Естеството и влиянието на свидетелствата 40 (3-та част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Неправилно прилагане на СВИДЕТЕЛСТВАТА
Някои, които вярват СВИДЕТЕЛСТВАТА, грешат, като ги натрапват несправедливо на другите. В том 1, Х 8 има едно свидетелство по този въпрос. „Имаше в… някои хора, които бяха Божии чада и все пак се съмняваха във виденията. Други не се противопоставяха, но не се осмеляваха да заемат решително становище. Някои се отнасяха скептично и имаха достатъчно причини за това. Фалшивите видения и фанатичните молитвени упражнения, както и окаяните резултати, които последваха, оказаха влияние върху случая в… да се настроят подозрително спрямо всичко, което носи името „видение“. Би трябвало всички тези неща да се вземат под внимание и да се постъпва мъдро. Не би трябвало да се иска сметка от хора, които никога не са виждали някого във видение и които не са се запознали лично с влиянието на виденията. На тях не бива да се отнемат църковните привилегии, ако иначе християнският им живот е както трябва.
„Посочено ми бе, че някои можаха да приемат публикуваните видения, съдейки за дървото по неговите плодове. Други са подобни на съмняващия се Тома; те не могат да повярват на публикуваните СВИДЕТЕЛСТВА, нито пък приемат доказателства чрез свидетелството на други, но искат сами да видят. Спрямо тях трябва да се проявява много търпение и братска любов, докато вземат становище за или против. Ако те се обявяват против виденията, за които нямат никакво понятие, ако те продължават да упорстват против нещо, в което нямат никакъв опит…, тогава църквата може да заключи, че те не са на страната на правото.“*
Някои от нашите братя са изповядвали от дълго истината и от години познават мене и моята работа. Те са изпитали истинността на СВИДЕТЕЛСТВАТА и са заявявали, че им вярват. Чувствали са могъщото влияние на Божия дух, който почиваше над тях, за да потвърди истинността им. Показа ми се, че с такива братя, които, когато биват укорявани чрез СВИДЕТЕЛСТВАТА, се повдигат против тях и работят тайно, за да отслабят влиянието им, трябва да се постъпва с внимание, защото тяхното поведение може да бъде опасно за неопитните.

Първото от СВИДЕТЕЛСТВАТА, което някога бе публикувано, съдържа предупреждение срещу не мъдрото приложение на светлината, дадена на Божия народ по този начин. Аз обяснявах, че някои са постъпвали неблагоразумно, когато разговаряйки върху вярата с невярващи, които са искали доказателства, са им чели от моите писания, вместо да им дадат доказателства от Библията. Посочи ми се, че такъв начин на действие е необмислен и би настройвал невярващите против истината. СВИДЕТЕЛСТВАТА нямат никаква тежест пред онези, които не познават техния дух. В такива случаи те не трябва да се цитират.
Ето други предупреждения относно използването на СВИДЕТЕЛСТВАТА, давани от време на време.
„Някои проповедници са изостанали много. Те твърдят, че вярват в дадените СВИДЕТЕЛСТВА, но причиняват вреда, като ги представят като желязно правило на хора, които не са имали никакъв успех с тях; за себе си, обаче, те пропускат да ги прилагат. Те по няколко пъти са получавали свидетелства, но никак не са им обърнали внимание. Поведението им е несъвместимо.“*
„Видях, че някои се опитваха да използват казаното от Бога на другите за техните грехове и неправди. Те са взели посоченото във видението в най-крайното му значение, което после са налагали така, че е стигнало до отслабване на вярата на мнозина в това, което Бог е давал, а също и до обезсърчаване на църквата и довеждането й до отчаяние“*
Врагът посяга на всичко, което може да използва за унищожаване на човешките души. Дадени бяха свидетелства за доброто на някои лица, заемащи важни длъжности. Отначало те започват добре, като поемат товарите и извършват своята част в Божието дело. Но Сатана ги преследва с изкушенията си, докато накрая бъдат победени. Други пък, като виждат техния неправилен начин на действие, приемат внушението на Сатана, че нещо е сбъркано в дадените за тези лица свидетелства, иначе те не биха се показали недостойни за участие в Божието дело.
По такъв начин се поражда съмнение относно дадената от Бога светлина. Това, което може да бъде казано за някои при известни обстоятелства, не може да им се каже при други обстоятелства. Хората са така слаби нравствено, така крайно себелюбиви, самодоволни и така лекомислено високомерни, че Бог не може да действа заедно с тях и те биват оставени да се движат като слепи и да проявяват такава голяма слабост и безумие, че мнозина се очудват как такива хора са могли някога да бъдат приети и почетени да се свържат с делото. Тъкмо това цели Сатана, това е била неговата цел още отначало, когато се опитваше да опозори Божието дело и да хвърли вредна светлина върху СВИДЕТЕЛСТВАТА. Ако не бяха се стремели да се налагат с влиянието си в Божието дело, Сатана не би ги завличал така силно, защото тогава той не би могъл да постигне целта си, да ги употребява като свои инструменти, за да извърши специално дело.

