Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Ездра – свещеник и книжник – 50 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Ездра – свещеник и книжник – 50 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Около седемдесет години след завръщането на първата група пленници,
водени от Зоровавел и Исус, тронът на Мидо-Персия зае Артаксеркс
Лонгиман. Поредица от забележителни събития свързват името на този цар
със свещената история. По време на неговото управление живяха и
работиха Ездра и Неемия. Той е царят, който през 457 г.пр.Хр. издаде
третия и последен указ за възстановяване на Ерусалим. По негово време
се завърнаха група евреи, водени от Ездра; Неемия и другарите му
завършиха стената около Ерусалим; храмовите служби бяха реорганизирани
и започна голяма религиозна реформация под ръководството на Ездра и
Неемия. През дългото си царуване царят често проявяваше благосклонност
към Божия народ. В своите доверени и обичани еврейски приятели Ездра и
Неемия той виждаше хора, определени от Бога и издигнати за особено дело.
Преживяването на Ездра по време на пребиваването му сред останалите
евреи във Вавилон бе толкова необикновено, че привлече благосклонното
внимание на цар Артаксеркс. С него той разговаряше свободно за силата
на небесния Бог и за Божия план да възстанови евреите в Ерусалим.
Потомък на Аарон, Ездра бе получил свещеническо образование. В
допълнение на това се бе запознал с писанията на магове, астролози и
мъдреци от мидоперсийското царство, но не бе останал доволен от
духовното си състояние. Копнееше да бъде в пълна хармония с Бога и да
има мъдростта да извършва Божията воля. И така, “Ездра бе утвърдил
сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява”. Това го
подбуди да се заеме усърдно с изучаване историята на Божия народ,
записана в писанията на пророци и царе. Изследва историческите и
поетичните текстове от Писанията, за да узнае защо Господ бе допуснал
Ерусалим да бъде разрушен и народът Му – отведен в езическа страна.
Ездра обърна особено внимание на израилевата история от времето, когато
Аврам получи обещанието. Той изучи наставленията, дадени на планината
Синай и през дългия период на бродене в пустинята. Сърцето му трептеше,
когато откриваше нови и нови неща за Божието отношение към народа Му и
когато осъзнаваше светостта на закона от Синай. Ездра бе развълнуван.
Преживя ново и цялостно обръщане и реши да изучи святата история, за да
може да използва познанието като благословение и светлина за народа.
Постара се да се подготви добре за делото, което вярваше, че му
предстои. Потърси Бога с цяло сърце, за да стане мъдър учител на
Израил. Когато се научи да подчинява разума си на Божията воля, в
живота му се осъществиха принципите на истинското освещение, оказали
влияние след години не само върху младежите, потърсили наставленията
му, но и върху всички, които общуваха с него.
Бог избра Ездра да бъде проводник на доброто за Израил и да възвърне на
свещеничеството славата, от която бе лишено по време на плена. Той се
разви като човек с необикновена ученост и стана “книжник, вещ в
Мойсеевия закон”. Тези качества го направиха една от най-издигнатите
личности в мидоперсийското царство.
Стана говорител на Бога и започна да обучава хората близо до него на
законите, управляващи Небето. През останалите години от живота си,
независимо дали бе в царския двор на Мидо-Персия, или в Ерусалим,
работеше преди всичко като учител. Колкото по-добре предаваше на
другите научените от него принципи, толкова повече се увеличаваше
способността му да работи. Стана човек, известен със своята
добродетелност и усърдие. Пред света бе Господният свидетел за силата
на библейската истина, която облагородява ежедневния живот.
Усилията на Ездра да съживи интереса към изучаване на Писанието
останаха увековечени чрез упорития дългогодишен труд по запазване и
умножаване на святите книги. Той събра всички копия от закона, които
можа да намери, и се постара да ги препише и разпространи. Чистото
Слово, размножено и стигнало в ръцете на много хора, даде познания с
неоценима стойност.
Вярата му, че Бог ще извърши велико дело за народа Си, го подбуди да
разкаже на Артаксеркс за желанието си да се върне в Ерусалим, за да
съживи интереса към изучаване на Божието слово и да помогне на братята
си във възстановяването на святия град. Разказът за пълното му упование
в израилевия Бог, Който може да пази и да се грижи за народа Си,
направи силно впечатление на царя. Той добре разбираше, че израилтяните
се връщаха в Ерусалим, за да служат на Йехова. И все пак доверието му в
почтеността на Ездра бе толкова голямо, че прояви към тях забележителна
благосклонност, като даде в отговор на молбата богати дарове за
храмовата служба. Царят направи Ездра специален представител на
мидоперсийското царство и му повери широки пълномощия, за да осъществи
той стаеното в сърцето си намерение.
