Естеството и влиянието на свидетелствата 40 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Цел на СВИДЕТЕЛСТВАТА
В древността Бог говореше на хората чрез устата на пророците и апостолите. Днес Той им говори чрез СВИДЕТЕЛСТВАТА на Духа Си. В никое друго време Бог не е поучавал по-сериозно Своя народ за волята и пътя Си, както днес.
Господ е намерил за добре да ми даде видение относно нуждите и заблудите на Своя народ. Колкото и да ми беше трудно, аз изложих вярно престъпленията на грешниците и средствата, с които да си помогнат. Така Божият Дух е изговорил предупреждения и наказания, без да задържа скъпоценните обещания на милостта.
Разкаялите се грешници нямат причина да се отчайват от това, че престъпленията им са били посочени и че им се е обърнало внимание върху опасността, в която са били. Точно тези старания за тях показват колко много Бог ги обича и как силно желае да ги спаси. Те трябва само да последват съвета Му и да вършат волята Му, за да наследят вечен живот. Бог представи пред Своя заблуждаващ се народ греховете му, за да може той да види всичката своя мерзост и светлината на Божествената истина. Тогава дълг на народа е да се откаже завинаги от греховете си. Ако можеше да разбере как Бог действа за него и да приеме поученията, той би видял една права пътека под краката си и една светлина, която би го водила без тъмнина и обезсърчение.
Предупреждения и напомняния се дават на заблуждаващите се измежду адвентистите от седмия ден не защото животът им подлежи на укор повече от живота на така наречените християни от другите общества. Не и за това, че примерът и делата им са по-лоши от тези на адвентистите, които не желаят да послушат изискванията на Божия закон. Но се дават най-вече защото те имат голяма светлина и чрез изповедта стават Божи особен народ, избран народ, у когото законът на Бога е написан в сърцето. Божиите хора са като верни воденици на небесния Бог, които са послушни на закона на Неговото управление и представляват Божия характер на земята. Но всеки техен грях ги отделя от Бога и в известен смисъл безчести Неговото име, като се дава на неприятелите на Неговия закон възможност да укоряват делото и народа Му, който Той е нарекъл „избран род, царско свещенство, свят народ, който Бог придоби“, който трябва да известява добродетелите на Оня, Който „ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (1Петрово 2:9).
Господ призовава и наказва хората, изповядващи, че пазят Неговия закон. Той изобличава греховете и неправдата им, защото желае да им отнеме всеки грях и всяка слабост, за да могат те, като се боят от Него, да постигнат пълна святост. Бог ги порицава, укорява и поправя, за да бъдат очистени, осветени, облагородени и най-после издигнати до собствения Му престол.
Като преглеждам СВИДЕТЕЛСТВАТА, дадени за подигравателите на Съботата, се учудвам на Божията милост и грижа за Неговите деца. Бог им изпраща толкова много предупреждения, като посочва опасностите и представя високото положение, което трябва да заемат според Неговата воля. Ако те пребъдват в любовта Му и се отдалечават от света, Неговото особено благословение ще почива върху тях и светлината Му ще ги осветлява. Доброто им влияние ще се чувства във всеки отдел на делото и във всяка част на полето. Но ако не се отзоват на Божието намерение, ако продължават да имат такова нищожно понятие за величествения характер на делото, както в миналото, тяхното влияние и пример ще доведат до ужасни последици. Ще причиняват само вреди и вреди. Дрехите им ще бъдат опетнени от кръвта на скъпи души.
Многократно ми биваха предавани предупреждаващи свидетелства. Аз не питам кой ги е уважил. Кой е бил ревностен да се разкае за греховете и идолослуженето си и е положил сериозни старания да се стреми към целта на „горното от Бога призвание“ в Исус Христос? Аз жадно очаквах и се надявах, че Бог ще даде на някои Своя Дух и ще ги използва като инструменти на правдата, за да събуди църквата и да я доведе в ред. Но аз трябваше да се откажа от почти всяка надежда, защото от година на година виждах все по-голямо отдалечаване от простотата, която, както Бог ни показва, трябва да характеризира Неговите последователи. Интересът и предаността към Божието дело изчезват все повече. Питам: Как се постараха тези, които предявяват, че вярват в СВИДЕТЕЛСТВАТА, да живеят в съгласие с дадената им светилна? С какво са показали, че са уважили предупрежденията? Доколко са живели според получените поучения?