Да се съди по плодовете
За СВИДЕТЕЛСТВАТА нека се съди по техните плодове. Какъв е духът на техните учения? Какъв е бил резултатът от тяхното влияние? Всички желаещи могат да се запознаят с плодовете на тези видения. През всички тези седемнадесет години* Бог ги е опазил и укрепил със Своята мъдрост против съпротивата на Сатана и влиянието на хора, подкрепящи врага в неговото дело.
Бог или поучава Своята църква, наказва грешките и усилва вярата й, или не го прави. Това дело или е от Бога, или не е. Той не върши нищо в сътрудничество със Сатана. Моето дело… носи или печата на Бога, или печата на врага. Няма половинчата работа по този въпрос. СВИДЕТЕЛСТВАТА са или от Божия дух, или от дявола.
Когато Бог се откриваше чрез Духа на пророчеството, ми бяха представени миналото, сегашното и бъдещето. Показвани ми бяха личности, които никога не бях виждала, и когато след години ги видях, познах ги. Бивала съм разбуждана от сън с живото съзнание за онова, което току-що ми бе показано и посред нощ съм писала писма, които е трябвало да бъдат изпратени до другата страна на континента и са пристигали там тъкмо навреме, за да опазят Божието дело от голяма вреда. Това е било работата ми в продължение на години. Една сила ме принуждаваше да изобличавам и укорявам погрешни постъпки, за които никога не бях мислила. Дали това дело през последните 36 години** е от горе или от долу?
Христос предупреждаваше Своите ученици: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:15-20). Ето един пробен камък и всички могат да си служат с него, ако желаят. Който наистина иска да се запознае с истината, ще намери достатъчно доказателства, за да повярва.

Съмнения спрямо СВИДЕТЕЛСТВАТА
Сатанински план е да отслабва вярата на Божия народ във СВИДЕТЕЛСТВАТА. Сатана знае как да провежда атаките си. Действа върху умовете, за да възбуди в човешките души недоверие и недоволство към водителите на делото. После се оспорват дарбите. Тогава те имат, разбира се, малка стойност и дадените чрез видения поучения биват пренебрегвани. По-нататък идва съмнението относно важните точки на нашата вяра, относно основните стълбове на нашата позиция, след това – съмнение в самото Свещено писание и така отпадането продължава до гибел. Когато веднъж повярвани СВИДЕТЕЛСТВАТА бъдат подложени на съмнение и се изоставят, Сатана вече знае, че съблазнените няма да се спрат до там. И той удвоява усилията си, докато ги доведе до явен бунт, който е неизлечим и завършва с унищожение. Като дават място на съмнението и неверието към Божието дело и като хранят чувства на жестоко подозрение, те сами се подготвят да изпаднат в големи заблуди. Питаят лоши чувства спрямо онези, които се осмеляват да им кажат грешките и да упрекват греховете им.
Ето какво казва по този въпрос едно свидетелство, адресирано за определени млади хора, публикувано най-напред през 1880 г.: „Духът на съмнение спрямо СВИДЕТЕЛСТВАТА на Божия дух нараства постепенно. Вместо да отстраняват повдигащите се въпроси и съмнения тези млади хора ги подхранват, защото не познават духа, силата и мощта на СВИДЕТЕЛСТВАТА.*
Показано ми бе, че мнозина са с толкова слаба духовност, че не разбират нито стойността на СВИДЕТЕЛСТВАТА, нито същинската им цел. Те говорят лекомислено за тях, дадени от Бога за благото на Неговия народ. Осъждат ги, излагат собствени мнения и критикуват това и онова, а по-добре биха направили да си сложат ръката на устата и да се посипят с пепел; защото не могат да ценят СВИДЕТЕЛСТВАТА поради слабото присъствие на Божия дух в тях.
Ако изгубите доверие в СВИДЕТЕЛСТВАТА, вие ще се отчуждите и от библейската истина. Страхувала съм се, че мнозина биха заели позиция на оспорване и съмнение и затова с болка на сърце желаех да предпазя душите ви. Колко от вас искат да уважат предупреждението? Сега вие се държите за СВИДЕТЕЛСТВАТА, но ако някое от тях се окаже на пътя ви, изобличавайки вашите заблуждения, тогава бихте ли могли напълно свободно да приемете или отхвърлите известна част от цялото? Тъкмо онова, което сте най-малко склонни да приемете, е най-нужното.
