Женитбите не според Писанието – 107 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Ние живеем в последните дни, когато манията по въпроса за женитбата, е едно от знаменията за близкото идване на Христос. При женитба обикновено не се търси съвет от Бога. Религия, дълг и принципи биват пожертвани, за да се удовлетворят желанията на неосветеното сърце. Връзката на двама души не трябва да се осъществява с лукс и разпуснати удоволствия. Дори и един от сто брака не носи онова щастие, което носи Божието освещение, поставяйки партньорите в положение по-благоприятно за прославяне на Бога. Лошите последици от несполучливите женитби са неизброими. Браковете се сключват с импулс. Избраниците почти не се опитват да се замислят по въпроса по-задълбочено, а съветването с по-опитни хора се счита за старомодно.
Импулсът и неосветената страст заемат мястото на осветената любов. Мнозина погубват собствените си души и предизвикват Божието проклятие, като влизат в брачни отношения само за да задоволят чувствата си. Бяха ми показани обичаите на някои хора, които изповядват, че вярват в истината, а са допуснали голяма грешка, като са се оженили за невярващи. Надявали са се, че другият ще приеме истината. След като бракът се е осъществил, те са се отдалечили от истината повече, отколкото преди. Тогава започва усилената фина работа на неприятеля, изпълнена с постоянните усилия да отклони вярващия от вярата.

Влиянието на светската връзка
Сега мнозина губят интерес и доверие в истината, поради това, че са в близка връзка с невярващ. Те дишат атмосферата на съмнения, оспорване и неверие. Виждат и слушат за неверие и накрая сами започват да го поддържат. Някои може да имат кураж да устоят на тези влияния, но в повечето случаи вярата им се подкопава незабележимо и накрая избледнява. Следователно Сатана е успял в тактиката си. Той е работил чрез своите инструменти така мълчаливо, че бариерите на вярата и на истината са били свалени, преди още вярващите да се осъзнаят къде са отвлечени.
Опасно е да се допуска светска връзка. Сатана знае много добре, че часът на женитбата на много млади мъже и жени слага край на религиозната им опитност и полезност. Те са загубени за Христос. Възможно е известно време да се опитват да полагат усилия да живеят християнски живот, но срещу тях се издига твърдото влияние на отсрещната страна. Някога е било привилегия и радост да разговарят за своята вяра и надежда, но сега не желаят да споменават за тях, защото знаят, че онзи, с когото са свързали съдбата си, не се интересува. Като резултат вярата в скъпата истина замира в сърцето и Сатана майсторски изплита около тях предателската паяжина от скептицизъм.
Преминаването отвъд границите на законното води до тежки грехове. Изповядващите истината престъпват волята на Бога, като се женят за невярващи. Те губят Неговото благоволение и трябва да правят мъчителни усилия за покаяние. Невярващият може да има отличен морален характер, но самият факт, че той или тя не са отговорили на Божиите изисквания, е достатъчно основание да не се встъпва в такава връзка. Невярващият по характер може да бъде подобен на младия човек, на когото Исус каза: „Едно ти не достига“, но именно това е най-необходимото.
Понякога се прибягва до извинението, че невярващият е благосклонен към религията и притежава всичко, което може да се желае от един партньор, освен едно – че не е християнин. Въпреки че по-добрият разум на вярващия може да му внушава, че е неподходящо да свързва живота си с невярващ човек, в девет от десет случая надделяват чувствата. Духовният упадък започва от момента на брачната клетва пред олтара. Религиозната ревност намалява и крепостите една след друга се разрушават, докато и двамата застанат рамо до рамо под черното знаме на Сатана. Дори по време на сватбеното тържество духът на света тържествува над съвестта, вярата и истината. В новия дом часът за молитва не се съблюдава. Младоженците са се избрали взаимно и са изоставили Исус.
Отначало невярващият може да не показва опозиция, но когато въпросът за библейската истина му бъде представен, веднага възниква отговорът: „Ти знаеше, когато се ожени за мене, че аз съм това, което съм. Нека се разберем, отсега нататък разговорите върху твоите особени възгледи се забраняват.“ Ако вярващият е решил да прояви особена сериозност по отношение на своята вяра, това би изглеждало нелюбезно спрямо другия.
Вярващият разсъждава, че в новата връзка трябва да отстъпи малко пред избора на своя живот. Започват да се посещават местата за светски развлечения и удоволствия. Отначало това се прави с голяма неохота, но с времето интересът към истината става все по-слаб и по-слаб, вярата бива заменена от съмнение и неверие. Никой не би подозирал, че някогашният твърд, съзнателен вярващ и предан последовател на Христос би могъл някога да се превърне в човек, който се съмнява и се колебае, такъв, какъвто е в момента. О, колко големи са промените, причинени от тази немъдра женитба!

