУЛТАТА. Господ ни изпраща предупреждения, съвети и укори, за да се възползваме от възможността да поправим своите грешки, преди те да са станали наша втора природа. Но ако отказваме да бъдем коригирани, Бог не се намесва, за да предотврати последиците от собствения ни начин на действие. Не извършва чудо, за да не изникне и да не принесе плод посаденото семе.
Този човек, който проявява безбожна дързост или упорито безразличие спрямо Божествената истина, ще пожъне жетвата, която е посял самичък. Такъв е бил опитът на мнозина. Те слушат със стоическо безразличие истините, които някога са разтърсвали душата им. Проявяват небрежност, безразличие и съпротива срещу истината; такава е и жетвата, която ще пожънат. Студенината на леда, твърдостта на желязото, непроницаемостта (т.е. неподдаващото се на впечатленията естество) и равнодушието на скалата – всички тези неща намират своето съответствие в характера на мнозина, изповядващи се за християни.
Точно така “Господ закорави сърцето на фараона”. Той говори на египетския цар чрез устата на Мойсей, давайки му най-поразителното доказателство за Божествена сила; но монархът упорито отказваше да приеме светлината, която щеше да го доведе до покаяние. Бог не изпрати свръхестествена сила, за да закорави сърцето на разбунтувалия се цар. Но когато фараонът се съпротиви на истината, Светият Дух се оттегли и той бе оставен на мрака и неверието, които сам бе избрал. Когато продължително отхвърлят влиянието на Светия Дух, човеците се откъсват от Бога. Той няма вече в резерва никакво средство, за да просветли умовете им. Никакво откровение на Неговата воля не може да ги достигне в тяхното неверие.

НИЕ ДА ОФОРМЯМЕ СРЕДАТА, ВМЕСТО ДА БЪДЕМ ОФОРМЯНИ ОТ НЕЯ. Има злини, които човекът може да намали, но никога не може да премахне изцяло. Той трябва да побеждава пречките и да създава обстоятелствата вместо да се оставя да бъде оформян от тях. Той има възможност да упражнява своите дарби, за да се приведе в ред и хармония от смущението и безредието. В тази си работа той може да има Божията помощ, стига само да я поиска. Той не е оставен да се бори с изкушенията и изпитанията със свои собствени сили. Предложена му е помощ от Всемогъщия. Исус остави царските дворове на небето; пострада, и се пожертва в един свят, деградирал от греха, за да научи човека да преминава през изпитанията на живота и да побеждава неговите изкушения. Ето образеца за нас.

БОГ ЖЕЛАЕ УМЪТ ДА БЪДЕ ОБНОВЕН. Сметта на съмнителните принципи и практики трябва да бъде пометена. Господ желае умът да бъде обновен и сърцето – изпълнено със съкровищата на истината.

ДА СЕ ОТНАСЯМЕ БЛАГОРАЗУМНО КЪМ РАВНОДУШНИТЕ ХОРА. Всички имаме нужда да изучаваме човешките характери и начини на действие, за да знаем как да подхождаме разумно към различните хора и как да използваме най-добре дарбите си, за да им помагаме да придобият правилно разбиране на Божието слово и за истинския християнски живот. Трябва да четем Библията с тях и да отклоняваме умовете им от временните неща, като ги насочваме към вечните им интереси. Дълг на Божиите чеда е да бъдат мисионери за Бога, да се запознават с хора, които се нуждаят от помощ. Ако някой се колебае под натиска на изкушението, неговият случай трябва да бъде внимателно разгледан и разрешен мъдро, защото вечният му интерес е поставен на карта и думите и делата на подпомагащите го могат да бъдат за него ухание от живот за живот или от смърт за смърт.

НЕПОКЛАТИМИ ПРИНЦИПИ ХАРАКТЕРИЗИРАТ ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ИСУС ХРИСТОС. Непоклатима принципност ще характеризира поведението на хората, които стоят в нозете на Исус и се учат от Него.