Ефикасността на Христовата кръв – 92 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

На чадата на Израил бе заповядано да направят приношение за цялото събрание, за да го очистят от церемониално осквернение. Червена юница бе жертвата и представляваше по-съвършената жертва, която щеше да изкупи човека от опетнението на греха, специална жертва за очистване на всички, които по необходимост или случайно се бяха допрели до мъртвец. По такъв нагледен начин на евреите трябваше да им бъде внушена истината, че смъртта е последица от греха и затова е негова представителка. ЕДНАТА юница, ЕДИНИЯТ ковчег и ЕДНАТА медена змия визират изразително ЕДНАТА велика жертва – жертвата на Христос.
Юницата трябваше да бъде червена, защото червеният цвят е символ на кръвта. Да бъде без петно и без порок и никога да не е носила хомот отново символ за Христос. Човешкият Син дойде доброволно, за да извърши делото на примирението. Над Него нямаше хомот от задължения. Беше независим и беше над всички закони. Като Божии интелигентни пратеници ангелите стояха под хомота на задължението. Никаква тяхна лична жертва не можеше да бъде дадена за изкупването на падналия човек. Само Христос беше освободен от изискванията на закона, за да поеме изкуплението на съгрешилия род. Той имаше власт да даде живота Си и да го получи обратно. „Който, като бе в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога…“ (Филип. 2:6).
И въпреки това това славно Същество обичаше бедния грешник и прие образа на слуга, за да страда и да умре заради него. Исус можеше да остане отдясно на Отца Си, носейки царската корона и царските си дрехи, но избра да замени всички богатства, почести и слава на небето с бедността на човечеството, избра да замени високото Си положение с ужасите на Гетсимания и с агонията на Голгота. Стана „човек на скърби и навикнал на печал“, за да очисти и изкупи един виновен свят чрез Своето кръщение в страдания и кръв (Пс. 40:7, 8).
Юницата, определена за пожертване, беше изведена извън стана и заклана най-тържествено. Така и Христос пострада вън от Ерусалимските порти, тъй като Голгота се намираше отвъд стените на града. Това показваше, че Христос умря не само за евреите, но и за цялото човечество. Той провъзгласи пред един паднал свят, че е дошъл да бъде негов Изкупител и да го покани да приеме спасението, което му предлага. След най-тържественото умъртвяване на юницата свещеникът, облечен в чисти бели дрехи, поемаше кръвта в ръцете си, докато тя изтичаше от тялото на жертвата, и я хвърляше към храма. И така – седем пъти (Евр. 10:21, 22). Тялото на юницата биваше изгаряно до изпепеляване. Това означаваше пълна и достатъчна жертва. Пепелта се събираше от човек, незамърсен от допир с мъртъвци и се поставяше в съд, напълнен с текуща вода. След това човекът вземаше кедрова пръчка с червена прежда и исоп и поръсваше палатката и събраните хора с водата. Тази церемония се повтаряше няколко пъти, за да бъде пълна, и се извършваше като очистване от грях.
Така и Христос със Своята неопетнена правда, след като проля скъпата Си кръв, влезе в Светая Светих, за да очисти светилището. И там, този червен (карминен) поток е поставен в службата за примиряването на Бога с човека. Възможно е някой да възприема церемонията по заколването на юницата като безсмислен ритуал, но тя се провеждаше по заповед на Бога и имаше дълбок смисъл, който не е загубил приложението си и до днес.
С кедър и исоп, сложени в очистващата вода, свещеникът поръсваше нечистотиите. Това символизираше Христовата кръв, пролята за изпиването ни от моралната нечистота. Повтарянето на поръсването символизираше пълнотата на делото, което трябваше да бъде извършено за каещия се грешник. Цялото негово притежание, трябва да бъде посветено. Не само душата му трябва да бъде измита и очистена, но да се стреми да посвети на Бога и своето семейство, своите домашни ангажименти, имуществото си и всичко свое.
След като палатката биваше поръсена с исопа, на вратите (на…) на всички очистените (по този начин) бе написано: „Аз не принадлежа на себе си. Господи, аз съм твой!“ Това трябва да е опитността и на всички, които изповядват, че са очистени чрез кръвта на Христос. Бог не изисква сега по-малко, отколкото в древността. В своята молитва псалмистът споменава за тази церемония, когато казва: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще стана по-бял от сняг“ (Пс. 54:7, 10, 12).
Христовата кръв е ефикасна, но трябва тя да се прилага постоянно. Бог иска от Своите служители не само да използват за Негова слава средствата, които Той им е поверил, но да посветят и себе си на Неговото дело. Ако вие, братя мои, сте станали себелюбиви и не отдавате на драго сърце онова, което би следвало за службата на Господа, тогава имате нужда да бъдете поръсени с кръвта, посвещавайки себе си и всичките си притежания на Бога.