Дългът към бедните – 21 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Често са ме питали какъв е нашият дълг към бедните, които са приели третата ангелска вест; а и самите ние от дълго време искахме да знаем как да се грижим благоразумно за бедните семейства, приели съботата. Отговорът дойде на 3 август 1861 г., по време на престоя ми в Рузвелт, щата Ню Йорк когато Господ ми разкри някои истини във връзка с това.
Бог не изисква от нашите братя да поемат грижата за всяко бедно семейство, приело вестта. Ако те направят това, ще трябва да се спре изпращането на проповедници в новите полета, защото средствата ще бъдат изчерпани. Много хора са бедни поради липса на прилежност и икономичност. Те не умеят да боравят правилно със средствата. Ако им се помага, това ще бъде в тяхна вреда. Някои винаги ще си останат бедни. Каквито и възможности да им се открият, положението им няма да се подобри. Липсва им добра пресметливост и те винаги биха изразходвали докрай всичките си средства, независимо дали са много или малко.
Някои нямат и понятие от себеотрицание и икономичен начин на живот, който би им помогнал да се освободят от дълговете си и да си спестят малко пари за време на нужда. Ако църквата помага на такива християни, вместо да ги остави сами да потърсят изход, това в края на краищата ще им навреди, защото те непрекъснато ще се надяват и ще очакват да получат помощ от нея. Няма да се научат на себеотрицание и икономия, щом нуждите им се задоволяват. И ако някога се случи да не получат помощ, Сатана ги изкушава и те стават ревниви и подозрителни към своите братя, боейки се, че ще пропуснат да изпълнят дълга си към тях. Грешката е тяхна. Те са измамените. Това не са Господните бедни.
Наставлението, дадено в Божието слово за помощта към бедните, не се отнася за такива случаи, а за нещастните и онеправданите. Бог в Своето провидение е допуснал някои хора да ги сполети нещо, за да провери и опита другите. В църквата има вдовици и инвалиди за благословение на останалите. Те представляват част от средствата, избрани от Бога, за да развие истински характер в онези, които изповядват, че са Христови последователи, и да ги накара да проявяват скъпоценните черти, присъщи на нашия състрадателен Спасител.

Вдовици, сираци и инвалиди
Мнозина, които едва свързват двата края, докато са сами, решават да се оженят и да се грижат за семейство, макар да знаят, че не разполагат с никакви средства, за да го издържат. Най-лошото е, че те не са в състояние да управляват своето семейство. Целият им семеен живот е повлиян от техните покварени навици. Не умеят да се контролират и са избухливи, нетърпеливи и раздразнителни. Когато приемат вестта, такива хора смятат, че имат право на помощ от своите по-заможни братя; и ако техните очаквания не се оправдаят, се оплакват от църквата и я обвиняват, че не живее според нейната вяра. Кой трябва да страда в случая? Трябва ли да се отнемат средствата от Божието дело и да се разпиляват на различни места, за да се поеме грижата за тези големи фамилии от бедни? Не, родителите трябва да поемат този товар. Те няма да страдат от по-голяма оскъдица след като са приели вестта, отколкото преди това.
Сред някои бедни има зло, което със сигурност ще причини тяхната гибел, ако не го преодолеят. Те са приели истината, но са запазили своите зли, груби, некултурни навици. Ще им е нужно време, за да видят своята лошотия и да осъзнаят, че това не е в съгласие с Христовия характер. Поглеждат другите, които са по-дисциплинирани, по-чисти и по-образовани, и ги смятат за горди. Можете да ги чуете да казват: „Истината ни е поставила на едно и също ниво.“ Напълно погрешно е да се мисли, че истината принизява онзи, който я приема. Точно обратното, тя го издига, пречиства вкусовете му, освещава неговата проницателност и ако се прилага в живота, постепенно го подготвя за обществото на святите ангели в Божия град. Истината е предназначена да издига.
Онези, които са с по-големи възможности, трябва винаги да се отнасят благородно и великодушно към по-бедните си братя, трябва също така мъдро да ги съветват и след това да ги оставят сами да се борят в битката на живота. Показано ми бе обаче, че върху църквата има много важен дълг – да проявява особена грижа към вдовиците, сираците и бедните в бедствено положение.

* * *
Мнозина от онези, които изповядват истината, не са осветени чрез нея и не са в състояние да направят и най-малката отстъпка от цената, когато са в търговски отношения с някой по-беден брат. Държат се така, сякаш пред тях стои светски човек. Те не обичат своя ближен, както себе си. Бог щеше да бъде много по-доволен, ако съществуваше по-малко себелюбие и повече безкористна щедрост (1868 г., т. 2, стр. 51).