Жив в края на времето – 5 (2-ра част) – Открития в пророчеството – Марк Финли

Християнството е действителна религия. Това е религия, която е твърда основа под краката ти. Тя не е религията на слаби, нуждаещи се хора, които не познават фактите. Това не е някакъв глупав сантиментализъм. Това не е някаква емоция. Но чрез християнството ти можеш да дойдеш при Христос, можеш да отдадеш живота си на Него. Той – живият Христос, може да преобрази твоя живот. Ти можеш да основеш вярата си на действителните факти, записани в Неговото Слово. Това е действителност.
В Исая 50:6 Библията казва: „Гърба си дадох на тези, които ме биха и бузите си на тези, които скубаха брадата ми; не скрих лицето си от безчестие и заплювания.“ От къде знае пророк Исая столетия по-рано, че Христос ще дойде, че ще бъде завързан за дървен стълб, че камшика ще разкъсва гърба Му? От къде знае Библията векове по-рано, че тези, които Го убиват, ще разкъсат гърба Му? Чуйте плющенето на камшика! Вижте, как металът, облечен в кожа, се забива в гърба Му и разкъсва плътта Му! Погледнете, как кръвта се стича по гърба Му! Кой е Този, Който страда така? Кой е Този, Който страда тихо в агония? Кой е Този – окървавен, наранен и измъчен? Кой е Той? Той е Исус – Божия Син. Не убиец, който умира заслужено. Но Той отнема моето бичуване. Аз заслужавам да бъда бичуван, но Той беше бичуван. Аз заслужавам да нося трънен венец на главата си и кръвта да се стича по лицето ми, но Той го носи. Аз заслужавам за бъда прикован на кръст, защото Библията казва, че заплатата на греха е смърт. Аз заслужавам трънения венец. Аз заслужавам камшика. Аз заслужавам гвоздеите. Но Исус – Този, Който каза и светът се създаде; Този, на Когото ангелите казват: „Свят, свят, свят…“; Този, Който казва на ангелите и те се отправят към далечни светове; Този, Който съществуваше с Отца от вечни векове; Този, Който каза: „Аз Съм, Който Съм.“. Кой е Този, Който страда така? Това е Божествения и вечен Христос. Той умира за мен. Той страда за мен. Той е съкрушен за мен. Той е наранен за мен. Няма друг по-добър начин във Вселената да се покаже любовта и всичко, което мога да направя, е да падна при нозете Му и да Му се поклоня. Всичко, което мога да направя, е да кажа: „Алилуя!“ Всичко, което мога да направя е да кажа: „Амин!“. Всичко, което мога да направя, е да кажа: „Благодаря Ти, Татко, за това, че Си ме извел от дъното и Си ме поставил на върха чрез Исус Христос!“ Няма нищо като това в нито една религия в света. Защото Бог умря на наше място и това би предсказано. Библията казва в Псалм 22:16: „Прободоха ръцете ми и нозете Ми“. 1000 години по-рано е казано, че ръцете на Христос ще бъдат прободени. В Захария се казва, че Исус е Този, Когото прободоха. Разпъването на кръст не е съществувало по-рано от 1500-та г.пр.Хр. То се е практикувало от 1500 г.пр.Хр. до дните на Константин, който го е премахнал в Римската империя. Спомняте си, че когато жената бе хвърлена в нозете на Христос, евреите искаха да я убият с камъни. Смъртното наказание при евреите се извършвало чрез убиване с камъни. От къде са знаели Давид и Захария, които били евреи, че Христос няма да бъде убит с камъни, както е била практиката, но че ще бъде разпънат на кръст, въпреки че разпятието не се практикувало в дните на Давид? Защото Бог не е пропуснал нито една подробност, за да може мислещия и търсещия ум да разбере, че наистина Христос е Месия. Ти можеш да дойдеш при Него тази вечер, приятелю! Неговите ръце са протегнати към теб. Прощението може да бъде твое тази вечер, ако си натоварен с бремето на вината. Елате, вие, обременени от своите грехове! Дори както говоря, Божият Дух може да влезе в твоето сърце. Ти можеш да наведеш глава и да кажеш: „Господи, прости ми, че се разгневявам; прости ми, че съм неучтив; прости ми, че съм егоист; прости ми, Господи, че откраднах това нещо; прости ми за това грешно желание!“ Тази вечер, дори както говоря, Той протяга ръце към теб, приятелю. Той е повече от един добър човек, повече от един морален философ, повече от учител по етика. Той бе роден във Витлеем. Той бе роден във времето на Юдея, бе роден от девица. Той ти предлага прощение и милост и ти дава сила за да победиш. Докосва очите на слепите и те виждат, ушите на глухите и те чуват, възкресява мъртви. За Него бе пророкувано, че ще бъде предаден от приятел за 30 сребърника. Щеше да понесе удари по гърба, точно така както бе предсказано в библейското пророчество. Той щеше да бъде прободен. Хиляди са идвали при този кръст през вековете. Спомняте си, че Симон носи този кръст вместо Него, след като три пъти се препъваше под тежестта на товара. И Симон бе вече друг човек.
