Един апел 11 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Какво да ви кажа, братя, за да ви събудя от плътската ви сигурност? Показана ми бе опасността за вас. В църквата има както вярващи, така и невярващи. Христос представя тези две групи в притчата Си за лозата и нейните пръчки. Той увещава последователите Си: „Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:4,5).
Има голяма разлика между симулираната и действителната връзка с Христос чрез вяра. Изповядването на истината въвежда хората в църквата, но това не доказва, че те са жизнено свързани с живата Лоза. Дадено е правило, по което истинският ученик може да се различи от онзи, който следва Христос на думи без вяра в Него. Едната категория хора дава плод, другата е безплодна. Едната категория често бива кастрена от Божия меч, за да дава повече плод; другата – като изсъхнали вейки скоро ще бъде откъсната от живата Лоза.
Много съм загрижена нашите хора да си запазят живото свидетелство и църквата да се съхрани чиста от невярващи. Можем ли да си представим по-тясна, по-интимна връзка с Христос от описаната с думите: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Жилите на пръчката са почти еднакви с тези на лозата. Животът, силата и плодовитостта се предават от стеблото към пръчките без пречка и постоянно. Коренът разпраща храната чрез пръчката. Такава е истинската връзка на истински вярващия в Христос. Той пребъдва в Него и от Него черпи своята храна.
Тази духовна свързаност може да се осъществи само чрез упражняването на лична вяра. Тази наша вяра трябва да изразява върховно предпочитание, съвършено упование, пълно посвещение. Нашата воля трябва да е напълно подчинена на Божията воля, нашите чувства, желания, интереси и чест свързани с напредъка на Христовото царство и с честта на Христовата кауза, като постоянно получава благодат от Исус, а Той получава благодарност от нас.
Когато тази интимна връзка и общение се създадат, нашите грехове се възлагат на Христос; Неговата правда се приписва на нас. Той бе направен грешен за нас, за да станем ние праведни пред Бога в Него. Ние имаме достъп до Бога чрез Него; биваме приети в името на Възлюбения. Който с дума или с дело оскърбява един вярващ, той наранява Исус. Който дава чаша студена вода на Негов ученик, все едно, че я дава лично на Христос.
Този красив символ на връзката на Христос с вярващите бе даден непосредствено преди раздялата Му с учениците. Чрез този символ Той им поясни колко тясно трябва да са съединени с Него, за да поддържат духовния си живот, когато видимото Му присъствие се оттегли от тях. За да им го запечати в умовете, им даде картината за лозата като най-ярък и подходящ пример.
За юдеите лозата бе най-благородното от растенията и символ на всичко мощно, прекрасно и плодородно. „Лозата, сякаш искаше да им каже Господ, която цените тъй високо, е само символ. Аз Съм действителността; Аз Съм истинската Лоза. Като народ вие цените лозата; но като грешници трябва да цените Мене над всичко земно. Пръчката не може да живее отделно от лозата, така и вие не можете да живеете, ако не пребъдвате в Мене…“
Избиране на подходяща обстановка за дома
Малко са вярващите, които съзнават колко е важно да избягват, доколкото това им е възможно, всички приятели, не добре разположени към религиозния им живот. Когато избират местопребиваване, малко са тези, които на първо място и като първо условие поставят духовното си благосъстояние.
Родители със семействата си се стичат в градовете, защото мислят, че там прехраната се изкарва по-лесно, отколкото в селата. Децата, когато са свободни от училище, нямайки какво да правят, се възпитават от улицата. От лоши другари те възприемат порочни и безпътни навици. Родителите виждат всичко това, но поправянето на грешката изисква жертва, на която не са готови и решават да останат там, където са, докато Сатана придобие пълен контрол над децата им. По-добре пожертвайте всичко и всяко светско съображение, отколкото да изложите на опасности поверените ви скъпи души. Те ще бъдат изкушавани и вие трябва да ги учите как да се предпазват. Но ваш дълг е да отсечете всяко влияние, да прекъснете всеки навик и да скъсате всяка връзка, която не ви дава възможност да поддържате най-свободна, открита и сърдечна връзка с Бога, било по отношение на вас лично, било по отношение на вашето семейство.
