Дълг за изобличаване на греха – 70 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Беше ми показано, че Бог има ясно отношение към греха на народа, който изповядва, че Му принадлежи и пази заповедите. Онези, които Той е почел по особен начин със забележителното изявяване на Своята сила, както направи това с древните, ще понесат Неговия гняв, тъй като въпреки всичко смеят да не зачитат изричните му наставления. Той поучаваше народа Си, че непослушанието и грехът Го оскърбяват извънредно много и на тях не трябва да се гледа леко. Беше ми показано, че когато сред народа Му бъде открит грях, незабавно трябва да се вземат решителни мерки, за да се отстрани грехът от стана, за да не падне гневът Му върху нас.
Ако обаче греховете на народа бъдат отминавани от отговорните служители, Неговият гняв ще бъде срещу тях и Божият народ като цяло ще отговаря за тези грехове. В отношението Си към народа в миналото Господ показа необходимостта църквата да се очисти от грешките. Един-единствен грешник може да разпръсне мрак, който да отнеме Божията светлина от цялото събрание. Когато народът се окаже в мрак, а не знае причината за него, Бог трябва да се търси сериозно, с голямо смирение и покаяние, докато оскърбителните за Святия Дух грешки не бъдат открити и премахнати.
Предразсъдъкът, който се поражда срещу нас поради това, че не сме обърнали внимание на грешките, които Бог ни е разкрил, и оплакванията поради суровото и строго изобличение, са несправедливи. Бог ни задължава да говорим и ние не можем да мълчим. Ако греховете в редиците на Божия народ са очевидни, а Божиите служители се отнасят с безразличие, те буквално поддържат и оправдават грешника и вината е обща. Поради това Божието неодобрение ще засегне и тях, тъй като ще отговарят за греховете на виновника.
Във видение ми бяха посочени много примери, когато Божието неодобрение е било предизвикано поради небрежността на Неговите служители към грешките и греховете на хората от народа Му. Всеки, който оправдава тези грешки, се счита от другите за много благ и с прекрасен нрав, а той просто отказва да изпълни дълг, ясно посочен в Словото. Тази задача не е особено приятна, затова хората избягват да я изпълняват.
У някои вярващи се поражда дух на омраза поради изобличенията на грешките на Божия народ, а това е причина за слепота и ужасна измама в собствените им души и ги лишава от способността да различават кое е грешно и кое не. Те си изработват собствено духовно зрение. Те може да свидетелстват за грешките, но не ги разбират така, както ги чувстваше Исус Навин и не се смиряват, защото не чувстват опасността за душите си.
Истинският Божи народ, който е взел присърце делото на Господа и спасението на човешките души, винаги ще вижда греха в истинския му характер. Винаги ще се отнасят вярно и ясно към греховете, които така лесно го побеждават. Това важи с особена сила за заключителното дело на църквата и по-специално във времето на запечатването на 144-те хиляди, които ще застанат без грях пред трона на Бога. Тогава те ще чувстват най-дълбоко грешките на народа, който се изповядва за Божи. Това е изразено ясно чрез картината, която пророкът вижда за последното дело, където се представени мъже, държащи в ръката си разрушително оръжие. Един от тях е облечен с ленени дрехи и носи мастилница на кръста (Езекиил 9:4).
Кой действа по това време според Божия съвет? Дали не са онези, които в действителност оправдават грешките на Божия народ и ако не открито, то в сърцето си негодуват срещу изобличителите на греха? А може би са онези, които се опълчват срещу упреците и съчувстват на грешащите? Не наистина! Ако не се покаят и не изоставят делото на Сатана, с което утежняват товара на Божиите служители и подкрепят грешниците в Сион, те никога няма да приемат белега на Божието запечатващо одобрение. Ще попаднат в унищожението на неправедните, представено чрез делото на петимата мъже с разрушителни оръжия. Обърнете внимание, че всички, които получават чистия белег на истината, изработен в тях чрез силата на Святия Дух и представен чрез мъжа в лененото облекло, са онези, които „въздишат и плачат поради всички мерзости“, които стават в църквата. Любовта им към чистотата, честта и славата на Бога е толкова силна, че те осъзнават дълбоко изключителната греховност на греха и скърбят и плачат в агония. Прочетете 9 глава.
Унищожението на онези, които не виждат по същия начин голямата противоположност между грях и праведност и не чувстват опасността така, както всички, които стоят в Божия съвет и получават белега, са описани в заповедта, дадена на петимата мъже с разрушителното оръжие (. 5 и 6).

Историята на един нагледен урок
При случая с Ахановия грях Бог каза на Исус Навин: „А не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия изсред вас“ (Исус Навиев 7:12). Как да сравним този пример с поведението на онези, които не желаят да издигат гласа си срещу греха и грешките, а винаги се отнасят със съчувствие към смутителите на стана? Бог каза на Исус Навин: „Не можеш да устоиш пред неприятелите си, докле не проклетото изсред себе си“ (ст. 13) и изговори наказанието, което щеше да постигне престъпилия Неговия завет.
Тогава Исус Навин започна прилежно да издирва виновника първо в племената, след това в семействата и накрая между личностите. Като виновник бе посочен Ахан. За да се изясни въпросът пред всички люде и за да не им се даде повод да негодуват и да казват, че са пострадали, без да са виновни, Исус Навин постъпи много мъдро. Той знаеше, че е престъпникът, че е скрил греха си, което е предизвикало Божия гняв над народа. Тактично го накара да изповяда греха си, за да бъде оправдана пред Божията чест и справедливост. „Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа, израилевия Бог, и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене. И Ахан в отговор на Исус каза: Наистина аз съгреших на Господа, израилевия Бог, като сторих така и така:
Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и ето, те са скрити в земята сред шатъра ми, и среброто отдолу. И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа. Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана, Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко, каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор. И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби Ахана с камъни и изгориха го с огън, след като го убиха с камъни. После натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор“ (Исус Навин 7:19-26). Господ каза на, че не само бе взел нещата, за които категорично бе заповядал да не се взимат, за да не предизвикат проклетия, но беше и откраднал, и излъгал. И цялата му плячка трябваше да бъде изгорена с изключение на златото и среброто, принадлежащи на Божието съкровище. Грехът бе победен, но не чрез битка и без народът да се излага на опасност. Сам Началникът на Господната войска бе предвождал небесните армии. Битката бе на Господа. Той беше начело на битката.на изобщо не помагаха в случая. Победата и славата бяха Господни, затова и трофеите бяха Негови. Той нареди всичко да бъде изгорено, освен златото и среброто, които запази за Своето съкровище. Добре разбираше значението на заповедта, а именно, че златните и сребърните съкровища, които скри, бяха Господни. Той открадна от Божието съкровище за себе си.