Когато пътувах по света – Копенхаген в Дания, Стокхолм в Швеция, Лондон в Англия, Сеул в Корея, Манила във Филипините, Белград в Югославия, Будапеща в Унгария и водех лекции като тези в Краков, Полша, Москва виждах как идват мъже и жени при Христос и оставят пред Него своите грехове. Греховете им бяха простени, животът им бе преобразен. Живият Христос бе влязъл в живота им и бе ги променил.
Имаше един разбойник на кръста и този от едната страна на кръста викаше: „Ако си Божи Син, слез от кръста и избави нас и Себе Си“. А другия разбойник мъдро разпозна в Исус – в Неговото окървавено лице, в наранените Му вежди в Неговото страдащо тяло, добротата и състраданието на Божия Син. Този разбойник чу, как Христос каза: „Отче, прости им, защото не знаят, какво правят.“ И този разбойник се обърна към Исус и каза: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!“ А Исус го погледна и му каза: „Истина ти казвам днес…“ Днес, деня, в който вися на кръста, днес, когато кръвта тече по лицето Ми, днес, когато изглежда, че не мога да спася никого, днес, когато Юда ме предаде и евреите ме изоставиха, днес, когато учениците ми избягаха и римляните ме разпъват на кръст – Аз ти казвам днес – в денят на Своята смърт – ти ще бъдеш с Мене в рая.“ Исус даде на разбойника това уверение.
Приятелю, ти може би чувстваш, че наближава последния ти дъх. Може би също чувстваш, че надеждата ти е отлетяла. Тази вечер Исус говори на теб от този кръст. Той е нещо повече от един добър човек. Той е повече от морален философ. Повече от учител по етика. Истината е, че Той е Синът на Бога и Той ти казва ела в подножието на този кръст. Той ти казва: „Ти можеш да намериш мир, милост и мир там. Библията казва в Псалм 22:18: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото ми хвърлиха жребие.“ Какво направили с дрехите на Исус? Разделили ги. Но това била една изтъкана мантия. Да се раздели означавало да се повреди. Затова хвърлили жребие за нея. Имаме ли някакви археологически доказателства, че римляните понякога са хвърляли жребие? Гледате част от „Виа де ла Роса“ – място, където в действителност римските войници хвърляли жребие в една римска игра със зарове. Има археологически доказателства, че римляните наистина хвърляли жребие за дрехите на своята жертва. Когато Христос дошъл на този стар хълм и те Го повесили на кръста, земята се потресла, небето потъмняло. Исус навел глава и издъхнал. Няма нищо по-тъмно от смъртта. Това бил един тъмен петък. Проблеснала мълния в този петък. Земята се потресла в този петък. Слънцето се скрило в този петък. Птиците спрели да пеят в този петък. Това бил един тъмен, тъмен петък. Те свалили Неговото измъчено, наранено и окървавено тяло от кръста и го положили в студения гроб. Запечатали този гроб.