Указът на Артаксеркс Лонгиман за възстановяване и построяване на
Ерусалим – третият подред след завършване на седемдесетгодишното
пленничество – е забележителен с няколко неща: царските изявления за
небесния Бог, признаването на заслугите на Ездра и щедростта, проявена
към остатъка от Божия народ. Артаксеркс нарече Ездра “свещеник…
книжника, книжника вещ в думите на Господните заповеди и в повеленията
Му към Израиля…, книжника вещ в закона на небесния Бог”. Царят и
съветниците му дадоха щедро дарение “на израилевия Бог, Чието обиталище
е в Ерусалим”, а освен това Артаксеркс се погрижи да бъдат поети
повечето разходи, като нареди да бъдат платени “от царската
съкровищница”.
Ти си “изпратен от царя и от седмината му съветници – заяви Артаксеркс
пред Ездра – да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог,
който е в ръката ти”. След това продължи с думите: “Каквото и да е
заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния
Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.”
Давайки разрешение на израилтяните да се завърнат, Артаксеркс се
погрижи да бъдат възстановени привилегиите на свещениците и древните
ритуали. “При това ви известяваме относно свещениците, левитите,
певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божи дом, че на никого
от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито или пътна
повинност.” Погрижи се също така и за назначаването на граждански
управители, които да ръководят народа справедливо и в съгласие с
еврейските закони. “И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя
Бог – нареди той, – постави управници и съдии, които да съдят всичките
люде, намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят
законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае. И против
всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се
изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение,
за конфискуване на имот или за затвор.”
Така, “понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него”, Ездра бе
убедил царя да направи всичко необходимо за доброволното завръщане в
Ерусалим на целия израилев народ и на свещениците и левитите. На
изгнаниците още веднъж бе дадена възможност да се приберат в земята си,
с която бяха свързани обещанията за израилевия дом. Указът силно
зарадва хората, изучаващи заедно с Ездра Божия план за народа му.
“Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи – възкликна Ездра, -
Който е турил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на
Господа, който е в Ерусалим, и е направил да намеря милост пред царя и
съветниците му и пред всичките силни първенци на царя!”
В издаването на указа се бе проявила Божията сила. Някои разбраха това
и с радост се възползваха от привилегията да си тръгнат при толкова
благоприятни обстоятелства. На определеното място и в определеното
време желаещите да се върнат в Ерусалим се събраха за дълго пътуване.
“Тия събрах при реката, която тече към Аава – казва Ездра, – и там се
разположихме в стан три дни.”
Ездра бе очаквал много хора да се завърнат в Ерусалим, но броят на
откликналите на призива бе отчайващо малък. Мнозина, сдобили се с къщи
и земя, нямаха желание да пожертват притежанията си. Обичаха лесния
живот и удобствата и бяха доволни, че могат да останат. Примерът им се
оказа пречка за други, които иначе биха избрали да се присъединят към
тръгналите напред с вяра.
Когато Ездра погледна към събралата се група, бе удивен, че синовете на
Левий отсъстват. Къде бяха членовете на племето, отделено за свята
служба в храма? На призива: “Кой е на Божия страна?”, левитите би
трябвало да се отзоват първи. По време на плена, а и след това, те
имаха много привилегии. Имаха пълната свобода да се грижат за духовните
нужди на своите братя в изгнание. Бяха построени синагоги, в които
свещениците провеждаха богослужения и поучаваха народа. Бе разрешено
спазването на съботата и изпълнението на святите ритуали на еврейската
вяра.
Но с течение на времето, след края на робството, условията се промениха
и върху плещите на израилевите водачи паднаха много нови отговорности.
Храмът в Ерусалим бе построен и осветен. Възникна нужда от повече
свещеници за изпълнение на храмовите служби и от Божии люде, които да
учат народа. Освен това имаше опасност да бъде ограничена религиозната
свобода на останалите евреи във Вавилон. Чрез пророк Захария, както и
чрез наскоро преживяното през смутния период по времето на Естир и
Мардохей, евреите в Мидо-Персия бяха ясно предупредени да се завърнат в
собствената си земя. Бе дошло време, когато за тях ставаше опасно да
живеят сред езичници. Предвид променените условия свещениците във
Вавилон би трябвало да видят в новия указ особен призив към тях за
завръщане в Ерусалим.
Царят и управниците му бяха направили много повече от необходимото, за
да открият пътя за завръщането. Те бяха дали изобилни средства, но къде
бяха хората? Левиевите синове се провалиха във време, когато със своето
решение да придружат братята си биха подбудили мнозина да ги последват.
