ЖИЗНЕНАТА ВАЖНОСТ НА БОЖИИТЕ ЗАКОНИ – 61 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

61
ЖИЗНЕНАТА ВАЖНОСТ НА БОЖИИТЕ ЗАКОНИ

А. ДЕКАЛОГЪТ

ПОЗНАНИЕТО ЗА ВИНАТА. Познанието, което Бог не искаше нашите първи родители да имат, бе познанието за вината. И когато те приеха фалшивите твърдения на Сатана, послушанието и престъплението навлязоха въведени в нашия свят. Това непокорство към изричната Божия заповед и вярата в сатанинската лъжа отвориха вратите на окаянството за света.

ПРИРОДАТА ОБЕЗСИЛЕНА. Престъпването на Божия закон донесе като последица окаянство и смърт. Чрез непослушанието силите на човека бяха извратени и себелюбието зае мястото на любовта. Човешкото естество отслабна дотолкова, че стана невъзможно то да се съпротивлява на силите на злото. Изкусителят видя, че успява в целта си да осуети Божия план за сътворението на човека и да изпълни земята със скръб, пустота и бедствия. Човеците си бяха избрали водач, който ги бе оковал към своята колесница като пленници.

БОЖИЯТ ЗАКОН – ЛЕСНО РАЗБИРАЕМ. Няма никаква тайна в Божия закон. И най-слабият интелект може да схване тези правила за регулиране на живота и за оформяне на характера според Божия образец. Ако човешките чеда желаеха да са послушни на този закон според най-доброто от способностите си, щяха да придобият сила на интелекта и способност да разпознават и да схващат още по-добре Божиите намерения и планове. И този напредък не само че би могъл да продължи през целия настоящ живот, но и през вечните векове.

УДИВИТЕЛЕН В СВОЯТА ПРОСТОТА. Колко удивителен в своята простота, в своята всеобхватност и съвършенство е законът на Йехова! В намеренията и в провидението на Бога има тайни, които ограниченият ум не е в състояние да схване. И точно защото не можем да проумеем тайните на безпределната Мъдрост и Сила, ние се изпълваме със страхопочитание към Всевишния.

СЪВЪРШЕНА ХАРМОНИЯ МЕЖДУ ЗАКОНА И ЕВАНГЕЛИЕТО. Между Божия закон и евангелието на Исус Христос съществува съвършена хармония. „Аз и Отец Ми едно сме“ – казва Великият Учител. Евангелието на Христос е добрата новина за благодатта, чрез която човекът може да бъде освободен от осъждението на греха и направен способен да се съобразява с Божия закон. Евангелието посочва моралния кодекс като правило на живота. Чрез изискванията си за непоклатимо послушание този закон постоянно насочва грешните към евангелието за опрощение и мир чрез Христос.
Великият апостол казва: „Тогава чрез вяра обезсилваме ли закона? Бог да не допусне, но утвърждаваме закона“ (Римляни 3:31). И отново заявява, че „законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра“ (Римляни 7:12). Върховната любов към Бога и любовта към нашия ближен, равна на любовта ни към себе си – това е толкова необходимо за Божия слава, колкото и за човешкото щастие.

СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛО ЗА ЖИВОТА. Бог е дал на човека съвършено правило за живот чрез Своя закон. Ако се съобразяваме с него, ще живеем чрез него посредством заслугите на Христос. Когато го престъпваме, законът има сила да осъжда. Той препраща хората към Христос, а Христос на Свой ред ни посочва закона.

ШИРОК В СВОИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. Божият закон, така, както е представен в Писанията, е широк в своите изисквания. Всеки принцип е свят, справедлив и добър. Законът поставя хората под Божието задължение; достига до мислите и чувствата и създава убеждение за греха във всеки, който усеща, че е престъпил неговите изисквания. Ако законът се простира само до външното ни поведение, тогава не бихме били виновни за греховните си мисли, пожелания и намерения. Но законът изисква самата душа да бъде чиста и умът – свят, за да могат мислите и чувствата да бъдат в съгласие със стандартите на любовта и правдата.

ЕДИНСТВЕНО ЧОВЕКЪТ Е НЕПОКОРЕН. Единствено човекът е непослушен на законите на Йехова. Когато Господ заповядва на природата да свидетелства за творенията, които Той е създал, тя изпълнява волята му за Божия слава.