Приятелю, вече всичко било свършило за Него. Писанието казва в Псалм 34:20: „Той пази всичките Му кости, нито една от тях не се строшава“. Това е удивително пророчество. Изглеждало, че всичко свършва – трите кръста на хълма, тъмнината, Христос положен в гроб. Всъщност се е изпълнило пророчеството на Давид. Вие знаете, че нито една Негова кост не била строшена. Йоан 19:32,33: „Затова дойдоха войниците и счупиха бедрата…“ на единия от тези, който бил разпнат с Исус, после и на другия, но когато стигнали до Исус и видели, че вече е мъртъв, не Му счупили бедрата. Твърде изненадващо, нали? Счупили бедрата на разбойника от дясно, на този от ляво, но не счупили бедрата на Исус. Те свалили тялото Му от кръста без да бъде счупена някоя Негова кост, точно както било предсказано в Псалмите 1000 години по-рано. Свалили Го от този кръст, но дори когато Той умирал, дори при последния си дъх, дори когато над града паднал този ужасяващ мрак, един коравосърдечен римски стотник, професионален убиец… Кой е бил този римски стотник? Той е от типа хора, които биха казали: „Денят е към края си. Да Го разпънем на кръста, че ще вървя да гледам надбягванията с колесници. Направете място да минем! Имаме работа! Войници, разпръснете ги! Имаме да вършим работа – ще разпъваме на кръст. Приковете Го там! Нека да умре колкото може по-бързо, понеже искам да си вървя!“ Но когато той видял състраданието в очите на Исус и неговото любящо лице, и когато Го чул да казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“, този римски стотник коленичил в подножието на кръста и там предал сърцето си. Той намерил прощение през този ден. Един римски стотник бил променен този ден. Хиляди са идвали в подножието на този кръст, за да бъдат променени. Но, приятелю, има ли нещо по-обезсърчаващо, нещо по-съкрушаващо от това твоето измъчено, наранено и окървавено тяло, да бъде положено в гроба? И ако този гроб бъде запечатан? И ако бъдат поставени римски войници, за да го охраняват. Всичко беше свършило. Няма нищо по-крайно, по-окончателно, нищо по-сигурно от смъртта. Всичко бе свършило, ако Той бе само философ. Бе свършило, ако бе учител по етика. Бе свършило, ако бе човешки религиозен водач. Но Той бе повече от това. Биографията на Христос не свършва с Неговата смърт. Ленин все още е в своя мавзолей на Червения площад. Но Исус Христос разкъса веригите на смъртта. Защото в неделя сутринта ангел слезе от небето и каза на Сина: „Твоят Отец Те зове.“ Исус казва в Йоан 11:25: „Аз Съм възкресението и живота; Който вярва в Мене, ако и да умре ще живее.“ Тежестта на цялата земя не би могла да Го задържи. Христос разкъса оковите на гроба. Той възкръсна в неделя сутринта. Птичките пееха в неделната утрин. Исус Христос бе възкресен от мъртвите – Алилуя! Ела с мен, приятелю, ела с мен в този гроб. Гробът на Христос е празен. Това е тайната на силата на личността. Тук разбираме, какво означава, да живееш свободен от лоши навици, алкохол, цигари, страст и гняв. Защото Христос е жив и Той излезе от гроба. Той може да те възкреси от духовна смърт и да ти даде духовен живот. „Той не е тук, Той възкръсна“, казва Библията. Не е тук. Той е жив. Той възкръсна. Христос може да възкреси и твоето сърце, тази вечер. Този Христос, Който напусна мрака на гроба, може да прогони мрака в твоя живот. Този Христос и ангелите, които отместиха камъка, могат да отместят и камъка на завистта, камъкът на огорчението, камъкът на гнева. Този камък, който те държи в мрак. Този алкохол, тези цигари… Този камък, който те държи в затвор. Тези страсти… Този камък на егоизма… Христос може да отмести този камък и ти можеш да бъдеш освободен, приятелю.
