Дългът на родителите към училището – 101 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Нашите братя и сестри в чужбина трябва да чувстват като свой дълг да поддържат института, който Бог е установил. Някои от студентите негодуват и се оплакват, когато се завръщат у дома, а родителите и църковните членове дават ухо на техните преувеличени, едностранчиви изявления. Те биха постъпили по-добре, ако вземеха предвид, че всяка история има две страни. Но вместо това позволяват тези тенденциозни доклади да издигат преграда между тях и колежа. Тогава започват да проявяват страхове и подозрения и да разпитват за начина, по който колежът се ръководи. Такова влияние нанася голяма вреда. Думите на недоволство се разпространяват като заразна болест, оставеното впечатление е трудно да се заличи. Историята се раздува с всяко следващо повтаряне, докато добие гигантски размери. А една проверка всъщност би установила, че грешката не е в учителите и преподавателите. Те просто са изпълнявали своя дълг, прилагайки правилата на училището, в противен случай училището би се деморализирало.
Родителите не винаги действат мъдро. Мнозина са много взискателни в желанието си да накарат другите да приемат техните идеи и започват да проявяват нетърпение и недоволство, ако не успеят да направят това. Но когато от собствените им деца се изисква да съблюдават нарежданията и правилата в училището и когато тези деца се разбунтуват срещу дисциплината, много често родителите им, които изповядват, че обичат Бога и се боят от Него, са единодушни с децата си, вместо да ги изобличават и да поправят грешките им. Това често пъти се оказва повратна точка в развитието на детския характер. Правилата и редът се нарушават, а дисциплината се потъпква. Децата презират всякаква дисциплина и на тях им се позволява да говорят презрително за институтите в Батъл Крийк. Ако родителите бяха се замислили повече, щяха да схванат нежелателния резултат от своето поведение. Наистина голямо чудо е да се очаква в едно училище с 400 учещи, ръководено от мъже и жени, подчинени на човешката слабост, всяка стъпка да бъде толкова съвършена и толкова прецизна, че да не търпи критика.
Ако родителите се поставят на мястото на учителите и видят колко трудно е да се управлява и ръководи училище със стотици учещ с различен интелект, те щяха да се позамислят и да видят истината в съвсем друга светлина. Би трябвало да разберат, че някои деца никога не са били научени на дисциплина у дома. След като винаги им е било угаждано и никога не са били учени на послушание, би било полезно за тях неразсъдливите им родители да използват за възпитанието им строги правила, както за войници в армията. Ако не се направи нещо за тези деца, за съжаление изпуснати от неверните си родители, те никога няма да приемат Исус. Ако не им бъде наложен контрол, ще останат безполезни в този живот, а никога няма да имат дял и в бъдещия живот.
В небето владее съвършен ред, съвършено послушание, съвършен мир и съвършена хармония. Онези, които не почитат реда и дисциплината в този живот, няма да почитат и реда, владеещ в небето. Те никога няма да бъдат допуснати в него, защото удостоените да влязат там ще обичат реда и ще уважават дисциплината. Изградените в този живот характери ще определят бъдещата съдба. Когато дойде, Христос няма да промени характера на никого. Скъпоценното благодатно време ни е дадено, за да изперем дрехите си, т.е. характера си, и да ги избелим в кръвта на Агнето. За да се премахнат петната на греха, необходимо е да работим през целия си живот. Всеки ден усилията за обуздаване и отричане на личното Аз трябва да се подновяват. Всеки ден има нови битки за извоюване и нови победи за спечелване. Всеки ден душата трябва да се излива в сериозна молитва пред Бога, за да придобием мощните победи на кръста. Родителите не трябва да пренебрегват дълга си спрямо децата. Така да ги възпитават, че да бъдат благословение за обществото тук, а след това да успеят да пожънат и наградата на вечния живот.