Братя мои, пазете се от лукаво, невярващо сърце. Божието слово е просто, ясно и точно в ограниченията си. То се обявява против вашето себелюбие и снизхождение към себе си, затова не сте му послушни. СВИДЕТЕЛСТВАТА на Неговия Дух насочват вниманието ви върху Писанията, показват вашите характерни грешки и изобличават греховете ви, затова не ги уважавате. И за да оправдаете вашия плътски живот на удобства, започвате да се съмнявате дали СВИДЕТЕЛСТВАТА са от Бога. Ако бяхте послушни на поученията им, бихте били сигурни в техния Божествен произход. Помнете, че вашето неверие не ще отнеме тяхната истинност. Щом са от Бога, те ще устоят.
Показано ми бе, че неверието към предупреждаващите, към насърчаващите и изобличаващите СВИДЕТЕЛСТВА отдалечава светлината от Божиите чада. Неверието заслепява очите им така, че те остават в незнание за истинското си положение. Вярват, че изобличаващото свидетелство на Божия Дух им е ненужно или пък не се отнася до тях. Такива Божии чада имат голяма нужда от Божията благодат и духовна сила да бъдат прозорливи, за да открият у себе си липсата на духовно разбиране.
Мнозина, отклонили се от истината, посочват за причина, че не вярват в СВИДЕТЕЛСТВАТА. Въпросът обаче е в това, дали те желаят да се откажат от своите идоли, които Бог осъжда, или желаят да продължат да вървят по своите погрешни пътища и да отхвърлят светлината, която Бог им е дал и която изобличава точно приятните им неща? За тях има значение само въпросът: Трябва ли да се откажа от себе си и да приема като изпратени от Бога СВИДЕТЕЛСТВАТА, които порицават греховете ми, или да ги отхвърля, ЗАЩОТО ме изобличават?
В много случаи СВИДЕТЕЛСТВАТА биваха приети напълно, скъсваше се с греха и самозадоволяването и в съгласие с дадената от Бога светлина веднага настъпваше реформация. В други случаи пък греховното себеугодничество продължаваше, СВИДЕТЕЛСТВАТА се отхвърляха и се посочваха като причина много неправдиви извинения. ИСТИНСКАТА причина обаче не се представяше. А тя е – липсата на морален кураж, липсата на воля, укрепена и контролирана от Божия дух за отказване от гибелните привички.
Сатана има способността да внушава съмнения и да изнамира поводи против ясните СВИДЕТЕЛСТВА от Бога и мнозина смятат за някаква добродетел, за белег на разумност, че не вярват, че се съмняват и че намират недостатъци в тях. Който желае да се съмнява, има широк простор за това. Съвсем не е в Божия план Бог да премахва възможностите за неверие. Той дава доказателства, които трябва да бъдат изпитани грижливо със смирен и послушен дух, а всеки трябва да решава всичко според силата на доказателствата. За искрения дух Бог дава достатъчно доказателства, за да повярва. Който обаче отхвърля силните доказателства, защото намира нещо, което не може да обхване със своя разсъдък, ще бъде оставен в студената, замръзнала атмосфера на неверие и мъчително съмнение и ще претърпи крушение във вярата…

Небрежност спрямо СВИДЕТЕЛСТВАТА
В опасност се намират не само онези, които отхвърлят открито СВИДЕТЕЛСТВАТА или се съмняват в тях. Да се пренебрегва светлината, е равносилно да се отхвърля.
Някои от вас признават изобличенията на думи, без да ги приемат в сърцето си. Вие си оставате същите, както преди, и ставате все по-невъзприемчиви към влиянието на Божия дух, ставате все по-слепи, имате все по-малко мъдрост, по-малко ревност и желание за религиозни опитности; и ако преживеете промяна в сърцето си, най-после напълно ще изгубите опората си в Бога. Не сте допуснали да стане в живота ви някакъв решителен образ чрез получените изобличения, защото не сте познали дефектите в характера си и не сте видели нито познали разликата между вашия живот и живота на Христос. Каква полза от молитвите ви, ако в сърцата си подхранвате неправда? Ако във вас не настъпи пълна реформа, скоро предупрежденията ще ви дотегнат, както някога на израилевите чада, и също като тях ще отпаднете от вярата в Бога.