Джед беше добър човек. Защо казвам добър човек? Всъщност Джед беше алкохолик. 67 часа в седмицата животът му бе ангажиран с професията и парите му. Той се изкачи до върха на компанията, в която работеше. Но издигането му до върха бе за сметка на семейството му. Кристи беше лудо влюбена в Джед. Но, когато се прибираше, той искаше да вечеря в 8 часа, понеже имаше срещи в офиса си в 9:30 или 9 часа. И ако Кристи не бе сложила масата, той викаше: „Кристи, казах ти, да сложиш масата!“ Ударил я два или три пъти. Една вечер й насинил окото и отишъл обратно на работа. Малкият Джими започнал да се страхува от баща си. Той чувал скандалите от своята стая. Чувал, как Джед крещи: „Сложи ми вечерята на масата. Още ли не си я приготвила? Това е прегоряло! По-бързо! Не знаеш ли, какво трябва да правиш? Да се грижиш за къщата и за Джими, а аз да работя. Хайде, по-бързо!“ Малкият Джими чувал ругатните, чувал крещенето и карането. Една вечер, когато Джед се завърнал у дома, Джими си играел на пода със своите картички. Той не се преместил бързо, Джед ги настъпил и ги смачкал нарочно. После извикал: „Джими, махни тези неща от тук!“ Джими започнал да се страхува, когато татко му се завръщал. Той седял в скута на майка си и когато баща му бил в къщи, стоял настрани. Майка му го завела в църква. Кристи била самотна. Нещата все повече се влошавали. Джед започнал да пие. Стигнал до там, че не можел повече да се контролира. Не можел да въздържа гнева си. Често удрял Кристи. Когато Джед се връщал в къщи, малкият Джим тичал при майка си и казвал: „Мамо, мамо, много ме е страх, татко си идва.“ И една вечер, когато Джед прекрачвал прага, той видял Джими да плаче и го чул да казва на Кристи: „Татко се върна, мамо, страх ме е. Моля те, не му позволявай да ме удари.“ Това докоснало сърцето на Джед. Тази вечер, когато Джед се върнал в къщи, той взел Библията на Кристи и като я разлиствал, прочел обещания като тези: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете…“ Той прочел обещания като това в Йоан 6:37: „…който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.“ Обещания като това в Матей 11:28: „Елате при мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя.“ Джед чел през онази вечер до късно. Той коленичил през онази вечер до стола си и казал: „Исусе, не зная от къде да започна, но искам да бъда нов човек. Боже, отнеми от мене гнева! Боже, помогни ми да се поправя и да подреждам нещата по важност! Боже, помогни ми да осъзная, какво са за мен Кристи и Джими.“ Не мога да кажа, че Джед се промени за един миг – това беше дълъг път за него. Имаше навици, с които трябваше да се справи. Но тази вечер Джед промени живота си. Като че ли Джед вървеше в една посока, а тази вечер Бог сложи ръката Си на рамото му и Джед се обърна. Като че ли тази вечер Джед тръгна в съвсем различна посока. Около една седмица по-късно, когато Джед седял на стола и четял вестник, Джими отишъл при майка си – при Кристи и казал: „Мамо, татко е друг. Не се боя от него повече. Не съм го чувал да крещи у дома през последните пет вечери. Мамо, не те чувам да плачеш. Мамо, ти нямаш повече синини под очите. Мамо, мога ли да отида и да седна в скута на татко?“ Кристи му казала: „Върви, Джими.“ И той отишъл и седнал в скута на татко си, сложил своите розови ръчички на лицето на татко си и го погледнал в очите.“ После казал: „Татко, защо си толкова различен сега? Повече не ме е страх от теб, татко.“ Джед прегърнал през сълзи това малко момче и му казал: „Сине, съжалявам много! Аз срещнах Исус и Той промени живота ми!