Вместо да живеете в многолюдни градове търсете уединено място, където децата ви ще бъдат, доколкото е възможно, защитени от изкушения, и там ги възпитавайте и обучавайте за полезен живот. Ето причините, които пророк Езекиил изрежда, довели до падението и унищожението на Содом: „Гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; а сиромаха и немотния не подкрепяте.“ Всички, желаещи да избягнат участта на Содом, трябва да избягват причините, предизвикали Божиите присъди над този безбожен град.
Братя мои, вие не зачитате най-свещените Божии права, като сте небрежни в посвещаването на себе си и на децата си на Бога. Много от вас си почиват в измамна сигурност, отдадени на себелюбиви интереси и привлечени от земни съкровища. Вие не се плашите от никакво зло. Опасността ви се вижда много далечна. Но ще бъдете излъгани, заблудени и вечно погубени, ако не се пробудите и с покаяние и дълбоко смирение не се върнете обратно при Бога.
Повторно и повторно небесният глас ви е говорил. Ще го послушате ли? Ще се вслушате ли в съвета на Верния Свидетел да потърсите опитаното в огън злато, бялата дреха и колурия? Златото е вяра и любов, бялата дреха е Христовата правда, а колурият е онова духовно проницание, което ще ви направи способни да виждате примките на Сатана и да ги избягвате, да виждате истината и да й се покорявате.
Смъртната летаргия на света парализира сетивата ви. Грехът не ви изглежда вече отвратителен, понеже Сатана ви е заслепил. Божието наказание скоро ще се излее над земята. „Бягай за живота си“ (Битие 19:17) е предупреждението на Божиите ангели. Други гласове казват: „Не се вълнува; няма причина за особена тревога.“ Спокойните в Сион викат: „Мир и безопасност“, докато в същото време Небето заявява, че бърза гибел предстои за престъпника. Младите, лекомислените, обичащите удоволствията приемат тези предупреждения за празни приказки и ги отминават със смях. Родителите са склонни да оправдават децата си по този въпрос и спят спокойно. Така бе при разрушаването на стария свят и когато Содом и Гомор бяха изгорени. Вечерта преди унищожението градовете на долината се веселяха и пируваха. Подиграваха се на опасенията и предупрежденията на Лот. Но точно подигравателите загинаха в пламъците. Същата онази нощ вратите на милостта се затвориха завинаги за безбожните, безгрижни обитатели на Содом.
Бог е, Който държи в ръцете Си съдбата на човешките души. Той няма да позволи вечно да Му се подиграват, да Го усмиват. Неговата отплата се вижда вече по земята. Свирепи и ужасни бури причиняват унищожение и смърт по пътя си. Поглъщащи пожари опустошават гори и гъсто населени градове. Бури и корабокрушения очакват пътуващите по море. Злополуки и бедствия заплашват пътуващите по суша. Урагани, земетресения, меч, глад следват бързо едно след друго. И все още сърцата на хората са корави. Те не признават Божия предупредителен глас. Не искат да избегнат от наближаващата буря на единственото сигурно място.
Много от поставените на Сионските стени да наблюдават и да предупреждават за идващото бедствие сами са заспали. Тъкмо онези, които би трябвало да са най-активни и будни в този час на опасност, занемаряват своя дълг и стават виновни за смъртта на души.

Вие не сте обърнали на децата си нужното внимание и не сте им дали нужното насърчение. Не сте ги привързали към сърцето си с най-нежни връзки на любов. Работата по издръжката на семейството така запълва времето и силите ви, че занемарявате домашните си задължения. И все пак, така сте свикнали с този тежък товар, че ви изглежда голяма жертва да се освободите от него. Но ако сторите това, то ще бъде във ваш духовен интерес и за щастието и добрите нрави на вашите деца. Добре би било да изоставите притискащите ви грижи и да се оттеглите някъде извън градовете, където покваряващото нравите на младите влияние не е толкова силно.
Вярно е, че и на село няма да ви липсват безпокойства и тежки грижи, но там бихте избегнали много злини и бихте затворили вратата срещу поток от изкушения, заплашващ да залее умовете на децата ви. Те се нуждаят от занимание и разнообразие. Еднообразието в дома ги прави неспокойни и немирни и те започват да се събират с покварени градски момчета и така получават улично възпитание (1876г., т. 4, с. 135, 136).