ВСЕКИ Е ДЛЪЖЕН ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С БОЖИЯ ЗАКОН. Христос дойде да даде пример на всички хора за съвършено съобразяване с изискванията на Божия закон – от Адам, първия човек, до последния жител на тази Земя. Той заяви, че Неговата мисия не е да унищожи закона, но да го изпълни съвършено и пълно. По този начин Той възвеличи закона и го направи почитаем. В живота Си разкри духовното му естество. Пред погледа на небесните същества, на непадналите светове и на непокорното, неблагодарно и несвято човечество Той изпълни далеч простиращите се принципи на закона на живота. Дойде да демонстрира факта, че свързан с Бога чрез жива вяра, човекът може да се съобразява с всички заповеди на Бога. Дойде да изясни непроменимия характер на закона, да заяви, че пренебрегването и престъпването му не могат никога да бъдат наградени с вечен живот. Дойде като Човек при човечеството, та с човешкото Си естество да може да се докосне до човека, докато в същото време Божественото Му естество се държеше за Божия престол.
Той обаче в никакъв случай не дойде да намали задълженията на хората за съвършено послушание. Христос не унищожи валидността на писанията на Стария завет. Той изпълни онова, което бе предсказано от самия Бог. Дойде не за да освободи човека от този закон, но да отвори път, чрез който бихме могли да му бъдем послушни и да научим и ближните си на същото.

БОГ НЕ АНУЛИРА ЗАКОНА СИ. Господ не спасява грешниците, анулирайки закона Си, който е основата на Неговото управление на небето и на земята. Бог е Съдия, Страж на справедливостта. Престъпването на Неговия закон в един-единствен случай, дори и в най-малката подробност, е грях. Бог не може да „бракува“ Своя закон, не може да отстрани и най-малката част от него, за да прости греха. Справедливостта и моралното превъзходство на закона трябва да бъдат поддържани и реабилитирани пред небесната Вселена. И този закон не можеше да бъде отстояван на по-малка цена от смъртта на Божия Син.

БОЖИЯТ ЗАКОН НЕ Е АНУЛИРАН ОТ БОГА. Господ не анулира Своите закони. Не действа срещу тях. Не отменя последиците на греха. Той преобразява. Чрез Божията благодат проклятието се превръща в благословение.

Б. БОЖИЯТ ЗАКОН ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ

ЗАКОНИ, КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ОТ ЛЮБОВТА. Божиите закони имат своята основа в най-неотменимата честност, правота, справедливост, нравственост и са създадени така, че да осигуряват щастието на онези, които ги спазват.
Законите, на които всяко човешко същество трябва да бъде послушно, произтичат от сърцето на Безпределната любов.

ЗАКОНЪТ НА СЛУЖЕНЕТО. Христовите последователи са били изкупени за служене. Господ ни казва, че истинската цел на живота е служенето. Самият Христос бе служител и на всички Свои последователи е завещал закона на служенето – служене на Бога и на ближния. Той е представил на света по-висша концепция за живота от всички концепции, представяни изобщо някога. Чрез живот – служене на ближния човекът е въведен във връзка с Христос. Законът на служенето е съединителната халка, която ни свързва с Бога и с другите хора.

ЗАКОНЪТ, СПОРЕД КОЙТО НИКОЙ НЕ ЖИВЕЕ ЗА СЕБЕ СИ. Според Бога Адам трябваше да застане като глава на земното семейство и да поддържа принципите на небесното. Това щеше да ни донесе мир и щастие. Но Сатана бе решил да се противопостави на закона, че „никой не живее за себе си“ (Римляни 14:7),. Той пожела да живее за себе си. Стремеше се да направи себе си център на влияние. Именно това подбуди бунта в небето; и точно приемането на този принцип от страна на човека въведе земята в грях. Когато съгреши, Адам скъса връзката на човечеството с определения от Небето център. Един демон стана централната сила в света. Там, където трябваше да бъде Божият престол, Сатана постави своя. Светът отдаде своята почит като доброволно приношение пред нозете на неприятеля.

НАУЧЕТЕ ДЕЦАТА ДА БЪДАТ ПОСЛУШНИ НА ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА И НА БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ. Вие, които имате на сърце доброто на своите деца и които искате да ги видите израснали с неизвратен вкус и апетит, трябва упорито и неотклонно да вървите срещу популярните стандарти и практики. Ако искате те да бъдат подготвени и полезни хора и да постигнат вечен живот в Божието царство – царството на славата, – вместо да се съобразявате с обичаите на света поучавайте ги да бъдат послушни на Божиите закони, както в природата, така и на записаните в Библията.