Мнозина постъпват в пълно противоречие със светлината, която Бог е дал на Своя народ, защото не четат книгите, съдържащи светлината и даващи съвети, поправления и предупреждения. Светските грижи, модата и липсата на религия са отклонили вниманието от светлината, която Бог е благоволил да даде, докато книги и вестници, пълни със заблуди, биват разпространявани навсякъде. Съмнението и неверието се увеличават навсякъде. Чудесната светлина, идваща от Божия престол, се затваря под шиник. Но Бог ще държи народа Си отговорен за тази небрежност. Ние ще трябва да Му дадем сметка за всеки лъч светлина, изгрял по нашия път, дали той ни е послужил за напредък в Божествените неща, или е бил отхвърлен, защото е било по-приятно да се следва наклонността.
Томовете от „ДУХА НА ПРОРОЧЕСТВОТО“*, а също и „СВИДЕТЕЛСТВАТА“, би трябвало да влязат във всяко пазещо Съботата семейство и братята и сестрите да познават тяхната стойност и да бъдат насърчавани да ги четат. Съвсем не беше разумно тези книги да се издадат в малко количество и в една църква да има само по един комплект. Те би трябвало да се намират в библиотеката на всяко семейство и да бъдат четени постоянно. Нека стоят на такова място, че да се прочитат от мнозина.
Нека проповедници и народ помнят, че евангелската истина ожесточава, ако не спасява. Отхвърлянето на светлината прави хората пленници, обвързва ги с веригите на тъмнината и неверието. Душата, отказваща да бъде послушна на всекидневните покани на благодатта, може скоро да слуша най-настоятелни покани, без те да й правят ни най-малко впечатление. Като Божии съработници ние се нуждаем от по-дълбоко смирение и от по-малко самомнителност. Колкото повече се издига личното Аз, толкова повече ще намалява вярата в СВИДЕТЕЛСТВАТА на Божия дух. Хора, които се доверяват напълно на себе си, ще виждат все по-малко Бога и СВИДЕТЕЛСТВАТА на Неговия Дух.

Как да се приемат изобличенията
Укоряваните от Божия дух не бива да въстават срещу смирения инструмент. Бог, а не смъртен грешник, им говори, за да ги спаси от гибел. На човешкото естество не е приятно да бъде укорявано и човешкото сърце, ако не е просветено от Божия дух, не може да осъзнае необходимостта от изобличението или благословението, криещо се в укора. Когато човек отстъпва пред изкушението и се предава на греха, разумът му бива замъглен. Разбирането за морал отслабва. Не се обръща внимание на предупрежденията на съвестта, чийто глас става все по-неясен. Скоро отслабва способността да различава право от неправо, докато най-после изгуби всяка ясна представа за своето положение спрямо Бога. Може да изпълнява формите на религията и дори ревностно да защитава нейните учения, но да е лишен от духа й. Състоянието му се описва от Верния Свидетел по следния начин: „Понеже казваш: „Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а НЕ ЗНАЕШ, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“ Когато Бог чрез укоряващата вест му казва, че това е неговото състояние, и той не може да види, че тази вест е истинска, трябва ли за това да отхвърли предупреждението? Не!
Бог е дал достатъчно доказателства, та желаещите сами да се уверят в характера на СВИДЕТЕЛСТВАТА. И когато стигнат до познанието, че те са дадени от Бога, техен дълг е да приемат наставленията, ако и сами да не виждат греховността на своите пътища. Ако те напълно познават състоянието си, тогава каква нужда би имало от наставления? Но понеже не го познават, Бог им го изявява чрез Своята милост, за да се разкаят и да се поправят, преди да бъде късно. Всички, които презират такива предупреждения, оставят слепи и излъгани; но които внимават на тях и се заемат с ревност да отстранят греховете си, за да постигнат необходимите добродетели, ще отворят вратата на сърцето си, за да влезе Спасителят и да живее в тях. Най-тясно свързани с Бога са хора, които познават гласа Му, когато Той говори с тях. Духовните хора различават духовните неща. Те ще се чувстват благодарни, че Бог им посочва прегрешенията.
Давид черпеше мъдрост, като разбираше как Бог постъпва с него и смирено се прекланяше пред наказанието на Всевишния. От вярното описание на неговото истинско положение от пророк Натан Давид узна личните си грехове и това му помогна да се освободи от тях. Той прие съвета със смирение пред Бога. „Законът Господен е съвършен – каза той, – възвръща душата.“
„Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава не сте… чада на Бога“ (Евр. 12:6). Нашият Господ е казал: „Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам“ (Откр. 3:19). „И никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко, но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него“ (Евр. 12:11). Макар наказанието да е тежко, то все пак е отредено от един нежен, обичащ Баща, „за да СЪУЧАСТВАМЕ В НЕГОВАТА СВЯТОСТ.“