Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Езекия – 28 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Езекия – 28 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

В рязък контраст с безразсъдното управление на Ахаз бе реформацията,
проведена при успешното царуване на неговия син. Възцарил се на трона,
Езекия бе решен да направи всичко по силите си, за да спаси Юда от
участта на северното царство. Вестите на пророците не поддържаха
половинчати мерки. Надвисналото наказание можеше да бъде избегнато само
с най-решителна реформа.
В кризата Езекия се прояви като човек, който може да се възползва от
възможностите. Едва се бе възкачил на трона и започна да прави планове
и да ги осъществява. Първо насочи вниманието си към възстановяване на
толкова дълго занемарените храмови служби. В това начинание той искрено
призова към сътрудничество групата свещеници и левити, останали верни
на святото си призвание. Сигурен в лоялността и подкрепата им, сподели
с тях желанието си да започне незабавни и всеобхватни реформи. “Защото
бащите ни са отстъпили – призна той, – сторили са зло пред Господа
нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господнето
обиталище… Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с
Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.”
С няколко добре подбрани думи царят описа положението, в което се
намираха – затворен храм и преустановени служби; открито
идолопоклонство, практикувано по улиците на града и из цялото царство;
отстъпил народ, който би могъл да остане верен на Бога, ако юдовите
водачи бяха дали добър пример; упадък на царството и загуба на престиж
пред околните народи. Северното царство бързо са разпадаше. Мнозина
загинаха от меч, а множествата бяха вече отведени в робство. Скоро
Израил щеше да бъде напълно завладян от асирийците и изцяло погубен.
Тази участ със сигурност би сполетяла и Юда, ако Бог не работеше чрез
избраните Си представители.
Езекия се обърна директно към свещениците да се обединят с него в
осъществяване на необходимите реформи. “… не бивайте сега небрежни -
апелира царят, – защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му
служите, да сте Му служители и да кадите.” “… осветете се сега,
осветете храма на Господа Бога на бащите си.”
Бе настъпило време за бързи действия. Свещениците започнаха незабавно.
Осигурявайки си сътрудничеството и на други измежду тях, неприсъствали
на срещата, те се заеха с цяло сърце да извършат делото по очистването
и освещаването на храма. Поради годините на поквара и занемареност
работата бе съпроводена с много усложнения. Но свещениците и левитите
се трудеха неуморно и за удивително кратко време можаха да кажат, че
задачата е изпълнена. Храмовите порти бяха поправени и отворени,
святите съдове – събрани и поставени на местата им. Всичко това се
направи, за да се възстанови службата в храма.
По време на първата служба градските управници потърсиха прощение за
греховете на народа, като за целта се свързаха с цар Езекия и със
свещениците и левитите. Върху олтара бе сложен принос за грях, “за да
направят умилостивение за целия Израил”. “И като свършиха принасянето,
царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха.” В
храмовите дворове отново отекнаха слова на прослава и преклонение.
Богомолците, осъзнавайки че се освобождават от робството на греха и
отстъплението, пееха песните на Давид и Асаф с радост. “И Езекия и
всичките люде се радваха, загдето Бог беше предразположил людете;
понеже това нещо стана ненадейно.”
Бог наистина бе подготвил сърцата на юдовите големци да поведат
решително реформаторско движение срещу вълната на отстъпление. Чрез
пророците Си Той бе изпращал на избрания народ вест след вест на
искрена молба – вести, които бяха презирани и отхвърляни от десетте
племена на израилевото царство, сега предадено на враговете му. Но в
Юда имаше богобоязлив остатък и пророците продължиха да апелират към
него. Чуйте как Исая настоява: “Върнете се, о чада на Израиля, към
Този, от Когото много сте отстъпили.” Чуйте как Михей уверено заявява:
“Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си. Бог мой
ще ме послуша. Не злорадствай заради мене, неприятелко моя, ако падна,
ще стана, ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. Ще нося
гнева на Господа, защото му съгреших, догдето отсъди делото ми и
извърши съдба за мене, като ме изведе на видело; тогава ще видя
правдата Му.”
Тези, както и много други вести, разкриващи желанието на Бога да
прощава и да приема преднамерено изоставилите Го, бяха давали надежда
на много отчаяни души през тъмните години, когато храмовите порти бяха
затворени. Сега, след като водачите започнаха да въвеждат реформата,
голямо множество хора, изморени от робството на греха, бяха готови да
откликнат.
Онези, които влязоха в храмовите дворове, за да търсят прощение и
подновяване на клетвата си на вярност към Йехова, бяха по чуден начин
насърчени от пророческата част на Свещеното писание. Тържествените
предупреждения срещу идолопоклонството, изговорени чрез Мойсей пред
целия Израил, бяха придружени от пророчества за Божието желание да чува
молитвите и да прощава на онези, които във време на отстъпничество Го
потърсят с цяло сърце. “… ако най-после се обърнеш към Господа твоя
Бог – бе казал Мойсей – и послушаш гласа Му, то, понеже Господ твоят
Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще
забрави завета, за който се е клел на бащите ти.”
В пророческата молитва, произнесена при освещаването на храма, чиито
служби Езекия и неговите помощници сега възстановяваха, Соломон бе
изрекъл думите: “Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля
по причина, че са ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе, та изповядат
Твоето име и принесат молитва, като ти се помолят в тоя дом, тогава Ти
послушай от небето и прости греха на людете Си Израиля”. Тази молитва
бе подпечатана с видимото Божие одобрение – в края огън слезе от небето
и изгори всеизгарянията и жертвите и славата на Бога изпълни храма.