ЛЕКАРСТВО ЗА МЛАДЕЖКАТА ПРЕСТЪПНОСТ. Ако бащите и майките следваха наставленията, дадени от Христос, сега нямаше да четем и да слушаме за толкова много грехове и престъпления, извършени не само от възрастни, но и от младежи и деца. Това страшно състояние на обществото е налице, тъй като родителите не са зачели Божиите наставления и са пренебрегнали дълга си да обучат и възпитат децата си в почит и уважение към святите Божии заповеди.
Даже религиозните учители не са успели да представят святия образец, чрез който се измерва характерът, защото са престанали да почитат всяко едно от святите, праведни и добри предписания. Хората са поели на себе си отговорността да издигнат стандарти в хармония със собствените си идеи, а са пренебрегнали закона на Бога. Ето защо съществува толкова широко разпространено нечестие. Ето защо нашите дни са подобни на Ноевото и Лотовото време.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ БОЖИЯ МОРАЛЕН ЗАКОН И ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА. Съществува тясна връзка между моралния закон и законите, които Бог е установил в природата. Ако хората бяха послушни на Божия закон и въвеждаха в живота си принципите на Неговите десет предписания, правдата, на която Той учи, щеше да им бъде защита срещу злото. Но тъй като поради поддаване на извратен апетит добродетелта е претърпяла упадък, човешкият род отслабва чрез собствените си неморални практики, нарушаващи природните закони.
Страданията и нещастията, които виждаме навсякъде, уродливостта, немощта, болестите и умствените увреждания, заливащи света, го правят подобен на болница в сравнение с онова, което би могъл да бъде дори и сега, ако Божиите морални и природни закони бяха зачитани. Чрез постоянно нарушаване на тези закони, човекът до голяма степен е влошил злините, дошли в резултат на престъплението в рая.

ЗАКОНЪТ НА БОЖИЕТО УПРАВЛЕНИЕ. Християнинът трябва да бъде благодат за околните. Така той самият се облагодетелства. „Този, който напоява, сам ще бъде напоен“(Притчи 11:25). Това е законът на Божието управление – закон, според който Бог възнамерява потоците на благодатта и милосърдието да бъдат постоянно поддържани както водите в големите дълбочини – в постоянна циркулация, възвръщащи се към своя Източник. В изпълнението на този закон лежи силата на мисията на християните.

ЗАКОНИТЕ, УПРАВЛЯВАЩИ ФИЗИЧЕСКОТО ЕСТЕСТВО. Според Божието Провидение законите, които управляват нашето физическо тяло, заедно с последиците от тяхното нарушение, са представени така ясно, че интелигентни същества могат да ги разберат. Всички хора се намират под важния дълг да изучават този въпрос и да живеят в хармония с природните закони. Здравните принципи трябва да бъдат обсъждани и общественото мнение сигурно събудено за тяхното изследване.
Правилните физически навици имат дълбока връзка с умственото и душевното състояние. Умствената сила, физическата издръжливост и силата на живота зависят от непроменими закони. Богът на природата няма да се намеси, за да запази човеците от последиците на тяхното нарушаване. Този, който се стреми към власт, трябва да бъде умерен във всичко. Ясният ум и твърдостта на намеренията на Даниил, силата му в придобиването на познания и в съпротивата му на изкушенията се дължаха до голяма степен на простотата на неговата диета и на молитвения му живот.

ЖЕТВА И САДЕНЕ. При Божиите закони в природата последицата следва причината с неизменна сигурност. Жетвата ще свидетелства за посятото. Бавният работник се осъжда от собствената си работа. Жетвата свидетелства срещу него. Така е и в духовните неща: верността на всеки работник се измерва с резултатите от неговото дело. Характерът на работата му, била тя прилежна или ленива, се разкрива чрез „плодовете“ й. По този начин се решава и неговата участ за вечността.

НЯКОИ ВЯРВАТ САМО НА ОНОВА, КОЕТО РАЗБИРАТ. Има хора, които горделиво се хвалят, че вярват само на онова, което могат да разберат. Но глупостта на тяхната надута мъдрост става очевидна за всеки здравомислещ ум. Има тайни в човешкия живот, а и в проявите на Божията сила в делата на природата – тайни, които и най-дълбоката философия, и най-обширното изследване са безсилни да обяснят.

В. ДРУГИ ЗАКОНИ

ЗАКОНЪТ НА ВСЕОБЩАТА ХАРМОНИЯ. Действието дава сила. В Божията Вселена съществува цялостна хармония. Всички небесни същества са в постоянно действие. И Господ Исус в Своята работа през земния Си живот е дал пример за всеки. Той е обикалял, „вършейки добро“. Бог е установил закона на всеобщата хармония. Мълчаливо, но безспир, обектите на Неговото творение вършат определената им работа. Океанът е в постоянно движение. Растящата трева, която „днес я има, а утре я хвърлят в пещ“, извършва своята задача, обличайки полетата с красота. Листата трептят, без ръка да ги докосва. Слънцето, Луната и звездите са полезни и славни в изпълнението на своята мисия.

