Жените да бъдат евангелски работници 55 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Започнатото дело с цел да убеди нашите сестри в личната им отговорност пред Бога, е добро и необходимо. Дълго време то е било занемарено. Господ иска постоянно да обръщаме вниманието въху това, колко скъпоценна е човешката душа, защото има хора, които не разбират нейната стойност. И когато делото се положи правилно и добре, можем да се надяваме, че домашните задължения няма да се пренебрегват, а ще се изпълняват много по-разумно.
Ако можем да имаме редовни, организирани групи, които да бъдат обучавани разумно за ролята на хората в тях като служители на Господа, нашите църкви ще се съживят така, както отдавна имат нужда. Превъзходството на човешката душа, за която Христос умря, за да я спаси, ще бъде оценено. Нашите сестри са обикновено доста обременени в работата си поради увеличаващите се техни семейства и неоценяването на труда и изпитанията им. Много съм копняла за жени, които да бъдат обучени да помагат на нашите сестри, да се издигат над обезсърчението и да почувстват, че и те могат да вършат известна служба за Господа. Това ще внесе слънчеви лъчи в душата и в живота им, а това неминуемо ще се отрази и в живота на другите. Бог ще благослови всички, които вземат участие в това велико дело.
Много младежи, а и по-възрастни сестри, се стесняват да водят религиозни разговори. Те не ценят възможностите си. Затварят прозорците на душата, които трябва да бъдат отворени към небето, а отварят прозорците й широко към земята. Но ако те схванат превъзходството и стойността на човешката душа, ще затворят прозорците на отворените си към земята души, зависими от светски занимания и глупави, и грешни общувания и ще отворят прозорците й към небето, за да съзерцават духовните неща. Божието слово трябва да бъде тяхната увереност, тяхната надежда, техния мир. Тогава ще могат да кажат: „Ще приема светлината на слънцето на правдата, за да свети и над други.“
Най-голям успех имат работниците, които с радост приемат да служат на Господа чрез малки задължения. Всяко човешко същество трябва да вплита нишката на своя живот в тъканта, за да изтъче платно, което най-добре да отговаря на образеца.
Работата на Христос се състоеше главно от лични разговори. Той не пренебрегваше срещата и с една душа. От една-единствена душа получените познания се разнасяха на хиляди.

Обучение за помагане на другите
Трябва да обучаваме младите да помагат на младите. И докато се стремят да вършат тази работа, те ще спечелят опит, чрез който ще се квалифицират да станат посветени работници в по-голяма сфера на действие. Хиляди сърца могат да бъдат достигнати чрез прости, скромни навици. Най-големите интелектуалци, хората, на които се гледа като на най-издигнати и най-надарени, често биват ободрявани от прости думи, изговаряни от човек, обичащ Бога и разказващ за тази любов така естествено, както светският човек говори за нещата, които занимават ума му. Често пъти предварително обмислените думи оказват слабо влияние. Но истинските, искрените думи на един син или на една дъщеря на Бога, казани с естествена простота, често отварят дълго затворени сърдечни врати.
Плачът на световната скръб се чува навсякъде около нас. Сянката на греха е над нас. Така че умовете ни трябва да са готови за всяко добро дело и добра дума. Знаем, че с нас е Христовото присъствие. Сладкото влияние на Неговия Дух поучава и ръководи нашите мисли, като ни подтиква да изговаряме думи, които биха зарадвали и осветили пътя на другите. Ако можем да казваме често на нашите сестри: „Идете“, и сами ги поведем да вършат това, което ние вършим, да чувстват, както ние чувстваме, човешката душа ще започне да се цени повече. Ние сме ученици, за да станем учители. Тази мисъл трябва да се внуши в ума на всеки църковен член.
Напълно вярваме в църковната организация. Но нейната роля не е да предписва строго определени начини за работа, защото не всеки ум се достига чрез едни и същи методи. Нищо не трябва да задържа Божия служител далеч от неговия ближен. Отделният вярващ трябва да работи за отделния грешник. Всеки трябва да поддържа запалена светлината си. Ако небесният елей се влива в тези светила през златните тръби, ако съдовете са изпразнени от личното Аз и са готови да приемат святото масло, то по пътя на грешника ще се излива светлина. Такава лампа ще пръска повече светлина, отколкото светлината от факелно шествие, устроено за показ. Личното посвещение на Бога и полученото освещение дават по-добри резултати, отколкото и най-фрапантната външна изява.
Поучавайте сестрите си, че вескидневният им въпрос трябва да бъде: „Господи, какво искаш да сторя?“ Във всеки посветен съсъд всеки ден ще се намира от святото масло, за да се предава по-нататък в други съдове.