“ Приятелю, тази вечер Исус протяга ръце към теб. Има ли нещо в живота ти, което не е в хармония с Неговата воля? Колко скъп е Тоз Приятел. Той отнема всички наши грехове и скърби. Чудна благодат ни дава, да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба! Колко пъти ний без нужда губим мир и веселба, като не явим пред Бога всяко нещо чрез молба. Приятелю, тази вечер, би ли желал точно сега да сведеш глава. Който и да си ти – има ли нещо, за което искаш да разговаряш с Исус? Има ли някой грях, който би желал да Го помолиш да прости? Би ли желал да положиш своето бреме при нозете Му? Би ли желал да оставиш осъждането и вината при нозете Му? Би ли желал да Го помолиш да те преобрази и да те промени? Чуй тази вечер с наведена глава, докато пее Пем, „Колко скъп е тоз Приятел, колко силен наший Спас! Греховете ни отнема, носи всяка скръб за нас. Чудна благодат ни дава и неземна веселба – да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба!“ Докато Пем пее тази вечер, можеш да кажеш: „Исусе, идвам при Теб. Исусе, прости ми. Той е повече от един добър човек. Повече от учител по етика. Повече от морален философ. Той е Божият Син. Той може да ти прости тази вечер. Тази вечер, Той може да отнеме вината. Той може да отнеме осъждането, тази вечер. Ако не си бил истински баща, ти трябва да бъдеш. Ако не си била истинска майка, трябва да бъдеш. Може би като тийнейджър си бил непокорен. Но Христос протяга ръце към теб тази вечер. Този Христос желае да те докосне, тази вечер. Който и да си ти, в тази зала, в Щатите, Канада, от север и юг, изток и запад, ако ти се нуждаеш от Божието прощение тази вечер, Светият Дух те докосва. Който и да си ти, застани на колене точно тук, забрави, че не си сам в тази зала. Забрави, че има други освен теб в църквата, в която се намираш. Ако се нуждаеш от Неговото прощение тази вечер, застани на колене! Ако ти имаш нужда от милост тази вечер, застани на колене! Ако се нуждаеш от Неговата сила, тази вечер, застани на колене, където и да си! Ако поради някаква физическа причина не можеш да коленичиш, остани си на мястото! Слушай докато Пем пее. Позволи Божият Дух да завладее сърцето ти! Въпреки, че в света има милиони, ти си единствения, от когото Той се интересува сега. Тази вечер в Неговото сърце има място за теб. Говори Му, точно сега! Позволи на Божият Дух да те обземе, позволи на Божия Дух да те привлече, позволи на Божия Дух да ти говори, позволи на Божия Дух да те промени, сега, докато Пем пее, който и да си ти!

( Песен – „Колко скъп е тоз Приятел“ – 177)

Нека да станем и да пеем заедно:
„Колко скъп е тоз Приятел, колко силен наший Спас!
Греховете ни отнема, носи всяка скръб за нас!
Чудна благодат ни дава и неземна веселба,
Да явяваме пред Бога всяко нещо чрез молба!“

Нека да се помолим заедно:
„Татко мой, тази вечер, ние Ти благодарим, че доказателствата са ясни, че има факти за търсещия ум. Че Християнството не е някаква емоционална безсмислица, но е основано на сигурните доказателства от Твоето Слово. Благодарим Ти, че Христос е Божият Син. И понеже е Бог, Той може да ни прости греховете. Понеже е Божият Син, Той може да промени живота ни. Ние идваме при Теб тази вечер, защото няма друго място, където да отидем. Ние се обръщаме към Теб, защото няма друг, към когото да се обърнем. Ние идваме и хвърляме своето немощно и безпомощно „аз“ в подножието на кръста. Ние Ти благодарим, че тази вечер можем да си отидем от тук с песен. Благодарим Ти, че можем да си отидем от тук тази вечер изпълнени с мир. Оставяме своята вина и своето осъждане. Тръгваме си от тук и знаем, че нашата ръка е в Твоята ръка. Благодарим Ти за това в името на Исус Христос. Амин.“