УНИВЕРСАЛНОТО ВЛАДИЧЕСТВО НА ЗАКОНА. За човека, който се е научил правилно да тълкува нейните учения, цялата природа е осветена с нова светлина; светът става учебник, животът – училище. Единството на човека с Бога и с природата, универсалното владичество на закона и разбирането на резултатите от престъпването му не могат да не впечатлят ума и да не оформят характера.

ДА СЕ ПРЕСТЪПВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ ОЗНАЧАВА ДА СЕ ПРЕСТЪПВА БОЖИЯТ ЗАКОН. Постоянното престъпване на природните закони е постоянно престъпване и на Божия закон. Ако хората винаги бяха послушни на Божията воля, внасяйки в живота си принципите на тези предписания, проклятието на болестите, които сега заливат света, не би съществувало.

ПРЕСТЪПВАНЕТО НА БОЖИЯТА ВОЛЯ ВОДИ ДО ДУШЕВНО И ФИЗИЧЕСКО СТРАДАНИЕ. Природата изявява своя протест срещу всяко престъпване на законите на живота. Тя понася злоупотребата, докато може. Но накрая отплатата идва и тогава и умствените, и физическите сили страдат. Никое наказание обаче не пада само върху престъпника. Последиците от неговото себеугаждане се виждат в потомството му и по този начин злото преминава от поколение в поколение.
Мнозина се оплакват от Провидението, когато техните приятели страдат или бъдат взети от смъртта. Но не е по Божията воля хората да живеят в страдания и да умират преждевременно, оставяйки работата си недовършена. Господ иска да изживеем пълната мярка на дните си и всичките ни органи да бъдат здрави, да вършат определените си функции. Несправедливо е да бъде обвиняван Той за резултати, които в много случаи се дължат на престъпването на природните закони от страна на човека.

ОТГОВОРЪТ НА ДЕИЗМА. Мнозина проповядват, че материята притежавала жизнена сила – че някои свойства са били всадени в нея и след това тя е оставена да действа чрез собствената й присъща енергия; че действията й се ръководят от фиксирани закони, в които и сам Бог не можел да се намесва. Това е фалшива наука и не се поддържа от Божието Слово. Природата е слуга на Твореца. Господ не анулира законите Си, нито действа противно на тях, но постоянно ги използва като Свои инструменти. Природата свидетелствува за един Разум, за едно Присъствие, за активна Сила, Която действа във и чрез нейните закони. В природата съществува постоянното действие на Бог Отец и на Сина. Христос казва: „Отец Ми работи и досега и Аз работя“(Йоан 5:17).

ПОСЛУШАНИЕТО ДОНАСЯ ЩАСТИЕ. Когато те [учениците] свикнат да изучават уроците, видими от всички творения и във всички преживявания на живота, показвайте им, че същите закони, които управляват природата и събитията, трябва да контролират и нас. Те са дадени за наше добро и само в съобразяването с тези закони можем да намерим истинско щастие и успех.

ДАЛЕЧ ПРОСТИРАЩИТЕ СЕ ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНА. В Своите учения Христос показва колко надалече се простират принципите на закона, изговорени от Синай. Той приложи наживо този закон, чиито принципи остават завинаги най-великият образец за праведност – образеца, по който всички ще бъдат съдени във великия ден, когато „съдилището ще седне и книгите ще се отворят“. Господ Исус Христос дойде да изпълни всяка правда и като Глава на човечеството да покаже на човека, че и той може да извърши същото, посрещайки всяко условие на Божиите изисквания. Чрез Неговата достатъчна благодат, осигурена за всяко човешко същество, всеки би могъл да не пропусне небето. Съвършенството на характера е постижимо за всеки, който се стреми към него. Това е самата основа на Новия завет и на евангелието. Законът на Йехова е дървото, евангелието са ароматните цветове и плодовете, които то принася.

НАЙ-ВИСШИЯТ СМИСЪЛ НА СВОБОДАТА. В делото на изкуплението няма принуда. Не се прилага никаква външна сила. Под влиянието на Божия Дух човек е оставен свободно да избира на кого да служи. В промяната, настъпваща, когато душата се посвети на Христос, съществува свобода в най-висшия смисъл. Отхвърлянето на греха е действие на самата душа. Наистина, ние нямаме силата сами да се освободим от властта на Сатана. Но когато пожелаем да бъдем освободени от греха и в голямата си нужда извикаме за сила отвън – от Бога, – душата се изпълва с Божествената енергия на Светия Дух и се покорява на диктата на волята, съобразно Божията воля.