Извършването на едно обширно дело
Ако животът ни в този свят е посветен изцяло на Христос, то значи е живот на всекидневно отдаване. В такъв случай Христос получава доброволна служба и всяка душа е един Негов диамант. Ако успеем да внушим на нашите сестри какво голямо добро могат да вършат чрез Христос, пред очите ни ще се осъществява велико дело. Ако успеем да събудим умовете и сърцата им да сътрудничат на Божествения работник, то чрез извършената от тях работа ще можем да спечелим големи победи. Но личното Аз да бъде скрито. Христос да изпъква като работник.
Трябва да настъпи размяна на приемане с даване, получаване с отдаване. Това ни свързва като съработници на Бога. Това е предназначеното дело на християнина. Който изгуби живота си, ще го намери.
Възможностите за получаване на святото масло от двете маслинени дървета се увеличават, когато маслото под формата на думи и дела премине от получателя за задоволяване нуждите на други човешки души. Работа скъпа, задоволяваща работа – постоянно да получаваш и постоянно да даваш.
Всеки ден ние имаме нужда от ново масло и на колко много човешки души можем да помогнем, като им го предаваме! Цялото Небе чака за проводници, чрез които святото масло да се излее в радост и благословение за другите. Не се страхувам, че някой ще сбърка в това дело, ако е свързан с Христос. Ако Христос пребъдва с нас, ние ще работим дълго и солидно, така че и работата ни да пребъде. Божествената пълнота ще се излива чрез осветени човешки средства и ще се предава и на други.

Господ има работа както за мъже, така и за жени. Те могат да работят много добре за Господа, ако в Христовото училище първо се научат на скъпия, най-важен урок – смирението. Не само да носят името на Христос, но и да притежават Неговия Дух. Трябва да ходят, както Той е ходил, като очистват душите си от всичко оскверняващо. Едва тогава ще могат да бъдат полезни за другите, защото ще имат Христовата пълнота.

И жените могат да заемат своето място в делото в това критично време, и Господ ще работи чрез тях. Ако съзнават своя дълг и работят под влиянието на Божия дух, те ще имат необходимото за това време себеобладание. Спасителят ще отразява светлината на лицето Си в тези себеотрицателни жени и ще им даде сила, надминаваща мъжката. В семействата те могат да вършат работа, която мъжете не могат, работа, проникваща във вътрешния живот. Те мога да имат достъп там, където мъжете нямат. Тяхната работа е нужна.

Чрез посветените на Господа жени да помогнат на нуждаещия се, заболял от греха свят, се посреща една голяма нужда. Трябва да се върши лична евангелизаторска работа. Заетите с това дело жени занасят евангелието в домовете на хората, по пътищата и кръстопътищата. Те четат и обясняват писанието на семейства, молят се с тях, грижат се за техните болни и облекчават временните им нужди. Представят пред семейства и отделни личности очистващото и преобразяващо влияние на истината. Показват им, че пътят за намиране на мир и радост в живота е да се следва Христос.

Всички, които искат да работят за Господа, трябва да съчетават качествата на Марта и Мария – готовност за служене и искрена любов към истината. Личното Аз и егоизма трябва да бъдат премахнати напълно. Бог зове за сериозни и усърдни жени работници, благоразумни, топлосърдечни, нежни и верни на принципа. Зове за жени с постоянства, които да не мислят за себе си и за личните си удобства; които съсредоточават мислите си върху Христос, като говорят за истината, молят се с хората, до които имат достъп и работят за покаянието на души.
О, сестри, как да се извиним, че не посвещаваме времето си за изследване на Писанията и не складираме в умовете си скъпоценни неща, които да подарим на хора без интерес към истината?
Ще се отзоват ли нашите сестри на тези нужди? Ще заработят ли за Господа?