През нощта Господ се бе явил на Соломон, за да му каже, че молитвата му
е чута и че на поклонниците в храма ще бъде показвана милост. Бе дадено
благодатното уверение: Ако “людете Ми, които се наричат с Моето име,
смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от
нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им
и ще изцеля земята им”.
Тези обещания се изпълниха по удивителен начин по времето на
проведената от Езекия реформация.
Доброто начало, поставено с очистването на храма, бе последвано от по-
широко движение, в което участваха и Израил, и Юда. В усърдието си да
превърне храмовите служби в истинско благословение за народа Езекия
реши да възкреси древния обичай, при който израилтяните се събираха да
празнуват Пасхата.
От много години тя не се спазваше като национален празник. Разделянето
на царството след Соломоновото царуване бе направило празника
неприложим. Но ужасни наказания, сполетели десетте племена, събудиха в
сърцата на някои желанието за нещо по-добро. Вълнуващите вести на
пророците също повлияха. Поканата за празнуване на Пасхата в Ерусалим
бе разгласена с царски пратеници надлъж и нашир “от град в град през
Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон”. На много места
носителите на любезната покана бяха изпъждани. Непокаяните я
пренебрегваха. Въпреки това някои хора, жадуващи да търсят Бога, за да
получат по-ясно познание за волята Му, “се смириха и дойдоха в
Ерусалим”.
Откликът в Юдовата земя бе много по-голям, защото върху жителите й “бе
Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедите на
царя и на първенците” – заповеди в съответствие с разкритата чрез
пророците Божия воля.
Празнуването имаше голяма полза за насъбралите се множества.
Осквернените улици на града бяха очистени от идолопоклонническите
олтари, поставени по време на Ахазовото царуване. На определения ден
Пасхата бе отпразнувана и народът цяла седмица принасяше примирителни
жертви и изучаваше онова, което Бог иска да се върши. Всеки ден
левитите проповядваха “добро знание за Господа”, а хората, приготвили
сърцата си да Го търсят, намериха прощение. Множеството, покланящо се
на Бога, получи голяма радост. “И всеки ден левитите и свещениците
славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.” Всички
бяха обединени от желанието да славословят Този, Който бе толкова щедър
и милостив към тях.
Отрежданите обикновено седем дни за пасхалния празник отминаха бързо,
но богомолците решиха да прекарат още седем дни в по-цялостно изучаване
на Господния път. Свещениците продължиха да учат хората от книгата на
закона. Всеки ден народът се събираше край храма за славословие и
благодарност. В края на това голямо събиране стана ясно, че Бог е
действал по чуден начин за духовната промяна на отстъпилия Юда и за
възпирането на вълната от идолопоклонство, заплашваща да помете всичко
пред нея. Тържествените предупреждения на пророците не бяха напразни.
“Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на израилевия
цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.”
Дойде време богомолците да се връщат по домовете си. “… левитите и
свещениците станаха, та благословиха людете; и гласът им биде послушан
от Господа и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.”
Бог бе приел съкрушените по сърце, които бяха изповядали греховете си и
се бяха обърнали към Него за прощение и помощ.
Остана да се извърши едно важно дело, в което всички завърнали се по
домовете си трябваше да вземат активно участие. То носеше белега на
истинска реформация. В Свещеното писание се казва: “… целият Израил,
които се намираха там, излязоха по юдовите градове, та изпотрошиха
кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из
целия Юда и Вениамина, също и в Ефрем и Манасия, докле ги унищожиха
всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в
своята собственост.”
Езекия и неговите помощници започнаха различни реформи за укрепване на
духовните и светските интереси на царството. “В целия Юда” царят “върши
това, което бе добро и право, и вярно пред Господа своя Бог. Във всяка
работа, която почна… вършеше я от все сърце и успяваше”. “На Господа
Израилевия Бог се упова… не престана да го следва, но упази
заповедите, които Господ даде на Мойсея. И Господ бе с него. Където и
да излизаше, той благоуспяваше.”
Царуването на Езекия се характеризираше с низ от забележителни събития,
показали на околните народи, че израилевият Бог е с народа Си. Успехът
на асирийците в завладяването на Самария и в разпръсването на остатъка
от десетте племена сред народите в началото на неговото царуване
накараха мнозина да се усъмнят в силата на еврейския Бог. Окуражени от
успехите си ниневийците отдавна бяха забравили вестта на Йона и бяха
започнали да се противопоставят на небесните планове. Няколко години
след падането на Самария победоносната армия, постигнала известни
успехи, се появи в Палестина, този път насочена срещу укрепените юдови
градове. Но войските се оттеглиха за известно време поради трудности в
други части на царството им. Едва няколко години по-късно, към края на
царуването на Езекия, щеше да бъде показано на народите дали езическите
богове ще имат окончателната победа.
2Лет. 29:6, 10
2Лет. 29:11, 5
2Лет. 29:24, 29, 36
Исая 31:6
Михей 7:7-9
Второзак. 4:30, 31
3Царе 8:33, 34
По 2Лет. 7:1
2Лет. 7:14
2Лет. 30:10, 11
2Лет. 30:12
2Лет. 30:22 – ЦП
2Лет. 30:21
2Лет. 30:26
2Лет. 30:27
2Лет. 31:1
2Лет. 31:20, 21; 4Царе 18:5-7