Не вместо Библията
Че СВИДЕТЕЛСТВАТА не са дадени вместо Библията, се вижда от следното извлечение от свидетелство, публикувано в 1876 г.:
„Брат Дж. смущаваше умовете, като се опитваше да обяснява, че светлината, дадена от Бога чрез СВИДЕТЕЛСТВАТА, е приложение към Божието слово. Постъпвайки така обаче, той хвърля фалшива светлина. Бог е намерил за добре по този начин да отправи мислите на Своя народ върху Своето Слово, за да може той да го разбира по-ясно*. Божието слово може да просвети най-мрачния дух и може да бъде разбрано и от хора, проявяващи и най-слабото желание да го разберат. Въпреки това обаче, някои, които изповядват, че изучават Божието слово, живеят в пряко противоречие с неговите прости поучения. И за да не остави за никого никакво извинение, Бог дава ясни и определени свидетелства, които да ги върнат обратно към Словото, що са пренебрегнали в живота си. Божието слово е богато с общи принципи за създаване на правилни житейски привички и СВИДЕТЕЛСТВАТА както общите, така и личните имат за цел да обърнат вниманието особено върху тези принципи.
На 3 април 1871 г. този въпрос ми беше изложен в сън. Струваше ми се, че присъствам на събрание, на което се бе събрало голямо множество. Мнозина бяха коленичили пред Бога в сериозна молитва и изглеждаше, че голяма мъка има в сърцата им. Те молеха настоятелно Господ за особена светлина. Някои като че ли преживяваха дълбока душевна агония и бяха твърде напрегнати. Молеха се гласно със сълзи за помощ и светлина. Нашите най-първи братя участваха в тази тъй важна сцена. Брат А. бе проснат на пода, очевидно в дълбока мъка. Неговата жена седеше сред компания от равнодушни присмивачи. Тя гледаше така, като че ли желаеше всички да разберат, че презира смиряващите се по този начин.
Сънувах, че Божият Дух дойде върху мен. Аз се вдигнах всред викове и молитви и казах: „Духът е на мене.“ Чувствам се принудена да съобщя, че вие трябва да започнете да работите лично за себе си. Вие гледате към Бога и желаете Той да извърши вместо вас делото, което сами би трябвало да извършите. Ако сами вършите това дело, и Бог ще ви помага, когато имате нужда от помощ. Изоставили сте точно работите, които Той ви е възложил да вършите. Викали сте към Него Той да върши вашата работа. Ако бяхте последвали светлината, що ви е дал, Той щеше да ви освети с още по-голяма светлина. Но как можете да очаквате, че докато пренебрегвате дадените от Бога съвети, предупреждения и напомняния, Той ще ви дава повече светлина и благословение, за да ги отхвърляте и потъпквате? Бог не е човек. Той „поругаем не бива.“

*1889 г., т. 5, с. 532-541
*1889 г., т. 5, с. 541, 542
*1889 г., т. 5, с. 517-573
*1889 г., т. 5, с. 573-580 (Необходимо е всекидневно изучаване на Библията)
*1889 г., т. 5, с. 580-586
*1889 г., т. 5, с. 501-603
*1889 г., т. 5, с. 603-613
*1889 г., т. 5, с. 613-621 (Църковни задължения)
*1889 г., т. 5, с. 634, 635 (Божията любов към грешниците)
*1889 г., т. 5, с. 651-653
*1888 г., т. 5, с. 654-683
*т. 4, с. 246

Бог не е човек; Той не позволява да си играят с Него.
Аз взех скъпата Библия и я обградих с различните СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЦЪРКВАТА, дадени за Божия народ. Тук, казах аз, има предписания почти за всички случаи. Тук са посочени греховете, които трябва да се премахнат. Тук може да бъде намерен търсеният съвет, макар и да e за други случаи в подобна ситуация. На Бога е било угодно да ви дава правило след правило и заповед след заповед. Но само малко от вас знаят какво всъщност съдържат СВИДЕТЕЛСТВАТА. Вие не познавате Писанието. Ако бяхте изследвали Библията с желанието да разберете нейното становище и да постигнете християнското съвършенство, не бихте се нуждаели от СВИДЕТЕЛСТВАТА. Но тъй като сте пренебрегвали да се запознаете с боговдъхновената Книга, Бог е потърсил да ви достигне чрез прости, преки свидетелства, привличайки вниманието ви върху думите на Свещеното писание, което не сте послушали, настойчиво увещавайки ви да доведете живота си в хармония с Неговите чисти и възвишени учения.

Не са предназначени да дават нова светлина
Чрез СВИДЕТЕЛСТВАТА Господ цели да ви предпазва, наказва, съветва и да привлича умовете ви към важността на Истината. Да не мислим, че СВИДЕТЕЛСТВАТА ни носят някаква нова светлина; те изразяват по-живо на сърцето отдавна изявените духовни истини. Дългът на човека спрямо Бога и неговите ближни е ясно отбелязан в Божието слово, но само малко от вас са послушни на дадената светлина. Не се открива нова истина, но чрез тях Бог е опростил познатите вече велики истини и ги е изявил на народа, както е намерил за добре, за да го пробуди и да му ги внуши, така че никой да не може да има някакво извинение.