Да обхванеш с погледа си случая
Какво трябва да направи всеки християнин, когато бъде доведен до изпитание, което проверява устойчивостта на религиозната му опитност? С непоколебимост, достойна за подражание, той трябва да каже откровено: „Аз съм съзнателен християнин. Вярвам, че седмият ден от седмицата е библейската събота. Нашата вяра и нашите принципи са напълно противоположни. Двамата няма да можем да бъдем щастливи заедно, тъй като аз продължавам да усъвършенствам познанието си за Божията воля. Ще се отдалечавам все повече и повече от света и ще приличам все повече и повече на Христос. Ако ти продължаваш да не виждаш красотата в Христос и привлекателността на истината, ще обичаш света, който аз не мога да обичам. Духовните неща се разбират духовно. Без духовна проницателност ти няма да бъдеш в състояние да видиш Божиите изисквания спрямо мене, нито ще схванеш моите задължения към Господа, на Когото служа. Затова ще чувстваш, че аз те пренебрегвам заради религиозните си задължения. Няма да бъдеш щастлив. Ще ме ревнуваш заради чувствата, които отдавам на Бога и аз ще бъда самотна (самотен) в моята религиозна вяра. Когато възгледите ти се променят и сърцето ти отговори на Божиите изисквания, ще се научиш да обичаш моя Спасител и едва тогава нашата връзка може да бъде подновена.“
По този начин вярващият прави одобрена от съвестта му жертва за Христос и показва, че цени вечния живот твърде високо, за да се изложи на риска да го загуби. Чувства, че би било по-добре да остане неженен, отколкото да свърже интереса си с живота на човек, който предпочита света повече, отколкото Исус, и би го отдалечил от кръста на Христос. Но опасността да се отдават чувства на невярващи не се разбира. В младежкия ум бракът е облечен с романтичност. Изключително трудно е да се свали тази дреха и да се внуши на ума чувството за тежките отговорности, които брачният обет налага. Той свързва съдбите на две личности с връзки, които нищо, освен ръката на смъртта, няма да разкъса.

Те не могат да вървят заедно
Ще се осъществи ли връзката между двама души, ако единият търси слава, почест, безсмъртие и вечен живот, а другият отказва да се нареди в редиците на войниците на Христовия кръст? Ще съединиш ли интересите си ти, който изповядваш, че избираш Христос за свой Учител и желаеш да Му бъдеш послушен във всичко, с някого, който бива управляван от княза на тъмните сили?(Амос3:3; Матей 18:19)
Каква странна гледка! Докато единият от двамата е увлечен в молитва, другият е безразличен и безгрижен. Докато единият търси пътя към вечността, другият крачи в широкия път на смъртта.
Хиляди са пожертвали Христос и небето поради женитбата си с духовно необърната личност. Възможно ли е любовта и приятелството на Исус да имат толкова ниска стойност за тях, че те да предпочитат компанията на бедни, смъртни същества? Толкова ли малко ценят Небето, че желаят да рискуват неговите радости заради човек, у когото няма любов към скъпия Спасител.
Щастието и благополучието на брачния живот зависят от единството между мъжа и жената. Как може плътският ум да си подхожда с ума, наподобяващ Христовия ум? Единият сее в плътта, смятайки и действайки в съгласие с подбудите на собственото си сърце, а другият сее в духа, стремейки се да потиска себелюбието, да преодолява наклонностите си и да живее в послушание на Учителя, Чийто последовател той изповядва, че е. Така е налице едно постоянно разминаване във вкуса, наклонностите и целите. Ако чрез твърдото си придържане към принципа вярващият не спечели непокаяния, той, както е твърде вероятно, ще се обезкуражи и ще предаде принципите си заради непълноценната дружба с човек, който няма връзка с небето.
Бог строго забрани на Своя народ в древността бракове с други народи. Извинението днес е, че тази забрана била направена, за да се попречи на евреите да се женят за идолопоклонници и да осъществяват връзки с езически семейства. Езичниците бяха в по-благоприятно състояние, отколкото непокаяните в този век, които са осветени от светлината на истината, но упорито отказват да я приемат. Днешният грешник носи много по-голяма вина от езичника, защото светлината на евангелието свети ясно около него. Той погазва съвестта си и става съзнателен неприятел на Бога. Причината, поради която Бог забрани тези бракове беше: „… Защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който скоро ще те изтреби“ (Второз. 7:4). Онези, които дръзваха да не зачитат Божията забрана по времето на древния Израил, го правеха с цената на жертването на религиозните принципи. Вземете случая на Соломон например. Неговите жени отклониха сърцето му от Бога.