Необичайното им безразличие бе тъжен пример за отношението на
израилтяните във Вавилон към Божия план за избрания народ.
Ездра още веднъж призова левитите, изпращайки им бърза покана да се
присъединят към неговата група. За да подчертае важността от незабавни
действия, им изпрати писмена молба от “по-видни човеци”.
Докато пътниците се бавеха около Ездра, доверените вестители тръгнаха с
молбата “да ни изпратят служители за дома на нашия Бог”. Апелът бе чут
и някои от колебаещите се взеха окончателно решение за връщане. Общо
около четиридесет свещеници и двеста и двадесет нетиними – хора, на
които Ездра можеше да разчита като мъдри служители и добри учители и
помощници – бяха доведени в стана.
Сега всички бяха готови да тръгнат. Предстоеше им пътуване, което
можеше да се проточи няколко месеца. Мъжете бяха взели със себе си
жените и децата си, а също и голямо съкровище за храма и неговите
служби. Ездра съзнаваше, че врагове ги причакват по пътя, готови да
ограбят и убият него и спътниците му. Въпреки това не поиска от царя
въоръжен отряд за охрана. “Защото ме беше срам да поискам от царя
войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже
бяхме говорили на царя, казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над
всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички,
които Го оставят.”
Така Ездра и другарите му имаха случай да възвеличат Божието име пред
езичниците. Вярата в силата на живия Бог би укрепнала, ако самите
израилтяни биха показали твърдо упование в своя Божествен Водач. Затова
решиха да Му се доверят напълно. Не пожелаха да се молят за военна
закрила и така да дадат на езичниците повод да припишат на човешка сила
славата, принадлежаща единствено на Бога. Не можеха да си позволят да
предизвикат съмнение в умовете на приятелите си езичници относно
искреността на своите думи, че като Божи народ разчитат само на Бога.
Искаха да придобият сила не чрез богатството и властта на
идолопоклонници, а чрез Божията милост. Щяха да бъдат защитени само ако
не забравяха Господния закон и се стремяха да го спазват.
Това познание за условията, при които биха продължили да се радват на
благославящата Божия десница, придаваше нещо повече от обикновена
тържественост на службата на посвещение, проведена от Ездра и другите
верни души малко преди отпътуването. “Тогава прогласих пост там при
реката Аава – пише Ездра по този повод, – за да се смирим пред нашия
Бог и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни и за всичкия ни
имот… Постихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това и Той ни
послуша.”
Божието благословение обаче не направи излишни проявите на благоразумие
и предварителното планиране. Като специална мярка за опазване на
съкровището Ездра отдели “дванадесет от главните свещеници” – хора,
чиято вярност и почтеност бяха доказани – и им претегли “среброто,
златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият
Израил, който се намираше там, бяха дали в принос”. На тези мъже
тържествено бе заръчано да действат като бдителни настойници на
повереното им съкровище. “Вие сте свети Господу – заяви Ездра – и
вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на
Господа Бога на бащите ви; внимавайте, прочее, и пазете ги докле ги
претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на
израилевите бащини домове в Ерусалим, в стаите на Господния дом.”
Грижите на Ездра за пренасянето и сигурността на Господнето съкровище
ни дават урок, заслужаващ задълбочено изследване. Бяха избрани само
хората с доказана вярност. Бяха им дадени ясни указания за поверените
им отговорности. Назначаването на верни служители като пазители на
Божието имущество бе израз, че Ездра осъзнава необходимостта от ред и
организация в Божието дело.
В дните, когато се бавеха около реката, бе направено всичко необходимо
за дългото пътуване. “Тогава на дванадесетия ден от първия месец – пише
Ездра – станахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на
нашия Бог бе над нас за добро, та ни избави от неприятелска ръка и от
причакващи по пътя.” Пътуването продължи около четири месеца. Движеха
се бавно, защото хората, придружаващи Ездра, бяха много – общо няколко
хиляди души заедно с жените и децата. Всички бяха запазени. Враговете
им бяха възпрени да извършат злини. Пътуването бе благополучно и на
първия ден от петия месец в седмата година от царуването на Артаксеркс
стигнаха Ерусалим.
Ездра 7:10
Ездра 7:6
Ездра 7:11, 12, 15, 20
Ездра 7:14, 23
Ездра 7:24, 25, 26
Ездра 7:9, 13
Ездра 7:27, 28
Ездра 8:15
Ездра 7:28; 8:16
Ездра 8:17
Ездра 8:22
Ездра 8:21, 23
Ездра 8:24, 25, 28, 29
Ездра 8:31