Гордост, себелюбие, егоизъм, омраза, завист и ревност са помрачили разсъдъка ви и истината, която би ви умъдрявала за спасение, е изгубила силата си да осенява духа и да го владее. Най-съществените принципи на Божествеността остават неразбрани, защото няма глад и жажда за библейско познание, за сърдечна чистота и святост в живота. СВИДЕТЕЛСТВАТА не бива да омаловажават Словото, но да го издигат, и така да привличат умовете, че чудесната простота на истината да се възприеме от всички.
По-нататък аз казах: „Както Божието слово е обградено от тези книги и списания,така Бог ви е обгърнал с напомняния, съвети, предупреждения и насърчения. И сега вие със страх в душите си се молите за повече светлина. Натоварена съм от Бога да ви кажа, че докато не прилагате на практика дадената ви вече светлина, по пътя ви не ще падне повече нито един светъл лъч от СВИДЕТЕЛСТВАТА. Господ ви е обкръжил със светлина, но вие не сте я оценили, тъпкали сте я с нозете си. Докато някои съвсем са презирали светлината, други само са я пренебрегвали или пък са я следвали равнодушно. Малко са се решили да последват светлината, която Господ им е дал според благоволението Си.“
Някои, които получиха чрез СВИДЕТЕЛСТВАТА особени предупреждения, забравиха за няколко седмици напомнянията. На някои СВИДЕТЕЛСТВАТА бяха повторени няколко пъти, но те не им отдадоха подобаващата важност да се постараят грижливо да ги последват. Струваха им се като суетни приказки. Ако бяха уважили получената светлина, биха избегнали загубите и изпитанията, които им се струваха така корави и жестоки. Вината си те трябва да припишат само на себе си. Сами са си сложили на гърба тежък за носене товар. Това не е иго, възложено им от Христос. Бог е проявявал любов и грижи към тях, но техните самолюбиви, зли, невярващи сърца не можеха да познаят Неговата доброта и милост. Продължаваха да затъват слепешката в собствената си мъдрост, докато победени от изпитания и смущения биваха пленени от Сатана. Ако вие съберете светлинните лъчи, които Бог ви е дарил в миналото, Той ще увеличи вашата светлина.
Аз им обърнах вниманието върху старите израилтяни. Бог им даде Своя закон, но те не желаеха да Му бъдат послушни. Тогава им даде церемонии и постановления, че като ги извършват, да си спомнят за Бога. Те бяха твърде склонни да забравят Него и Неговите заповеди, така че стана нужда от постоянно подбуждане на духовете им, за да могат да познаят задълженията си, да бъдат послушни на Създателя си и да Го славят. Ако бяха послушни и бяха пазили с любов Божиите заповеди, множеството церемонии и постановления не биха били нужни.
Ако народът, който сега изповядва, че е особено Божие скъпо притежание, желаеше да бъде послушен на заповедите на Бога, както те са отбелязани в Неговото Слово, не биха били дадени никакви особени свидетелства, за да му напомнят неговите длъжности и да му посочват греховете и голямата опасност, в която той се намира, като не слуша Божието слово. На мнозина съвестта е притъпена, защото са изоставили светлината, пренебрегнали са я и са я презрели.
Някой застана до мен и ми каза: „Бог те е въздигнал и ти е дал думи да говориш на народа и да спечелваш сърцата така, както на никой друг не е дадено. Той така е съставил твоите СВИДЕТЕЛСТВА, че те да отговарят на нуждите. Ти трябва да останеш непоколебима въпреки присмехите, подигравките, упреците и осъжданията. За да бъдеш особен Божи инструмент, не бива да се осланяш на никого, но да зависиш само от Бога и подобно на лозовите мустачки да се увиваш около Него. Той желае да те използва да дадеш на народа Неговата светлина. Ти трябва всекидневно да черпиш от силите Му, за да не могат околните да накърняват или помрачават светлината ти, която трябва чрез тебе да осветлява Неговия народ. Сатана полага особени усилия да отнеме тази светлина, която е така нужна на Божия народ през опасностите на последните дни.
Твоят успех зависи от твоята искреност. Отклониш ли се от нея и започнеш ли да нагаждаш свидетелството според угодата на другите, твоята сила ще изчезне. Днес всичко е присторено и неестествено. Светът е наводнен от свидетелства, които са временни и угодничат, очароват и издигат личното Аз. Твоето свидетелство има друг характер. То се отнася за особени случаи в живота – да запазва от изчезване слабата вяра и да внушава на вярващите необходимостта да светят като светлина на света.
Бог ти е дал чрез твоето свидетелство да покажеш на отклоняващите се и грешащите тяхното истинско положение и неизмеримата загуба, която те понасят, ако продължават своя греховен живот. Той ти е обяснил това, като ти го е представил пред погледа, както на никой друг измежду сега живеещите. Той те държи отговорна заради светлината, която ти е дал. „Не чрез мощ или сила, но чрез Духа Ми“ – казва Господ на силите (Захария 4:6). „Извикай силно, не се щади. Издигни гласа си като тръба, та изяви на людете Ми беззаконието им и на Якововия дом греховете им“ (Исая 56:1).